Отиди на страница:
Митев: "Вероятно никога не си си задавал въпроса дали тези 6000 евро месечно не са дневни джобни пари за най-богата прослойка в Дания и не само там. На фона на тези, които могат да си позволят разход от 70 000 000 паунда за да купят ваза на аукцион, тези, които получават 6000 евро месечно са наистина бедни. Относително бедни." "70 000 000 паунда за ваза", "тези, които получават 6000 евро месечно са наистина бедни..." Е не... не... хахахахаха...  ХанКрум, много тежък аргумент извади с това твое хахахахаха..... В резюме - опитваш се да бягаш по тъча вместо с конкретно данни да ми докажеш, че не съществува по-бързо нарастване на доходите на най-богатите в сравнение с доходите на огромното мнозинство от населението в капиталистическите държави. Все по-голямото разтваряне на ножицата между доходите на първите и вторите е факт официално признаван на Запад. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mitev |
кризата започна в последните месеци от управлението на Станишев, но той твърдеше, че тя ще подмине България. Е, за съжаление не се оказа прав. Митев, Развитието на една криза много зависи от управлението на държавата. В нашия случай управлението на Герб не направи нищо, за да предотврати или поне ограничи проявите на кризата. Дори (според икономисти) направи някои про-кризисни ходове. Може би, ако бе останал на власт, Станишев щеше да е по-адекватен и кризата нямаше да ни удари толкова тежко ? Калки, може би, а може и не би. Нямаме възможност да съпоставим. Времето не може да бъде върнато назад и да се провери втория вариант. За сметка на това имаме възможност да съпоставяме развитието у нас и в други страни от ЕС където кризата се вихри. Тази съпоставка не е във вреда на правителството на България. Казваш управлението на Герб не е нанправило нищо за да предотврати или ограничи проявите на кризата. Аз не съм на твоето мнение, но съм готов да си променя становището ако ми кажеш какви неща би следвало да се направят, а правителството на Борисов не ги е направило. Но конкретно. Също бих се радвал ако посочиш кои прокризисни ходове са били направени и как е могло да бъдат избегнати. Отново моля за конкретност на примерите и доказателствата. В общ план е много лесно да се говори. Конкретиката е трудна. |
Нащата "международна социалистическа специализация" беше мръсното енергоемко производство на загуба. ХанКрум, голословно твърдение, нуждаещо се от конкретни примери за доказателство. Електрониката в която България се специализираше ли беше това мръсно енергоемко производство на загуба? Като преводач съм присъствал на много преговори за координиране на петгодишните планове между България и ЧССР. И знам как се развиваше специализацята и какви проблеми имаше поне в двустранен план. Никой никога не е настоявал България да се специализира само в мръсно енергоемко производство, да не говорим пък на загуба. За разлика от сега, когато България остана без промишленост и без селско стопанство. |
Ама вие сте големи майтапчии  Как може да обвинявате Хан Крум в пещерен антикомунизъм  Той е още по древен , от времето на динозаврите  , те са се славили с малко мозак и затова и са измряли.Хан Крум е едно малко изключение от останалите живи. Негов пръв братовчед и Неси от Шотландия. С щотландците всички сме роднини по "гайдарска" линия  |
"Става дума за война, при която клишираният израз "България след атентата в Бургас не е същата" изразява очевидна и очевадна истина."  За раждане на "съгласната" ни Истина , се нуждаем от Пълно разкритие . Някой го наричат , катарзис . Иначе не става , винаги я помятаме ... |
