Тема на протестиращите
Отиди на страница:
Дълбоко в тътена на протеста беше "заченато" ново политическо животно - представителите на този вид подкрепят каузи, а не партии; те не се самозапалват, а разпалват дискусии и търсят промяна; те ненавиждат политиката, но искат властта, за да управляват собствения си живот... без посредници. Те са "свободните радикали" на българското общество. Свободни са, защото имат куража, решимостта и ресурсите да се изправят срещу статуквото. Свободни са, защото са безпартийни, тъй като не вярват, че партиите могат да представляват техните интереси. Радикални са, защото водят "мирна война" с легитимни методи, въпреки че исканията им не сa легални. Война срещу системата, но много повече срещу системните оператори. Война срещу организираната политическа престъпност и политическите пирамиди, известни още като политически партии. Съединението прави силата. А какво прави силата? О, как! Значи може да се вземе властта - но без политика? И кой ще упражнява тази власт? Над кого? С какви средства? Политическо животно извън политиката - това как се прави? А, ето пояснено е - нелегалните искания се изваждат на преден план посредством оксиморон. Операторите на системата са противопоставени на системата като размер. Нещо като ключ за багер, три пъти по-голям по размер от самия багер. Радикално разбиране. Всъщност, това, дето го пушат, изглежда доста креативна трева! Поколението "На мен, на мен, аз, аз!" вероятно я сади в индустриални количества. После що виждали розови слонове и политически не-субекти... |
86-а миналия век, 9 клас, елитна столична гимназия ...малей, това не се брои, това не е древна история - това си е перестройка ... и не ми се вярва през 86-та да е имало такива изтъпления (инцидентно заяждане може би) ... аз говоря за добрите застойни времена, платове "попско расо", черни куртки, найлонови ризи, трамвайното билетче 2 ст. до Халите, след това става 4 ... през 80-те се появиха сините униформи, разрешиха светлосини ризи, изобщо настана един разврат, ех... Уважаема, и нашето циганче завърши 20-то "Тодор Минков", обаче през 2008-та, вече е само ОУ, ахъм... |
Народът е разделен, това е вярно. Хора, които продължават да поддържат тази клика, защото им е обещала 5 лева за Коледа и дърва за зимата – това е друг народ, трудно ми е да живея под един покрив с него, призна той. Изключително важно е, че една генерация, която няма личен опит от комунизма, възприе възгласите от началото на прехода. БСП се превърна в партията на комунистите и за младото поколение. И няма никакво значение, че в строгия политологичен смисъл тя не е комунистическа, подчерта проф. Янакиев. Натисни тук |
О, как! Значи може да се вземе властта - но без политика? И кой ще упражнява тази власт? Над кого? С какви средства? Политическо животно извън политиката - това как се прави? Прави се с Пряка Демокрация Аз предпочитам Политея но като първа стъпка и Пряката Демокрация върши работа. Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което ще значи „власт на народа”, т.е предлагам народът, като суверен, да управлява. Предлагам да запълним думата Демокрация със съдържание. Появят ли се “представители”, демокрацията става фасадна. Защото представителите имат право от Бога на своя собствена свободна воля и никой не отрича това, но никой не може и да ги контролира, а аз отричам факта, че това се нарича демокрация. Предлагам не сто, не 240, а осем милиона народни представители. Българското общество, обаче, се оказва твърде тесногръдо и незряло за такава идея. То все още има нужда от лидери, които да го мачкат. Дори мислещите и уж модерните залитнаха по някакви идеи от статуквото. Ще ви обяздят гнева и ще ви изпият сока – това е всичко, което ще се случи. Ще се окаже, че сте трамбовали жълтите павета с месеци, за да може вуйчото на Х и снахата на У да си купят мерцедес и да построят нов комплекс на морето. Така се случваше последните 23 години, имате ли някакви аргументи, че така няма да се случва и занапред? “Да правиш едно и също всеки ден и да очакваш нещо различно” е еманация на глупостта. Искам да ме питате за всичко от тук нататък. За всяко решение. Всеки ден. По пет пъти на ден, ако трябва. Или по десет пъти на ден. Готов съм да не спя, но не съм готов да оставя нито едно решение в ръцете на нито един “представител”. Всички “представители” са ми ясни и прозрачни като рентгенова снимка, просто. Осъзнавате ли това? Натисни тук |
