Отиди на страница:
| Безвъзвратно изгубени време и море. Никой няма да види повече морето ни такова, каквото е в нашите спомени. Димитри с този писаница разрови жаравата, но няма връщане. Само буца в гърлото... . Don: Ако някой не е усетил тръпката от това, че е жив и се е огледал в морето на Димитри, то никакъв парашут не може да му помогне. - не може да се каже по-добре. Някой неща идват с магия, която не искаш да разгадаеш. |
| Дорис, търся за моята колекция "Вълните на Черно море" - двата сините тома. Имам "Самотна лодка се белее" и "Зимният вятър" - първи български издания, но бих искал точно тия издания, където четирите романа са събрани. Нещо да препоръчаш? ------------------------------------- Блогът на Генек |
| Първият "балконинг" беше в хотел Амбасадор. Английски запалянковци се хвърляха от 4 тия етаж и целиха с глави лампите пред хотела. Зловеща гледка бяха. |
| Връщането във времето и пространството е само в спомена , но въпреки това летуването в Гърция без организиран туризъм ми връща някои усещания от онова време. Дано не съм разгневил някой. |
Предварително поднасям извинения, че вместо "лична карта" в това писмо ще казвам "паспорт", както казвахме едно време. Да се чудиш как и досега британци и ирландци си живеят без задължителни лични карти. |
| ...аз пък ще продължавам да обикалям морето, независимо от всичко, и все ще вярвам че са останали красивите и спокойни местенца. Глупаците още не са унищожили всичко. Избягвайте стриктно големите комплекси - въпреки че за два от тях вероятно ще се завихрят спорове, избягвайте ги. Няма значение на север или юг, важно е питието, и усещането и мирисът на морето... |
Да опъваш палатка специално на плажа е най-нормално нещо! И да си акаш зад най-близката дюна също...  |
"Как шнапс бе, туй не ти е от картофи, бе. Това е коняк "Кондоф", бе! Седем години бе, зибен яре в дъбови бъчонки, ти разбираш ли. Ферщеен зи?" Няма начин българин да не чуе виц и да не каже : "Този го знам ,ама по друг начин"  Та и аз... моят вариант е:" Дойчо , дойчооо, к`во разбираш ти ,бе бунак? Дас ист Кондоф коняк! Зибен яре ин дъбовен бъчвен гелеген!!!Ферщеен!!!" Прощавай , Майсторе , не се стърпях!  |
До 11 клас всяко лято бях там - лагерът беше на Окръжния съвет във Враца и деца от окръга почивахме там... Генек, аз също съм бил в такъв пионерски лагер на два пъти. Макар и да не беше на Враца описанието съвпада. Беше на Галата, доста високо, вървеше се нагоре около половин час. Първо се влизаше през едно съборено място на една жълта ограда, стена, покрай пътя, на която пишеше Лазурен бряг, после по един горски път все нагоре. Стигаше се до "първото ниво", където едната година имаше големи палатки на лагера за по 10 - 20 деца. След това се стигаше до нивото на каменната сграда - на два етажа, горният частично остъклен. Особеността беше, че входът беше отляво като се отива към нея, а столовата отдясно. А зад нея, леко вляво се намираше плацът с пилона. Там палеха и огньовете. Може би говориш за същия пионерски лагер. На това "първо ниво" веднъж на 14 дена идваха продавачите от щандовете, които тогава се намираха по сегашния булевард Сливница, на мястото на хотел Черно море и продаваха разни произведения от мидички, морски дънà, гердани от черупките раци-отшелници и всякакви морски измишльотини на децата от вътрешността на страната. И аз съм си мислил дали сградата я има още ("моята"  . Но съдбата и ще е като на твоята. Особено ако става дума за една и съща. |
| Истина е. Особено когато човек е учил-недоучил конска опера да смята, че Schnaps е картофена ракия, а Käse овче сирене. Друг въпрос е, че ракията на германците е от ръж, а не от картофи. |
