Прилагане на вече съществуващите правила!

- В България понякога изглежда, че има закони и разпоредби, но те не се прилагат. Няма еднозначно решение на този проблем. Това, което би могло да помогне, са по-ясни насоки към регулаторните органи и съдебната система къде да насочат вниманието си, както и да приоритетизират с цел фокусиране върху най-сериозните случаи предвид голямата натовареност.

- Някои от регулаторните органи в България внушават респект, например омбудсманът. Но в други случаи тези органи изглежда сякаш страдат от липса на независимост или истинска енергия, за да се справят със задачите си. Вземете независимата комисия за енергийно регулиране. За 12 месеца се смениха петима различни председатели, което е изключително голямо текучество за независима позиция. Изглежда, че "предложения" от министър-председателя са последвани незабавно от абсолютно същите "решения" на комисията. В повечето държави Комисията за защита на конкуренцията е един от най-дейните органи, но не и в България. Подобни органи трябва да бъдат наистина независими от правителството, а процесът по назначаване на кадри да бъда разписан в закон, за да се гарантира избиране на високо квалифицирани специалисти.

Не се съмнявам, че тези идеи могат да бъдат усъвършенствани и доразвити, но те представят начини политиката да стане по-открита и честна. Онези, които не са съгласни, трябва да обяснят на чия позиция са в битката между, от една страна, съмнителните връзки между бизнес и политика, и от друга – усилието да се изчисти общественият живот. Опонентите на тези идеи трябва да обяснят какъв по-различен и по-добър подход за справяне биха избрали; подход, който вдъхва доверие на българския народ.

В настоящия момент хората на улицата имат послание за обновление и реформа. Политическите партии, всяка от които е обект на протестиращите, не показват никакви признаци, че се вслушват в това послание. Ако не го направят, рискуват да изглеждат неадекватни в очите на един нарастващо зрял електорат, който не приема статуквото. Приемане на вдъхващ доверие пакет от реформи от настоящия парламент би било силно начало за връщане на доверието.

Според критиците на спонтанните протести, техните искания са не просто неясни и неподредени, а направи безумни. Защо? Ами защото искали смяна на Системата и нова конституция. Този призив беше издигнат през февруари; подхванаха го и през лятото. С една съществена добавка: делигимация на олигархичния модел на управление. Следователно, не става дума за случайни хрумвания на тълпата или користни внушения, идващи от външни недоброжелатели. Да се замени Системата и отстрани Олигархията означава да се извърши революция. Точно такъв опит се извършва сега в България, който се вписва органично в глобалната тенденция за радикални промени, започващи отдолу, от по-ниските нива на социалната пирамида. И за изненада на елитите и техните обслужващи мозъчни и медийни центрове – протичаща по уникален начин: като leaderess revoliution!

Преговори по същество нямаше през зимата, нито в пролетния предизборен период; днес нито един автентичен представител на протестиращите не удостои поканите на правителството за срещи и дебат! Защо е така? Както посочва Рос, когато протестите са по повод на един проблем, по-лесно се стига до обмен на мнения (дори и тогава спорещите страни по-скоро изнасят назидателни беседи, разчитайки и на медийна популярност). Но когато в публичното пространство се издигат искания от многохилядно множество за смяна на Системата, кой и как да извърши този революционен акт!

Да се смени системата, означава да се започне с измитане от коридорите на властта на онези, които днес са на върха на управляващата пирамида. Те няма да пристъпят доброволно към такъв самоубийствен акт. Следователно, потребно е насилие. Което обаче влиза в остро, неразрешимо противоречие с императива за ненасилствените методи на гражданска съпротива /виж осмия, най-важен принцип на Рос/. Как да се излезе от този омагьосан кръг?

