джимо, с благодарност време ми върна, и живот различен, и странно обитавали сме в съседства, на малуша над римската стена живях, хранехме се в архитектурния, стария, и всеки ден по пътеката вървяхме зад радиото, старото, завидях еднъж на много чист запис на лошото момче Serge Gainsbourg с Jane Birkin в Je T'aime, хубава музика си слушахте, инак трябваха ти връзки, подобно за морето, станцията ни беше над вашата и плажа един, слизахме от разрушената вече вила на гяуров, не ми харесва много северното море, златни, дай ми мене слънчевия бряг, орфея, конкурсите за тяло, десет лева бяха бая пара тогаз, помня още по далече, първите морета от пионерския дворец, екскурзионни летувания, спяхме в палатки и училища, пътувал съм в конски вагон, и на плажа идеха камиони от селата и едни лелки скачаха в морето с много смешни облекла, майтапи и живот, сега мечтания предлагат, значи живота се е скапал и ти е втръснал щом си замечтал |
Ham & Eggs с яйца.. Дължината на женските поли малко ме вълнува. Съдържимото им - понякога, но все по-рядко |
Ех , спомени , спомени ...Ди отново бръкна в душите ни за да извади едни прекрасни спомени за младост безгрижие |
Хм. Кога ДИ е бил момче (под 18 годинки) и е намирал парашут край свлачището Трифон Зарезан? Когато наблизо там е нямало още резиденция? Желая да знам годината, ако ще Андрюшата Тарковский да ми я съобщи. |
Да знаете, че ако едно нещо се нарича еди-как си, то е тъкмо напротив Това правило което открих сам преди време работи удивително точно! Само ми е проблем да го обясня на другите, те вярват че наколенките на д-р Ливаин помагат защото "така казаха по телевизията", или ми казват: как живееш като не вярваш на нищо? Как да им кажа че вярвам на себе си? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
Ако някой не е усетил тръпката от това, че е жив и се е огледал в морето на Димитри, то никакъв парашут не може да му помогне. |
Много ми хареса. Истинският живот остана там някъде, сред живописният бряг, дюните, мирисът на печени миди на ламарина и пържени попчета. |
Ако някой не е усетил тръпката от това, че е жив и се е огледал в морето на Димитри, то никакъв парашут не може да му помогне. Разбирам те, Дон, помня и указанията от миналата седмица да не се обаждам, щом не харесвам, но все пак, нещо вътре в мен крещи - голяма боза, голяма и рядка....... |
Не може да бъде: Димитри отново ми спря времето (е, заедно с концерта на Джон Лорд през 2009 в Пловдив, който върви по първа програма) Само не мога да го разбера – кой ти знае днес къде е Зехтин Бурун. Но пък малко хора знаят и какво е кондовски коняк... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: custo |
Разбирам те, Дон, помня и указанията от миналата седмица да не се обаждам, щом не харесвам, но все пак, нещо вътре в мен крещи - голяма боза, голяма и рядка... Имаше ли указания?! Ама сме и ние. Let's hit the road, Jack, - as the Woman said, що ли?... А Джак казва ли нявга "You dont want to see me cry... oh baby it isnt fair ooh yeahh"? Ъ? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Съботните залези не са като другите. Жените пристигат късно от поливането, бащите влачат омаломощените наследници от плажа нагоре, дядовците примират от радост, че още един ден са край своите, внуците карат родителите си да ревнуват по-старите. Откъм морето хоризонтът е вече мътносив, а на запад все още трепти в жълти трели. Миналата събота беше кошмарна - нямаше никакво радио. Не знам дали знаете, но край морето всички държави бичат радиовълни като че ли утре е свършекът на света, не можеш да чуеш никакви новини през лятото. За музика да не говорим. Всички очи са вперени в мен, зер аз съм корифеят на бродкастинга в компанията. Всички апаратури са на ход, свистове и пращения озвучават околността. Жените си запушват ушите, младежите предлагат да пуснат некви флашмобове, дедовците вдигат възмутено ръце. Почти цялата скала е превъртяна. И тогава един кристален звук зазвучава над притихналите къщи - Радио Воаяж. 107, 1 Мхц. Така звучи, почти невероятно, три поколения заслушани. Постепенно магията отлита. Но, който иска, може да опита, Натисни тук |
