Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Под сянката на парашута
Отиди на страница:
Добави мнение   Мнения:122 Предишна Страница 2 от 7 1 2 3 4 Следваща »
десет
17 Юли 2012 22:14
Мнения: 1,263
От: Bulgaria
джимо, с благодарност време ми върна, и живот различен, и странно обитавали сме в съседства, на малуша над римската стена живях, хранехме се в архитектурния, стария, и всеки ден по пътеката вървяхме зад радиото, старото, завидях еднъж на много чист запис на лошото момче Serge Gainsbourg с Jane Birkin в Je T'aime, хубава музика си слушахте, инак трябваха ти връзки, подобно за морето, станцията ни беше над вашата и плажа един, слизахме от разрушената вече вила на гяуров, не ми харесва много северното море, златни, дай ми мене слънчевия бряг, орфея, конкурсите за тяло, десет лева бяха бая пара тогаз, помня още по далече, първите морета от пионерския дворец, екскурзионни летувания, спяхме в палатки и училища, пътувал съм в конски вагон, и на плажа идеха камиони от селата и едни лелки скачаха в морето с много смешни облекла, майтапи и живот, сега мечтания предлагат, значи живота се е скапал и ти е втръснал щом си замечтал
anacephal
17 Юли 2012 22:21
Мнения: 3,134
От: Bulgaria
Ham & Eggs с яйца..
Дължината на женските поли малко ме вълнува. Съдържимото им - понякога, но все по-рядко
PARAGRAF22
17 Юли 2012 22:35
Мнения: 1,054
От: Bulgaria
Ех , спомени , спомени ...Ди отново бръкна в душите ни за да извади едни прекрасни спомени за младост безгрижие
Дорис
17 Юли 2012 22:39
Мнения: 28,933
От: Bulgaria
Хм. Кога ДИ е бил момче (под 18 годинки) и е намирал парашут край свлачището Трифон Зарезан? Когато наблизо там е нямало още резиденция?

Желая да знам годината, ако ще Андрюшата Тарковский да ми я съобщи.
Maximus II
17 Юли 2012 22:46
Мнения: 9,741
От: Bulgaria
Да знаете, че ако едно нещо се нарича еди-как си, то е тъкмо напротив

Това правило което открих сам преди време работи удивително точно! Само ми е проблем да го обясня на другите, те вярват че наколенките на д-р Ливаин помагат защото "така казаха по телевизията", или ми казват: как живееш като не вярваш на нищо? Как да им кажа че вярвам на себе си?
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II
Scandinavian
17 Юли 2012 22:55
Мнения: 2,320
От: Botswana
Димитри Иванов, благодаря!
Don
17 Юли 2012 23:00
Мнения: 19,057
От: Bulgaria

Ако някой не е усетил тръпката от това, че е жив и се е огледал в морето на Димитри, то никакъв парашут не може да му помогне.
Danibus
17 Юли 2012 23:04
Мнения: 4,832
От: Bulgaria
Много ми хареса. Истинският живот остана там някъде, сред живописният бряг, дюните, мирисът на печени миди на ламарина и пържени попчета.
Калки
17 Юли 2012 23:16
Мнения: 20,000
От: Bulgaria
Ако някой не е усетил тръпката от това, че е жив и се е огледал в морето на Димитри, то никакъв парашут не може да му помогне.

Разбирам те, Дон, помня и указанията от миналата седмица да не се обаждам, щом не харесвам, но все пак, нещо вътре в мен крещи - голяма боза, голяма и рядка.......
custo
17 Юли 2012 23:26
Мнения: 319
От: Bulgaria
Не може да бъде: Димитри отново ми спря времето (е, заедно с концерта на Джон Лорд през 2009 в Пловдив, който върви по първа програма)

Само не мога да го разбера – кой ти знае днес къде е Зехтин Бурун. Но пък малко хора знаят и какво е кондовски коняк...
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: custo
Дорис
17 Юли 2012 23:34
Мнения: 28,933
От: Bulgaria
Разбирам те, Дон, помня и указанията от миналата седмица да не се обаждам, щом не харесвам, но все пак, нещо вътре в мен крещи - голяма боза, голяма и рядка...


Имаше ли указания?!

Ама сме и ние. Let's hit the road, Jack, - as the Woman said, що ли?...

А Джак казва ли нявга "You dont want to see me cry... oh baby it isnt fair
ooh yeahh"? Ъ?

Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис
Don
17 Юли 2012 23:34
Мнения: 19,057
От: Bulgaria

Съботните залези не са като другите. Жените пристигат късно от поливането, бащите влачат омаломощените наследници от плажа нагоре, дядовците примират от радост, че още един ден са край своите, внуците карат родителите си да ревнуват по-старите. Откъм морето хоризонтът е вече мътносив, а на запад все още трепти в жълти трели.
Миналата събота беше кошмарна - нямаше никакво радио. Не знам дали знаете, но край морето всички държави бичат радиовълни като че ли утре е свършекът на света, не можеш да чуеш никакви новини през лятото. За музика да не говорим. Всички очи са вперени в мен, зер аз съм корифеят на бродкастинга в компанията. Всички апаратури са на ход, свистове и пращения озвучават околността. Жените си запушват ушите, младежите предлагат да пуснат некви флашмобове, дедовците вдигат възмутено ръце. Почти цялата скала е превъртяна. И тогава един кристален звук зазвучава над притихналите къщи - Радио Воаяж. 107, 1 Мхц. Така звучи, почти невероятно, три поколения заслушани.
Постепенно магията отлита. Но, който иска, може да опита, Натисни тук
The Bulgarian Lion
18 Юли 2012 00:05
Мнения: 13,869
От: Antarctica
ДИ
Да знаете, че ако едно нещо се нарича еди-как си, то е тъкмо напротив. Например "демокрация" и "социализъм" са обратното на което се именуват.

