Отиди на страница:
В изкуството е позволено всичко. *** -Кой съм аз? - попитало момче един старец. -Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат. "Това са майка и татко" - мисли си детето. "Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов. "Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен. "Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари. "Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката. "Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът. "Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек. -Всеки мисли нещо и дава определения за нещата в зависимост от това кой е и какво носи в себе си - завършил старецът. *** ... краставото краставо търси ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| слънчо, дип не ми е ясно, детенце идеш, чист както малък принц, и де отива принца после, скрит е нейде низ порасналите телеса, и се бори да го чуеш, да се намериш, и в себе си да те завърне вярвам принцът не говори с мъртви думи, а през трогнати очи, може в погледа ти да живее, да го усмихва, възторгва, да го озвезди и стига човеку тая благодат, вечно да е жив да свети и да е дете |
Всеки мисли нещо и дава определения за нещата в зависимост от това кой е и какво носи в себе си Съгласна. И правим следващата крачка - какво носим е себе си? Това, което сме видели, това, което сме прочели, това, което са ни разказвали. Който е живял всред алчност - ще вижда нея. Който е живял сред пошлост - ще търси нея. Изключения са хората, които надскачат обкръжението си. Колкото повече се оставяме на вкуса на тълпата, толкова по-голяма ще става тя. |
| И аз не харесвам циганеенето на Тодор Колев. И на "Каналето". Така и никой не ми обясни ексклузивно за плейофите. ............. Първата постановка на "Сирано" в България била на Кръстьо Сарафов в Народния театър през 1921 г. Сирано бил самият Кръстьо Сарафов. Не съм гледал тази постановка. Тънък хумор. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
| нося в себе си момчето, което говори с небето на някакъв странен език, и съм част от всичко и обикновен, на елитарен сред другите, тълпа, на български му викат шугава овца, и задели се завалия и ей го на, без леко да ми е на сърцето нещо му тежи, и с туй сърце друго не мога да докосна, ни мога да го разбера, ако с повече съм бил снабден ще получа уважение, и не за качествата а за характер |
| Чичо Джимо Велик си, майка му стара, велиииииииииииииииииииик! Поклон Ако имаше повече Български Хора като теб, щяхме да цъфтим и връзваме. Да си жив и здрав С обич |
Не разбрах как разговора се е извъртял в посока "кич", но ми хареса откъса от Кундера. Станислав Лем, който познавах само като полски писател-фантаст, се оказа че е и страхотен есеист. Случайно попаднах на едно негово есе , публикувано в 'Съвременник" със заглавие "Фашизма като кич" или нещо такова. Ако Ви попадне случайно нейде из нета, прочетете го. Там не става въпрос само за това, как един малоумен ефрейтор взел за герб на партията си будисткия символ на слънцето, но му объркал посоката  , после копирал римски символи на бойните си знамена, както и прочутия римски поздрав, всичко това го забъркал с доза германски фолклор, легенди и митове, после малко Вагнер, после Ницше... докато се получила манджа с грозде. Става въпрос за далеч по-сложни неща, които за съжаление, специално аз ги виждам тук и преди и СЕГА.Кичът може да е и поведение...в повечето случаи, доста объркано и шизофренично. |
| Скрита картинка. Нерде западногерманецът? Kenneth Clarke: Isn't it terrible about losing to the Germans at our national sport, Prime Minister? Margaret Thatcher: I shouldn't worry too much - we've beaten them twice this century at theirs. Who's who Натисни тук |
Ако имаше повече Български Хора като теб, щяхме да цъфтим и връзваме. Що бе! Малко ли бяха като него! |
| Чета с голямо удоволствие колонката на Джимо. Помня го от "Всяка неделя". И отидох да видя една от последните му снимки - той сега е на 80 години. Имам си хипотеза, че качеството на човека се познава по това как е остарял - красиво или грозно. Джимо е остарял красиво - вижте снимката му в Уикипидия. Честен човек, достоен човек. Преживял човек. Това пък особено силно личи от седмичните му колонки. Но личи и нещо друго: Джимо е един самотен човек. Не в смисъла, че е живял или живее сам. Самотен Джимо е в България. Имаше едно време хора като него, наричаха ги хора от интелектуалния хайлайф. Постепенно измряха. А нови не се появяваха. Джимо носи културата в себе си, специфичната българска висока култура. Но той е един вътрешен, затворен културен колос, хибрид между своя школуван интелект и приспособяването към просташката диктатура, под която е бил принуден да оцелее - като дух. И той сега пише за миналото, за миналите колоси, с които заедно са се приспособявали. Подвигът на Джимо е в това, че е оцелял, за да изглежда днес красиво самотен. Не знам и не мога да си представя друга страна, в която един тамошен Джимо седи и пише с перодръжката си за едно минало, което е било преживявано в "Аврамовия дом на евреина Фреди Криспин" - като еуфория от културата, споделяна в тъмнина и страх. В нелегалност почти. Но и да имаше такъв човек, в такава чужда страна, наистина не мога да си представя той да използва препратки към Димитри Иванов, Йордан Матев, Иван Шишманов, Свобода Бъчварова ... всеки от тях паметник на българското окултуряване. Ала те не са виновни, че никой извън България не ги знае. Затова са толкова трагични. Затова колонките на Джимо навяват толкова тъжна самотност. http://www.antipropaganda.net/bg/%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8//[/Arial Black] | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Златко |
