Форумци от в.Сега в подкрепа на Пуси Райът
Отиди на страница:
Безсмисленото цитиране на неподходящи руски текстове е стара слабост на някои колеги. Хъм,че аз съм цитирал само едно нещо и то няма никаква връзка с пуситата. Исках да поздравя Дорис, но не с песничка, а със стих, чийто автор Вадим Степанцов, открих за себе си, благодарение на Б. Ламбовски. А за темата - пределно ясно е, че няма да стигнем до разбирателство. Освен филмчето, което гледах още преди много време, аз съм гледал по различни канали доста оживени дискусии точно по този повод. За пети път ще напиша - звукът не е автентичен и това е доказано. Фактологията е важна, защото единственото нещо, което придава някаква опозиционност на пърформанса в ТАЗИ църква е прословутото "Богородице, Путин прогони!" Но такова нещо ме е казано. Просто шумотевицата е яхната от предприемчивите баришни и споменаването на Путин просто засилва ажиотажа. Както става ясно никаква политическа идея няма тук - говори се за милионни договори. Но конкуренцията на това поприще е много жестока и динамична, така че когато пуситата излязат на воле, ще ни изглеждат като възпитанички на девически пансион и няма да са интересни за никого. Тази мисъл ми носи някакво удовлетворение и душевно спокойствие.  |
Помните ли сцената от "Понедельник начинается в субботу", в която проф. Выбегало демонстрира своя кадавр - съществото, максимално удоволетворено от живота? Там Витка Корнеев произнася една знамените фраза, наблюдавайки какво става - Советую всем выйти! Скоро здесь будет очень грязно! Не искам да бъда лош пророк, но има до голяма степен идентичност на ситуациите. |
| Т.н. "пусита" са хит и БСП поема щафетата, ставайки развъдник за „пусита” и после СПИН на всеки километър. Хот босфор нюз за Антон Ку. Спиноза и за Сергей Сифилисшеф | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maradona |
| Жана, В написаното от тебе има смесица от истина и обикновено (всекидневно) съзнание. При такъв тип общуване е трудно да се говори за проблемите такива каквито са. Абсолютно вярно е, че някои форми на феминизъм в България са привнесени, не трябва да се борим за онова, което вече имаме. Но като чуя тази вярна мисъл, поднесена ни с онзи неповторим мирис и вкус на клишето "западно вляние", и ми се отщява дори да дискутирам. В западните държави пък мислят, че разпуснатостта на нравите идват от "източно-европейските държави". Иди обяснявай на "западни" хора с "обикновено" съзнание, че ако някое момиче в България е облечено предизвикателно, това не означава непременно, че то е проститутка. Те веднага питат: добре, но как момиче от добро семейство може да се облича по този начин? Мой приятел, американец, твърди, че младите момичета в България са хубави, но почти всички имали облекло, излъчване и специфично държание на проститутки. Предполагам съди по оскъдното им облекло и по поведението им в чалга дискотеките по морето. BTW, съгласна съм, че имаше много неща от преди 1989 г., които изгубихме: безплатното образование, безплатната медицина, перспективност и новости в развитието на селското стопанство, ранно пенсиониране и т.н. От друга страна, ако си помислим сериозно, каква точно беше като качество безплатната ни медицина? Не всички имахме достъп до Правителствена болница, а по онова време дори детския мултивитамин "Есенциале" се купуваше само от правителствена аптека (може и от Кореком, не съм проверявала). За спешни сърдечни опреации се чакаше с години - братът на моята първа снаха почина при такова чакане. Други опции, извън чакането, нямаше. Да не забравяме, че някои от нас услужливо забравят онова неповторимо чувство, което руснаците най-добре влагат в изразите "достал" или "вьiбрасьiвают". Няма значение какво си "достал" или купил по време на "вьiбрасьiванието" про соцреализма, важното е, че имайки мечтаното "карго" може да го замениш с нещо необходимо. Това как точно да го опишем? Като предстокови отношения? Какво беше точно безплатното ни образование? Училищата ни до 7- ми клас бяха гробници на стари мебели, слабо образовани учители (моите бяха такива поне до 50% от тях), насилие над децата и мръсотия. Чувствах се истински