Отиди на страница:
| Е....докторе....тук вече се издъни. Значи по твоему банките да се подсигурят, а бизнеса кучета го яли. Това ли искаш? |
| Веднъж и Хърсев да каже нещо умно. Доколкото кредита движи икономиката, банковата политика е геноцид над малките. |
| Кой е казал, че ФРС винаги ще иска положителна лихва? Утре заради стимулирането на икономиката може да се наложи да дават по 1 млн., а ще искат да върнеш само 800 хиляди!  И така, докато всични не разберат в какво казино играят. Някои от едрите играчи отдавна се усетиха и неотклонно ликвидират дела на зелената банкова шума в плащанията помежду си. |
Прогнили кредити, които разумният банкер ще... Боже, "разумен банкер"???! Ама има ли такива по земното кълбо???! Все си мисля, че ако имаше такива нямаше сега да си говорим за дългова криза.  Иначе, Хърсев пропуска нещо много, много важно - по-ниски лихви значи по-лесно изплащане на кредитите, от там по-нисък риск в икономиката, от там по-малко фалити и по-малко обезсърчени предприемачи. Съответно по-високите лихви значат точно обратното. Но банкерите за това не мислят, нямат толкова далечен хоризонт. Защото днешните банкери са най-обикновени лихвари и нищо повече. Е, ама като за прости лихвари прибират твърде голям пай от печалбите. Затова трябва да бъдат отбити от тази копанкя. Ще боли много ама няма как иначе - или бизнеса или лихварите. Това е изборът днес. |
| Ниските лихви в Европа са временна мярка,която наистина служи за стимулиране на икономиката, но убийствените лихви на българските банки са открай време и най-паче - постоянни! Потърпевши сме всички българи, с едно изключение: банкерското съсловие. Не на последно място на тези лихви се дължат и по-високите цени за българския потребител. Така,че не виждам нищо похвално във високите лихви - и по кредитите,и по спестяванията. И най-явният ефект от тях е изкривяването на пазара. P.S. Пред октомври смятам да закрия и последната си банкова сметка в Бг - и да си отворя бутилка уиски по случая! |
| Друг е въпросът, че банките носят най-голямата вина за днешната криза, но не са големият фактор за решаването й. Което означава, че банките се ползват с прекалено големи права, но с относително ниски отговорности. Властта на банките трябва да бъде орязана основно и армията банкери да бъдат натирени. Всъщност, проблемите са големи като при всяка смяна на един строй с друг. Никакви игри с лихвите няма да помогнат. |
| Винаги съм мислел, че основният ефект от ниските лихви е пренасочването на свободни капитали от депозити към реалния сектор на икономиката - производство и услуги. А това са работни места, данъци и т.н. Посочването на ниските лихви като причина за удължаването на агонията на неконкурентособни фирми ми се вижда малко аргумент, изсмукан от пръстите. Логиката му ми напомня изказването на един нашенски "бизнесмен": "Що сега да ви давам големи заплати - нали все ще ги похарчите? Я по-добре една част парите да ги ИНВЕСТИРАМЕ (ние!) в машини, които да НИ хранят после..." Има някаква логика, но бе казано на служители, които никога няма да бъдат акционери във фирмата и изобщо...  |
а аз му викам зомби икономика, в която отдавна умрели фирми припкат из пазара и трупат нов дълг Каква е разликата от "зомби банкиране", където некъдърни банкери припкат из пазара и раздават кофти кредити!? И не само кредити, ами и фантазийни деривати с отрицателна доходност, но положинелно бонусиране.Май отново ни се разказва приказката, където крадецът вика дръжте крадеца. |
| “РБК Дейли”: Гърция няма да получи от Европа нито повече пари, нито повече време 27 август 2012 | 02:15 | Агенция "Фокус" Начало / Гърция Атина. Кризисната дипломация влезе в задънена улица. Миналата седмица премиерът на Гърция Адонис Самарас помоли лидерите на Германия и Франция – главните донори на еврозоната – да дадат на страната му повече време за провеждане на реформите и погасяване на дълговете. Канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Франсоа Оланд заеха обща позиция, отказвайки на Гърция да улеснят изискванията на „тройката” международни кредитори, пише вестник “РБК Дейли”. В петък в Берлин гръцкият премиер повтори тезата си за „глътка въздух”, позовавайки се на душевните терзания на гърците, които все повече затъват в кредити. „Гърците са горд народ, и не ни харесва да живеем за сметка на чужди средства”, каза Самарас. Лидерът на Германия се отнесе към думите на своя колега с явен скептицизъм, отбелязвайки, че съществуват един вид две реалности – на страдащите гърци и на дълбоко разочарованите европейски данъкоплатци, които са осигурили на проблемната икономика два спасителни пакета в размер на 240 млрд. евро. Експерти отбелязват, че дори да получи исканото, то едва ли ще помогне на Гърция да излезе от дълговата примка. „Отстъпките на Германия няма да помогнат за излизането от затворения кръг – строгата бюджетна дисциплина води до допълнително влошаване на бюджетната ситуация. Това прави почти неизбежно последващо реструктуриране на дълга”, смята анализаторът Нил Маккинон. |