| Ей тук си правих гаргарка по повод един разказ в притурката на Капитал, изтеглих го, понеже описвам цех в завод за консерви. Това беше "социалистическата специализация": "Привет отново, връщам се навреме за обедното меню. Щом стана думи за хранене, да отбележим ръста на консервеното производство в последните тоталитарни петилетки. Когато Трънков-Старши с размах пристрои два нови цеха зад заводските халета, студенти, лекари, ученици , войничета и пр. помагаха с бригадирски труд в промишлено-аграрните комплекси. СИВ предлагаше на НРБ мощен избор в международната социалистическа специализация, предимно мръсно енергоемко производство, както и консерви за съветските републики. Много консерва се правеше по онова време, а гигантската продукция оставаше необрана по кооперативните масиви. Често цели домати с калта влизаха през машинизираното миене директно в бурканите.От това консервите бяха малко мътни и възгадни на вкус, особено паприкашите и киселите краставици( жълтозелени в белезникава течност). Върху красивите грозни етикети пишеше "Годно до...." и някакъв виолетоворазмазан печат посочваше трайността, естествено, произволно определена. На рампата пристигаше камион с палетите, електрокари разтоварваха продукцията, по земята се търкаляха смачкани ябълки, изгнили чушки, скапани домати, изпочупени летви, пластмасови щайги, бидони, от маркучите течаха потоци вода, роми с гумени ботуши и мушамени престилки бутаха количките от рампата директно пред конвейрната лента, работнички с кърпи на главите, престилки( не съвсем току-що прани) и оранжеви ръкавици слагаха продуктите отгоре, а след миенето ги сортираха в буркани , оттам следваше пълнене с вода, концентрично завъртане на стъклата през робота-затварячка, подреждане в цилиндричен кош от стоманени ленти , накрая гигантска щипка слагаше коша в нещо като тенджера, след двайсет минути варене и облаци пара , консервите тръгваха към машината за етикети, оттам към пакетажното, ОТК-то,склада и пак чрез електрокарите - към гарата. Отиграната процедура имаше алгоритъм, между поредните партиди стока, пълнене и варене следваха принудителни паузи, работничките се смееха, шляпаха с гъбясали крака от влагата по джапанки към слънцето на двора и пушеха "Родопи" с филтър. Понякога ставаха аварии, пристигаше Киро поддръжката, началник-цеха нервно викаше от металните стълбички на вътрешния етаж, оттам контролираше процеса през панорамното стъкло, все едно че е в буркан, мятаха се искри от елекрожена, Киро правеше чудеса, от четири машини правеше пет, омазан в грес държеше цигарата да му дими в окото, бърникаше с ключа и важно казваше: "Ония висшисти-инженерчета нищо не разбират, като дойдат тука не различават гайка от болт!", сетне пускаше машината, някакъв дебел кабел се размятваше бясно, друсайки 360 волта в радиус от 360 градуса, Киро псуваше, началникът пускаше пяна, а работничките се занасяха с електрокаристчето. Да кажеш, че работите не вървяха, щеше да е пресилено, в Партията се досещаха за нещо гнило в завода, правеха забележки на Трънков-старши, но той беше вадена кожа. Писа писмо до министъра и ЦК за иновации и разширено инвестиране, отпуснаха огромна сума, той асфалтира плаца, започна халетата, но не ги довърши, голем гявол беше. Трънков даде десет "осмака" асфалт на секретаря на окръжния комитет на БКП, да си оправи пътя край вилата, даде му и триста кубика бетон, марка 300, га че ли щеше бункер да строи, викна и едни трудовачета уж в завода, а всъщност ги прати на своята си вила, всеки ден си отброяваше банкноти от касата, минаваше през посочената процедура със секретарката, гладеща ризата, губеше парите на покер и така до деня на загадъчната си кончина. След събитията по прехода, другарите не забравиха Пламен, викнаха го един ден, дадоха му книжа, две куфарчета с осем милиона долара, поговориха си нещо с него, потупаха го по рамо и го назначиха за шеф на борда на директорите. Другарите често носеха пари на Пламен, той ги вземаше и правеше каквото му казваха. Пламен по-късно придоби бащиния си навик да си гепи от касата мангизи, но другарите весело го поощряваха и все му носеха пари и пари с куфарчета, скоро му дадоха да контролира и други предприятия. В замяна другарите пращаха при Пламбата едни странни документи и го караха да подписва некои още по-странни търговски споразумения за продажба на несъществуваща продукция белени домати за някакви тропически острови. Изглежда реколтата там бе лошава, та ония поръчваха милиарди тонове фактури за износ на консерви.