"Мисля, че тя все пак е слаб писател"

Преди пет години имах нужда от кръв. Един младеж - 69 набор - разбрал, обадил се на друг, намерили трети. По пътя срещнали двадесетинагодишен младеж и му казали къде отиват. Той веднага се присъединил, извикал още един негов връстник..

Мога да ти изброя доста поизчезнали никове, които нямат нищо общо със "седерастията" или "герберастията"

Алан Гринспан, в качеството си на президент на Федералната Резервна Система от 1987 до 2006 г., бе дълго време смятан за непогрешим оракул и магьосник на парите. Но именно неговите решения са в основата на кризата. Това би изглеждало особено иронично, ако се постараем да прочетем какво е писал дълго преди да поеме тази висока длъжност в един период, когато той подчертава либертарианските си убежения: така именно в сборника на известната американска философка Айн Ранд Capitalism. The unknown ideal (Капитализмът. Недостижимият идеал), можем да намерим една глава написана от нейния приятел Алан Гринспан Там той обяснява, че в златния паричен режим паричната експанзия е ограничена от нивото на златни запаси и по такъв начин рецесиите са умерени и краткотрайни. Създаването на Федералната Резервна система през 1913 г. обаче прави възможна една много по -голяма парична експанзия, както това се случва през 1927 г., и предизвиква Великата Криза на 30-те. Би трябвало, следователно, да вярваме, че Алан Гринспан е вложил цялата си енергия, за да докаже правотата на миналите си твърдения, превръщайки Резерва в инструмент за финансовата катастрофа в САЩ, а и в целия свят. За съжаление, вместо да го признае, въпросната личност предпочита да се оправдава. За тази цел той не се колебае да се отрече от предишните си убеждения, които явно, в неговите очи, са по-маловажни от оправданието и защитата на собствената му персона. Така например, в свое изказване от 23 октомври 2008 г. пред специалния Комитет за контрол и реформа на държавата към американската Камара на представителите3, Алан Гринспан, както пише Ню Йорк Таймс: „признава, че е сгрешил, доверявайки се на пазара, да регулира финансовата система, без допълнителен контрол от страна на правителството”. Той твърди: „Направих грешка, разчитайки на личните интереси, най-вече тези на банкерите, да опазят техните . Освен Гринспан, в качеството му на президент на Борда на Федералния Резерв, Комитетът за контрол и реформа на държавата изслушва също така през същия ден Джон Уилиам Сноу, Тези между нас, които смятаха че интересът на кредитните учереждения ще защити акционерите (аз, в частност) сме в състояние на шок […]. Открих грешка в капиталистическата идеология. Не знам до каква степен тя е значителна или трайна, но това дълбоко ме смущава […]. Причината, поради която съм шокиран, е че идеологията на свободния пазар фунцкионира през четиридесет години и при това изключително добре.” Тези твърдения имаха голям отзвук. Любопитно е с каква лекота се достига до заключението, че щом някой, който дълго време е смятан за безусловен поддръжник на борсите, поставя под съмнение добродетелите на пазара, това е доказателство, че наистина пазарът не се саморегулира достатъчно и, че е нужна държавна намеса. Така оракулът на предишните години, въпреки всичко, остава един уважаван оракул. Очевидно е обаче, че Алан Гринспан нямаше друг начин да се освободи от собствената си отговорност и от миналите си грешки, освен да обвини – и то несправедливо – пазарите.
При все това, трябва да признаем, че задачата на президента на Резерва е деликатна. В действителност, по закон, Резервът носи двойната отговорност да постигне стабилност на общото ценово равнише и да осигури условията за траен стопански разтеж и пълна заетост на работната сила . По тези причиви неговият президент се бои от политическия и обществен натиск, ако се съсредоточи само и единствено върху ценовата стабилност. Затова именно Алан Гринспан твърди, че е поддържал ниски нива на лихвите, за да избегне една евентуална „дефлация”. Но през третото тримесечие на 2003 г., след второто поредно понижаване на данъците от президента Буш-син, растежът достига 7,5 % годишен темп, а реалните лихвени проценти са отрицателни. Въпреки това, Федералният Резерв прилага прекалено експанзивна парична политика без това да го притеснява. В действителност, ценовият индекс използван от Резерва не отразява същността на нещата, вземайки недостатъчно в предвид цените на недвижимите имоти например, но най-вече, защото не е точен показател за излишъка на паричната емисия. За тази цел би било нужно да се държи сметка за увеличението на паричната маса и за растежа на цените на финансовите активи. Но Алан Гринспан винаги обаче е смятал, че Резервът трябва да се намеси след спукването на балона, а не преди това, защото не е възможно да се определи кога има балон.

сега очаквам да отвориш дума за МГИМО