Отиди на страница:
| Бойко, Айн Ранд е неподходящ пример в статия за това как хората си продават бъбреците. Примерът е фрапантен и неумолимо предизвиква съчувствие. Съчувствието е предверие на алтруизма - едно вредно според Ранд явление. Странно ми е увлечението на мнозина българи с интелектуални претенции по Айн Ранд. Доскоро бяхме нация с леви интелектуалци - през целия 20 век, каквото и да означаваше това. Сега станахме нация с подозрително десни интелектуалци - десни, десни, та Айн Ранд... Цял век пяхме дитирамби колко алена - кърваво-червена е дъгата. Сега дъгата стана ... какъв цвят е Айн Ранд? А дъгата си е дъга - с всички цветове, при това колкото си по-чувствителен, толкова повече нюанси и светлосенки виждаш в цветното великолепие на дъгата. Хайде да се откажем от това да сме кьорави - да гледаме света през развален черно-бял телевизор! ... Иначе в палитрата има място и за Айн Ранд ... по-откъм края на палитрата. Най-важно е хората да си имат по два бъбрека - и ние да настояваме за това, нищо, че ще се провалим като обективисти. |
Аз настоявам за това, който е плащал за нещо гарантирано да си го получи, а не да чувам обясненията на тия дето са ми завлекли парите, че пари немало. В същото време е най-малкото неморално когато "след като настървено риташ срещу нещо, което другите не трябва да получат, независимо дали са работили и плащали данъци, да се ползуваш от същото нещо дори и да си работил и плащал данъци. Просто значи че или сам не вярваш в това, което пропагандираш или че си далавераджийка, като първото не изключва второто." Съгласен съм с първото изречение. Платил си за нещо с данъците, трябва да го получиш. Не е въпросът дали другите не трябва да получат нещо, за което са платили (на държавата), въпросът е дали е редно държавата да им иззема високи данъци вместо да остави повече пари на хората сами да разполагат с тях. Никой не оспорва, че платеното трябва да се получи, оспорва се дали получаването трябва да стане с посредничеството на държавата. А щом за нещо вече е предплатено с високи данъци, които държавата принудително е получила от гражданите си и ги е лишила от възможността да се осигурят сами с парите си, то тя е длъжна да им осигури старините. Както казах вече, аз съм против наложената ми здравна и пенсионна система, но след като съм плащал през целия си трудов живот няма да се откажа на стари години да получа това, за което съм предплатил. Така и Айн Ранд - неморално е да получава само ако не е плащала данъци. |
| Авторът май го е треснала жегата, та е тръгнал да прави паралели на некъв сърбин с тази ми ти Ан Райд. Гротескно и неуместно. Но както се казва, право на автора е да съчинява нещо-то както намери за добре - а нашето, като читатели, е да го приемаме или не. Съответно с или без коментари. Моите уважения към въпросната писателка, но книгите й наистина само са минали край философията. Като наука. В нейния случай става дума за промишлена проза, или по-натуралистично казано, икономическа романистика с приближение към не-научната фантастика. Немах нерви да й изтърпя дори една от книгите, затова й спирам до тук с коментарите. Съветвам ви и вас да сторите същото, освен ако не си падате повечко мазохисти, вместо хора, които искат да обогатят мисловния си процес с нещо стойностно  |
| Набеден философ, слаб писател - това мога да кажа за Ранд. Тезите й са си останали в средата на миналия век, където очевидно им е мястото. Прехваленият Atlas Shrugged е трогателно наивен, от съвременна гледна точка прилича на сериал, в който героите не си говорят, а си служат с лозунги и сентенции за да общуват. Не става за четене, още по-малко за размисъл. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Luca |
За запетайкаджиите - ся да не вземета да ми се чепите за точното име на въпросната  Ayn Rand = Alisa Zinov'yevna Rosenbaum. Простете фриволието ми :Р |
| Бойко Ламбовски: "Бедността е представа, съпоставка - не обективно материално състояние. Тя е социална, чисто човешка характеристика." Сенека: "НЕ е беден този, който има малко, а този, който иска много!" Да, де, ама, Бедността има Праг- умирането от глад и студ от МНОГО Бедност! А Богатството няма Праг- никой НЕ е умрял от много богатство!!! Така че, Ламбовски, Бедността НЕ е само представа- даже се умира от реалността на Бедността, а НЕ от "предствата" за Бедност! |
Литературния институт в Москва, който съм завършил, Това изяснява странната метаморфоза на г-н Ламбовски. Що се отнася за Айн Ранд, не мога да разбера, защо долнопробната пропаганда се титулова литература. Все едно да кажем, че Ст Ц Даскалов е писател.... |
| /:/ "...либертарианството. Казано най-просто, на парадигмата - оставете хората да работят свободно, тогава бедни ще са само мързеливите..." ............................................................................. Кой да остави хората "да работят свободно"- Работодателите-капиталисти ли?! И какво означава "хората да работят СВОБОДНО"?! Тинтири-минтири означава! "Националноотговорните" капиталистите-работодатели "националноотговорно" затварят фабрики и фирми и "националноотговорно" си изнасят капиталите и производствата в Китай, например, за да получат по-голяма и по-бърза Печалба- и "националноотговорно" оставят на улицата бившите си НЕмързеливи дотогава работници(които, като безработни, били вече мързеливи?!)! Ай стига антиработническа и прокапиталистическа Пропаганда! Ама, от ЧАСТНИ(капиталистически!) медии каква друга пропаганда, я?! |
