Отиди на страница:
| Българите не можем да се търпим един друг. Някой правил ли е проучване колко братя и сестри не могат да се понасят, колко от тях си завиждат и преживяват успехите на най-близките си роднини като собствен провал? Масово! Добрите отношения, уважението и гордостта от успехите на другия са изключения. С раздаването на земята в реални граници на този процес се даде тласък, та сега братя не си ходят по погребенията заради имотни спорове. Сред емигрантите в спомените за Родината доминира отвращението. Тук сме водили и други спорове по отношение за заплащането. Българите не могат да очакват достойно заплащане, след като 80 процента от работодателите са с основно и незавършено средно образование. А останалите 20 процента са мутри на държавни постове. Отново ще изразя позицията си- вдигането на минималната работна заплата от страна на държавата ще принуди онези, които могат да въртят бухалките да напуснат бизнеса и да отворят ниши за хора, които са специалисти по други науки. Имаме огромно несъответствие между производителността на труда и заплащането и това е, защото резултатите от труда на работниците се профуква отнеграмотните и негодни собственици. Това го казвам само заради идеята, иначе съм убеден, че за спасяването на българската нация ляк няма. Много скоро в България ще останат пенсионерите в компания с циганите. Според ЗИП-а /под предишната статия/ в това нямало нищо лошо. За мен няма! |
Българите не можем да се търпим един друг. Българите в чужбина, в чужбина не можете да се търпите един друг. То, докато сте тука, не можете да търпите другите, та камо ли като вържете. Архетип, както имах честта |
Е6. Не се самоцензурирай, ами прочети за друга хилядолетна форма на обществена самозащита - остракизма. Казано на български, ако оче- оче, ако нече- отваряй му вратата, мети и проветрявай А ти да знаеш нещо за феномена "вътрешна емиграция"?? А колко ли са такива в Територията? |
Българите не можем да се търпим един друг. Арее, пак с голямата баданарка. Защо реши таке бе, колега? |
внимателният 30 Август 2012 23:00 Ниско летите, колеги. България така, България онака... Желанието или неохотата на даден човек да емигрира е генетично заложено в неговия архетип. Глупости на квадрат. Съвсем нормално за мутрофил. Познати, които преди години с нежелание говореха за емиграция, вече са в чужбина. Защото там могат да имат нормален доход, позволяващ им да живеят като хора, докато в България са работещи бедняци. Все работейки по специалността си - инженери. А доволните тлъсти корумпета разсъждават за генно предопределено желание за емигриране. Тц, срамота! |
| В България ще останат само Позитанци и Цигани. Първите ще строят Атомни централи, вторите ще крадат тока от там. Колкото ток остане ще бъде продаван на Турция, Сърбия и Гърция. С парите от продаденият ток ще се потдържа охранителна система която ще пази Позитанци от Циганци и за обслужващ персонал. Няма да има държава , което означава, че няма да има Изпълнителна , Правосъдна и Законодателна власт. Ще има феодали и крепосни селяни подчинени директно на Позитано-20. Връщане в Средновековието. Има нещо романтично и мистично в бъдещето на земята която се е наричала България. |
| Kayli правилно е отбелязала, че хората живеят в общности. Хората. В мое село на никой от обитателите не му пука какво причинява на околните с бръмчащия си кросов мотор, с безумно лаещото си по цяла нощ истерично куче, с пиянските си изцепки, с гърмящата чалга, с домашните си животни, цапащи навред и т. н. В учебника по психология пише, че подобни индивиди са социопати. Не хора, а социопати. |
| "Ако съм 10 години по-млад, да съм се изнесъл навън..." Колкото пъти се прибера в България, чувам тази фраза от хора на 30,40 и 50 години. Нищо не казвам, а и за какво ли. Който е искал, вече го е направил. От друга страна, много приятели и познати не желаят да напуснат страната по всякакви причини, те са прави за себе си. Според мен е глупаво да се обвиняват тези които остават или тези които напускат. Или да се насърчават. Всеки сам си решава и след време преценява. |
Само да добавя, че България е такава, каквато е, заради българите, които я населяваме. E, върви го обяснявай това на Гочо, Мунчо и Стайнчо. Затворили се в кошарата, не са помирисали нищо по-различно (но не го харесват), ама много разбират, и са най-великите. Възпитанието, а оттам и моралното осакатяване си казват думата. Оттам трябва да се тръгне. |
Българите в чужбина, в чужбина не можете да се търпите един друг. То, докато сте тука, не можете да търпите другите, та камо ли като вържете. Първото изречение не е вярно, второто е вярно. В чужбина се търпим, но от българите в България сме отвратени. И затова сме по чужбините. |
| Значи въпросът им е 50% решен, те искат, ама не им стиска. Щото само с искане не става, трябва и да можеш, и да знаеш, и да си готов на жертви от всякакъв характер. Емигрант не се става лесно. А иначе плашат гаргите. |
