Тема на протестиращите
Отиди на страница:
А аз никога не съм могла да си запазя червена връзка, Аз съм още по-зле..и синята и червената не пазя. Пазя си, обаче, калпачето от чавдарченето - онова с лъвчето  |
| Някой да пази барета ученическа? Егати мекицата, носехме я в джоба и двайсе метра пред училището я слагахме, понеже на входа имаше дежурни, които следяха за униформи. И от това гънене ми се счупи монограма, какъв зор беше да го крия, че е счупен... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
| Нямах барета, но на емблемата на училището се държеше много. Всяка сутрин си я пришивах на горната дреха, после я разшивах Към днешни дата - емблемата на училището ми е най-добрият сертификат за благонадеждност. Всъщност, единственият, който може да повлияе на преценката ми за определен субект(съобразно представянето му, обаче)  |
Всяка сутрин си я пришивах на горната дреха, после я разшивах О, говори ми, говори ми за неразменния джоб на риза. На горните дрехи монограм вече нямаше, но на ризата и на якичката - без въпроси. |
По мое време си бяха точно две емблеми - на горната дреха и на ежедневно ти облекло, отгоре. И ми дърпаха косата всяка сутрин, колко добре е сплетена - до обяд си я пусках, за кеф на "другия" пол  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Асол |
| Елегантността се постигаше само с черна престилка по поръчка, не правоъгълния чувал, а например вталена и клош, също така излезе по мое време на мода един плат, викахме му попско расо, може и да е бил наистина за раса. Освен това на якичката можеше да си сложиш някакво тантелено биенце. Монограми по дрехи - хич, то пък и една гордост "Тодор Минков", знам ли, днес вече може и да звучи, но по-рано хич. За плитките си беше голяма авантюра. Можеше само две плитки, при достатъчна дължина, такива късички, кокетни ала тиролски - не! Така с първата ми дружка си намерихме детски косички, поръчахме си в перукерната на Славейков да ни направят удължения и ги прикрепвахме на плитките, да са с достатъчна дължина. Опитите ми да сплета една плитка бяха прекъснати. А пък по едно време се бях разгащила съвсем и правех висока плитка, от конска опашка, макар и забодена, че ако се кандилкаше, щеше съвсем да мяза на конска опашка, по това време дамгосан буржоазен белег. И като пусна бретона до веждите, спипва ме в коридора една нова завучка и ме води при директорката и вика - погледнете ги на какво приличат... Затова пък, след училище, бретонът се пуска, дългата коса също - и до Славейков, а оттам по Ръкси - на движение. Вчера слушах една пикла как се жалваше на Патарински от комунизма и липсата на свобода, беше запомнила милата само това - че не й разрешавали да си пусне дългата коса, а искали обезателно две плитки. Много беше патетична, та се сетих за моите естетически свободолюбия с удоволствие. |
Пазя си конската опашка! Отряза ми я другарката директорка на входа на гимназията, защото не бях я сплела на плитка  |
| еее, това с развяна конска опашка, не бих се осмелила. То и аз бях двуличница - пълна отличничка и смирено дете, а вечер - по купоните с батковците, хайде да не се увличаме...  . |
Пазя си конската опашка! Отряза ми я другарката директорка на входа на гимназията, защото не бях я сплела на плитка Искрено се интересувам коя точно година е станало това, по простата причина, че моята коса напускаше плитката веднага след сутрешната сгляда. А моята коса, наистина е обида за приличието |
| Защо сте разшивали емблеми? Аз моята я закачах с безопасна игла (на ръкава на престилката). Под престилката се обуваха дънки и се навиваха, докато се мине проверката. Вътре всички с дънки |
86-а миналия век, 9 клас, елитна столична гимназия Ужас какви зверове сте имали в столицата! Пък после казват че "Вчера" било за нашата гимназия! Обиждат! Косата беше на плитки, като за плитка се зачиташе три преплитания  |
Защо сте разшивали емблеми? Аз моята я закачах с безопасна игла (на ръкава на престилката). Под престилката се обуваха дънки и се навиваха, докато се мине проверката. Вътре всички с дънки А, не, не ставаше с безопасна. Том Сойер със зашитата яка помниш? Е, ние сме от това поколение. Първо, панталоните за дамския пол бяха разрешени само в студовете зимата, а вероятността да те пуснат в училище с дънки се равняваше на това Бозонът Хигс да излезе и да си напише автобиографията със синьо мастило. |
| >>><<< По мое време на бозона разрешаваха само лилаво мастило и цялата му мутра лилавееше, както и на сички бозончета наоколо. Еннтересното е. че днес в юесей, в у-щето на внуче се влиза със и след сверяване на зеница и ириса със запис направен в началото на годината! а децата са членове на скаутска организация "Пионер" и носят червени връзки на каки ризки. Попското расо беше ми неутрално, да не кажа омразно. Хълмчетата по-естествено блестяха под "Брилянт" |
| Като гледам компанията повечето сме тук от 10 години, а някои даже от времето на динозаврите 10 години идеологически войни и краят не се вижда  Леви срещу десни и всички срещу мен недолюбвате нещо Пряката Демокрация  Не се притеснявайте всяко нещо с времето си. Ще сменим още няколко пъти избирателната система, ще пробваме ако трябва и с президент  И рано или късно пак ще стигнем до Пряка Демокрация.Както казва Ч. народа винаги избира вярното решение след като пробва всички останали | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
Дълбоко в тътена на протеста беше "заченато" ново политическо животно - представителите на този вид подкрепят каузи, а не партии; те не се самозапалват, а разпалват дискусии и търсят промяна; те ненавиждат политиката, но искат властта, за да управляват собствения си живот... без посредници. Те са "свободните радикали" на българското общество. Свободни са, защото имат куража, решимостта и ресурсите да се изправят срещу статуквото. Свободни са, защото са безпартийни, тъй като не вярват, че партиите могат да представляват техните интереси. Радикални са, защото водят "мирна война" с легитимни методи, въпреки че исканията им не сa легални. Война срещу системата, но много повече срещу системните оператори. Война срещу организираната политическа престъпност и политическите пирамиди, известни още като политически партии. Съединението прави силата. А какво прави силата? Пряка Демокрация |