| В ресторанта на Трифон Зарезан правеха чудесни ловджийски хапки, в калайдисани, струва ми се, съдинки, помня ги по блясъка, не обичам манджи в троянска керамика върху покривки в червено и зелено, иначе и ние ходехме там на плаж, Химкомбинатът във Враца имаше там почивна станция, по-луксозна от хотелите на Златните, в плод-зеленчука до табелата за Аладжа манастир имаше ананаси, каквито във Враца нямаше, а по витрините на магазинчетата за плажни стоки - презервативи! Мислех ги за сапунчета, бях дете, и исках от баща ми да ми купи, харесвах квадратните опаковки в червено! Говореше се, понеже станцията бе доста нависоко, че щяло да има лифт до самия плаж, после не помня защо и кой хареса станцията и вече служителите на Химкомбината не можеше да ходят там, а ходехме на къмпинг в Ахелой. Там бунгалата бяха едни такива с форма на къщичка за птици и малко по-големи, дотогава не знаех, че българите са крадливи, май и родителите ми не го знаеха, научихме го още на първия ден в къмпинга, когато, докато обядвахме в ресторанта, ни откраднаха надуваемите дюшеци, а после ми откраднаха и банския, който току-що ми бяха купили, но забравих още при първия душ в умивалнята... Хубавото и на двете "станции" бе, че даваха по два десерта, единият винаги бе кисело мляко, а готвачът се снабдяваше директно от Враца, идваха едни камиони с дини и домати, а не от морето. Тогава реших, че по морето стопаните не ги бива, както и да е, после пораснах, ама иначе знаех и лагера на Галата, спалното бе с поне 30 легла, по онова време имаше едни дъвки, които можеха да се разтегнат четири пъти от единия до другия край на същото спално. От морето помня големите вълни, като триетажни къщи, които заливаха плажа дори до бордюра, на който си оставяхме дрехите, водиха ни и на Побитите камъни! После пораснах съвсем и ходех на море с приятели надолу, на Атлиман, в черната прах на къмпинга, правехме нощно къпане, а денем, понеже ставахме късно, закусвахме с шкембе чорба и дини, които режехме в леген, а софрата слагахме на една макара от кабели, имаше си име, но не го помня. Пък като пораснах още и още, получих паспорт и започнах да минавам границите без проблем и престанах да ходя на нашето море. Ходя по океаните, но вече не се къпя, океаните са студени, мощни, приливите плашат, нищо че бляскавата им повърхност мами. Днес научих от пресата, че най-добре се живеело край море, стресът намалявал, но край океана намалява още повече, това поне според мен! Попчета имаше в устието на Камчия, според баща ми мързелуваха на дъното и само чакаха някоя кука! Понякога се хващаше и по някоя кучешка рибка... При последното ми летуване във Варна в края на миналия век времето бе лошо и ходехме само на аквариум, делфинариум и планетариум. Дали пък нямаше още някакъв -иум, който да бяхме пропуснали? Прочее, защо във Варна няма музеи? Не е смешно... Дори в Ница ги има!!! Мда... Светът е голям и спасение дебне отвсякъде! Странното е, че на Финския залив също е топло, а и можеш да се печеш чак до 11 вечерта! |
| И моите две стинки! - както казваше някога Стинката... Та НЯКОГА АЗ ЛИЧНО притежавах два ОГРРРОООМНИ плажа на Китен! Абсолютно безлюдни! Бях на 14-15. НИКОЙ не ходеше там - родителите ми, заедно с техни съмишленици, издирваха нови, "девствени" места за летуване и тъкмо откриха Китен, след 2 години в Приморско. Тези плажове на Китен ТАКА са поразили съзнанието ми, че ги сънувам и досега - огромни на шир и длъж, дюни като планини, аз се връщам в съня си там - и търся нещо, останало от нас... И изпитвам луд възторг! Тогава родителите ги мързеше да се отдалечават от стаята, или най-много - градския плаж, и ние, децата скиторехме без капка страх, из "дивите" пусти брегове. Веднаж в Приморско си забравих сламената шапка - смятах я за невероятно съкровище! - върху чешмичката на площада и плаках няколко дни за нея. Какво беше учудването ми - след цяла седмица я намерих пак там! Непипната от никого - аз, градското чедо, дори не я потърсих, убедена, че вече е открадната! Имаше прекрасно население страната някога! Какво ли е станало сега? Не смея и да мисля! Миледи |