Първото изречение не е вярно, второто е вярно. Гозамбо, първото е вярно, както и второто. Иначе право пишеш. Има маса българи от най-новата емиграция, дето се събират да ядат заедно кюфтета и боб и да си поплачат малко или такива, дето се събират по 24-и май в някоя смотана българска кръчма за да се напият и покажат новите ролекси, ивецета и брайтлинЗи. Резултатът от срещите е винаги изпокарване и омраза. Същите първо трябва да узреят. За това трябват години живот в друга страна. Нормалните българи в чужбина с българи не се събират. Не е здравословно. |
| "Емигрант не се става лесно." Особено трудни са първите 1-2 години. Иска се яко дупе за бачкане и голям хъс. |
Има маса българи от най-новата емиграция, дето се събират да ядат заедно кюфтета и боб и да си поплачат малко или такива, дето се събират по 24-и май в някоя смотана българска кръчма за да се напият и покажат новите ролекси, ивецета и брайтлинЗи. Резултатът от срещите е винаги изпокарване и омраза. Същите първо трябва да узреят. За това трябват години живот в друга страна. Плачем, само като четем такива постинги. Плачем от радост, че сме се измъкнали от кенефа. |
| Колчем стане въпрос за емиграция, постоянно се сещам за една история. Родителите имат дъщеричка в България, която е с наднормено тегло. Колкото повече расте детето, толкова повече проблеми започват да възникват с другите деца от класа, от махалата и с учителките. Детето стои като белязано, учителките се отнасят към него с нескрита неприязън, другарчетата му в училище се забавляват да го обиждат, приятелките в махалата започват да го избягват колкото повече порастват. Детето се чувства изолирано и това започва да се отразява на психиката му. Всички знаете колко са жестоки децата към другарчетата си с някакви физически дефекти. Родителите един ден стягат куфарите и заминават с децата за Америка. В Америка промяната е коренна. И в основното училище, и в средното, и в университета детето винаги е подкрепяно от учители, които го харесват. Отношението на съучениците и познатите е коренно различно. Детето израства и се превръща в едно лъчезарно създание, с голямо чувство за хумор, с много приятели, душата на всяка компания, открито към хората и изпълнено с доброта. В момента на 25 години прави кариера и е гордост за родителите. "Приятелките " му от България, с които е израстнало и които с началото на пубертета започнаха да странят и да се правят на хубавици, в момента са сервитьорки, проститутки, неориентирани маргинали, дори една има в затвора за наркотици. Това дете в България щеше да бъде смачкано, навряно в кучешки задник и осакатено психически. За тези родители Америка е Раят. Това не единична история. Това е историята на всички български деца с някакви физически дефекти, които в Америка никой дори не се сеща да забележи. Това е също една кофти черта на българския народ, да бъде жесток към слабите или просто различните. |
| По принцип Гозамбо в предният ти постинг си прав, така както Николас. И във вторият... но донякъде. Не е ли причината, че бг-пълнотата на това щастливо бивше дете, в оня "демократичен рай" изглежда повече от нормално? Е, разбира се, че тук леко те пързалях, но има и не малка истина в последното изречение. Впрочем, дали след пубертета това мило дете се е превърнало от какавида в прекрасна пеперуда или е останало в лодката на др. Рубенс? Просто ми е любопитно, не, че отдавам значение кои колко е слаб или дебел...  PS Не, лъжа те по отношение на жените: - Обичам младите, красиви и стройните с всичко си по тях!  |
| Но аз се връщам към първия си постинг- не е лоша идея да се направи проучване колко от роднините в България са изпокарани, не се виждат и не си говорят и колко от най-близките роднини се мразят до смърт, и не си ходят по погребенията. Няма прошка! Колко от тях са скарани заради имоти, или просто от завист. Покрай реституциите и връщането на земите в реални граници, роднините масово се изпокараха и изпонамразиха. Но дори и да не беше това, българинът има способност да отблъсква с поведението си близките си. Или ще е заядлив, или ще си прави неудачни шеги, или няма да пропусне възможност да ти рекне в очите онова, което най-много не искаш да чуваш. В това отношение е страшно нетактичен. При българина не важи правилото в къщата на обесения да не се говори за въже. Ако хептен няма повод за скарване, като се съберат две снахи, от които едната има някакви проблеми с децата, а другата има с какво да похвали от своите, то настъпва такова хвалипръцкане, такова фукане, такова изхвърляне, което не спира докато другата не побелее от завист и злоба. Ако и това не става, кавгата започва за кого родителите са дали повече. Единия го учили, а на другия завещали къщата на село и Св. Петър да докараш с кантарите, и той не може да отсъди за кого е повече. |
| А моята любима приказка е "Грозното пате". В България грозното пате няма шансове да се превърне в красив лебед, защото психически ще бъде смачкано, комплексирано и изкрейзило. Не те зная какво си разбрал от историята, след като ми натрапваш какви жени харесваш. Тези, които харесваш, само с тях ли се държиш човешки? Това е разликата между България и Америка. Тук хората се държат човешки с всички, не само с онези, които харесват. Тук хората поздравяват и се узмихват на всички, не само на онези, които харесват. В България усмивката е знак, че или ще ти иска пари, или ще иска да те чука. За правотата на колегата, който вади фантазии ала Гюргево 1880-та година, се изразих доста ясно. |