| Не е морално да си продадеш бъбрека не защото не си го произвел, а защото не е твоя собственост. Човек сам не принадлежи на себе си, защото не може да се абстрахира от собственото си тяло. Това означава, че не можеш да продадеш другиму дори един свой косъм, без да злоупотребиш със себе си като личност. Да се продаваш е също толкова неморално като прелюбодеянието, чревоугодничеството и пиянството. Банални неща, но не е лошо да се припомнят понякога. |
Не е морално да си продадеш бъбрека не защото не си го произвел, а защото не е твоя собственост. Следващият път като ме призоват да дам кръв, ще аргументирам така |
| "А щом за нещо вече е предплатено с високи данъци, които държавата принудително е получила от гражданите си и ги е лишила от възможността да се осигурят сами с парите си, то тя е длъжна да им осигури старините. Както казах вече, аз съм против наложената ми здравна и пенсионна система, но след като съм плащал през целия си трудов живот няма да се откажа на стари години да получа това, за което съм предплатил." *** Патагонец, може би в Патагония частната здравна застраховка и да струва по-малко от държавната. В останалия американски свят застрахователните компании диктуват цените. Разни пишман администратори си пишат 7-8 цифрени бонуси, а застраховките растат ли, растат, докато заплатите и работните места пътуват в китаксо направление. Затова и в най-великата държава на планетата болшинството ходи в бърза помощ за щяло и нещяло. А там, братко - един лекар на цялото отделение. Парадоксално, лумпените са против държавната застраховка за всички (виж ги горките италианци, дето обаче никой не може да им се върже на малкия пръст на здравната система) искали частна здравна осигуровка. А колко от тях могат да си я позволят и дали ще могат догодина е въпрос с повишена трудност за патагонци. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Drug |
| Ние говорим човек да продава части от тялото си за пари, което е същото като да проституираш. Кръводаряването е благодеяние. Човек не разполага с тялото си като с вещ и затова не може да завещава частите на тялото си по същия начин, както завещава имоти. Но ние сме длъжни да уважим последната воля на починалия, затова медицината взема неговите органи. Като даряваш след смъртта си, изпълняваш най-висшия морален дълг за благодеяние. То е висш дълг, защото с него правиш добро по собствено желание, а не защото външни обстоятелства го налагат. Стойността на това благодеяние е още по-голяма, защото благодетелят не познава облагодетелствения и сам остава анонимен. Кант би нарекъл това чистота на мотивите, в които няма нищо користно, това е постъпка от чиста моралност, в която няма нищо външно. Посмъртното донорство е висше благодеяние и вменява на облагодетелствания задължение за благодарност, което е неунищожимо - никога няма да се прекрати. При обикновеното благодеяние донорът може да извърши нещо недостойно, например като сам натяква на облагодетелствания за своя дар и по този начин унищожава стойността на постъпката си. Това не може да се случи при посмъртния донор. А реципиентът ще му бъде вечно благодарен, но не заради самия бъбрек, а заради акта на даряването. Но ние говорим за търговията със себе си. Човек не може да използва свободата си, за да се направи несвободен, продавайки се. Разбира се, утилитаристката теория може да твърди друго. |
| Аз разсъждавам по-прозаично и не намесвам Кант и категорическия императив. Като отхвърлим атавистичните предрасъдъци, и оценим. че независимо от всички останали обстоятелство, то посмъртното дарение може да спаси наистина нечий живот, все пак у мен остава едно съмнение, аджеба, познавайки нашата реалност, няма ли някой доктор да побърза да ме обяви за умрял за да ми вземе органите? Не е нещо непознато в жанра. |
| В този ред на мисли, благодеянията според мен са възможни в атмосфера на взаимно доверие. Т.е. аз като нямам доверие на системата, която приема и разпределя благодеянията, най-вероятно няма и да направя такова. Следователно, след като изключим благодеянието априори - виж по-горе, остава единствено сделката. Аз нама да даря бъбрек, но мога да го продам. |
| НЕ искам мой орган да бъде присаден на циганин, който е увиснал на кабел с високо напрежение, опитвайки се да го открадне, или на педофил, или на мафиот, прострелян от друг мафиот, или на някой изнасилвач...! НЕ искам! |
| Парко , ами ако на теб ти трябва бъбрек и единственият донор е някой като тези дет си ги изброил ? Земаш ли бъбрека или пълниш доброволно трапа ? |
| ВЗЕМАМ, щом дават! Те са ми длъжници на мен(и на порядъчната част от Обществото!), а не аз(ние) на тях! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: paragraph39 |