Пламен подписваше, подписваше и приходите в посоченото конто, от там обаче не теглеше никогаш, биеха през пръсти. На един Пламенов колега му забиха два куршума в главата за подобно изхитряване. Скоро Пламен така се издигна, че подписваше прането на пари поне в двайсет различни червени предприятия. Годините летяха, косата на Пламен се разреждаше противно на сексуалните му потенции. През годините на бизнес-кариерата си Пламен разчиташе много на Стела и тъкмо поради тази причина я прати по задачи да урежда износ на консерви с домати в Испания. Там местните така се увличаха на фестивала с биенето с домати, че не им оставаше доматче за паеля. Ама Пламен не знаеше, че едни другари не бяха върнали едни пари за една бартерна стока хероин, опакована в консерви с домати, не знаеше ,че едни недругари бяха плячкосали парите в Сан Себастиан, че после ги намериха надупчени в хладилен камион край Пиза. И горката Стела не подозираше за тези работи и по-нататък се сещате. |
| Малко пра-пра-исторически панцерен антикомунизъм: Зловещо е да се дава трибуна на хора, имащи за цел да омекотят до крайна степен, едва ли не като някакво депо за социолози и техните тесни научни интереси мръсната комунистическа система. Едва ли е толкова наивна тази групичка червени фенове, че така мило-мило да формулира нео-сталгииге си на някакви си почти драматично влюбени мили хора в античовешката държава на ковмунистическите изверги. Надали са живели сред памуци и фикуси и не са дочували дори и през запушени уши за зверствата на дс-изродите. но така е дадена директивата, уж полека, уж под сурдинка, уж по конференции и социологически форуми - да се смекчи до нула ужаса на едва-що отминалото мрачно минало. И следва подхвърлена като ошлюпка от семки фразичка: либералният капитализъм не е по-добър с ценности. Явно основната ценност - свободата да говориш на висок глас, да не се страхуваш публично да критикуваш управниците, да можеш да напускаш когато си искаш страната и да се придвижваш, без да те застрелят на границата не са, кой знае какви, ценности зачервените фенове. За нтях не са ценности претъпканите магазини и западните коли и техники, нахлулата цивилизация, радиостанциите, компютрите, интернетът и сателитните антени - табу за простосмъртните при комунистическия ад.. Разбира се, представянето на елементарната теза, видите ли, днес е лошо, следователно комунизмът не беше толкова лош, е епидермален опит с ала-някогашните познати и примитивни похвати на слововъжеиграчите от АОНСУ "ама там бият малките негърчета" да се омаловажи зловещата и пагубна за българския народ роля на червената проказа през последните седем десетилетия. И така, питаме се днес, забравили за крилатите фрази на цветущата социалистическа икономика при поскъпването от 1974-та година: "За добруването на народа", забравили как средната заплата през 1966-та година беше 76 лв.,как се чакаше 30 години за жилище, дванайсет за "Москвич" и десет месеца за гърмящ като бомба цветен съветски телевизор с обем 2 кв.м., забравили как циганите масово си пазаруваха от Кореком "Тоблерончета" за децата, забравили за земеделската пенсия през 70-те от цели 40 кинта!, забравили за привилегиите на активните борци, снабдяването по първо направление и т.н равенства и блага за другарите, с една дума забравили за това, днес се умиляваме на прекрасното време на комунистическия затвор. А се тюхкаме колко лошо е днес и как като влезеш в хипермаркета имало сто хиляди вида стоки, но не можело да си ги купиш всички с едната надница....