Редактирано: 1 път. Последна промяна от: The Bulgarian Lion
BGnews
18 Юли 2012 00:34
Мнения: 2
От: Bulgaria
***
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil
АВАКУМ
18 Юли 2012 00:36
Мнения: 12,358
От: Bulgaria



Ох
"Изчезли юньie забавьi,
kaк сон , как утренний туман."

АП
Дорис
18 Юли 2012 00:50
Мнения: 28,933
От: Bulgaria
...Марина открыла глаза, посмотрела вокруг, увидела Петю – испачканного землей, взъерошенного, с берданкой, – лениво улыбнулась и обеими руками поправила смявшийся бант.

– Я хочу спать, – капризно сказала она, но все-таки послушно встала и подняла с пола керосинку.

«Милая!» – подумал Петя с нежностью.

– Нет, вещички вы, на всякий случай, пока оставьте, – сказал Родион Жуков.

Когда все выбрались из подземелья на свежий воздух, то звезды им показались удивительно яркими, почти ослепляющими. В степи было спокойно. Они молча, время от времени останавливаясь и прислушиваясь, дошли до хуторка, перелезли через вал, поросший пыльной дерезой, и осторожно присели у костра, где Василий Петрович продолжал свою лекцию по астрономии.

– Теперь вообразите себе, – вдохновенно говорил он, запрокинув лицо и глядя на звездное небо, – что мы с вами обладаем волшебной способностью передвигаться в пространстве со скоростью света. Тогда мы легко можем убедиться, что вселенная бесконечна. В самом деле, посмотрите на это звездное небо, которое так широко и великолепно раскинулось над нами. Что мы видим? Мы видим мириады небесных звезд, планет, туманностей, наконец, мы видим Млечный Путь, который, в свою очередь, представляет собой не что иное, как новое громадное скопление звезд. Но все это неисчислимое количество светил есть лишь ничтожно малая частица вселенной. Так вот, господа, вообразите себе, что мы с вами с непостижимой для человеческого ума скоростью летим в мировое пространство и, наконец, долетаем до самой отдаленной звезды. Что же оказывается? Оказывается, что за этой звездой перед нами открывается новое звездное небо. Мы долетаем до самой далекой звезды этого нового неба, но и здесь не находим конца вселенной. Перед нами открывается новое звездное небо. И так, сколько бы мы ни летели с вами в необъятном мировом пространстве, перед нами все время будут открываться всё новые и новые миры, и конца этому никогда не будет, потому что вселенная бесконечна.

Василий Петрович замолчал, продолжая смотреть вверх. Теперь уже и все остальные молча смотрели вверх – на хорошо знакомое звездное небо, на серебристый раздвоенный рукав Млечного Пути, – увлеченные и очарованные мыслью о бесконечности вселенной.

Марина сидела рядом с Петей, смотрела вверх на звезды, и вдруг Петя почувствовал такую нежность, такую мучительную, щемящую любовь, что даже слезы выступили у него на глазах.

– Послушайте… – прошептал он, осторожно трогая ее за рукав.

– Что? – почти беззвучно сказала она, не поворачивая головы.

«Я вас люблю», – чуть не сказал Петя, но вместо этого произнес:

– Правда, замечательно?

– Да, – ответила Марина, как-то особенно красиво и свободно тряхнув головой. – Чем ночь темней, тем ярче звезды.

Где-то очень далеко, еле слышно, кричали петухи и тонкий голубой луч нового большефонтанского маяка стрелой уходил далеко вверх, в звездное небо.

1956


(В. Катаев, "Хуторок в степи" За нашия общ приятел Дон

Кланям се и лека нощ.
Don
18 Юли 2012 00:55
Мнения: 19,057
От: Bulgaria

Скорее, Белеет парус одинокой.
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don
Дорис
18 Юли 2012 01:47
Мнения: 28,933
От: Bulgaria
Тц. В конце "Паруса..." - Мотя:


...Но вот художник набрал тонкой кистью каплю белил и в самой середине
картины на лаковой синеве только что написанного моря поставил маленькую
выпуклую запятую.
- Парус! - восхищенно вздохнула Мотя.
Теперь нарисованное море невозможно было отличить от настоящего. Все -
как там. Даже парус.
И дети, тихонько толкая друг друга локтями, долго смотрели то на
картину, то на настоящее, очень широко открытое море, в туманной голубизне
которого таял маленький парус дедушкиной шаланды, легкий и воздушный, как
чайка.

... Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой.
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!



Другото - с Марина - си е от "Чифлика..."

Чао, препрочети и Багрицки, и Паустовски, стари приятелю.
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис
paragraph39
18 Юли 2012 03:15
Мнения: 80,095
От: Bulgaria
Алла Пугачева - Старинные часы
"...Жизнь невозможно повернуть назад. И время ни на миг не остановишь..."-Натисни тук
Gad Mrusna
18 Юли 2012 04:56
Мнения: 66
От: Bulgaria
Да опъваш палатка специално на плажа е най-нормално нещо!
Добави мнение   Мнения:122 Предишна Страница 2 от 7 1 2 3 4 Следваща »