ДИ Да знаете, че ако едно нещо се нарича еди-как си, то е тъкмо напротив. Например "демокрация" и "социализъм" са обратното на което се именуват. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: The Bulgarian Lion |
...Марина открыла глаза, посмотрела вокруг, увидела Петю – испачканного землей, взъерошенного, с берданкой, – лениво улыбнулась и обеими руками поправила смявшийся бант. – Я хочу спать, – капризно сказала она, но все-таки послушно встала и подняла с пола керосинку. «Милая!» – подумал Петя с нежностью. – Нет, вещички вы, на всякий случай, пока оставьте, – сказал Родион Жуков. Когда все выбрались из подземелья на свежий воздух, то звезды им показались удивительно яркими, почти ослепляющими. В степи было спокойно. Они молча, время от времени останавливаясь и прислушиваясь, дошли до хуторка, перелезли через вал, поросший пыльной дерезой, и осторожно присели у костра, где Василий Петрович продолжал свою лекцию по астрономии. – Теперь вообразите себе, – вдохновенно говорил он, запрокинув лицо и глядя на звездное небо, – что мы с вами обладаем волшебной способностью передвигаться в пространстве со скоростью света. Тогда мы легко можем убедиться, что вселенная бесконечна. В самом деле, посмотрите на это звездное небо, которое так широко и великолепно раскинулось над нами. Что мы видим? Мы видим мириады небесных звезд, планет, туманностей, наконец, мы видим Млечный Путь, который, в свою очередь, представляет собой не что иное, как новое громадное скопление звезд. Но все это неисчислимое количество светил есть лишь ничтожно малая частица вселенной. Так вот, господа, вообразите себе, что мы с вами с непостижимой для человеческого ума скоростью летим в мировое пространство и, наконец, долетаем до самой отдаленной звезды. Что же оказывается? Оказывается, что за этой звездой перед нами открывается новое звездное небо. Мы долетаем до самой далекой звезды этого нового неба, но и здесь не находим конца вселенной. Перед нами открывается новое звездное небо. И так, сколько бы мы ни летели с вами в необъятном мировом пространстве, перед нами все время будут открываться всё новые и новые миры, и конца этому никогда не будет, потому что вселенная бесконечна. Василий Петрович замолчал, продолжая смотреть вверх. Теперь уже и все остальные молча смотрели вверх – на хорошо знакомое звездное небо, на серебристый раздвоенный рукав Млечного Пути, – увлеченные и очарованные мыслью о бесконечности вселенной. Марина сидела рядом с Петей, смотрела вверх на звезды, и вдруг Петя почувствовал такую нежность, такую мучительную, щемящую любовь, что даже слезы выступили у него на глазах. – Послушайте… – прошептал он, осторожно трогая ее за рукав. – Что? – почти беззвучно сказала она, не поворачивая головы. «Я вас люблю», – чуть не сказал Петя, но вместо этого произнес: – Правда, замечательно? – Да, – ответила Марина, как-то особенно красиво и свободно тряхнув головой. – Чем ночь темней, тем ярче звезды. Где-то очень далеко, еле слышно, кричали петухи и тонкий голубой луч нового большефонтанского маяка стрелой уходил далеко вверх, в звездное небо. 1956 (В. Катаев, "Хуторок в степи" За нашия общ приятел Дон Кланям се и лека нощ. |
Скорее, Белеет парус одинокой. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
Тц. В конце "Паруса..." - Мотя: ...Но вот художник набрал тонкой кистью каплю белил и в самой середине картины на лаковой синеве только что написанного моря поставил маленькую выпуклую запятую. - Парус! - восхищенно вздохнула Мотя. Теперь нарисованное море невозможно было отличить от настоящего. Все - как там. Даже парус. И дети, тихонько толкая друг друга локтями, долго смотрели то на картину, то на настоящее, очень широко открытое море, в туманной голубизне которого таял маленький парус дедушкиной шаланды, легкий и воздушный, как чайка. ... Под ним струя светлей лазури, Над ним луч солнца золотой. А он, мятежный, просит бури, Как будто в бурях есть покой! Другото - с Марина - си е от "Чифлика..." Чао, препрочети и Багрицки, и Паустовски, стари приятелю. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Алла Пугачева - Старинные часы "...Жизнь невозможно повернуть назад. И время ни на миг не остановишь..."-Натисни тук |