Искам да ме питате за всичко от тук нататък. За всяко решение. Всеки ден. По пет пъти на ден, ако трябва. Или по десет пъти на ден. Готов съм да не спя, но не съм готов да оставя нито едно решение в ръцете на нито един “представител”. Дали авторът съзнава, че всъщност той ВЕЧЕ е оставил решението в нечий ръце? Кой е този, който го пита за решението? Координатор? Кой го излъчва? Как изглежда МЕХАНИЗМЪТ на пряката демокрация? Събираме се осем милиона (добре де, шест, а може и четири да сме вече) и викаме нещо си? Кой задава въпросите, за да може двата милиона да викат "да"? А после - ако познавам добре рода и племето си, ще има на осем милиона народ шестнайсет милиона мнения. Как ще ги приведем в действие? Дайте нещо КОНКРЕТНО, а не захарни кули и въздушни замъци от дълги думи с древен гръцки произход.  |
И няма никакво значение, че в строгия политологичен смисъл тя не е комунистическа, подчерта проф. Янакиев. Да поясним за тези които са се разминали по една или друга причина с комунистическата теория на Маркс и Енгелс. След смърта на Ленин Сталин се отказва от комунистическата теория на Маркс и Енгелс и започва да изгражда изолиран Социализъм. Забележете не преходен според комунистическата теория на Маркс и Енгелс. БСП като Сталиниска партия продължава идеологията на Сталин с леко разведряване във времето. Затова БСП в строгия политологичен смисъл не е комунистическа. Не е дори социалистическа според теорията на Маркс и Енгелс. Съратника на Ленин пределно точно го е обяснил. Первую отличительную черту пролетарской революции Ленин, вслед за Марксом и Энгельсом, видел в том, что, экспроприируя эксплуататоров, она упраздняет необходимость в возвышающемся над обществом бюрократическом аппарате, прежде всего в полиции и постоянной армии. "Пролетариату нужно государство - это повторяют все оппортунисты, - писал Ленин в 1917 г., за месяц-два до завоевания власти, - но они, оппортунисты, забывают до- бавить, что пролетариату нужно лишь отмирающее государство, т.е. устро- енное так, чтобы оно немедленно начало отмирать и не могло не отмирать" ("Государство и революция"  . Критика эта направлялась в свое время про-тив социалистических реформистов, типа русских меньшевиков, британских фабианцев и пр.; сейчас она с удвоенной силой бьет по советским идоло- поклонникам, с их культом бюрократического государства, которое не имеет ни малейшего намерения "отмирать". Социальный спрос на бюрократию возникает во всех тех положениях, ког- да на лицо имеются острые антагонизмы, которые требуется "смягчать", "улаживать", "регулировать" (всегда в интересах привилегированных и иму- щих, всегда к выгоде для самой бюрократии). Через все буржуазные револю- ции, как бы демократичны они ни были, проходит, поэтому, укрепление и усовершенствование бюрократического аппарата. "Чиновничество и постоян- ная армия, - пишет Ленин, - это паразит на теле буржуазного общества, паразит, порожденный внутренними противоречиями, которые это общество раздирают, но именно паразит, затыкающий жизненные поры". Начиная с 1917 года, т.