победител, че в родното ми пловдивско "Елин Пелин" за 7 години нито един учител не ме шамароса, не ме улучи с хвърлени по нас тебешир и най-удивителното - успях след 7 клас да се измъкна от блатото и да си отдъхна в хубавата ми гимназия (руска). В добрите ни гимназии (езикови, математически и по изкуствата) влизаха не повече от 5% от всички седмокласници. За пенсиите няма да говорим. Такава е истината, а романтичното охкане по миналото е превърната форма на недоволството на хората живеещи при ББ в наши дни. Иначе, никой реално не би искал да се върне в живота си преди 1989 г., когато бяхме закрепостени да живеем и умрем в градовете в които сме се родили (освен, ако не заобиколиш системата: в по-добрия случай спечелваш аспирантура, в по-лошия хората се женеха или омъжваха по сметка) и нямахме право дори на паспорт с който да видим света извън България. Съжалявам, но съм алегрична към "стършеловските" названия на всичко извън ограничения ни свят от преди 1989. По темата: ти чу ли речта на Надежда Толоконникова от 8 август? Тази млада жена е типичен представител на руската интелигенция, такава каквато я познавам по книгите от 18, 19 и 20 век и наяве у образованите си руски приятели. Трябват й още няколко години и ще започне да пише и говори още по-страстно и отчетливо за идеите си. Няма образован руснак, който да мисли, че 23-25 годишни момичета заслужават 2 години затвор за 40 секунден клип в руска православна църква в който призовават Богородица да ни пази от Путин. Нудистката им картина: само хора, които нямат допир със световните образци на епатиране на "всекидневното", "грозно материалното", "политически коректното", могат да си помислят, че това е порно. Интересно, Марина Абрамович, чиито живи нудистки картини стояха месеци наред в МОМА в Манхатън в 2010, също ли прави порно? Бях принудена да се провирам на вратата между 2 голи тела обърнати с лице към мене, нямаше друг начин да продължа напред. Лично аз не съм почитател на Абрамович, не ми харесва не само артистичните й изяви, но и откровенната й игра с етноса й. Но това не означава, че гнусливо ще определя "картините й" като порнографски. Те просто не са такива, може да са всичко друго, но не й порнография. Абрамович не е моя тип чувствителност - прекалено агресивна, грубовата и безчувствена. Или, порнография ли е картината от филма "20 век" в което момченцето на 11-12 "таковаше" земята? Някои от изказванията за голата картина/скулптурна група на студентите ми прозвучаха много Алековски. Спомних си как бай Ганьо видял една по-така (засукана, де) жена, продаваща билети, и веднага решил да я сваля: проврял си главата в прозорчето, поизкашлял се гръмовно, засукал мустак, изблещил очи. После му обяснили, че не всяка добре изглеждаща набелена и начервена госпожа е лека жена. Трудно му било да разбере такива чудеса.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Нели |
Но като чуя тази вярна мисъл поднесена ни с онзи неповторим мирис и вкус на клишето "западно вляние" и ми се отщява дори да дискутирам. И на мен ми се отщява, Нели, повярвай ми. Няма нужда от каквито и да било дискусии защото в случая става дума за нравственост. Нравствеността, Нели, не се нуждае от дискусии. Нея или я има, или я няма. В случая с пуситата можем да говорим само за нейната ужасяващо натрапчива липса. Нямам вътрешна необходимост да коментирам повече наличието или отсъствието й. Всеки ги намира според манталитета и разбиранията си. В случая ти си я открила, а аз не. Ти си модерна, нетрадиционна, прогресивна... А аз - изостанала, консервативна и архаична. Аз няма да се променя, нито ти ще разбереш това, което би ми се искало да ти кажа, но ще се въздържа, защото считам, че няма никакъв смисъл. Само времето ще покаже коя от нас греши и коя е права. Вярвам, че и двете ще имаме мъдростта и търпението да го узнаем. |
| Това е последната й дума в процеса, на който я осъдиха на две години изправителен лагер (каторга) за "хулиганство, мотивирано от религиозна омраза". Кое е морално - църквата да служи открито на силните на деня, мутроолигарсите? Има много филми на Ютуб как в същия храм на Христа Спасителя се правят кичозни светски чествания на олигарси? |
