Отиди на страница:
| "Спектакълът, в който не играеш за овации Девет минути, три рунда по три, това е спектакъл с максимална концентрация, в който играеш не за овации. Вдигнат ли ти ръката, това са били твоите 9 минути до славата. Не стане ли – тръгваш си и най-много да ти съчувстват, вместо да търсят гениалните ти фрази. Зад всички тези по 9 минути обаче стоят цели 9 месеца неистово блъскане, ден след ден, на серии от 3 по 3 минути. Докато по тялото не остане нищо, освен кокал и мускули. Докато не си повярваш, че можеш. Едва тогава си готов. Прекъснеш ли нишката, пропуснеш ли нещо от това 3 по 3, връщаш се с месеци назад. И може доникъде да не стигнеш. Медалът – да, това е мечта от години, цел, която те връща на ринга, след като си си тръгвал не веднъж. Но той е само етап. Към следващия медал, към следващия противник, към следващия спектакъл. Медалът обаче е повод да се сетиш за толкова минали неща, които на 29 години не бива да забравяш. И за хора, които могат да ценят такива радости." Натисни тук Само това стига да разбереш за какво става дума в спорта. |
| Жана, не си чела какво съм написал. Или по-точно, нищо не си разбрала: "Нелепо е да сравняваш домашното си спортуване със световните първенства и олимпиадите. Меко казано нелепо." Никога не съм го сравнявал (виж: " Не е тренировка за шампиони, но става за нормални хора."  . С това само исках да покажа, че не съм някой флегма който мрази спорта, и затова го подценява. "Спортът е отражение на държавата, която го представя. Той е едно от нейните лица. Той косвено показва нейното умение да се управлява." АбсолЮтно неверно. Виж медалите: República Popular Democrática de Corea - 4 златни, 1 бронзов, общо 5, на 16 място. Много добро представяне. Та, такова добро предствяне какво ти говори за "нейното умение да се управлява" - държавата в която има периодично глад до степен хората да пасат трева и да ядат кора от дървета. Интернет непознат за обиконовенните хора. Можеш да излезеш само с изходна виза, и то никога не можеш да я получиш - говоря за нормалните хора. Ами ако това е някакъв белег за добро управление, иди и живей там!  Cuba - 3 златни, 3 сребърни, 3 бронзови, 9 общо - много добро предствяне за една 11 милионна страна. Заплата средно 20 - 25 долара на месец, дето до скоро нямаше право да имаш мобифон, интернетът е много ограничен (за да не представлява трудност да бъде следен), излизане с изходна виза и т.н. Ами ако това е някакъв белег за добро управление, иди и живей там! Тук много говорят за Куба, без да са виждали никога през живота си жив кубинец. А аз живея на 1500 км от Хавана и съм работил с много кубинци. Така че съм запознат много добре с нещата в Куба. До тук се изказваш абсолЮтно неподготвена. "Победите на родните спортисти са причина и повод за национално самочувствие е национална гордост, затова нито една нормална държава не подценява този "страничен" ефект.". Елементарен PR, насочен към нисшите духом, за които спортът е викане по стадионите и разправиите около футбола в кръчмата. И тъй като тези екземпляри са повече от нормалните хора, държавата има сметка да ги облъчва с такива лесно-смилаеми "гордости". За да не си гледат празните стомаси. |
Много ми е чудно защо в интернет пише, че Весела Лечева е направила първата копка на спортната зала? В учебника по история пише съвсем друго. Наверно си пропуснал едно пряко предаване в някаква телевизия, където на Лечева се обади лично Тиквата, в ефир. Рапонят направи женицата на п*тка и парцали, наричаше я комунистка и й се караше като побеснял фатмак. От крясъците не се разбра кой какви копки е правил, стана ясно единствено гдето премьерът когато не рита топка и не цъка на телефона, гледа телевизора и говори от него.  |
| "А аз живея на 1500 км от Хавана и съм работил с много кубинци". Става дума за дистанция по права линия. Само да поясня за хората, които не са излизали от Европа (дето на всеки 400 км има граница): за Сев. Америка 1500 км е една мижава дистанция. |