е. с того момента, когда завоевание власти встало перед партией, как практическая проблема, Ленин непрерывно занят мыслью о ликвидации "паразита". После низвержения эксплуататорских клас- сов, повторяет и разъясняет он в каждой главе "Государство и революция", пролетариат разобьет старую бюрократическую машину, а свой собственный аппарат составит из рабочих и служащих, причем против превращения их в бюрократов примет "меры, подробно разобранные Марксом и Энгельсом: 1) не только выборность, но и сменяемость в любое время; 2) плата не выше пла- ты рабочего; 3) переход немедленный к тому, чтобы все исполняли функции контроля и надзора, чтобы все на время становились бюрократами, и чтобы поэтому никто не мог стать бюрократом". Не надо думать, будто у Ленина дело идет о задаче десятилетий; нет, это тот первый шаг, с которого "можно и должно начать при совершении пролетарской революции". Тот же смелый взгляд на государство пролетарской диктатуры нашел че- рез полтора года после завоевания власти свое законченное выражение в программе большевистской партии, в том числе и в разделе об армии. Сильное государство, но без мандаринов; вооруженная сила, но без самура- ев! Не задачи обороны создают военную и штатскую бюрократию, а классовый строй общества, который переносится и на организацию обороны. Армия только осколок социальных отношений. Борьба против внешних опасностей предполагает, разумеется, и в рабочем государстве специализованную воен- но-техническую организацию, но ни в каком случае не привилегированную офицерскую касту. Программа требует замены постоянной армии вооруженным народом. Режим пролетарской диктатуры с самого своего возникновения перестает таким образом быть "государством" в старом смысле слова, т.е. специ- альным аппаратом по удержанию в повиновении большинства народа. Матери- альная власть, вместе с оружием, прямо и непосредственно переходит в ру- ки организаций трудящихся, как советы. Государство, как бюрократический аппарат, начинает отмирать с первого дня пролетарской диктатуры. Таков голос программы, не отмененной до сего дня. Странно: он звучит, как заг- робный голос из мавзолея. Как бы, в самом деле, ни истолковывать природу нынешнего советского государства, неоспоримо одно: к концу второго десятилетия своего сущест- вования оно не только не отмерло, но и не начало "отмирать"; хуже того: оно разрослось в еще небывалый в истории аппарат принуждения; бюрократия не только не исчезла, уступив свое место массам, но превратилась в бес- контрольную силу, властвующую над массами; армия не только не заменена вооруженным народом, но выделила из себя привилегированную офицерскую касту, увенчивающуюся маршалами, тогда как народу, "вооруженному носите- лю диктатуры", запрещено ныне в СССР ношение даже и холодного оружия. При наивысшем напряжении фантазии трудно представить себе контраст, бо- лее разительный, чем тот, какой существует между схемой рабочего госу- дарства по Марксу-Энгельсу-Ленину и тем реальным государством, какое ны- не возглавляется Сталиным. Продолжая перепечатывать сочинения Ленина (правда, с цензурными изъятиями и искажениями), нынешние вожди Советско- го Союза и их идеологические представители даже не ставят перед собою вопроса о причинах столь вопиющего расхождения между программой и действительностью. |
Дайте нещо КОНКРЕТНО, а не захарни кули и въздушни замъци от дълги думи с древен гръцки произход. Конкретно Щвейцария + новите технологии. Няма принципна разлика дали ще гласуват 7 милиона или 240. А това за което ще се гласува ще го задават партиите но без те да вземат решенията. А добрата новина е че на пенсиите бързо ще им омръзне да гласуват  Не казвам че това трябва да стане утре и веднага. Просто постепенно важните решения трябва да се отнемат от политиците и да се предоставят на народа. Дори отначало да греши, мнозинството бързо ще се ориентира според интереса си. Но представителния политик никога няма да изневери на собствения си интерес в полза на мнозинството. |
