ПРОТЕСТЪТ СВЪРШИИИИИ!
УРААААА!

И --- се събуждаш, в пот...
А краката ти -ПАК отвити...

Ето един анализ, който е разгромяващ за протеста

Употребеният протест
Люослава Русева

Отварям Фейсбук и мигом изпадам в недоумение: видни активисти на протестите днес се представят за изненадани от опитите на ГЕРБ да приватизира гражданското недоволство. Дистанцират се, даже се възмущават. Въобще се правят на ударени, все едно не носят вина за случилото се на 4 септември...
Ако ставаше дума за недалновидност, можеше да им се прости, задето подозираха добронамерените си критици в симпатии към настоящото управление. Можеше да им се прости дори проявата на удивителна словесна агресия спрямо всеки, осмелил се да предупреди за опасностите, които причакват зад ъгъла гражданската енергия. Революционерите в крайна сметка са хора гневни и с остър език. Защо пък да не ги извиниш за някоя по-солена обида?
В случая обаче не говоря за наивност, а за добре развит сценарий за канализиране на протестите, доминиран от ГЕРБ. В колаборация с десните партии, останали извън парламента, бившите управляващи са на път да се завърнат „целите в бяло“. Не без помощта на „протестърите“, разбира се. Напротив, тъкмо благодарение на гравитиращи около т.нар. Протестна мрежа, отдавна циркулира информация как, кога и какво е било планирано да се случи.

Ето фактите.
На 29 август се провежда заседание на Гражданския съвет на Реформаторския блок. Петър Москов, който ръководи ГС, поставя въпроса дали съветът е съгласен представители на блока да договорят сътрудничество с ГЕРБ по време на септемврийските протести. Москов подчертава, че става дума само за ТЕХНИЧЕСКО
взаимодействие тъй като „Протестната мрежа“ иска максимално разширяване на масовката. Не всички са съгласни, но и никой не налага вето на този контакт (според правилата на ГС, всеки член на съвета има право на вето).

В резултат двете страни се договарят да създадат условия за ескалация на протестите до края на септември, като се разчита преди всичко на ресурсите на ГЕРБ да „внесе“ подкрепа от провинцията. Партийно организираните участници обаче не бива да водят партийна пропаганда, нито да носят партийни символи. РБ настоява лидерите на ГЕРБ да не използват ситуацията, за да създават впечатление за бъдеща коалиция с блока (твърди се, че бившите управляващи настояват за общо лого на протестните акции, но се съгласяват да няма такова).
„Протестната мрежа“ е информирана за решенията. На 31 август е разработен и план за взаимодействие:
- На 4 септември сутринта се събират поне 5000 души, като до вечерта те вече са 10 000. ГЕРБ се ангажира да доведе половината хора. Същият ден те влизат в парламента и искат незабавната оставка на правителството.
- В следващите дни ГЕРБ внася вот на недоверие към кабинета „Орешарски“. След очаквано отхвърляне на вота хората на Бойко Борисов напускат парламента и се обявява гражданско неподчинение.
- Междувременно е създадена организация и за масови протести не само в София, но и в други градове.
пристъпва се към блокиране на ключови транспортни комуникации. Пикът се планира за 22 септември

Дали е наясно с този план, или става дума за случайност, отново на 31 август Цветан Цветанов казва в Кърджали: „Не изключвам съвместни действия между протестиращите и ГЕРБ като политическа партия. Не изключвам подобна подкрепа. Още от самото начало, от 4 септември.“

Интересното е, че малко след това изявление „Протестната мрежа“ настоява да не се чака до 22-ри. Идеята на активистите е правителството да бъде принудено да подаде оставка още на 4-ти, когато ще е първият работен ден на депутатите след лятната ваканция. „Протестърите“ се ангажират рано сутринта да доведат достатъчно хора, които да обградят парламента и да не позволят на депутатите да напуснат сградата.

Мрежата излиза и с декларация във Фейсбук, че поставя началото на „Операция 100-3-5“ към правителството, т.е. „сто дни по-късно имаме да ви кажем само 3 неща и ще бъдем 5 пъти повече“. В нея призовава всички български граждани, включително „партийни и безпартийни“, да дойдат пред парламента на 4-ти, за да поискат оставката на кабинета, нови избори и начало на операция „Чисти ръце“ за „премахване на всички връзки между държавното управление и мафията“.

Освен че в тази декларация не се прави ни най-малък опит за разграничаване от предишното управление, „Протестната мрежа“ не възразява и срещу написаното от Бойко Борисов в личния му профил в Туитър: „Протестиращите имат пълната подкрепа на ГЕРБ.“ Почти в навечерието на събитието (понеделник, 2 септември) десетина души от ГЕРБ се срещат и с лидера на ДСБ Радан Кънев, за да предложат двамата с Бойко Борисов да приветстват заедно протестиращите

Кънев категорично отказва, като информира за това Реформаторския блок. Някои от членовете му изказват съмнение, че ГЕРБ ще използва тези контакти, за да се легитимира като приета от протестиращите опозиционна партия и за да демонстрира сближаване с РБ. Но така или иначе никой не слага спирачка пред съвместната операция. Повтарям, потретвам и почетвъртвам: НИКОЙ...

