Според някои цената на германския успех в износа е застоят на заплатите. Е, и ние казваме, че прекалено раздутите заплати съчетани с лесни кредити създават балони на базата на вътрешното потребление, докато по-ниските заплати и ориентираните към износ икономики, съчетани с финансова дисциплина генерират стабилно развитие и просперотет. |
докато по-ниските заплати и ориентираните към износ икономики, съчетани с финансова дисциплина генерират стабилно развитие и просперотет. Казаното от теб едно към едно важи за социализма, ама той взе, че се гътна |
Това "курцарбайт" остана да ме безпокои.Приложен на местна почва... В немалко фирми тукънкъ напр. не съкращават, но намаляват заплатите при запазено работно време. Курцкапан ли беше метода? |
В немалко фирми тукънкъ напр. не съкращават, но намаляват заплатите при запазено работно време. Демек, въвеждаме все по-успешно челния опит, как със социалистически заплати се прави капитализъм |
Казаното от теб едно към едно важи за социализма, ама той взе, че се гътна Това не изчерпва всичките характеристики на социализма (съветски вариант) и капитализма. |
Демек, въвеждаме все по-успешно челния опит, как със социалистически заплати се прави капитализъм Е, видяхме пример и как с незаработени капиталистически заплати се прави социализъм и даже комунизъм. За сметка на кредити отвън, разбира се. |
Е, видяхме пример и как с незаработени капиталистически заплати се прави социализъм и даже комунизъм. За сметка на кредити отвън, разбира се. Прав си, само дето не можахме да додрапаме до комунизма, а само до зрелия социализъм, който накрая се изроди в Перестройка. А кредитите ги плащаме и днес. |
Е, имах предвид една съседна нам държава, не смея да й спомена името, щото тамошният другар денонощно бди! |
се говори в един много тесен кръг интелектуалци в USA, към който кръг от американци вие несъмнено пренадлежите. |
да капо ал фине | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ГруюГруефф |
Е, имах предвид една съседна нам държава, не смея да й спомена името, щото тамошният другар денонощно бди! Аха да. Комшиите за малко се докоснаха до посткапитализма (който си е своего рода комунизъм, с пари и кредити на корем у населението), но сега ги връщат на поправителен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
Old_BG, точното название е Курт Капан, от турски "курт" е вълк, та става "вълчи капан". Станало е популярно заради фонетичната прилика с другото, както би се изказал ентелегентно някой "граматолог"... Марксе, евала за точното наблюдение на хамериканската "индженерна" действителност (слагам в кавички, щото говорим за мазните задници с ВА образование и синове на Точно като описваш - фирмата не върви, защото СЕО-то се пенсионира и чака само да си получи 8-цифрения бонус при пенсиониране или гледа да се махне, за да вземе същия като обезпечение срещу уволняване (казва му се "to chase new opportunities". Когато се махне - борда прави конкурс и след една-две години (през които заместника по чл. 64 върши своята и на СЕО-то работата отлично, при това срещу една нормална заплата, а после за благодарност - новия СЕО го изритва с мощен седесарски шут) идва нов СЕО - обикновено икономист, с уста като на два хипопотама и с хъс на професионален ЗКПЧ от висока класа. Почва със заучени тъпи вицове и биейки се в гърдите колко е открехнат и добричък. Постепенно уволнява всичките шефове и назаначава екип от лаладжии от бившата му фирма. Прави презентации и планове за "петилетката за три години" и за светлото технически бъдеще до 2030-а, през което време фирмата върви надоле, съкращават се бачкатори, отнемат се и най-стандартните привилегии, режат се всякакви бонусови програми и гъдели за работниците. Спират се назначения на нови хора, с изключение на нови големи шефове. После се заговорва за "оптимизиране на разходите" и рязането почва с брадвата и навсякъде, а от обикновените инженери се иска "дълбока и непоколебима вяра" в светлото бъдеще на фирмата, ама ако може for free... Когато вече на всички от средния ешелон почва да им писва - СЕО-то се оглежда или да шитне фирмата на някоя гладна акула, или да намери начин да го "съкратят". Обикновено става първото, фирмата се продава за жълти стинки на някой гигант (който после или унищожава остатъците, или прави от фирмата жалко отделче, което да не му пречи на бизнеса), а ако не стане - борда се принуждава да го "съкрати", но според договора трябва да плати обикновено 8-цифрено обезщетение. Тогава бившето СЕО си добавя в резюмето, че е бил СЕО на такваз велика фирма, сляга някакви гръмки числа, че е докарал некъв си продукт от Х на 3Х само за 1 година (срещу примерно Х на 20Х при конкуренцията, ама последното не се упоменава) и бяга да търси нови лапни-шарани, пардон - хай-тек изживявания.... И така - до безкрайност... Ей така работи в момента ХАмериканската хай-тек индустрия, без изключение!... |
Тов. СтрикеЕагле да се прекръсти на тов. АдлерГешлаген | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: демокрад |
Трябва да се разбира разликата между англосаксонското разбиране за бизнеса и германското. Германеца казва на работника: или изнасям производството в Китай или ще работиш на 3.5 дни работен ден вместо на 5 и, е ще вземаш по-малко , но ще имаш работа и някави доходи. Работника не иска да е безработен - и тези пари му стигат(ще се лиши от някоя глезотийка ама нищо). Най-важното - германеца запазва квалифицираната работна ръка в Германия! Какво прави байчо от САЩ, Острова, Канада, Австралия... Аха, тези тук ми искат много пари (заплати) затова ще преместя бизнеса другаде, където мойте разходи ще са по-малко (било в комунистически Китай, че там имало повече ред защото държавата мрррр го пази( не като в демократична източна Европа - всички искали да живеят като европейци с 3000 евро заплата)). Е, изнасят бизнеса, печелят повече (margine, growth) който разбира, норезултата е: квалифицирани работници изхвърлени на улицата и загуба на ЦЕННА КВАЛИФИЦИРАНА РАБОТНА РЪКА! Затова по света се предпочитат германски и японски автомобили пред американски (за английски не знам дали да говоря повече). Друг "тънък" момент е за така любимия на англи-те разтеж (growth). Все още по целия свят се робува на мнението за "разтеж"( т.е. ако нямаш 3 порредни месеца разтеж значи си в застой или рецесия). Тук се загатва че немските компании не се интересуват от този постулат (българи, и не само, замислете се над това), а гледат нещата в дългосрочна перспектива. Важно е КАЧЕСТВОТО, а не мимолетния "напредък". И, разбира се, е важно да имаш собствена индустрия... |