Отиди на страница:
| Ако някой е много известен, това говори за неговите лични качества, но също така и за качествата на тези, сред които е известен... |
| Не можах да се въздържа и аз като гледам как пристрастията на форумеца му пречат да разсъждава и анализира факти. И аз съм пристратен и Ура за Бойко Борисов ! Всичко дължим на него. Надявам се да вдигне и дано открие наново мавзолея или по хубав от него щото най тъпия от всички българи евгений бъкърджиев записа името си в историята и сега всички ще го помнят като идиота който унищожава история от страх без да пита и по най недемократичен начин. Идиотите от БСП му съдействаха и доказаха че ОДС=БСП=ДС. Жалко че такива се мяркат още наоколо - дори Лостов. |
| Колко много и различни мнения! Само по диапазона им може да се види големината на тази историческа фигура. Изказването на лични мнения и изкълчени знания не бива да се възприема като опит за оценки. Кантарите сверява след време Историята. А засега, когато се пише на исторически теми трябва поне да се мисли какво ли ще кажат след време ония, които ще ни четат. Може да не сте съгласни с историка, но смелостта му заслужава уважение. |
| Велик е др.Димитров. Велик! Целият наш народ с искрени сълзи и любов го изпраща в последният му път: ...От фасадата на Централния комитет на Българската комунистическа партия грее образа на великия вожд обгърнат от траурни и червени знамена. От балкона на Министерския съвет трепти образа на министър-председателя на народната ни република и от двете му страни се диплят червени, национални и траурни знамена. Колоните и перилата на балкона са драпирани в черно и червено. Над главния вход на Столичния народен съвет в траурна рамка гледа първият гражданин на столицата и републиката. Колоните на Народния театър се обличат в червено. Разгъват се крилата на траурни знамена. По улиците, пред клубовете, пред учрежденията, върху фона на червени драперии траурни знамена и цветя са сложени бюстове и портрети на безсмъртния Димитров. Пред тях безмълвно стоят на почетна стража работници и работнички, войници, младежи и девойки. В очите им гори скръб, но те са с изправени глави с изпънати тела, ръцете им са стиснати в юмруци и погледите устремени напред.... П.П. По-подробно ТУК |
| От толкова четене ме заболяха миглите. Прекалено много информация и мнения за хора живели и умрели преди аз да съм се родил. На това ли учите децата си? Или само се забавлявате с интимните и долните моменти на тези уж българи, които докараха България до страна от третия свят. Тук се споменава тарабата, аз го знам като Гошо Мастиката, но както и да е. Има много по-светли и положителни личности в историята на България - за тях трябва да се пише! Стига с този негавитизъм. Миналото се забравя(остава в историята) и трябва да се върви напред! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: шаро |
Добре,че Сталин го отрови тая мръсна гад. И добре, че показа на съмишлениците му - Танев и Попов каква е истинската им родина. |
| Ей тук малко за Танев и Попов: Натисни тук |
| И още нещо за Благой Попов. Той поне се е върнал жив в България. Натисни тук |
| "Диктатурата" на вярата в доброто у човека и на вярата в човеколюбието, каквото са комунизмът и социализмът, е нещо съвършено неосъзнавано от БСП/СДС -ренегатокрацията изявяваща се от в този форум. Пикантериите за един от нейните най-изявени, включително и в противоречивостта си, водачи, издават социална неграмотност. Лошото е, че оглупяването спрямо познаването на историята прогресира - и се превръща в особена категория "библейска" простотия. ПП За съжаление цената на този вид оглупяване я плащат всички, а не само тези, които го допускат да се случва. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Езоп |
| Велик е Иван Петрински! Може да се каже най-великия, на който е давана такава широка и продължителна трибуна! Евала, ашколсун и шапки долу! Тази дискусия трябва да влезе в историята и да се запише. Тя трябва да се изучава. Потомците на това племе, пръснало се по широкия свят трябва да знаят как се е затрило и кой е виновен. Аз лично ще си я чета всеки път, когато ме заболи за страната, в която съм роден. като лекарство срещу носталгията. Да изкараш един щатен съветски апаратчик, платено мекере на Сталин, масов убиец( с неговия решаващ глас е взето решението за атентата в "Свети Крал"  , авторът на "Окръжно номер 4", с което в първите дни след 9ти са избити десетки хиляди без съд и присъда), идеолог и лично отговорен за диктатурата на пролетариата, за съсипването на животите на милиони българи и техните потомци-лишени от земя, собственост, принудени да напуснат корените си-да наречеш този велик злодей "на-известния"-си е качество. БТВ, самото понятие"най-известен" е обект на журналистика от типа "Уикенд"-но целта е именно това-да се да се отупат от прахта и развеят знамената. Всяко зло си намира личността, която да го олицетвори.Най-мракобесните времена в нашата история си намериха един алкохолик, сифилитик и продажник, който да ги осъществи и от чиято сянка още сме на този хал. Българинът беше го заключил, тоя спомен-за "героят от Ковачевица", с който пропагандата му надуваше главата още със засукването на първото мляко. Но винаги ще се намери някой българин-археолог, който да разрови гроба на Чарли Чаплин. Да, ама от спомена за Чарли ти става весело, а спомен за Гошо Тарабата е направо хорор. |