Ще си позволя едно отклонение.
Имах шанс да наблюдавам на живо разрешаването на сходен проблем. Беше ранната пролет на 2011 г., броени седмици след началото на революцията в Тунис. Революционерите нямаха свои легитимно излъчени лидери. Но посочиха, ползвайки социалните медии, доверени представители - посредници в преговорите с управляващите, наследили диктатора Бен Али. Конструктивен дииалог между протестиращите и оцелелите властници нямаше, затова се постигна съгласие да се създаде Висша/гражданска комисия, начело на която застана конституционен съдия, ползващ се с подкрепата на гражданите. Тази Комисия в продължение на месеци наблюдаваше действията на официалните власти по подготовката на нов избирателен закон и нова конституция. При всеки опит да се подменят ценностите на революцията, издигнати при кървавите сблъсъци с режима на Бен Али, протестиращите отново излизаха на улиците.Перманентният граждански натиск продължи месеци. През есента на същата година Тунис проведе първите свободни избори. Системата беше сменена по конституционен път; моторът на промените бяха протестиращите;, гарантът- техните временни посредници.

Възможно ли е тази политическа технология да се приложи в България? Според мен - да! Още повече, че гражданските активисти имат на разположение опита от две предходни мини-революции: през 1989 и 1990 г.

За самоубийствата вече говорих и писах. Само тези, свързани с протестите и повлияни от тях, станаха седем на брой. Уникален и трагичен факт в най-новата българска история! Затова българите, които се превърнаха в живи факли, за да се опълчат не само срещу индивидуалната, но и социеталната несправедливост, не бива да бъдат отнасяни към категорията на малките безименни герои. Техните имена и съдби станаха международно известни. На българското гражданство се погледна от друг ъгъл – не като традиционно инертна и търпелива социална маса, а като нация, готова на саможертва в моменти на съдбовна промяна.

Февруарските протести в България не бяха стъпаловидни. За броени дни, носейки се на вълните на уличния ентусиазъм, младите граждани поискаха всичко изведнъж: от разбиване на монополите до смяна на системата. Получиха в замяна удари под кръста, и поради неопитност, допуснаха да бъдат разбити и противопоставени. Днес неколцина оцелели лидери се мъчат да консолидират отново своите поддръжници; правят го по традиционния начин,като обвиняват конкурентите си за лидерска слава. Което още веднъж потвърждава тезата, че в модерната цивилизационна епоха няма място за революции със самообявили се лидери…

Втората фаза на българската гражданска революция следва далеч по-успешно тактиката, препоръчана от идеолозите на гражданските съпротивителни движения. Поискаха освобождаването на Пеевски и постигнаха своето; призоваха към изолация на Волен Сидеров – стигна се до всеобщо заклеймяване на агресивния/екстремен национализъм; апелираха за нов избирателен кодекс – получиха отстъпки и т.н.

Ще се окаже ли успешна стъпаловидната тактика? Или търпението на конфликтуващите страни ще се изчерпи и ще се стигне до радикализация на поведението на протестиращите /което би дало повод на властта да приложи сила/. Въпрос на дни е да разберем отговора на този въпрос…

Целият въпрос е доколко остроумният език на мисълта и тялото постига някакъв ефект. Моето впечатление от прякото участие в поредица от дни на протест е, че на властовата върхушка и липсва чувство за хумор – базисно условие, за да преглътне някои от обидните викове и да инициира честен диалог с протестиращите. Вместо да се отвори към Улицата, Властта се барикадира в своите крепости. Срещу неудобните, осмиващи управляващите прояви на протестиращите бяха изпратени подкрепления от тила: едни организираха контра-протести на площадите в столицата и административните центрове; други се преквалифицираха на форумци и контрираха инициативите на опозицията;трети събират подписки в подкрепа на правителството.

Убийте Краля! Кой е той и къде се крие ?

Деветият принцип на Рос е заимстван от правилата на шахматната игра. Тя се печели от онзи състезател, който дава мат на царя: най-важната фигура на полесражението. Заради това Рос съветва: атакувайте най-силната позиция на противника.