| Чета с голямо удоволствие колонката на Джимо в „Сега“. Помня го от „Всяка неделя“. И отидох да видя една от последните му снимки – той сега е на 80 години. Имам си хипотеза, че качеството на човека се познава по това как е остарял – красиво или грозно. Джимо е остарял красиво – вижте снимката му в Уикипидия. Честен човек, достоен човек. Преживял човек. Това пък особено силно личи от седмичните му колонки. Но личи и нещо друго: Джимо е един самотен човек. Не в смисъла, че е живял или живее сам. Самотен Джимо е в България. Имаше едно време хора като него, наричаха ги хора от интелектуалния хайлайф. Постепенно измряха. А нови не се появяваха. Джимо носи културата в себе си, специфичната българска висока култура. Но той е един вътрешен, затворен културен колос, хибрид между своя школуван интелект и приспособяването към просташката диктатура, под която е бил принуден да оцелее – като дух. И той сега пише за миналото, за миналите колоси, с които заедно са се приспособявали. Подвигът на Джимо е в това, че е оцелял, за да изглежда днес красиво самотен. Не знам и не мога да си представя друга страна, в която един тамошен Джимо седи и пише с перодръжката си за едно минало, което е било преживявано в „Аврамовия дом на евреина Фреди Криспин“ – като еуфория от културата, споделяна в тъмнина и страх. В нелегалност почти. Но и да имаше такъв човек, в такава чужда страна, наистина не мога да си представя той да използва препратки към Димитри Иванов, Йордан Матев, Иван Шишманов, Свобода Бъчварова … всеки от тях паметник на българското окултуряване. Ала те не са виновни, че никой извън България не ги знае. Затова са толкова трагични. Затова колонките на Джимо навяват толкова тъжна самотност. |
| Вълнуващо. Историята на Сирано дьо Бержерак! Истината рано или късно винаги излиза наяве! В повечето случаи горчива и трагична. Но и поразителна и красива. Грозният Сирано все пак е смелият воин и искусният стихоплетец и писмописец, който грабва сърцето на хубавата и умна Роксана. Той, а не захаросаният и простоват Кристиян. Както при лисицата на Екзюпери - "Най-хубавото се вижда само със сърцето, то е невидимо за очите". Във филмът на Роланд Емерих "Анонимен"2011г., се развива тезата, че Уйлям Шекспир не е истинският автор на: "Крал Лир", "Макбет", "Дванадесета нощ", "Хамлет", "Ромео и Жулиета", "Бурята" и въобще на всички пиеси и сонети за които е известно,че са негови. Според авторите на филма, актьорът със скромно образование от Стратфорд ан Ейвън не би могъл да бъде автора на тези велики произведения. Истинският им автор, според филма е Едуард де Виър граф Оксфорд - син на кралица Елизабет и същевременно неин любовник и баща на едно от децата й. Почти като в старогръцка трагедия. Едуард де Виър е с блестящо образование, добре запознат с литературата и историята и владеещ латински, гръцки и френски. Обратно - Шекспир е с презряна за тогавашните времена професия - беден актьор, с мизерно образование, впоследствие безкрупулен сребролюбец и кариерист, а в крайна сметка както се оказва и самозванец. Общественото положение на Едуард де Виър и деликатното положение в което се намира не му позволяват да излезе с истинското си име, като автор на своите произведения/които на туй отгоре съдържат и политически оттенъци и сарказъм/, като за целта "наема" посредственият драматург Джонсън, да поставя на сцена произведенията му. В една от лондонските кръчми, Джонсън под въздействието на алкохола има неблагоразумието да сподели тази своя тайна с хитрия и находчив Шекспир, който използва всичко това за да изгради своята понататъшна и както е известно блестяща кариера на драматург. ps. Естествено застъпваната в този филм теза не ми харесва. Не я приемам. Разбрах, че филма не е приет добре и в самата Англия. Но дали няма в цялата история някаква истина. Истината обикновено трудно се приема и в повечето случаи е нелицеприятна за мнозина. ps. ps. "Скарамуш беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан." |
| Хм! Интересно, защо търсите все документалността в историята със Сирано? Аз бих я възприемала – точно така и стана! – по-символично – ако направя един аналог с настоящето, изразено в американските младежки филми: красавецът футболист VS интелигентът-грозник... И все пак - най-добре е интелигентен красавец!  (И наближава вторник!!!...) |
Milady2009 - да, но ако съдим по думите на Роксана от Сирано - ако не е интелигентен, то вече е грозен  Nafarr - нямате ли чувството, че за Кундера кич е всичко, което някой друг вече е харесал. Май е характерна черта на интелектуалците - стремежът да си уникален, каквото и да ти струва... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: spectator |
От обява за запознанства: Изисквания към него: - добър, интелигентен, с чувство за хумор, непиещ, непушещ, строен, верен, обичащ децата. За милионери - 100 процента отстъпка! |
| Аз съм футболист и по думите или поведението на жените, които ме познават красавец. От това следва ли, че съм тъп? |