| "Една ранна вечер, датата не помня, но преваляваше сняг, в хола се бяхме събрали около 40 студенти и студентки, играчи и кибици, които бяхме заобиколили масите. Всички бяха улисани в игрите, чуваше се обикновената полуглъч, просечена от време на време от кашлица. Внезапно входната врата се отвори. Бях седнал с лице към вратата и видях да се появява „вождът и учителят на българския народ“. С него беше и телохранителят му, който, мисля, се казваше Кольо Моряка. Димитров се спря за миг, огледа се и сякаш беше готов за обичайното шумно посрещане, аплодисменти и скандирания на името му. Дори лицето му бе приело този снизходителен израз на човек, който е свикнал с приветствия. Ала странно, никой дори не повдигна глава от масата, сякаш бе влязъл бай Николай портиерът. Видях, че всички бяха толкова улисани в игрите, че нито един от студентите не забеляза влезлия. Изглежда, че само аз го следях с особено любопитство. Той продължаваше да стои при вратата и сякаш сам не можеше да повярва, че появяването му не бе предизвикало никаква реакция. Човекът, когото пропагандната машина на режима наричаше „най-великия българин“, който бе придружаван от нестихващото ехо на собственото му име, който явно сам се смяташе за свръх-герой или полубог, внезапно се сблъска със студено пренебрежение. Ако той беше нормален гражданин, нямаше да му бъде трудно да открие, че хората просто не бяха го видели. Между тях имаше немалко комунисти. Но параноята му се развихри с пълна сила. Забелязах как лицето му смени цвета си, адамовата му ябълка заигра, очите му пламнаха и в следващия миг той нададе пронизителен писклив вик: „Студентииии! Какво е това Монте Карло? Комарджиии! Картаджиии! Срам и позор! Затова ли народът ви е пратил тука! Играете карти с народните париии…“ Той продължаваше да крещи като луд, беше напълно извън себе си и гледайки го, аз си мислех колко нищожен и малък беше този човек, който можеше да изригне с такава омраза и ненавист заради едно наистина невинно пренебрежение. Лицето му трепереше, ръцете му трепереха, цялото му тяло се друсаше. Всички студенти моментално се обърнаха, мнозина скочиха на крака, един с по-голямо самообладание се опита да каже нещо извинително, но лайпцигският лъв ревеше до скъсване на гласа, след което изхвърча навън и тресна вратата. Някои след това казаха, че бил пиян. Но от този момент студентският санаториум, в който ми бе съдено да прекарам много пъти дълги месеци, беше единственото лечебно заведение в страната, където внасянето на карти за игра бе смятано едва ли не за национално предателство. Това всъщност беше вторият път, когато видях Георги Димитров отблизо. Първият беше по време на изборите за Велико народно събрание. В този слънчев неделен ден той пристигна при избирателния пункт в старата сграда на княжевското читалище. Видях го, изпъчил рамене, енергично да влиза вътре, придружен от няколко души. После, след около десетина минути, той излезе по невероятен начин, заобиколен от сподвижниците си, които се опитваха да го успокоят, докато той, пламнал от гняв, крещеше думи като „Сволочи! Народни врагове! Фашисти!“ и т.н. Махаше с ръце и се заканваше на някой, който бе останал вътре. Какво бе станало? Мнозина възрастни княжевци помнят и разказват тази сцена. Влезлият Димитров е бил посрещнат със ставане на крака и внимание от цялото избирателно бюро. „Кой тук е застъпникът на опозицията?“ — запитал навъсено той. „Аз, господин Димитров“ — обадил се застъпникът Васил, който също от уважение стоял прав. Васил бе студент по архитектура, която не му позволиха да завърши, герой от войната, един от най-честните и смели хора, които Княжево знаеше. „Ти ли!?“ — извикал Димитров и леко се олюлял. — „Ти знаеш ли, че си предател! Знаеш ли кому служиш и знаеш ли къде ще отговаряш!“ — изведнъж гърлото на „вожда и учителя“ се отприщило и той крещял несвързана поредица от най-обидни и невъздържани думи. Очевидно бил много пиян. И тук Васил внезапно повишил глас и строго му казал: „Господин Димитров, в днешния ден, когато се решава съдбата на България, когато на избирателите не е позволено да пият, как си позволявате вие, кандидатът за народен представител, да влизате тук пиян! Напуснете!