Дори отначало да греши, мнозинството бързо ще се ориентира според интереса си. Но представителния политик никога няма да изневери на собствения си интерес в полза на мнозинството. С второто съм напълно съгласна. За първото се съмнявам - Мойсей и пустинята, България и т.нар. преход. Пак се връщаме на вечната дилема "бащи - деца" с идеята за електронните играчки, които като панацея ще вземат да ни оправят положението. По-рано са му викали deus ex machina, сега му викаме електронно правителство. Промяната не е в играчките, а в главите. И в робския труд да се вдигне наново страната на крака. Но дали ратуващите за пряка демокрация са готови за този робски труд на ползу роду, в това искрено се съмнявам. Тази нагласа също иска промяна в главите, която се насажда с поколения. Да го речем ясно, по този въпрос съм цинична песимистка. |
| @idproxima 10 Сеп 2013 23:37 86-а миналия век, 9 клас, елитна столична гимназия Абсурд. Явно учителката е била от престараващите се. Аз съм випуск 1300 и по мое време моите съученички се носеха с конски опашки. Пусната коса не се разрешаваше, но не правеха особени проблеми за конските опашки. Вярно, моята гимназия не беше елитна, а само образцова  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |
Искам да ме питате за всичко от тук нататък. За всяко решение. Всеки ден. По пет пъти на ден, ако трябва. ... и аз по пет пъти на ден ще спирам да работя, за да се запозная в детайли с проблема, по който трябва да се произнеса. Например - от днешния вестник - какви да бъдат промените в закона за единната данъчна сметка. Даваш ли си сметка, че пропагандираната от теб пряка демокрация предполага омникомпетентност (хаха - и от мен една дълга дума) на народонаселението ? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Калки |
86-а миналия век, 9 клас, елитна столична гимназия Абсурд. Явно учителката е била от престараващите се. И на мен ми се вижда много странно. Такива неща нямаше дори през 68-а, в "Бастилията", по времето на дребното зло др. Шопова. |
86-та?!  Стига бе! В моята гимназия (елитна  , випуск 73-та!) нямаше емблеми, а единствено за много официалните случаи блузи и ризи с бродирани шевици, но... НЕ еднакви! По тях ни разпознаваха. Още си я пазя.Баретите се носеха в чантите и се показваха на дежурния учител на входа, след което пак прилежно се прибираха. И понеже залежаваха там, по тях полепваха трохи от закуски и хартиени парчеца от забравени листчета, та Чората по история току напомняше - абе изтърсвайте ги от време на време. Можеше да се ходи с престилка (плат по свой избор в тъмносиньо или черно) или с костюм в тез цветове. За зимните месеци леля ми беше ушила много приятно костюмче от фино сукно (тогава се намираше истинско!) с кройка от Шанел - къс жакет с характерната имитация на джобчета и права пола над коляното, в много приятно тъмносиньо. Никакъв проблем! И престилките тя ми шиеше, но така, че да мога да си завързвам коланчето отзад. Прелест! Беше ми ушила и дълго палто по модата след 70-та, но се наложи леко да го скъси, щото тогавашният директор рече да се сложи и една сутрин отряза 2-3 подобни палта. Обаче след таз изцепка много скоро го смениха. Което не попречи на красавицата Дона, светла и памет, да улови за яката току що пристигналия съвсем млад учител Майкъл Смит заради карираната му ризка. В горните класове, естествено, пропушихме от келешлък и се пушеше в тоалетните. Милите ни учители минаваха да ни предупреждават да гасим, ако се зададеше проверяващ. По история и литература се преподаваше и обсъждаше далеч извън задължителния материал. По математика се ползваха руски сборници и списание "Математика". За края на учебната година се подготвяха скечове и музикални удари, но не можехме да се мерим с английските паралелки, щото имаха Пламен Ставрев, Савата Пиперов и Лорис Мануелян. За бала 73-та леля и мама ми ушиха скандално къса и тясна малка бяла рокличка от рязана дантела, а бати ми донесе сандали на висока платформа. Та несвикнала с таз платформа си оплетох краката точно на Angie на Stones и се строполихме на земята с едно от най-забележителните момчета от английската. Сутринта всички се прибирахме боси покрай Морската. Безметежни и щастливи...  |
