Отиди на страница:
| ...вчера гледах един поучителен репортаж в "олимпийското студио" на първа немска програма - ARD - и там хората се оплакват, че в сравнение с минали олимпиади имат само 10-на златни медала, при очаквани около 24; В студиото бяха поканени различни спортни деятели - деятели, не спортисти, треньори или запалянковци; получи се един интересен диалог, най-интересното накратко: - бюджетът за подготовката на германските олимпийци (не стана ясно годишен или за целия олимпийски цикъл) е 132 милиона евро, всеобщото мнение бе, че очевидно тази сума е недостатъчна, тенорът беше, че ако искат да си върнат някогашните позиции, трябва да се инвестира в спорта, всебщо беше становището, че на елитните спортисти трябва да се даде възможност да тренират целогодишно, че трябва да се подготвят целенасочено треньори във всички (или в избраните) спортове, със съответното финансиране и обгрижване; - с делата на спорта в Германия се занимава дирекция към МВР (техния Цвинокио), а не отделно ведомство; - най-интересна беше дискусията относно "планирането" на спортната форма и на очакваните медали - в края на миналия олимпийски цикъл (2008) е проведен диалог между МВР (спорт), спортни федерации, клубове, медицински и изследователски центрове и са определение целите - (брой медали) в отделните видове спорт - беше подчертано многократно, че това не са "спуснати задачи", а "договорени цели" |
Понеже успехите във футбола през 1994 г. бяха показателни за дивния възход на България към онзи момент. Аман от тъпи клишета Аман-сакън, просто, драги, за да се скапе нещо му трябва време. Този момент и за спорта дойде. Той се срина като икономиката, здравеопазването и какво ли още не. Говоря за спорта, различен от футбола. България традиционно няма впечатляващ футбол на европейско и световно ниво. Така че 1994 г. няма никаква знакова стойност, но състоянието на другите спортове има. И фактът, че те са в руини и толкова много спортисти се оплакаха от федерациите си, е показателен. А това, че спортът възпитава и изгражда здраво общество, според мен е неоспоримо. Факт е, че всички силни държави инвестират в него - за престиж, за здраве, за хоризонт на развитие на младото поколение най-малкото. Иначе на маргиналите е отредено да вярват, че тези неща са без значение или че участието било най-важно. |
Браво на Станка за медала ! Той няма цена, защото трудът й, усилията, характерът на тази българка не се измерват с вида на метала.  А иначе - каквото обществото, такъв и спортът му ! Мизерно, съсипано общество - беден и нещастен спорт. Позор е целият бандитски преход, довел България до просешка тояга за рекордно кратък исторически срок. Почвайки от позорната Кръгла маса и алъш-вериша на нея, та до днес. Резултатът е логичен и провалът - напълно естествен. И връщане във времето е наистина невъзможно, но анализ на причините и търсене на отговорност от виновниците за погрома - да ! Замитане под килима на 23-годишната мръсотия - нe ! Защото, както се казва често в сий форум - на народите с къса памет преходите им са много дълги. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mars Attack |
За първите, водените от разбирането, че в нормалното общество здравите и пълнолетни индивиди се грижат сами за себе си, спортът е частна дейност пар екселанс и това, дали някой печели отличия в нея или не, си е изцяло негова работа. A, това колко малко общо има с истината... Ти да си чувал за спортните стипендии в САЩ? Ти знаеш ли колко средства се наливат в спорта още от колежа нататък. |
Защото, както се казва често в сий форум - на народите с къса памет преходите им са много дълги. - готино! |
Нищо не става от нас. Нищо Гусподжа, бих ви препоръчал да последвате примера на Станка Златева и да говорите единствено за себе си, в първо лице, единствено число. П.П. Станка Златева е реагирала емоционално, в следствие на голямото разочарование. Вие, собствено от какво сте разочарована? |
Ама какво очаква целокупното форумско войнство? Всички са / сме наясно, че сме едно блато - смърдящо, опасно, човеконенавистно... И искаме в него да има райски островчета? Като как да "се случи" това чудо?  С много дрънкане??  И ако тук-таме някой се е напънал преко сили да разбуни маааалко от застоялата воня, веднага му вземат кюрка и ... такъв бил, онакъв бил.. Пък и се обобщава топтан... |
| Тука едни индивиди преди време питаха: "За какво за му на народа спортни зали?". Сега същите питат: "Ама защо нямаме повече медали?" А и не сме ставали за нищо . Ц-ц-ц! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Cruella de Vil |
| Др.Цветан е наследствен и др.Свободка е наследствена. Какво да искаме от тях? Можем да си пожелаем БНТ да се декомунизира и обезвъшли. Някой ден... |
Димитър Денков  Описвайки Лондон ме караш да си спомня София от моето детство и младост: Всеки тренираше нещо, а често и не едим спорт. Всички момчета ритахме. Треньорите обикаляха училищните дворове и посочваха тези, които да се явят в понеделник на стадион "Септември" - ковачницата на футболисти. Пальо Панов беше от маалата и между тренировките и след тях си доритваше с нас "непрофесионалистите". Чувал съм, че и Гунди е правил така. Всички ходехме на плаж и нямаше момче или момиче да не може да плува. А сега не мога да видя такова, което да може. Като се връщахме от "Република" (сега и преди това "Мария Луиза", само че сега не е плаж), се облизвахме на езерото с лодките, където цар беше Хари, но нямахме стотинки за екстрата гребане. Веднаж Хари си беше изпуснал връзка ключове до кейчето и едно юначе му ги извади, за което щедро бяхме възнаградени да гребеме на един "ял" цели два часа. Ядрото на националния отбор по хандбал беше от "Септември" и батковците учеха в 32 и 33-то училища - Бекона, Пчелата, Маймуната... Между двете смени си устройваха мачове, за които се събираше публика по оградите, колкото се га няма на футболен мач на "майсторите". Сега не знам дали има въобще хандбал в България. Имахме и спортисти, които боготворяхме. Боксьорите ги знаехме по име всичките. И накрая - може би в София беше мръсно като в Лондон днес, но имахме спорт и здрави хора, а mens sano in corpore sano .  |
| Пенчо бре ма що не спомена бат Серги Йоцов. Колко деца направи футболисти и колко отказа от тази игра.. Ми бат Райо и волейболистите..лекоатлетите, баскетболистите.Трети борчески столичен район...Стадион "Септември" и 57-мо училище... Ех минало бешело. Не само ние съжаляваме за миналото: (снимка: натиснете тук) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: абидал |
| Целта на тази статия и болшинството в този вестник е една , ден след ден да се убеждава обществото че за всичко са виновни Бойко Борисов и ГЕРБ . Сурова зима но и кой е виновен - Бойко , земетресение пак той , за Сарафово той и Цецко , да не говорим пък за златния медал там виновниците са трима Демокрацията,Президента и разбира се Бойко . И само другарите са чиста вода ненапита ,неважно че през повечето години след 1989 те свиреха на първата цигулка по различните спортни федерации в България. |
(примерно плуване 7 километра в 5 и 30 сутринта на летен лагер, облечени с анцузи, фланелки и гуменки - казармата като забавачница ми се е сторила) Без да съм бил в спортно у-ще и аз съм го отнасял - "40 дължини с дъска между краката". А гуменките, ах тези гуменки! Заради тях отидох да тренирам борба!  Сега не знам дали има въобще хандбал в България. Като бях малък, редовно ходех да гледам градското! първенство на Варна. Имаше една площадка "Трансстрой", зад Юнашкия салон, или каките на ученическите първенства по волейбол и баскетбол - имаше една площадка на "Севастопол". Там сега е пиано-бар . Аа пък и моя милост в седми клас, кой знае защо ме сложиха да играя разпределител в хандбалния отбор на училището. Голям кеф. И кракът ми стъпи на игрището на славната площадка "Трансстрой"! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
Има ли бизнес с превишената скорост? Е, аз не бягам с превишена скорост. Тъкмо обратното - сутринта традиционните 15 км ги избягах за къде час и половина. |
| Аз пък към спорта, включително и масовия, имам отношение само като зрител. Не мога да не си спомня масовия спорт в Прага, в страна с най-големи традиции в него. Чрез семейството на мои близки колеги узнах и за кварталните басейни, в които цялото семейство ходеше два пъти седмично, за традицията на пешите походи Прага-Пършице, където на всеки участник в този 30 км. поход се даваше сувенир пластмасова обувчица (на стената си бяха наредили към 10-на такива) и много, много други. Много ми е интересно, но няма кого да питам, дали новите пазарни ценности, дошли и в Прага естествено, са променили нещо в това?!?! |
| Дааа, Коньовица, 57-мо училище..., там учих до 1-ви клас (бая битки с циганетата от махлата ). Не знам, какви зали и стадиони са нужни, за да се появят такива виртуози като Митата Якимов или незабравимия Гунди, но освен спортни съоръжения, е нужен спортен (борбен) дух, не само или предимно спорт за пари. Когато духът на обществото е болен (както, струва ми се, е болно то сега ), никакви зали не помагат. Онзи ден спечели златен медал с нов световен рекорд един момък от Мали, бил войн-масаи. Какво повече да говорим ? Семейството като институция, където се създават навицитe и обичта към спорта - бая разклатено, училището - и то девалвирало (всичко може да се купи, и то на ниска цена, за какво тогава да се трепаме да учим, по-добре да станем силиконова гърла или мутра, нали така ? ), бизнеса - и той мутренски, което обезмисля честния труд и борба за успех ... Спортът е само едно отражение на всичко това. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mars Attack |
| Скъпа Геновева, Прощавай, но в Прага по-върви човек да пие и яде, отколкото да тича. Спорт в Прага има, но е нощен. Това е град на малките вадички, както един приятел чех ми каза - в единайсет часа хората излизат от кръчмите и пикаят свободно и произволно. Драга г-жа О'Вил, Нема вече да те питам за камера обскура. Може ли да ни кажеш клюки за пазарното стопанство на ирландския тигър? |