Но да кажем решително, уважаеми недругари, а кой точно създаде днешния капитализъм у нас? Нима номенклатурата и хибрида между дс-формированията, спортисти и криминалните типове не се срастнаха в уродливата днешна олигархическа каста, прилапала де що може и опоскала до шушка бедните си сънародници? Нима някой ще отрече без срам от истината за партийно-мораво-кърваво-дс-червения генезис на пръкналите се "експлоататори"? И то какви! И можем да заключим: какъвто им бе социализЪма, такъв им бе и капитализЪма на другарите. И един друг щрих, апликиран актуално към грозно очерталата се хиперреалистична композиция на прехода на другарите: покрай свещениците от ДС, та през Гоце, през БАН, дипломатите, депутатите, червените бизнесмени, туризма, дори през градските тоалетни лъха смрадта на вездесъщия ДС-преход. Някога император Веспасиан рекъл на сина си относно въведената такса за тоалетните: Парите не миришат. Но вашите пари, другари комунисти-капиталисти миришат, миришат на тиня, кръв, престъпления, на трупове и на вашата гузна съвест. А инак, винаги ще се намерят продажни душички с протегната шепа за някой кинт, готови да прежалят затрития живот на поколения българи през омразния комунистически режим. |
По тъч-линията: "Електрониката в която България се специализираше ли беше това мръсно енергоемко производство на загуба?"  хахахахахахаха Е не... не..., компютрите Правец...хахахаха |
Ей тук си правих гаргарка по повод един разказ в притурката на Капитал, изтеглих го, понеже описвам цех в завод за консерви. Това беше "социалистическата специализация": "Привет отново, връщам се навреме за обедното меню. Щом стана думи за хранене, да отбележим ръста на консервеното производство в последните тоталитарни петилетки. Когато Трънков-Старши с размах пристрои два нови цеха зад заводските халета, студенти, лекари, ученици , войничета и пр. помагаха с бригадирски труд в промишлено-аграрните комплекси. СИВ предлагаше на НРБ мощен избор в международната социалистическа специализация, предимно мръсно енергоемко производство, както и консерви за съветските републики. Много консерва се правеше по онова време, а гигантската продукция оставаше необрана по кооперативните масиви. Често цели домати с калта влизаха през машинизираното миене директно в бурканите.От това консервите бяха малко мътни и възгадни на вкус, особено паприкашите и киселите краставици( жълтозелени в белезникава течност). Върху красивите грозни етикети пишеше "Годно до...." и някакъв виолетоворазмазан печат посочваше трайността, естествено, произволно определена. На рампата пристигаше камион с палетите, електрокари разтоварваха продукцията, по земята се търкаляха смачкани ябълки, изгнили чушки, скапани домати, изпочупени летви, пластмасови щайги, бидони, от маркучите течаха потоци вода, роми с гумени ботуши и мушамени престилки бутаха количките от рампата директно пред конвейрната лента, работнички с кърпи на главите, престилки( не съвсем току-що прани) и оранжеви ръкавици слагаха продуктите отгоре, а след миенето ги сортираха в буркани , оттам следваше пълнене с вода, концентрично завъртане на стъклата през робота-затварячка, подреждане в цилиндричен кош от стоманени ленти , накрая гигантска щипка слагаше коша в нещо като тенджера, след двайсет минути варене и облаци пара , консервите тръгваха към машината за етикети, оттам към пакетажното, ОТК-то,склада и пак чрез електрокарите - към гарата. Отиграната процедура имаше алгоритъм, между поредните партиди стока, пълнене и варене следваха принудителни паузи, работничките се смееха, шляпаха с гъбясали крака от влагата по джапанки към слънцето на двора и пушеха "Родопи" с филтър. Понякога ставаха аварии, пристигаше Киро поддръжката, началник-цеха нервно викаше от металните стълбички на вътрешния етаж, оттам контролираше процеса през панорамното стъкло, все едно че е в буркан, мятаха се искри от елекрожена, Киро правеше чудеса, от четири машини правеше пет, омазан в грес държеше цигарата да му дими в окото, бърникаше с ключа и важно казваше: "Ония висшисти-инженерчета нищо не разбират, като дойдат тука не различават гайка от болт!", сетне пускаше машината, някакъв дебел кабел се размятваше бясно, друсайки 360 волта в радиус от 360 градуса, Киро псуваше, началникът пускаше пяна, а работничките се занасяха с електрокаристчето. Да кажеш, че работите не вървяха, щеше да е пресилено, в Партията се досещаха за нещо