Промяната не е в играчките, а в главите. И в робския труд да се вдигне наново страната на крака. Но дали ратуващите за пряка демокрация са готови за този робски труд на ползу роду, в това искрено се съмнявам. Проблема е ниската производителност на труда. Само 10-15% от населението прогресират останалите са в регрес. Това си е изцяло заслуга на нашата политическа класа и олигархичен бизнес. Говоря от личен опит във Франция, Германия, Испания, Шотландия, Швеция и Норвегия. Там нашите работници не отстъпват по производителност на местните. Но още по категорично ме убеждава опита ми от последните 5 години в България в сивия сектор. Оказвам технологична помощ на 319 малки инсталации. Бяха 352, трима убиха а останалите загинаха икономически след опита си да излязат на светло. Производителността в тези малки инсталации в пъти превишава средната за страната. И проблема не е толкова в данъка, просто те са свободни от бюрократичните нормативи на държавата. Политиците и олигархията нямат интерес от висока производителност на труда. Това ще разруши полуфеодалния модел на България. За мен тези протести са нещо като закъсняла буржоазна революция срещу феодалния модел на България. При феодален модел и липса на класически капиталисти като Хенри Форд робския труд не може да вдигне страната на крака. Още повече че, при съвременните технологии е нужен умствен труд. |
Даваш ли си сметка, че пропагандираната от теб пряка демокрация предполага омникомпетентност (хаха - и от мен една дълга дума) на народонаселението ? Това само привидно е проблем. 240те народни представители по компетентни ли са? И в магазина когато си купуваш нещо не го познаваш в детайли но правиш избор |
| Не подценявайте възможностите на хората когато касае личния им интерес! Когато на моите хора им се наложи да автоматизират инсталациите си, и когато разбраха какво трябва да заплатят за готови решения много бързо станаха компетентни. С малко помощ от мен, написах им специално за тях програма която да им позволи да усвоят програмирането на ниския клас микроконтролерите на Microchip по безболезнено Натисни тук Съкратих и опростих командите на Асемблера и ги направих програмисти. Но спестиха луди пари |
| Калки не се подценявай! При всички положения си по компетентен от Делян Пеевски А той си е средно ниво в този парламент. На него ли разчиташ да взема решения вместо теб? Или може би на Бойко и компания? На кадрите на Атака е съмнително да разчиташ  БСП гласуват според партийната повеля. А партийната повеля зависи от Доган  Така че, повече се доверявам на твоето решение отколкото на демагога който те представлява в парламента  |
Engels 11 Сеп 2013 10:47 Мнения: 435 с това съм съгласен, но с по-горните не особено! при над 90% бедни, нищожна средна класа и десетина олигарси, няма как настроенията да са десни и затова се лашкаме отляво в дясно и обратно, търсейки месията, който ще ни изведе на брега! затова и протестите са никакви. п.п аз съм твърдо за мажоритарни кандидати с опция за отзоваване при несправяне. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fierce |
Ех, малячоци, малячоци, какви години си спомняте, човек да не смее да разкаже за купоните с батковците. Но при случай, като се реши проблемът за пряката демокрация, ще си разкажа, те тези спомени имат историческа стойност. Достатъчно е само да упомена едно едночасово присъствие на купон (не можеше повече, татко много държеше на ученическия час), където макар и свряна в ъгъла от страхопочитание, макар и в черната престилка, се любувах на ..... Леа Иванова...., която влезе шумно, събу си обувките и веднага седна на земята, като се облегна на един шкаф. И досега помня кооперацията, на Евлоги Георгиев, Недко Трошанов живееше там, ако на някого това име нещо му говори....  А роковете, дето се мяткахме на тях, май бяха от епохата преди Елвис Пресли. Много здраве от баба ви. |