“ Напълно загубил контрол върху себе си, Георги Димитров се хвърлил да го удари, но яките княжевски селяни се бяха намесили и той трябвало да напусне. Впоследствие това сблъскване едва не струва живота на Васил. Последваха дълги години на концлагери и затвори, които затриха младостта му. Но ние, студентите от Политехниката, трябваше наред с науките си да изучаваме биографията на този гост от Москва, да повтаряме празните му фрази и да се чудим какво общо имаше той с нас, с нашия живот, с нашата България. Той, псевдогероят, продукт на целенасочена пропаганда, не можа да издържи срещата с един истински, обикновен български герой. И затова той реагира като отмъстително малко човече, което през целия си живот бе служило някому. Никога нито за миг не бях изпитал каквото и да е положително чувство към този съветски гражданин, от когото всъщност започна трагедията на страната ни. Човек трябва да бъде безкрайно сляп или безкрайно продажен, за да не види, че Димитров въведе у нас съветския стил на управление, където властта е противопоставена на обикновения човек, той бе този, който въведе унизителната ритуалистика на боготворене на вождове, на височайше снизхождение, което дори Наполеон не си е позволявал. Той беше този, който докара черните лимузини и спусна тежки пердета между себе си и обикновените хора, и той беше този, който позволи страната му да бъде непоправимо ограбвана и съсипвана от тия, които го бяха изпратили да я колонизира. Той въведе методи и порядки, за които много поколения българи, дори след десет века, ще четат с онова чувство за срам, с което днес четем за интригантското царство на Борил." |
Мир на праха на Георги Марков Зе Мария Не е коректно този фрагмент от "Задочни репортажи..." да бъде фалшифициран така безцеремонно. Георги Марков не е съвременик на Димитров и описаната "случка", доколкото не ме лъже паметта, описва поведението на Вълко Червенков - и то след като вече е факт падането му от власт, с което той дълго не успявал да се адаптира. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Езоп |
| Езопе, жалко но паметта ти вече те подвежда. Чети, Езопе, читанката чети: Натисни тук "Чети, чети! То чудо днеска прави туй дребно нещо под това небе, то мъртви буди, дава ум на здрави, туй второ слънце бог ни сам остави: чети: а, б." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: banoff |
| Тъй като Георги Димитров беше издигнат в култ от комунистическата власт, много неудобни факти от биографията му се премълчаваха. Един от тях е, че през 1926 г. Изпълнителното бюро на ЦК гласува на него и на Ст. Димитров недоверие заради атентата. След дълги спорове наказанието им е отменено. Марек привежда наивния аргумент, че може би при преписването на писмото му до ЦК със симпатично мастило била изпусната думата “не”- вместо “не е съгласен” станало “е съгласен”. Петър Искров обаче остава докрай на своето мнение, че Георги Димитров е бил за атентата: Държах три дни писмото в ръцете си. Не съм сигурен за думите. Но съм сигурен за двете фрази – “аз смятам, че трябва, Виктор смята, че може”. Виктор е псевдонимът на Георги Димитров. По-късно Искров емигрира в Съветския съюз и става член на изпълкома на Коминтерна. През 1938 г. загива при сталинските чистки. Генералният секретар на Третия интернационал Георги Димитров остава с един неудобен свидетел по-малко. ... Според репортера на тогавашния вестник “Свободна реч” след залавянето й през 1925 г. Цола Драгойчева признава, че и за най-елементарната услуга, на какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа се чакало възнаграждение. Парите за Военната организация идват от Съветския съюз през Виена, където е Задграничното правителство на БКП. Из 'Атентата в Св Неделя Крум БлаговНатисни тук |
Чети, Езопе, читанката чети Благодаря, прочетох. Но и ти намери сам, след като толкова четеш, описаната аналогична случка с Вълко Червенков. Георги Марков ми беше личен познат и не бях забелязал, че е описал тафтологично два пъти инцидент и с Г Димитров, и с Вълко Червенков. |
| Зе Мария, разминават ти се някои неща. Най-малкото героят НА СВЕТА от Лайпциг психологически не се връзва с избухливия и неконтролиращ се човек от описанията които си пуснал, но много пасва на Вълко Червенков, според всичко писано за него. Друго е доколко може да се вярва на Г.Марков, доколко това е оригинален текст, а не менте и т.н. Разминават ти се и твърденията за атентата в църквата “Св. Неделя” 1925, както пише тука: „..с негова помощ църквата става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. Този план не е одобрен от Георги Димитров и Васил Коларов, но въпреки това Военната организация започва организирането му.” Натисни тук Или като цяло стъпваш на литературни и емоционални вместо исторически източници. А дори и литературните презентации да са над 50% достоверни, пак не променят с нищо факта, че Г. Димитров е герой от цялостната човешка история. Трябва да се запомни, че той е герой на антифашистката борба, която е общочовешка и не толкова на комунизма, който засяга само соцлагера от съветския блок. Има и много други "улики" за горното. |