| А в Поморие утрото идваше с гласа на млекаря - Галатас пернааас! Висяхме с чепарета на дървения кей на ДОСО-то и ги зарязахме в деня, в който на баба и писна, и трябваше сами да си чистим попчетата. Местехме шамандурките на археолозите, обаче кака Марче ни излови и ни направи на нищо пред махалата, просната на бетона между яхтите. По обед баба заставаше безмълвна горе, където после построиха хотел "Поморие" с колони в морето между нашите (представяте ли си!) скали. Очилцата и светкаха, а ние тичахме мокри и зъзнещи по стълбите, шмугвахме се в двора на баба Пенелопи, изхвърчахме с кикот от другата страна, за да отговорим на вечния въпрос " Колко е часът?!". Привечер слизахме отново, за да гледаме как мама скача главичка - изпъната в края на кея политаше косо и се плъзваше безшумно в притъмнялата, атлазена вода. Бях много горда, съм... Благодаря, ДИ! |
| Забелязвам, че всички сме единодушни за миналото. Живели сме един и същ живот. Тъгуваме еднакво по него. Това, което ни разделя е... бъдещето? Настоящето?... Следващият път като си дерете виртуално очите - спомняйте си това. Миледа И ДАЛИ си струва - заради помиярите-политици? |
На поинерски лагер на морето не съм ходил, но години наред с една банда къмпингувахме на Оазис, до Лозенец. Бяхме добре оборудвани, докарвахме си два хладилника, които постоянно бяха пълни с бира, салам, вода и гроздова. Салама, тъй като бяхме доста хора, го пазарувахме от Мичурин на метър. Красотата на плажа и местността, както и относителното уединение компенсираха ужасните условия в къмпинга, оставен умишлено да се скапе съвсем...Децата ни - три момичета, си имаха самостоятелна палатка, да си се кикотят нощем, както и по едно фенерче всяка, да скиторят вечер из руините на бившия чешки лагер на високото над нас. Ползвахме лафа "Добро утро, пичове и...момичета!" заради децата, но една сутрин голямата щерка, която тогава беше втори-трети клас, бодро ни поздрави с "Добро утро, пичове и пички!"  На сконфузеното ми питане - какви са тия приказки бе, тати, тя уверено отвърна - ми женски род, множествено число, тати, учихме го в училище...Много умно дете, страшно я обичам!Прекарахме уникални лета там. Привечер ходехме пеш до селото да ядем пица, чат-пат плажувахме и на Арапя, с преплуване до скалите в залива, като децата ги превозвахме с един дюшек. Единият от нас беше харпунджия и бая риба вадеше, основно кая и некой и друг кефал. Децата ги пращахме за бира до капанчето, но те се заплесваха по пътя, намирайки разни неща по пясъка, и бирата ни идваше топла. Решихме проблема, като почнахме да ги пращаме за бира боси, без джапанки, и така бирата пристигаше все още студена. В турнири по табла и белот, в блажен мързел, в лакърдии вечер на масата и усърдно мазане с репеленти, двете седмици минаваха като сън... Ееех...  |
| Мислех да не коментирам опортюниста ДИ, но. Турско-арабските имена на населени места и местности в България са сменени основно през 1934г (заслуга на Кимон Георгиев). Така че за Зехтин бурун днес прочетох за първи път. Дори и на морските карти пише Maslem nos. То, верно полит коректно е сега да се защитават чужди названия на наши местности, защото Партията се бори с ГЕРБ, но чак такъм слугинаж не очаквах. Що се отнаса до "гавазин" по време на соца тази дума не се употребяваше, освен в смесените райони, по обясними причини. Нямаше бодигард, но имаше "телохранител" и ДИ като преводач неможе да не знае това. В конкретно описания случай се използваше друго понятие, също чуждица, но все пак по-вярно - "часови". ползваше се и българската дума "охрана(не охранители, именно охрана като безлична форма) на зоната (обекна)", но никога "гавази". Така че съмсем неразбирам кравешкия възторг на голяма част от уважаемите иначе форумци. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Федя |