Отиди на страница:
В изкуството е позволено всичко. Не, не е позволено всичко. Нека да го кажем и по друг начин - в изкуството всичко е позволено, с изключение на липсата на талант!  |
Изкуството възпитавало ! Че всичко е позволено ? " ...... Напоследък високорейтингови и по-неизвестни водещи на развлека- телни програми ни засипват от телевизионния екран с думата пич. Особено показателно какъв смисъл влагат в нея зрителите според същинските медий- ни личности е, че след гостуването на известна актриса в такова шоу и забележката й към водещия, че думата е вулгарна, сценарният му екип из- пъстри още по-обилно речта му с нея. Дали тези гурута на телевизионния екран умишлено си поставят задачата да разрушат границите на този език, който наричаме литературен”, преценявайки действията си “като своеоб- разна форма на протест против догмите, пречещи на свободните личности, като противодействие на това, което се е препоръчвало като официално прие- то в тоталитарното общество” ..." | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SPQR |
с изключение на липсата на талант! А какво е "талант"? И какво го отличава от простото оригиналничене? |
| Да "Улицата" на Теди Москов беше забавна, защото, беше крал безобразно от Монти Пайтън и скечовете на Мел Смит и ГРиф Джонс. И до там. Но все пък оригинала си е по добър. |
А какво е "талант"? И какво го отличава от простото оригиналничене? По мое мнение, талантът е плод на непрекъснато самоусъвършенстване и търсене (за някои е творческо, за други – търсене на хармония). И за разлика от дарбата, талантът не идва свише, върху него се работи усилено. Изгражда се като къща, примерно, с основи и прочие.  |
| off-topic: Джимо беше споменал за Марк Шпиц, и попаднах на едно сравнение с Майкъл Фелпс. |
| талант е autobody inspirience, връзка с вселенския разум, изучавана от военните под камуфлажа нло, артефакти от които просто няма, та най добре обучените достигали до четене на мисли и политиците през глава закрили програмата и темата нло паралелна тема свързана с тая е защо таланти вече няма, ни идеи, ни изкуство от небето, а напримерно банди които забиват парчета и всички страшно се забавляват от шума, от дижей микси, компютър ритми, ала вий сте пичове и загуба и време е дълго да се разяснява |
| Dix hexe "Не, не е позволено всичко. Пошлостта, принизяването, следването на тълпата в примитивни нейни инстинкти не е позволено. Тогава няма изкуство, а кич" И кое/кой точно не позволява ? Кичът от доста време е бранш в изкуството, допуснат наскоро и във Версай /виж изложбите на Jeff Koons, Xavier Veilhan, Murakami/ И защо не |
| Моля, моля по темата пич, не се предреждайте. За пич, си има ясна формулировка. Пич, това е селянин с транзистор. Това бяха новопоявилите се граждани, по градските разходки с транзистор ВЕФ на рамо. Как по-късно се превърна в нещо положително, не ми е ясно. |
...а пък според Ницше таланти няма. Има хора които работят много здраво, но поради една или друга причина трудът им остава невидим. На тях им завиждат мързеливите хора, нежелаещи да си признаят, че ги мързи (в това няма нищо срамно) и започват да се измислят всевъзможни истории. Този имал музикален слух, онзи имал точно око...дрън, дрън. Свири и ти по 12 часа на сен, 20 години и ще станеш като Васко Василев. Ама ако изпуснеш купона? Кое да изпусна , купона или цигулката? Джентълменът Хамлет го е казал по-добре от мен  |
| возя се по крила и повече е интересно, и животът се живее с хора, едни талантливи с трудолюбие, други с трудолюбие пък творци, трети образовани, следващите интелигентни само, с диалект и с мисъл, кой комуто, само завист да не се яви, в българия е най добре да си, около тебе български говорят, говориш си с всякой, и не за време и пари, живот едно в три е, за телото, за душата, за тебе си |
| да развиваш техника те прави изпълнител, и възможностите за творец са малки, да променя паузи, експресия на отделните музикални моменти .... но творецът, композиторът затваря време в творбата, и изпълнителя обречен е да изпълнява само, виртуозно, високо професионално ..... ала римейк |