Лукчо, твърдението ти е вярно щом става дума за любителското вдигане на гирички и правенето на коремни преси в домашни условия. В случая става дума за други мащаби. За спорт, в който държавата инвестира, в който има държавна стратегия - от детска възраст до заслужените с много труд и средства спортните постижения. Твоята цена е теглото ти в олимпийско злато, момиче....  Четири години бях в спортно училище-интернат. Някой обърна ли внимание на това в статията: Каза го и заплака, вероятно спомняйки си тренировките, контузиите, надеждите, шамарите на треньора От всичко в изобилие. И шамари, и ритници, бой с щека за ски, хвърляне на "тежки, евтини и държавни предмети", наказания от всякакъв вид ... (примерно плуване 7 километра в 5 и 30 сутринта на летен лагер, облечени с анцузи, фланелки и гуменки - казармата като забавачница ми се е сторила) и няма мърдане - в рътцете си им отвсякъде. Ако те изключат за слаб успех или дисциплинарно (отсъствия или неспазване указания на треньори или учители) - родителите връщаха на държавата по 5500 лева за всяка година прекарана в училището. На опашки се чакаше и приемни изпити се държаха за да влезеш в такова училище. От другата страна. Ядене без пари - на корем и то какво ядене. Оборудвани спални помещения. Безплатна спортна екипировка - всеки срок анцунг и сак, по два пъти в срока бели китайски гуменки. Отделно екипировките за всяка специалност - трика, фланелки, специални обувки и кори (за футболистите), ръкавици за вратарите, хавлии, очила, шапки за плувците, шпайкове за лекоатлетите, каски и ръкавици за боксьорите и т.н. и т.н. като влезнеш в складовете и ставаш разноглед. Много добре оборудвани спортни зали, басейни, гребни бази, стадиони и не само в София, а в цялата страна, тренировъчни лагери в специални бази, състезания (спане в хотели) дори и в чужбина (двустранни срещи, спартакиади, универсиади, балканиади). Спортни диспансери, основни функционални изследвания три пъти в годината. Не се жалеха пари за нищо (юноши младша възраст гребане се състезаваха с лодки межу 6 и 10 000 долара). Препарати и лекарства - ако някой си мисли, че тия 16-годишни китайки, дето чупят световни рекорди като сламки, пият само аспирин и витамин "Ц", когато настинат - много се е объркал. И това за пионери и юноши младша възраст (докато бях там)... При мъжете и жените в клубните и национални отбори - какво да ти говоря (засичахме се по базите). Спортът се прави с много, много пари, дами и господа... Дали ще ги даде държавата (социалистическата) или спонсори както е при капитализЪма - това е положението... Или както казва народната поговорка: Much money - love story! No money - I am sorry!! |
Хм, а има ли значение колко медала сме взели и дали изобщо сме взели? Кому е нужен професионалния спорт /освен на хората дет изкарват пари от него/? Някой щял да чуе за България? И да си купи по този случай автомобил произведен в България? Децата щели да се затичат да спортуват, ако някои вземе много медали? Живота щял да стане по-добър и по-весел?  Мога да разбера щастливците, които нямат в живота грижи и грижата им става отбор X и докопаните Y броя медали, но никога не съм очаквал че има толкова много такива индивиди. |
| Станке, Станке, Станке ле! НемА ли нещо по-така с което да се захванеш в живота, ами тая излагация... Някой да ме ощипе че не сънувам. Женски борба и щанги... ужас |
НИЩО НЕ СТАВА ОТ МЕН. Тези думи на Станка са ми по-ценни от всякакво злато и всякаква титла. Защото носят трагично знание за всички нас А-а-а, моля, моля. За вас, за вас. Изобщо не съм съгласен някой да ме включва в самооценките си |
"Спортът е отражение на държавата, която го представя. Той е едно от нейните лица. Той косвено показва нейното умение да се управлява." АбсолЮтно неверно. Виж медалите: República Popular Democrática de Corea - 4 златни, 1 бронзов, общо 5, на 16 място. Много добро представяне. Та, такова добро предствяне какво ти говори за "нейното умение да се управлява" - държавата в която има периодично глад до степен хората да пасат трева и да ядат кора от дървета. Интернет непознат за обиконовенните хора. Можеш да излезеш само с изходна виза, и то никога не можеш да я получиш - говоря за нормалните хора. Ами ако това е някакъв белег за добро управление, иди и живей там Луковата глава пак се размирисала на лук. Северна Корея се управлява в условията на война срещу най-силната армия в света - американската, поддържа 1 милионна армия (в сравнение на нашата 26 000 ли беше колко беше - общо взето половин стадион) и това определя как да се управлява. А това, че са гладували си е демократска легенда. Сигурно се налага да внасят храни при такава огромна армия, която не произвежда.