След като сценарият за „Голямото посрещане“ се провали, предстои да видим дали няма да се премине към първоначалния план за ескалиращ натиск до 22 септември.

Оттук нататък обаче за всеки разумен човек би трябвало да е ясно, че:
1. Десницата, етикетирана като Реформаторски блок, започна да си взаимодейства с ГЕРБ напълно съзнателно. Защо? Ами защото беше и е наясно със своята електорална слабост, а в същото време й замириса на власт.
2. ГЕРБ моментално се възползва от възможността да овладее десния сегмент, като превземе (при това отвътре) основния си конкурент в лицето на РБ.
3. „Протестната мрежа“ силно преувеличи организационните си възможности. Съмненията, че това е компания, самонастанила се върху спонтанната гражданска инициатива, все повече се засилват.

Най-важният извод е, че протестите бяха употребени в името на частни интереси - този път съвсем очевидно, а не под формата на самоцелни ивенти. „Колкото и да отричаха, както и да мимикрираха, десните партии са на път да върнат ГЕРБ на власт“, писа колежката Галя Горанова, според която „отново в познатия ни фарисейски стил, белязал целия политически път на българската десница, това се върши с претенцията за невинност, за демократичност и дори с известен естетически снобизъм“. Няма как да не се съглася. Колаборацията между „десните“ беше крайно лицемерна и хвърли тежка сянка върху бъдещите демонстрации на автентично недоволство.

Показателна в това отношение е справедливата, но и закъсняла реакция на смислен човек като юриста Христо Иванов:
„Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е И срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление. Във всеки случай така формулирам аз предмета си на протестиране. Ако говорим за операция „Чисти ръце“, това не може да не включва и изрично искане Борисов и Цветанов да напуснат политиката (защото оставката на Орешарски е само първа точка, нали?!). Хората, които са водили „технически разговори“ с представители на ГЕРБ от името на протеста, следва да отправят ясно и публично този призив - Борисов и Цветанов вън от политиката.“

Да, ама те не само не отправиха подобен призив, а разчитаха именно на Борисов и Цветанов. Двамата даже се разходиха сред „симпатизантите“ си. Направиха го напук на всякакви договорености и на всякакви възражения. Разгневиха всички, които гледат на протестите като на територия на смисъла и морала (по Еми Барух), докарвайки контролирано скандиращи в тяхна подкрепа, също като феодалните заложници на управляващите...

Дори да приемем, че така наречените реформатори са били водени от най-чисти подбуди, на 4 септември протестите бяха опорочени. Уговорките, че това се е случило, тъй като ГЕРБ решили да действат на своя глава, са абсолютно несъстоятелни. Нека да е ясно - само наивник би се доверил на „дадена дума“ от страна на Бойко Борисов. И само изпечен лицемер би се изсулил от завера с подобен политически типаж.

Особено притеснително е, че обсебването на протестите ще даде и аргументи в ръцете на управляващите, които действително прекалиха с дразнещите си уволнения и назначения. И в крайна сметка ще циментира за известно време статуквото

Дали това не е целта?
Хипотезата, че ГЕРБ играе и на двата фронта, не е за подценяване. Партията на Борисов печели при всички положения. Поглъща Реформаторския блок и отново става лидер вдясно.

На 4 септемри, с други думи, ГЕРБ си осигури алиби. По една очевадна причина - Бойко Борисов си даде сметка, че ще е сериозно потърпевш при скорошни предсрочни избори, а за да си върне формата, му трябва време. Време, в което да се наложи като ярък опозиционер и основен комуникатор с протестиращите.
Впрочем всеки на негово място би постъпил така. Ама хайде да не се преструваме на невинни и изненадани.

Целия текст четете в новия брой на сп. „Тема“

Петър ВОЛГИН
**********************************************************
През изтичащата седмица се случи нещо много важно. Не, не говоря за началото на политическия сезон, нито за стоте дни на кабинета, нито за автобусния десант, който изсипа привърженици на различни политически сили пред парламента. Имам предвид нещо съвсем друго. Тази седмица дори и слепите прогледнаха, т.е. разбраха, че това нещо, дето му викат “спонтанен протест за морал и смяна на системата”, всъщност е една зле скроена манипулативна сценка. Главната роля в нея играят провалените на изборите десни партии, структурите на ГЕРБ, както иNGO-активистите, близки до олигархичните “типинг-пойнт” кръгове.
Много пъти съм го казвал, но ще го повтаря пак – спонтанността на протеста приключи някъде на петия ден от неговото начало. Оттам-насeтне започна политическото инжинерство.