Другари, не ви прилича баш в този Форум да развивате такива декадентски теории...А, къде останаха уроците за социалистическият реализъм?...А къде останаха тезисите за социалистическото изкуство - мощен лост в развитието на социалистическата личност? А? И накрая - но не на последно, а на първо място - Забравихте вий за тов. Улянов, културата за масите и циркът като най- близко до масите социалистическо изкуство...Срамота другари...Срамота  |
| Белкис Будур, Творчеството на Теди Москов не е нито социалистическо, нито дори реалистично... И слава режисьору! На мен ми харесва, като на лингвист, това, че е откровено каламбуресто и гаменски улично, но си остава поетично. Не е уста за всяка лъжица. С риск да си навлека гнева димитриев, ще споделя и че го намирам за борещо се тъкмо с простащината.  |
| Понеже виждам благоприятна и донякъде начетена и дори нахъсена среда за разговори на тема кич, да добавя и класиката на Милан Кундера в жанра: Милан Кундера в "Непосилната лекота на битието" (превод Анжелина Пенчева): "Кичът извиква непосредствено една след друга две сълзи на вълнение. Първата сълза казва: колко е хубаво, дечицата тичат по тревата! Втората сълза казва: колко е хубаво заедно с цялото човечество да се умиляваш от тичащите по тревата дечица! Едва тази втора сълза прави от кича кич." Формула, която е всеобщоприложима; кичът е не просто досадна повторителност или баналност на изказа, а е мнение за всеобща еднаквост на чувството, усещане, че то е не само твое, а и на цялото човечество. Както самият писател уточнява: "Братството на всички хора по света може да се изгради само върху кича." Кичът всъщност е конвенция. Милан Кундера, "73 думи" КИЧ. Докато пишех „Непоносимата лекота на битието”, донякъде се безпокоях, че превръщам думата „кич” в един от опорните стълбове на романа. Съвсем доскоро всъщност тази дума не се е знаела във Франция или пък съдържанието й е било крайно обеднено. Във френския превод на прочутото есе на Херман Брох думата „кич” е преведена с „панаирджийско изкуство”. Безсмислица, защото Брох показва, че кичът е нещо различно от произведение на лошия вкус. Съществува кичова позиция. Кичово поведение. Нуждата на Kitschmensch от кич, това е нуждата да се съзерцаваш в разкрасяващото огледало на лъжата и да се познаваш с развълнувано задоволство. За Брох кичът исторически се свързва със сантименталния романтизъм на XIX век. Тъй като в Германия и Средна Европа XIX век е много по-романтичен (и по-нереалистичен) отколкото другаде, именно там кичът разцъфтява безмерно, там е родена думата „кич”, която и днес се използва много често. В Прага кичът бе за нас главният враг на изкуството. Не е така във Франция. Тук на истинското изкуство е противопоставено развлечението. На голямото изкуство — малкото, непълноценно изкуство. Но мен никога не са ме дразнили криминалните романи на Агата Кристи! За сметка на това дълбоко и искрено ненавиждам Чайковски, Рахманинов, Хоровиц на пианото, големите холивудски филми — „Крамер срещу Крамер”, „Доктор Живаго” (горкият Пастернак!). И все повече ме възмущава кичовият дух, въплътен в произведения, чиято форма претендира за модернизъм. (Ще добавя: отвращението на Ницше от „красивите думи” и „парадните мантии” на Виктор Юго е омраза към кича преди същинската му поява.) |
| >>><<< И след толкуз постинги "ЗА" и "ПРОТИВ" ко ся, ко'ш праим? Съгласен съм с Писи и Миледи, и Дон, и Летеца и се радвам, че в РБ все още има българи. |
Моля, моля по темата пич, не се предреждайте. За пич, си има ясна формулировка. Пич, това е селянин с транзистор. Tова е само тогава, когато "пичът" се предрежда а, не "прережда". Ако някой говори правилен български, но смекчава всики гласни и звучни съгласни, нима това е грешно и пошло?Напротив много интересно и красиво е. Аз лично имам такива познати. Интонацията в разговора е различна и това прави разговорката много сладка. То е същото, когато някой говори чудесен английски, но с неминуемия акцент на неродения в англоезична страна. Бачо Димитри .А за Московото попадение |