Няма никаква причина да сравняваме България със Северна Корея, нито сме в състояние на война, нито управлернието е същото или е било същото. Можем да сравняваме България от 80-те години с България сега, каквото прави статията. Аз винаги съм твърдял, че България през 80-те години беше един връх от развитието ни във всички области - икономика, спорт, наука, образование, здравеопазване и всичко друго след който следва отчайващ упадак. Това е истината и тя все повече боде в очите, ама лукчетата нали нямат очи, не могат да я видят. |
Понеже успехите във футбола през 1994 г. бяха показателни за дивния възход на България към онзи момент. Аман от тъпи клишета.  |
| Хе, хе! Колко интересно е, когато интелектуалци се гордеят със спортните успехи на държавата! Иначе те самите не могат да пробягат дори 50м и да направят по 10 коремни преси. Към "физкултурниците" се отнасят по принцип презрително, а в случаи като този - утешително-покровителствено. Ама друго си е националната гордост, друго! Някой чужденец да се пресети за български олимпийски шампион и да им стане едно драго, драго..  |
А аз живея на 1500 км от Хавана и съм работил с много кубинци. Така че съм запознат много добре с нещата в Куба. Аз пък съм живял там няколко години, макар и не в Хавана, но мога да ти кажа - нищо, че нямат мобилни телефони и интернет и заплатите им са 25 долара, имат национален дух и самочувствие. Ако можеше да се купи с долари - отдавна да сме го купили. |
| Лукчо То през 88г .в Сеул , когато взехме сума ти и медали заплатите ни беха пак към 50 долара, ама кво от това. Въпросът за спорта не е само в медалите, а в това,че ще расте здраво поколение. |
Някой знае ли какво точно е станало? Десетина минути след финалната схватка БНТ излъчи интервю със Станка Златева. Тук трябва да се каже ясно кой беше водещия олигофрен в това интервю, интересно защо цялата журналистическа гилдия се спотайва да назове името на героинята на новото време, която се родее по нрав, възпитание и житейски добродетели със салонните лъвици на bTв - Диана Найденова и Любомира Бенатова. Името на този монструм е Свобода Маданска. Цялото интервю би трябвало да присъства в сайта на БНТ. Та случи се така, че водещата журналистка унижи безмерно сребърната медалистка и я накара пряко сили да изрече слова, които едва ли в друга ситуациа, с интелигентен водещ, би изрекла. Ние разбираме добре какво е провокирало това, но самомнението на българската журналистическа колегия надхвърля всякакви мислими граници. Те вече се възприемат като съдници от последна инстанция, и то в материи, отдалечени на светлинни години от собствения им хоризонт и от собствения им познавателен капацитет. Българската журналистика се срива в непознати досега пропасти, непознати не само за нея, но и за тези, които все пак носят в себе си цивилизационен огън. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Don |
| Емоционална статия. Добра. Още по-емоционални коментари. Къде добри, къде не. Но едно не виждам, общностното, което да ни събира. Не виждам ангажираност за действия, а констатации. Спортът както и живота е такъв, какъвто го правят хората. Да правим нещата, не да ги констатираме само. Само напред! Браво на Станка и на всички, които създават и вървят напред! |
| Както обикновено, мненията във форума се разделят на малцинство, споделящо здравия, прогресивен капиталистически морал и мнозинство, неотърсило се от упадъчните, гнили догми на социализма. За първите, водените от разбирането, че в нормалното общество здравите и пълнолетни индивиди се грижат сами за себе си, спортът е частна дейност пар екселанс и това, дали някой печели отличия в нея или не, си е изцяло негова работа. За вторите, държавата ни още е комунистическа, продължава да има грижата за военно-пропагандното оръжие "елитен спорт" и ако не друго, поне следва да се отчетат резултатите от малоумието да се къса от залъка на хората, за да могат некои да припкат по къси гащи за сметка на останалите. |