Много смешно ми става, когато слушам някакви анализи, според които до 4 септември протестът си бил спонтанен, хубав, красив, граждански, обаче на 4 септември дошъл лошият Бойко Борисов, яхнал го и го опорочил. Няма по-невярна интерпретация от тази. Защото още в самото начало този протест беше яхнат от вече споменатите партии и използван за техните цели. Провалилите се на изборите десни формации – ДСБ, СДС, фалшивите зелени, Кунева го използват с надеждата, че скоро ще има нови избори и тогава някак си ще успеят да се промъкнат в парламента. Неслучайно тези и още няколко маргинални групи съставиха онзи смешен Реформаторски блок. От сто километра е ясно, че този блок е изграден с една единствена цел – да събере десните отломъци в отчаяния им опит да додрапат до Народното събрание. Нека най-после изречем и една друга, свенливо пазена тайна. Въпреки високопорните им приказки, призивите за морал и чисти ръце, лидерите на десния реформаторски блок ще се хвърлят на шията на Бойко Борисов в момента, в който той ги покани да участват във властта. А той, разбира се, ще се възползва от тях – защо да не се възползваш от партии, които сами ти се предлагат в желанието си най-сетне да влязат във властта – след което ще ги изработи по същия начин, по който се справи с РЗС и Атака в миналия парламент.

Така че, скъпи приятели, разходките из софийския център не са нито революция, нито раждане на гражданското общество, нито битка в защита на морала и на прозрачното управление. Това си е един класически опит за реванш от страна на старата десница, подкрепен с герберски човешки ресурси и с парите на онази част от олигархията, която се смята за “умна и красива”. Радвам се, че все повече хора проглеждат за тази истина. Все повече българи осъзнават как справедливият им гняв бива използван, за да могат едни шмекери да си направят поредния политически проект или да получат допълнително финансиране от чуждестранните си донори. Затова и огромното мнозинство от българите отказват да участват в организираните от десницата марширувания. А най-доброто доказателство за десния характер на тези марширувания е, че никой от организаторите им така и не постави дори и най-минималистично социално искане. Никой не споменава за необходимостта от достойно заплащане на труда, от по-високи заплати и пенсии. По цял свят искрено протестиращите хора поставят именно такива искания, само нашите протестъри се гнусят от тях. Това наистина е първият в света неолиберален протест, който не само няма социални искания, но и яростно отхвърля всеки опит за подобряване материалното състояние на обикновените хора.

Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против гласоподавателите на ДСБ, ГЕРБ, пък и на която е да е друга партия да правят митинги, да маршируват, да искат оставката на правителството. Това е съвсем естествено човешко право-когато нещо не ти харесва, да излезеш на улицата и да изразиш несъгласието си. Силно протестирам обаче срещу измамата, срещу опитите на костовистите, герберите и деснитеNGO-активисти да представят частните си политически и финансови интереси за желания на целокупното българско гражданство. Толкова ли е трудно да бъдеш честен и да кажеш например следното: “Аз съм фен на Борисов, на Костов или и на двамата, поради което не ми харесва настоящото правителство, искам то да си подаде оставката и пак да ме управлява Борисов и/или Костов.” Кратко, ясно и най-вече искрено, отговарящо на истината. Много по-почтено е това изречение, отколкото лицемерните приказки за морал, почтеност в управлението и европейски ценности.

Като споменах европейските ценности, няма как да не кажа, че тези ценности най-силно биват дискредитирани от онези посланици на европейски държави, които си позволяват да се намесват във вътрешните работи на България. Всеки нормален българин, когато види как един посланик на голяма европейска държава се е изтъпанил на Орлов мост редом до десните протестъри, не може да не възприеме това действие като поредния пример за опит на великите сили да казват какво и как трябва да се случва в една васална държава. Вчера отбелязохме деня на българското Съединение. Да припомня, че хората, които са го извършили, не са обикаляли чуждите посолство със сълзливи прошения и не са изразявали слугинска благодарност пред тогавашните велики сили. Напротив, през 1885 г. всички велики сили са били срещу Съединението и въпреки това ние сме имали смелостта да им се противопоставим и да го направим. Смелостта на днешните десни стига дотам да се ядосват, задето на един нетактичен,меко казано, посланик не е връчен орден “Стара планина”. Извинете, такива посланици трябва да бъдат гонени с шутове, а не награждавани. Само някоя ирландска пастирка може да блее от възторг при гледката на посланик, който раздава правосъдие в чужда държава.

Хубаво е, че ирландските пастирки, колкото и високи постове да заемат, все пак са малцинство в България. Хубаво е, също така, че повечето българи не се оставят да ги водят за носа и отдавна са наясно, че целта на активистите – протестъри не е да извършат революцията на съзнанието и да възцарят почтеност в политиката. Техните действия са чисто и просто нескопосан опит за десен реванш, обречено пи ар усилие за вдъхване на живот в едно отдавна разложено политическо тяло. Да, България е демократична страна и всеки е свободен да създава политически зомбита. Единствената ми молба към създателите на тези зомбита е да бъдат искрени, да не се крият зад лицемерни лозунги и да казват какво точно ги мотивира. Нали искат прозрачност, нека дадат пример.
*****************************************
Петър ВОЛГИН, Деконструкция, БНР

протестите нямат основание