гнило в завода, правеха забележки на Трънков-старши, но той беше вадена кожа. Писа писмо до министъра и ЦК за иновации и разширено инвестиране, отпуснаха огромна сума, той асфалтира плаца, започна халетата, но не ги довърши, голем гявол беше. Трънков даде десет "осмака" асфалт на секретаря на окръжния комитет на БКП, да си оправи пътя край вилата, даде му и триста кубика бетон, марка 300, га че ли щеше бункер да строи, викна и едни трудовачета уж в завода, а всъщност ги прати на своята си вила, всеки ден си отброяваше банкноти от касата, минаваше през посочената процедура със секретарката, гладеща ризата, губеше парите на покер и така до деня на загадъчната си кончина. След събитията по прехода, другарите не забравиха Пламен, викнаха го един ден, дадоха му книжа, две куфарчета с осем милиона долара, поговориха си нещо с него, потупаха го по рамо и го назначиха за шеф на борда на директорите. Другарите често носеха пари на Пламен, той ги вземаше и правеше каквото му казваха. Пламен по-късно придоби бащиния си навик да си гепи от касата мангизи, но другарите весело го поощряваха и все му носеха пари и пари с куфарчета, скоро му дадоха да контролира и други предприятия. В замяна другарите пращаха при Пламбата едни странни документи и го караха да подписва некои още по-странни търговски споразумения за продажба на несъществуваща продукция белени домати за някакви тропически острови. Изглежда реколтата там бе лошава, та ония поръчваха милиарди тонове фактури за износ на консерви.Пламен подписваше, подписваше и приходите в посоченото конто, от там обаче не теглеше никогаш, биеха през пръсти. На един Пламенов колега му забиха два куршума в главата за подобно изхитряване. Скоро Пламен така се издигна, че подписваше прането на пари поне в двайсет различни червени предприятия. Годините летяха, косата на Пламен се разреждаше противно на сексуалните му потенции. През годините на бизнес-кариерата си Пламен разчиташе много на Стела и тъкмо поради тази причина я прати по задачи да урежда износ на консерви с домати в Испания. Там местните така се увличаха на фестивала с биенето с домати, че не им оставаше доматче за паеля. Ама Пламен не знаеше, че едни другари не бяха върнали едни пари за една бартерна стока хероин, опакована в консерви с домати, не знаеше ,че едни недругари бяха плячкосали парите в Сан Себастиан, че после ги намериха надупчени в хладилен камион край Пиза. И горката Стела не подозираше за тези работи и по-нататък се сещате. ХанКрум, прочетох помията, която си излял през клавиатурата. Оставам с чувството, че сега си доволен. Защото : 1. Кооперативните поля пустеят вече като частни, няма "гиганстка продукция" необрана по полята, но пък има китайски чесън, гръцки, турски и македонски плодове и зеленчуци, картофи от Полша и Франция и т.н. и т.н.. Няма студентски бригади, няма ги и консервните заводи. Няма го "Първи май" в Пловдив, няма го "Витамина" в Стамболийски, няма ги вагоните с продукция за съветските републики, няма ги и стотици хиляди млади хора в страната - те са по полята на Гърция, Испания, Англия, някои спят излъгани от "работодатели" и спят пред посолството ни в Стокхолм и т.н. и т.н. Имаш всички предпоставки за пълна душевна хармония след отстраняването на социализма, с който си правиш гаргара и след окончателната и безвъзвратна победа на демокрацията и пазарната икономика. 2. Пламен прал пари и така се издигнал, че перял пари в поне двайсет различни червени предприятия. Ми те не остнанаха толкова предприятия в България бе любителю на криминалните сюжети. И ти какво направи през този преход - потриваше доволно ръце че можеш да се гавриш със страната си и народа и и да не си помисляш дори, че има нужда разграбването да бъде спряно. Явно си демократ до мозъка на костите затова спиш спокойно, защото вече можеш на воля да се гавриш със страната и сънародниците си. Хвала тебе любителю на гаргарата.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mitev |