Училищата ни до 7- ми клас бяха гробници на стари мебели, слабо образовани учители (моите бяха такива поне до 50% от тях), насилие над децата и мръсотия. Чувствах се истински победител, че в родното ми пловдивско "Елин Пелин" за 7 години нито един учител не ме шамароса, не ме улучи с хвърлени по нас тебешир и най-удивителното - успях след 7 клас да се измъкна от блатото и да си отдъхна в хубавата ми гимназия (руска). Аз ли лошо помня, или само родното на Нели пловдивско училище "Елин Пелин" е било такова очаяно? НИТО ЕДИН учител за седемте ми първи учебни години (а и следващите също) НИКОГА НЕ Е ВДИГАЛ РЪКА на мен или на мой съученик (а мога да си спомня от воле поне десетина отчаяни повода!). "Слабо образованият" ни учител по история в пети клас четеше старогърцки и латински. Учителката ни по музика беше завършила Музикална Академия. Учителят ни по рисуване беше випускник на Художествената Академия и настояваше, че след като сме 32-ма в класа, трябва да произведем 32 различни рисунки на онази композиция на неговата маса. Физичката беше завършила физика, а математичките - математика. Биоложката договаряше безглави жаби за дисекция. При нас географът на Английската си допълваше часовете. Преди да скокне някой - става въпрос за кварталното школо около Медицинска Академия, което събираше дечицата от бедняшките тогава квартали по Бунарджика. Никой не хвърляше тебешири, защото нямаше много, цветните си ги носеха в кутийка. Може да е било бедно, но беше чисто - имаше дежурен клас след голямото междучасие да събере хартийките от вафли по двора. Да, чиновете бяха по-стари от нас, но и ние не бяхме кой знае колко древни. За учителите ми в съседната на Руската Гимназия Английска стига само една дума: вълшебни! Изключвам партийните секретари (двама) по човешки, не професионални качества. Но не са ни давали да си отдъхваме, гарантирам! Заради всичкия непосилен, неизмерим, ежедневен труд на учителите ни да ни помогнат да станем хора - РЪЦЕТЕ ДОЛУ ОТ ТЯХ! А пътьом и от руската интелигенция - ленинградци умират от студ, но не пипват паркета на театрите и музеите, нито олтарите на църквите, полуживи се катерят да покрият купола на Исаакиевския Събор и Иглата на Адмиралтейството с платнище, защото маскировъчната боя може да повреди позлатата им. Толкова за отношението към исконните ценности на руската интелигенция! П.С. Ако правилно помня, "Ессенциале" е специализиран набор от билки за проблеми с черния дроб, а не детски витамин. Това е истината.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Не знам кое е кварталното училище до Медицинска Академия. То и моето "Елин Пелин" може да се нарече квартално на същата Академия - на 15 мин пеша се намират. Най-близкото училище, което се сещам в онзи квартал, на 2-3 минути от медицинска Академия, беше "Георги Димитров", до кино "Гого Мавров". Но те бяха и гимназия, нашето беше само до 8-ми клас. За родното ми "Елин Пелин" мога да кажа само едно нещо - по мое време то беше рай в сравнение с времето на брат ми (8 години по-голям). Тогава директорът сам, със собствените си ръце, е отупвал учениците. Когато аз бях там, той вече не се занимаваше с подобна дейност - времената бяха бурни, усвояваха селата (50% от съучениците ми бяха дошли току-що от околните села), учил се е да се самоконтролира. "Елин Пелин" нямаше как да бъде чисто - това е училището, вероятно, с най-стара сграда на територията на града. Всяко лято го боядисваха в различна весела разцветка на пембено, а вътре беше наистина гробница: старо, порутено, с кюмбета във всяка учебна стая. Всяка зимна сутрин беше ужасно студено, докато изнесат сгурията и запалят отново огъня. Няма дете което да не помни по това време почти непоносимата болка от премръзналите пръсти на краката или ръцете си. Най-хубавото нещо на "Елин Пелин", огромния му двор, беше погълнат от т.