Къде обаче е разположен кралският бастион в България. Отстраниха Пеевски, но олигархичните и партийно-клиентелистки номинации продължават. Гневът на протестиращите е насочен към правителството и неговия титуляр, но те ли са истинските притежатели на властта. Вече свободно се коментира ролята на Задкулисието – дори соцлидерът Станишев призна за неговото съществуване. Президентът открито прави реверанси на скрити зад завесата корпоративни босове. Вече никой не вярва на конспиративните теории за всемогъществото на кръга „Монтерей”…

Истината е, че един Крал и единно кралско войнство няма. Посланиците на Франция и Германия точно адресираха своето обръщение, в което ключовата фраза е: в България имате недемократично, олигархично управление.

Българската олигархия и нейната върхушка – плутокрацията – е полицентрична. Удариш ли единия, зад сцената изникват други. Как да се преодолее тази ешалонирана властова върхушка, е предизвикателство не пред един краткотраен бунт, а пред истинска революция-, продължителна, верижна, постъпателна. И непременно - без лидери! Защото току виж поредният самообявил се водач се окаже свързан с колективния Крал: Българската Олигархиична Мрежа!

Заключителен коментар: За да успеят, революционерите са длъжни да се ползват следният мъдър съвет на Рос:” Но помнете: щом играта е свършила, Кралят и пешките отново влизат в кутията!”
Шахматната метафора е повече от уместна!

Относно
„Протест” е безплатен седмичен вестник, цели да отразява протеста и работи за каузата на протеста - Оставка.
Описание
„Протест” е безплатен седмичен вестник, който се пише и редактира от доброволци. За разпространение разчита на всички активни хора, които имат възможност да отпечатат 1, 10 или 100 броя и да ги раздадат на познати.

Вестникът цели да отразява протеста и работи за каузата на протеста - Оставка.

Цел: достигане на основните послания на протеста до хората, които не ползват интернет. Използването на медия, която им е близка, позната, имат доверие в нея - вестника. Казването на важни, изречени вече истини на хора, които имат желание да чуят.

Разпространение - всеки доброволец, който може да разпечата 1, 100, 1000 броя и да ги раздава на познати и приятели из всички кътчета на страната.

Ако имате желание да се включите, пишете ни на vestnikprotest@gmail.com

Този човек, така нареченият протестиращ, който спешно, но не погрешно беше обявен в началото за красив и даже интелигентен, търпи метаморфози, той се развива. Опасението е, че в някакъв смисъл деградира, върви към своята по-компромисна и конюнктурна фаза, доколкото подготвя политическата си форма на състезател в един предизборен процес. Той иска да се реализира политически. Не може да го направи през кристализация на собствена автентична политическа сила, такава не се роди и не се ражда от протеста, следователно протестиращите инвентаризират наличните възможности, а те не са много. Това коментира в предаването "12+3" д-р Николай Михайлов.

Бедата е, че няма никакви възможности. Едната е просто фарсова – говоря за възможността ГЕРБ. Днес Бойко Борисов е казал в типичен стил на простодушие и на съвършена откровеност, че отново ще бъде премиер. Тази работа не фигурира само по посока на неговото самохвалство, но и по посока на това какво представляват реалностите в България, той наистина има шанс да стане премиер. Само че той ще бъде един фарсов премиер, защото през февруари той беше изпъден от властта като негоден премиер, а сега ще се яви като алтернатива на самия себе си. Това е изключително смешно и в същото време печално. Ние се мотаем в кръг като шашави. Не можем да създадем наистина алтернатива на собствената си политическа беля. Има и Реформаторски блок, който стои на сцената леко фантомно, като своеобразен мираж. Тази политическа формация е ефект на нашата голяма политическа жажда да видим нещо, което си струва, само че на този етап то има по скоро характеристиката на мираж, доколкото е вътрешно несъгласувано, в него има части на политически круширали в изборен процес партии на прехода или нововъзникнали, но без собствен електорален успех. ГЕРБ плюс Реформаторският блок – това е леко фарсово, но изглежда неизбежно, защото срещу него стои същото, което управлява сега.

Михайлов смята, че това ще се случи в края на годината или началото на следващата, до май. Според него голямо изпитание за България и управлението ще е сирийската криза.

Михайлов е на мнение, че протестът в София ще намалява по брой, но ще става повече амбициран.

Цялото интервю с д-р Николай Михайлов можете да чуете от звуковия файл.