Хубаво е, когато се копира чужд текст, да се упоменава чий е. ХанКрум, а още по-хубаво е да можеш да предположиш че погрешка е пуснат без коментар и да изчакаш да видиш и коментара към него. Очевидно много се гордееш с "гениалния" текст който си написал, не бой се, няма да пропусна да те спомена като автор, нещо повече, ще го разпространявам с ника ти като символ на определен тип мислене. |
| Ханкрум, Допуснал си малка грешка. Вместо: какъвто им бе социализЪма, такъв им бе и капитализЪма на другарите. Трябваше да напишеш: какъвто им бе социализЪма, такъв им Е и капитализЪма на другарите. Иронията ти с употребеното от мен умалително име на Владимир Висоцки е глупава и неуместна. Въобще май смяташ, че говориш пред аудитория, която твоето параноично мислене е определило за сборище от червени болшевишки ортодокси. Ако не знаеш, тук е форумът на вестник "Сега" , където има сблъсък на мнения, а тези, които прилагт креслива, примитивна пропаганда скоропостижно биват отнесени от реката на забравата. Не се закачай с Митев - въпреки, че често форумът влиза в спорове с него, той също има право да излага своите тези и не е правилно да бъдет иронизиран по твоя начин. |
| Обаче ,другарки и другари, ние не моеме сега да скриеме трупа на нашата мъртва идеология. Щото нема как да си отрежеме генезиса ,нАучно казано, демек, ако в името на мъртвата идеология се налагаше да поутрепеме стотина иляди нещастници къде 10-ти септември четиресе и четвърта, а по-сетненка и още бая други завалии, то днес требе да лъжеме, че макар и пазарно да мислиме, ние не сме престанале да сме ЕДИНСТВЕНАТА ПАРТИЯ, щото сме единствената партия като единствени комунисти в света, които ем са комунисти, ем са капиталисти. И те тука, другарки и другари, нашата мъртва идеология си пречка трупа пред назе и зад назе, не моеме да я прескочиме, а и не щеме да поемеме некаква отговорност, че сме изпотрепале сума ти ора за всеобщото благо уж, а и нема как да обясниме, що например не пожелааме да се погрижиме за благото на пенционерията и даскалията,докторията и младежта, дето бега през девет земи у десета. Трупът на нашата мъртва идеология ни трови живота ,другарки и другари, а на туй отгоре и от ЕС сега пък ни притискат. Нема къде да се завреме, отсекъде се лошо...ама ние нема да изпуснеме властта, на вас че хързулнеме трупа на идеологията,а за нас че си останат евромангизите и евроизмамите. |
| Mitev, май и ти се включи в хора на соцносталгиците.Абе няма да се върне това ,колкото и да омайвате младите хора с приказките от едно време.... Натисни тук |
| Друарки и друари, верно е че некои конци по времето на друаря Жан беа дърпани отвън, начи, некои наши друари дърпаа конците откъде Виена и пр., те искаа у БГ доларът да се разменя по 5000 лв. ,така ем щеа още да направят паричния еквивалент - лева, равностоен на положения къртовски труд от нашите работници, безмислен, ем щеа да получат без нищо сичко. За тая цел първо ние напраиме така,че наши момчетии да изтеглят по пет-шест милиона лева от наши друари банкери, после момчетиите ги замениа за долари пак при нашите друари-банкери,сетне после сички банките фалираа, после нашите мочетии изнесоа доларите там, където требва, после така дръпнааме конците, начи, че левът за два-дри месеца се срина до размяна 1 долар за 3500 лв., нали се сещате, после нашите момчетии влезнаа с доларите и изкупиа цела България за стотина долара, а па ние все така продължииме да дърпаме конците. Верно, това не се хареса на класата-хегемон, ама ние не сме я питале, нали, щото идеологията, вечме казааме, умре и остана само смърдящия й труп, та класата-хегемон изпи по една студена вода, а ние останааме ем друари,ем милиардери. |