нар. Коматевски възел, който сложи край на пазара ни, лодките-люлки, стрелбището, ресторанта "Трите ореха", лимонадата на бай Иван до прелеза за 3 ст., любимата ми библиотека "Гого Мавров", сладоледажийницата, мекичарницата, сладкарницата и други неща, които само едно дете може да помни. Доколкото разбирам моето "Елин Пелин" е било санаториум в сравнение със "Захари Стоянов" в квартал Чайка на Варна, където също усвоявали в големи мащаби хората от близките села. Там не само биели яко учениците, но и випускте често давали питомци за местните ТВУ-та. Когато Фичо си е тръгнал от там след 7-ми клас 4-ма негови съученици били изпратени в трудово-възпитателни училища, в един от случаите за...крадене на луканка от чужд балкон. Това е истината (или поне част от нея) за 70-те години на 20 век в Пловдив и Варна. От руската си гимназия имам само хубави спомени - съучениците ми бяха страхотни, а сградата връх на модерността в 70-те години. Нашата и английската са едно до друга, сгради близнаци. Бяха нови, току-що построени, почти извън града (4-ти километър), близо до Шекер маалата. Това са ми най-хубавите 4 училищни години. Не случайно им предложих преди няколко седмици да организираме среща на старите випуски с цел събиране на дарения. Наскоро пловдивската английска в Ню Йорк събра в консулството в Ню Йорк повече от 60 свои випускници съ същата цел. И двете гимназии в момента приличат на ударени от ракета земя-въздух в някой палестински лагер. Спомените ми са от преди 5-6 години, сега може да е станало и по-зле. Вярно е, че Есенциале (недостъпно за обикновения човек) беше друго, детските витамини за които говорех бяха немски (а може би швейцарски) и също недостъпни в нормалните аптеки. |
| Нели, тази България, която си нарисувала, не е същата, в която аз съм живяла, нито Варна от спомените на Фичо е същата Варна, в която съм израснала. Тази драматургия на нещастно и бедно детство, пречупени детски мечти, глад, лишения, насилие, ТВУ-та за откраднати от тераси суджуци, липса на витамини и добро здравеопазване, аз не съм ги преживяла. Основното си образование завърших в едно старите училища на града. Беше винаги чисто и поддържано, кабинетите подредени и снабдени с всичко необходимо за учебния процес. Никога родителите ми не са идвали да боядисват стаи, не се е налагало да дават пари за завеси или щори, нито за нови чинове. Дворът на училището беше целият в зеленина и имаше удобно спортно игрище - в едната част на двора беше футболното, а в другата баскетболното, между двете беше разчертана 60-метровата отсечка за бързо бягане. Никога учител не е посегнал на дете, ако имаше проблем, викаха сгафилия ученик при директора и това си беше най-страшното, защото често следваше намаление на поведението. Два пъти в годината ни проверяваха зъбния статус и по списък ни викаха в кабинета на зъболекаря, за да ни правят пломбите. Поне два път в годината ни мереха, теглеха и прислушваха, проверяваха зрението ни и ако имаше проблем ни изпращаха при специалисти в болницата. Всяко дете можеше да се запише напълно безплатно да спортува, да свири, да играе балет или в театрални състави. Водеха ни всяка година на екскурзии, за да опознаем родината и да ни запознаят с историята й. Всяко лято имаше пионерски лагери на символични цени, ходехме и на бригади, за да се научим на труд и да видим с очите си най-различни производства - как се прави хлябът, бисквитите, бонбоните, безалкохолните, мебелите... В болниците не се пестяха изследвания - обратно, влезеш ли, ще ти изследват всичко, не само това, което е нужно за основната диагноза. Казваш, имало починали, недочакали сърдечни операции. Говориш за 70-те години. Ами, Нели, в онези години и на Запад е имало много хора, които умирали по същите причини, просто кардиохирургията не е била на днешното ниво. Сега хора умират не от липса на витамини, а от липса на лекарства, от липса на храна, от липса на пари за преглед дори. Като ти прочетох писанията, не ми се сърди, ама реших, че малко са ви били с Фичо, трябвало е повечко... Не за друго, ами поне наистина да имате основания да се жалите |
В написаното от тебе има смесица от истина и обикновено (всекидневно) съзнание. При такъв тип общуване е трудно да се говори за проблемите такива каквито са. Титанична мисъл. От нея научаваме за съществуването на не-обикновено, не-всекидневно (може би - празнично?) съзнание. Научаваме също, че проблемите, 'такива, каквито са' са свързани именно с необикновеното съзнание. Даааа.....мъдрост струи .... |
