Отиди на страница:
Една бригада от камион хвъря камъни и боклуци по пътя.На 3-5 км. след нея друга бригада чисти боклуците.За да имат работа То убаво, ама тоя камион нали бензин харчи?  Не става така, трябва да се произвежда нещо нематериално, което не изисква ресурси, примерно всички да правят компютърни програми и да им се плаща за това, щом трябва да работят нещо. Другият вариант е да работят всички, ама не като невидели по 40-50 часа на седмица целогодишно. Някъде четох, че никога в човешката история не се е работело толкова много, като сега. Нашите баби лятото на полето, ама цяла зима са дремали пред хурката. Това е тотално късогледство - научно-техническа революция, преди цяло село на къра, сега стига един трактор, ама понеже трябва да създаваме заетост, ще купим на всеки по трактор ли?  Разберете, не трябва да се увеличават работните места и работното време, това само създава излишъци, целият ви проблем идва оттам, че с чисто българска злоба не давате който не работи, да яде. А не виждате, че като работи, ви скъсява на вас дните. Ми в САЩ вече правят изцяло автоматизиран завод за нещо си, без хора. И кво ще ги правим излишните хора? Ако ги изтрепем, нали трябва някой все пак да консумира онова, което произвеждат роботизираните заводи. какво предлагате - първо да автоматизираме заводите, а после да автоматизираме и пазара и да направим роботи-консуматори? Не мислите, еле па Брайтман напоследък, язък му за относително добрата инерция... |
Няма много варианти, чакат ни или фюрери, или революции. А най-вероятно и двете. А, недей така, чака ни Златен век. От материалното към духовното, то, виж, е безгранично. Ти разсъждаваш в хоризонтална плоскост и не виждаш вертикалните нива. Обаче, лошото е, че едното не пречи на другото, т.е. Златен век ще има, но лошото е, че ще го има, след като се изтреби 90% от населението. На Черен лебед да се надяваме... |
| Не се надявайте на материален просперитет , надявайте се на духовен . Ако не искате да ви боли много от материалната разруха. Лесно е , но не за всеки. |
От материалното към духовното, то, виж, е безгранично. Няма разлика между двете. Единствено въпрос на интерпретация. Проблемът е, обаче, че част от тази интерпретация ни е заложена от природата и няма как да минем, без да ядем едни празни пространства с много трептения, които интерпретираме, като храна.  --- И да повторя - смесваш презадоволеността на тези, които се концентрирали (юридически) производствени възможности и достъп до ресурси, с тази на човечеството, като цяло. Бъркаш (и не само ти) изчерпването на възможностите за експлоатация на един конкретен ресурс по един конкретен начин, с изчерпването на ресурсите въобще. Ресурсите въобще са неизчерпаеми, защото всичко е кръговрат. |
| А ако говорим в рамките на класическите разбирания за материално и духовно, то има една "Пирамида на Маслоу". Духовното развитие е невъзможно без преди това да е осигурено материалното. - Безспорно по-евтино излиза, вместо да преразпределиш или резултата от производствените възможности или достъпът до тях и ресурси, да платиш на 5 човека да проповядват "духовното". Само дето супата не върши работа, когато само да се духа, тя трябва и да се яде. В случая, едни, за да ядат супата, убеждават другите, че е по-важно да я духат. Да бъдат духовни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
Духовното развитие е невъзможно без преди това да е осигурено материалното. Не става въпрос да ходиш на театър всяка вечер. Става въпрос за приоритети в живота , които да те направят щастлив с по-малко. Без хич няма как. |
| 'упадък' е твърде пресилено. Много скептицизъм лъха от статията. Като цяло положението не е толкова лошо, но определено трябва да се запретнат ръкави. |
Става въпрос за приоритети в живота , които да те направят щастлив с по-малко. Отново смесване на проблеми. - Всеки жив организъм, включително човека, се нуждае от точно количество храна и разнообразие на вещества, които организмът си е програмиран да си иска в зависимост от състоянието и нуждите му в момента - яде ти се толкова и това, ни ти се яде сега и онова и т.н.. - Всеки жив организъм, включително човека, се нуждае от точно фиксирана от еволюцията най-благоприятна му среда на обитаване - влажност, температура и т.н.. - Горното е въпрос на биологично оцеляване. То е заложено в природата на живият организъм, като такъв. Без него всякакво "духовно" е невъзможно. - От там насетне почва "нематериалното" потребление, което заедно с материалното, въпреки огромното му разнообразие, може да бъде сведено до абсолютният му предел - време за потребление. - Един човек, каквото и да потребява, то неговото потребление е абсолютно ограничено от времето за потребление. С други думи, това, което пише в началото на всеки икономически учебник и върху, която концепция е изградена цялата днешна икономическа теория - "неограничени потребности - ограничени възможности" е погрешно. ---- Смесването на проблеми е от това, че когато имаме трупане от един човек на повече блага, отколкото са абсолютните му възможности за потребление, то имаме компенсаторна психологическа реакция. Опит да замени, това, което действително му липсва с това, което може да има. И понеже няма как, когато си жаден да го компенсираш с трупането на сол, то трупаш, още и още, а потребността остава. Последното, обаче не е въпрос на икономиката, а на културата (културните ценности). |
И да повторя - смесваш презадоволеността на тези, които се концентрирали Нищо не смесвам! Произвежда се препрепредостатъчно, за да има за всички. Единственото, което трябва да се направи, е да се преразпредели произвежданото. А не да се произвежда ново! Човек може да работи по два часа на ден и да се задоволява с всичко необходимо, без излишъци! Останалото време да използва за самосъвършенствуване. А не да работи като вол за най-необходимото, да умира от умора, а парите да прибира там един 1%, който даже не знае вече какво да прави с тия пари и се дави с тях! Земята е достатъчно голяма, за да осигури живота на милиарди, но недостатъчно голяма да задоволи алчността на някои. |
| И още нещо, което е въпрос на културата с проекция в социалната организация на обществото. - Всеки жив организъм, за да се нуждае от един или други вещества, от една или друга среда, то това означава, че тези вещества и тази среда е била и е в изобилие. Иначе би се нуждаел от други и вероятно не би бил този организъм, на някакъв друг. - В един момент, обаче, било поради климатични промени, било, поради усвояване на неприсъщи на вида територии, било поради това, че някой е решил, че може изкуствено да ограничи достъпът до ресурси и с това да си осигури предимства, пред другите от вида, те започват изкуствено да се ограничават. Измисля се социално-юридическото понятие "собственост" и неговото съдържание варира, но общо взето върви към разширяване. --- С други думи - ресурси има достатъчно, но някои хора са ограничили достъпът до тях и имат интерес да продължават да го ограничават. Защото, колкото по естествено нужен е един ресурс и колкото по-труден е достъпът до него, то толкова властта на тези, които държат контрола за достъпът до него става по-голяма. - Можем да го опростим и на нивото на търговията - колкото повече ограничават достъпа до един ресурс, толкова повече цената му ще се вдига, а ограничилите го ще печелят повече пари. И понеже няма как да кажат, че го правят изкуствено, то почват да убеждават другите, че този или онзи ресурс бил недостатъчен, намалявал и се изчерпвал и т.н.. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
Единственото, което трябва да се направи, е да се преразпредели произвежданото. Това е точно така и нужната степен на преразпределение (данъци, инфлация) зависи от степента на концентрация на производствени възможности и достъп до ресурси. - Това е едното, но има и друго решение - преразпределение на производствените възможности и на достъпа до ресурси. Тогава данъците и инфлацията могат да са ниски. |
"Изобщо, гъз глава затрива" !Май това е в човешката природа, за съжаление ... Убеден съм (просто интуиция, без да мога да го докажа), че човешкия род (Homo "Sapiens" ?) е един експеримент (а Земята - естествената му лаборатория) на висш разум, който ни гледа отвисоко и следи за резултатите. Ако сами не се унищожим и самоизядем, което е най-вероятният резултат, той ще натисне копчето "Destroy", когато види, че експериментът се е оказал неуспешен и вместо постоянно развитие напред и нагоре, хората отиват директно в хендека ! Поради по-горе посочената в кавички обремененост. |
| Ами ето, Брайтмане, стигнахме до консенсус. Не е необходимо, а и няма как, а е и извънредно вредно, да правим икономика в непрекъснат растеж. Просто трябва сегашното ниво на производителност да се запази, но разпределението да се подобри. Хем няма да се губят ресурси, хем хората ще работят по-малко, хем ще бъдат по-добре задоволени в цялост. Така че икономиката на растежа е зелен хайвер, решението не е там. Обаче с алчността на единия % не можем се справи, а той се превърна в ракова метастаза и яде земята и нас с нея. |
Не е необходимо, а и няма как, а е и извънредно вредно, да правим икономика в непрекъснат растеж. .Просто трябва сегашното ниво на производителност да се запази, но разпределението да се подобри Растежът, въпреки и така разбиран сега в икономическата теория, не е повишаване на съвкупните цени, (естествено коригирани с индекса на инфлация). Растежът е качествено обновление, включително и с използването на по-малко материали в новите продукти. - Нуждаем се обаче от промяна на начина си на мислене - от мислене за вечността, към мислене за временността, променливостта, преходността. Трябва да се стремим към все по-голямото удобство, достъпност, улеснение за потребителя, както и леснота и бързина на производство. И веднага ти давам пример - кому са нужни къщи издържащи столетия, при положение, че само след 2-3 десетилетия морално остаряват, амортизират се и се пълнят с гадини, мухъл и влага ? Да правиш нещо вечно е мислене от феодалната епоха, когато технологиите не са се променяли с векове, а производителността е била ниска. - Сега ни трябва просто да произвеждаме евтино и да сменяме бързо с по-съвършено, пращайки старото за рециклиране. Тогава развитието не само, че ще бъде на качествено ниво, но ще намалява употребата на материали и енергия. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Brightman |
Сега ни трябва просто да произвеждаме евтино и да сменяме бързо с по-съвършено, пращайки старото за рециклиране. Тогава развитието не само, че ще бъде на качествено ниво, но ще намалява употребата на материали и енергия. Типично мислене от настоящата неолиберална епоха, която е подложена на ревизия току пред очите ни. Кое излиза по-евтино и по-малко енергоемко и материалоемко: да си сменяваш колата с нова през две-три години или да си караш старата поне 7-8 години, а? Спорът за масивните къщи и тези от гипсокартон са го водели още Хрушчов и Никсън през 1959 г. - всеки е прав за себе си. Освен това си пропуснал да кажеш, че предложеният от теб модел изисква непрекъснато финансиране и рефинансиране на покупките на всичките тези къщи, коли, мебели, уреди и т.н., които би трябвало да се сменяват през някоя и друга година - модел, който се сгромоляса от 3-4 години насам (по мое мнение този модел не е съвсем отписан, но е нужно да се отприщи кредитирането, познато ни отпреди 2008 г., а това може да стане единствено след хиперинфлация, която да изчисти настоящите частни и държавни дългове). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Rakita |
| Rakita, едно е развитието и обновлението, друго е юридическата организация на производството, трето механизма, по който ще се осигурява, в частност и начинът на финансиране. Съвсем различни неща, които, като се смесят се получава, че ""Кока Кола" е отровна алкохолна напитка". |
| Брайтмане, тотално си се объркал, момче. Внимайвай, разсъжденията ти излизат от мода и ти губиш. Няма да се произвежда повече. Земята трябва да стане 1 млрд и да произвежда разумно. А ако стане човечеството 200 милиона, тогава нека прави, каквото си иска, сега сме твърде пренаселени в това общежитие, пък и искаме стандарт - като в оня виц - е, ово йе стандарт, е...ш и хвърляш. На теб главицата ти не може да го проумее, че човещ ще трябва да работи много по-малко и да получава повече отсега, тая идея докато не я смелеш, нема нужда да се абиш в планове за бъдещето. |
Няма да се произвежда повече. Тихо да не те чуят китайците  Струва ми се, че в свят с намалено производство китайската мощ отива на кино, поради което, както споменах, ще направят опит да запазят досегашния модел. Ще направят опит да подкрепят запада и по-специално Америка и ако не стане, тогава ще се възправят срещу тях - икономически, не военно. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Rakita |