Обаче ,другарки и другари, ние не моеме сега да скриеме трупа на нашата мъртва идеология.[/quote] ХанКрум, още вчера ти написах, че разсъждаваш за тази идеология без да си се запознавал с нея. Ти мълчаливо се съгласи с мен, защото не възрази. Как позна че е мъртва идеологията като не си се срещал с нея очи в очи, така да попрочетеш нещо, а? Ето ти нещо от "Гардиън" по същата тема: „Гардиън“: Защо Марксизма е отново във възход? 10.07.2012 Filed under АКЦЕНТИ Posted by admin This post has already been read 89 times! Снимка: cross.bg /КРОСС/ Капитализмът в целия свят е в криза – но какво би могло да го замени? Какво ще кажете за думите на един германски философ от ХІХ в.? Да, Карл Маркс днес става все по-популярен и Бог знае къде ще свърши това“, пише в последния си брой британския вестник „Гардиън“. Класовите конфликти по-рано изглеждаха толкова ясни. Маркс и Енгелс във втората най-продавана книга на всички времена, „Комунистическият манифест“, казват: „Това, което буржоазията произвежда са преди всичко собствени гробари. Нейният падане и победата на пролетариата са еднакво неизбежни“. Днес, 164 години след като Маркс и Енгелс писаха за „гробарите“ на капитализма, пролетариата държи капитализма на апаратно дишане. Преуморените, недостатъчно платени работници са освободени от най-голямата социалистическа революция в историята (тази на Китай) и са доведени до ръба на самоубийство, за да могат тези на Запад да си играят със своите айподове. Китайските пари финансират иначе фалиралата Америка. Още по време на световната финансова криза през 2008 г., която предизвикаха банкерите от „Уолстрийт“, много изявени капиталисти вече не бяха в състояние да анализират света около себе си. А след това изведнъж започна да изглежда, че един някога презрян германски политически философ е предлагал много убедително обяснение на капиталистическите аварии и самоунищожение, от които всеки капиталист може да научи поне как да не се застреля в крака. Затова ни най-малко не е изненада, че през последните няколко години произведенията на Карл Маркс отново станаха най-добре продавани, а сред най-търсените заглавия е „Комунистическия манифест“, която стана втората най-продавана книга в света.А речта на марксистката революция се счита за един вид дейност, защото отдавна Маркс и Енгелс в „Комунистическия манифест“ напомняха, че управляващата класа трябва да се страхува от комунистическата революция, тъй като пролетариите вече нямат какво да губят освен своите вериги. Парадоксите на сегашния капитализъм Но парадоксът на сегашния момент в капитализма, пише „Гардиън“, е това, че фактически той в момента съществува благодарение на… комунизма. И на китайските пари във фалиралата Америка. За тези парадокси са наясно и днешните водещи марксистки философи, като Жак Рансиер, чието чудесно произведение е „Учител на неуките“. Рансиер казва, че сегашната доминация на световния комунизъм по същество зависи от Комунистическата партия на Китай, което означава, че има надежда за свят, който е по-малко абсурден от този, в който живеем. Неизбежно възстановяване на бащата на Марксизма Въпреки това, в момента има абсурди и то повече от достатъчно, след като наскоро Карл Маркс измежду десет кандидати бе избран да бъде лицето на новото издание на „Мастъркард“ в източногерманския град Кемниц. А това е и родният град на Маркс, който носеше неговото име от 1953 до 1990 г., по време на ГДР, но това явно на клиентите на „Шпаркасе банка“ нищо не им е пречило когато са гласували лика на Маркс да продължи да стои на кредитните карти ПП. Сега остава да наречеш "Гардиън" комунистически вестник.  |
| "тези, които прилагат креслива, примитивна пропаганда, скоропостижно биват отнесени от реката на забравата. " * ... Какъв прекрасен надпис за входа на отнесеното от реката на забравата АОНСУ... *позволих си да прибавя една запетайка. "Володя"..., ама че умилително, "Булатушка" за Окужава, "Янчик" за Френкель, за Муслим Магумаев нещо не мога да се сетя сега, както и за Мамин-Сибиряк, Суховой-Кобилин и пр.  |
Mitev, май и ти се включи в хора на соцносталгиците.Абе няма да се върне това ,колкото и да омайвате младите хора с приказките от едно време.... Натисни тук Дуде 3075,я не става въпрос за носталгия. Става въпрос за обективна оценка на голям период от българската история. Не вярвам да си против ненобходимостта от обективна оценка. |