тази България, която си нарисувала, не е същата, в която аз съм живяла, Това, жана, е защото ти имаш обикновено, ежедневно съзнание, докато Недялка .... ехе-хееее..... |
Доколкото разбирам моето "Елин Пелин" е било санаториум в сравнение със "Захари Стоянов" в квартал Чайка на Варна, където също усвоявали в големи мащаби хората от близките села Започна съвсем на ангро да приказваш. Освен Фичо, който при цялото ми уважение не е истината в последна инстанция, в това училище съм учил и аз, като и аз не съм такава истина. Даже от самото му основаване. Не че е лошо да има ученици от околните села, но то просто нямаше такива. От кои околни села? От Виница? Всеки който знае къде е Чайка, ще си направи сметката, че в района на Чайка няма околни села. В "Захари", а преди това и в "Раковски", откъдето произлезе "Захари", се учеха децата от "Чайка", "Салтанат" и "Св. Никола". Четири години съм учил в двете училища, не си спомням учител да е вдигал ръка над съученик. Това са глупости. Не знам защо се използва думата "санаториум", но условията в училището бяха прекрасни - нова сграда, обзаведени кабинети, физк. салон, хубав двор, със спортни площадки. Почти всеки ден минавам покрай него - за съжаление са отсекли няколко тополи пред входа, но нещо ремонтират, може да е за хубаво. От самото основаване на училището, директор му беше Вълка Алипиева, изключително интелигентна жена, съпруга на Петър Алипиев - известен бълг. поет. Имах щастието тя да ми преподава четири години бълг. език и литература и се радвам на доброто й отношение до ден днешен. Не мога да кажа лоша дума за учителите си. Не знам за тевеута и подобни неща. Да, имам съученици, които след години бяха осъдени за разни неща, но не са били в ТВУ, а и нямаше защо. Нямам спомен за някакво произшествие станало в училището за тези четири години. Може би най-голямото, беше организираното от мен колективно бягство за цял ден - на връщане от колективно посещение на военноморската база (разглеждахме една подводница, влизахме вътре), минахме покрай "Трансп. работници", там даваха "Банда голи глави". Решихме вместо да отидем на училище, да гледаме филма. После се разходихме из градината и отидохме за последните два часа по рисуване. Имаше олелии, излъчване на организаторите, наказаха ме със символичното "Последно предупреждение за намаление на поведението" (сепак бях голям отличник и олимпиец в разни олимпиади) и толкоз. За шамари да не говорим - това са измишльотини. Шамарите бяха в къщи  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
..Форумци от в.Сега в подкрепа на.. Простотията няма нужда от подкрепа - тя си е самонеобходима и самодостатъчна. |
| Да де, ама ако за всяка простотия по две годинки, много му желязна хватката на тав. Путин. Витамините се казваха Саностол и ги имаше в аптеките дори в моето детство. Шишенцето трябваше обаче да се държи на скришно, защото съдържанието бе толкова вкусно, че всяко уважаващо себе си хлапе би предприело операция по издирването му, изпълнена с не по-малко рискове от операцията по скришното влизане в килера със сладкото. |
| от все сърце: кис-кис, Жанчето, младо е още, но и то ще поумнее... По тази бримка, а и по предходната - то и за форумната простотия (която визираше Караваджио) се дават по две годинки, че и повече, ама файда йок! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
Нели, тази България, която си нарисувала, не е същата, Колкото българи - толкова Българии. Всеки си има своята България. |
| Впрочем, възхищавам се на волското търпение на Нели, да изслуша осмоавгустовското откровение на пусито Волоконникова. Само не мога да разбера защо ни го пробутва - заради смазващите клишета и баналности (безжичната ми клавиатура изостана и баналности излезе като "бананости" - може би това е по-вярното)? С които такива като пусито ни се качиха на главите? Нели направи една дърварска отпратка към Алеко. Аз й предлагам да погледне с очите на Алеко - все пак Христофор Петрович Белокровский също е негов герой. А пък и работеше в "консулатото". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |