както винаги - страхотно! И освен Иван Шишманов, имаме и други българи, с които да се гордеем! Лошото ни е в друго, авторът много успешно го подчертава - къде по-открито, къде по-дискретно - пустата ни инерция в мисленето и очакването някой друг да направи нещо вместо нас. |
Хм! Сега, Г-н Иванов, ме хванахте на тясно. Аз свикнах да очаквам критични статии, а не похвални. Хем ми беше приятно да науча куп нови неща, хем ми липсва стрития пипер и оцета с чесън за шкембе-чорбата. Я! Пак съм (май?) пръв отклик на статията ви? - то е защото съм 24 часа на компютъра и бачкам, както казваме по-скромните хора, а с едното око все гледам за някаква оправдателна причина малко да се разсея... Инак - предстои ми тежка седмица - в очакване на следващата ви творба. Наркомания... Всичко най-добро! И подписа ми: http://bit.ly/HaBYHj http://bit.ly/MxxKii http://bit.ly/LZVBZu |
По повод на картината - по онова време в картините най-важно е било композицията – и отразяването на диплите на дрехите. А типажите са поставяни, за да има повод да се изобразят диплите и гънките... Тва - като професионалист го обяснявам. Миледи |
Да си припомним нещо вече прочетено: Картината на Йосташ Льо Сюйор. Тя е овална и е само 84 на 71 см, поради което ние се приближаваме към нея; отдалеч тя ни прилича на пожарникарска, въпреки че Йосташ Льо Сюйор не е от направлението Art Pompier, което е от края на ХIХ век. Той живял през ХVII век. Той нарисувал съвършения министър като мъдър старец, седнал до Минерва (богинята на мъдростта) и жена с огледало (символизираща благоразумието). Ала... Боже мой! Съвършеният министър е портрет на приемника на Ришельо, кардинал Мазарини. Йезуитът премиер, който измислил лотарията и станал най-богатият човек на света. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude3075 |
Джимо, аз пък не знам зашо асоциирах историята на Шишманов с тази на синчето на Петко Белокръвчанина... Тъжничко, да му е..май.... Благодарско ! |
Българските капитани на бърза ръка сразили сръбските генерали. Как няма да ги сразят, щом и българчета, следващи в Европа, си зарязвали следването и идвали доброволци да се бият за България. А сега я даваме без бой - на който я пожелае. Мераклии има, не е като да няма, а ние гледаме как всеки я насилва и мърморим. А, и псуваме, псуваме на български, колкото да се сетим, че сме българи |
Проф. Шишманов действително е един от най-достойните и заслужили за културното строителство на Нова България люде. От гореща благодарност, предполагам, Народният съд осъжда сина му на разстрел. |
Ооо, Миледи, Тази вечер пак се срещнахме тук. Тава, дето го казваш за "24-те часа" на компютера си е май съвсем вярно. Последният ти мейл беше "датиран" на 5. и нещо АМ. Отправих молбата ти до един добър приятел. Чакам отговор. Идвинявай за "ти"-кането. Тук така е прието. С.К. |
. М-да. Благодаря отново за удоволствието г-н Иванов. "По-горе билото, майстори!". Днес г-н Иванов напомня много на Джеръм Селинджър. Ако съм доловил правилно - нека онези назовавани "амбразурчици" се замислят днес колкото сили имат. И всички власт желаещи и себе-изявяващи се величия също. Реалността е едно представите и мисловностите ни съвсем друго. Есенцията на желанията ни не винаги кореспондира с екзистенцията ни. "Охлювът пълзи полека, към върха на планината Фуджи". Благодаря на г-н Иванов за призива да се замислим... най после... |
В "Тримата другари" на Ерих Мария Ремарк двама се ругаят и вторият така "над-ругава" първия, че първият зяпва от възхищение. Със: "Скитащо гробище на бифтеци" |
Хах! На картината Идеалният министър държал огледало! (въпреки че не е огледало) Аз пък помислих, че е капакът на лаптоп. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: mercury |
На моята маса казваме каквото ни е на устата, На вашата маса,г-н ДИ ми е достатъчно да прислужвам и да чистя пепелниците. |
Ако с лявата си ръка, жената с огледалото ни казва, че господинът е евнух - да! Той има най-важното качество за идеалния министър |
Хубаво е. Умно е. Но не както винаги. Не винаги е така. Миналия път беше тъпо. И нагло. Което не пречи сега да е хубаво. И умно. |
Без да опровергам Джимо, само ще го допълня относно това как да си припомним, че сме българи. Освен, че при зор попържаме на майчиния си български език, големият Станислав Стратиев ни е оставил и едно друго напътствие: Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах, пак посягах към него. Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине. Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене. Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си когато се появи. Ако и той го даде на сина си- значи е българин. Псуваме на български и даваме сърцето си на децата си. Българи сме. Независимо дали това ни харесва... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жана д`арк |
Ако с лявата си ръка, жената с огледалото ни казва, че господинът е евнух - да! По-скоро, че идеалният министър винаги е стиснат за топките. |
Ха-ха, този път Димитри Иванов показва (а и доказва), че освен с читателите си, може да се бъзика и със себе си. А това не винаги е толкова лесно -- обикновено се искат или големи kojones или няколко вагона книги (на който както му дойде ) |
идеалният министър жул мазарен беше голям мошеник, но не и голям човек; по хитър отколкото може да се предполага, скандално фалшив и най подло алчен, ил както сей пее де са е чуло море, видело син баща и майка ворзани да кара, да ги продава. вървели колко вървели стигнали гора зелена, нашли са вода студена, нашли са сенка дебела. тии на сина си думаха: "отпусни, синко, синджира водица да се напием по множко кила да станем. по множко кила да станем по скъпо да ни продадеш. по множко пари да зьомнеш, децана да си изгльодаш. децана да си изгльодаш, и тебе ворзан да карат. и тебе ворзан да карат, да карат да та продават |