| С две думи - високите лихви могат много лесно да станат ниски, а ниските лихви НИКОГА не могат да станат високи. |
| При лихви по депозитите над 10% има едно старо правило: - "Що да се тепам да правя бизнес, като лихвата от депозита ми стига". |
| Всъщност цялата западна икономика последните 40 години, че и повече се е крепяла точно на кредитите. Държавите поддържаха висока задлъжнялост - над 60-80%-100% от БВП години. Само тези взети пари преминали през банките увеличават парите в обръщение в страната близо 10 пъти. Това естествено води до увеличаване на БВП ако не 10 пъти, то поне 8 пъти. И това ей така от нищото. Просто защото въртят едни чужди пари. Даже интересното е, че "чуждите" пари, може да не са чужди, например държава А дава кредити на държава Б, тя, на Г, банки на Г обаче спокойно дават част от същите тия пари, но вече умножени по 10, на А под вид на кредит... Получава се така, че едни пари служат за обезпечение на много много други. Всичко работеше добре, докато държавите бяха донякъде затворени. И парите не изчезваха за Китай и други такива дестинации. Просто напечатаното беше доста повече от това което излизаше от страните. Сега не е така. А ние се чудехме, защо една пица струвала 40 евра в някои развити страни. Ами заради многото кредити, не толкова заради добрата икономика. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mick |
| От моята гледна точка на не- икономист мога само да спекулирам за влиянието на ниската лихва. В Швеция е лихвата много ниска и резултатът е че Швеция е на трето място в Европа на задължаване към банките от страна на частния сектор: 2,200 милиарда крони. Много смятат че това се дължи на факта че е ефтино да вземаш пари на заем от банките. Никой ормален човек не смята разбира се че в перспектива е нормално частният сектор да бъде толкова задължен на някого на банките. Ако не друго то лекомислието и безотговорността на индивида се поощряват от това и паралелно с това нерационалното поведение на общността. Психологическият фактор има голямо значение за икономиката в една страна. (Да не забравяме катастрофата 1929 - 1933 в USA). Този който най-много печели непосредствено от понижаване на лихвите са банките - и брокерите. С ниска лихва хората са готови да купуват жилища с цел спекулация - което не е добро за и нормалното му фукциониране като барометър на търсенето и предлагането. От друга страна Швеция прекара икономическата криза почти незабелижимо:в каква степен ниската лихва е играела някаква роля в това , аз не мога да преценя. |
| Всъщност колко е нормална лихва по кредитите? Проблемът на ниските лихви, е че така се стимулират бизнеси, които никога не биха вирели по по-високи лихви. Отделно измамно голямото количество пари в обръщение/нищо, че дългът е огромен - главницата винаги се оставя за бъдещето и тъй като БВП расте, расте и главницата / е почва за създаване на безумни услуги и надуване на цените.. и тези нови безумни услуги после влизат в БВП и го увеличават. Яко. Врътки. |
| Клопката на ниските лихви все още движи половината свят, само в Бг не е така, тук банкерската олигархия коли и беси! Каквито са ни докторите по икономика и финанси, такава ни е и банковата система  |
| То ниска лихва хубаво, но като няма пари на тази лихва? Кризата преди 4 години започна така, както започна и Голямата депресия през 1929 г. - банките и корпорациите "седнаха" върху парите си и така много бизнеси и активи отидоха в кошчето за боклук. Пари няма и досега, вкл. и в развитите икономики. У нас - още повече. |
| Размерът на лихвата винаги пречи. Ако лихвата е ниска - лошо. Ако е висока - пак лошо! Ами да минем на ислямски финанси тогава. При тях лихва няма! |
Rakita 27 Авг 2012 11:41 През 1929-1933 нямаше толкова .... виртуални пари, даже изобщо не е имало. Сега такива - с лопата да гиринеш. И това създава проблема. Невъзможността на държавите, оттам на техните централни банки, да се отърват от окачения камък на шията - виртуалните пари. Те нито са съществували, нито имат покритие, нито ще имат реализация. Както са го писали сериозни анализатори, решенията, поне които досега са давали резултат, са: фалити, девалвация с инфлационна вълна или война. Не съм безчовечен, но една от мерките е най-добра според мен - фалити. Останалите две водят до много по-широкомащабни последици. И с повече жертви. |
Не съм безчовечен, но една от мерките е най-добра според мен - фалити. Останалите две водят до много по-широкомащабни последици. И с повече жертви. Фалитите, в т.ч. и банкови, няма ли да доведат до дефлация, т.е. обезценяване на наличните активи, което в повечето случаи се приема за по-голяма злина от инфлацията. |
Rakita 27 Авг 2012 12:05 не знам защо дефлацията я водят като такава. Всъщност такова "животно" съществува откакто парите са повече отколкото трябва да са "де факто". Не мисля, че с фалитите ще се обезценят активите, но със сигурност няма да се загубят реални пари. За виртуалните - тях винаги ги броя за загубени. |