Отиди на страница:
| И за да приключа участието си в дискусията, ще направя едно сравнение. В България човек изразходва в такава степен енергия да поддържа сложните си отношения с другите, че не му остава енергия за друго. В Америка тази енергия моментално се освобождава и човек се чувства много по-свободен да се занимава с каквотото му харесва и с какво ли не. В България човек просто е удушен от общественото мнение. В Америка още при слизане на летището те лъхва вятърът на свободата. В България шьофирайки си зает непрекъснато да гледаш в шосето, за да лавираш между дупките. В Америка няма дупки, но ти продължаваш да гледаш пред предните гуми, но все пак след една година се отърваваш от този вреден навик и използваш пътуването за разглеждане на панорамата, или просто можеш да се замислиш. |
| Gozambo - яко и точно... само си пропуснал и милите приятели - предатели които също като милите роднини те теглят денонощно на кантара... и ти теглят секирата при първа възможност. Аз не искам да емигрирам - ИСКАМ ТЕ ДА ИМИГРИРАТ, ДА СЕ АНИХИЛИРАТ, ДА СЕ ТЕЛЕПОРТИРАТ - да си вземат парите, асфалта, копторите, каруците, певиците, само да се махнат... |
Stern, tantus  Познавам хора(кадърни и образовани), които в България бяха с прилични доходи, живееха нормално, не им липсваше нищо(материално) и....заминаха. Познавам и друг(инженер)...., на който фирма, участваща в строежа на Хилтън му предлагаше 2000$ месечна заплата(тогава беше 23годишен)....и не се съгласи.... |
В Америка още при слизане на летището те лъхва вятърът на свободата. Ех, гозамбич, тоя вятър май като те е лъхнал, е издухал всичко от главата ти и сега само резонираш  |
| А има ли статистика, колко от чужденците на запад са застрашени от уволнение, поради финансово-икономическата криза? |
В Америка тази енергия моментално се освобождава и човек се чувства много по-свободен да се занимава с каквотото му харесва и с какво ли не. И започва да пише по форумите какво мъдро решение е взел и колко му е хубаво там. Кого ли убеждава? |
И започва да пише по форумите какво мъдро решение е взел и колко му е хубаво там. Нека бъдем съпричастни към тази вътрешна, лична драма на тези наши бивши сънародници. Казвам бивши, защото мнозина от тях в момента не се чувстват българи, но не са станали напълно и местни. Тях винаги ще ги приемат за чужденци и те ще са първите, които ще изхвърчат от работните си места, ако се стигне до съкращения. Ето затова са толкова нервни напоследък. Но ние разбираме драмата им и им прощаваме!Кого ли убеждава? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
| Не зная защо някои се мислят за богопомазани и че винаги ще бъдат в добро здраве, на добра работа... Колелото се върти и не се знае кой как ще го задруса вятърът на промяната. Нека всеки намери това, което му е необходимо! Успех! |
| Stern, tantus Но замисляте ли се как се живее в България с минималните доходи? И как хората оцеляват? И защо на едни се дава според заработеното, а на другите - за единия хляб? Когато си отговорите на тези елементарни въпроси ще разберете. Давам Ви само един прост пример: Представете си, че вали дъжд. Разхождате се с чадър, а хората около вас се мокрят защото нямат такъв. Но в един момент и Вие ще трябва да се покажете изпод чадъра и да се намокрите просто защото дъждът си вали.... и трябва да се излезе и изпод чадъра. Gozambo, за всичките ти постинги тук! |
не е лоша идея да се направи проучване колко от роднините в България са изпокарани, не се виждат и не си говорят и колко от най-близките роднини се мразят до смърт, и не си ходят по погребенията. Защо само в България? Аз мисля, че тази тенденция не идва от България.Тук хората поздравяват и се узмихват на всички, не само на онези, които харесват. Да, там дори полицията бие с усмивка:Натисни тук В България усмивката е знак, че или ще ти иска пари, или ще иска да те чука. Там не се ли усмихват, ако искат да те чукат? |
| На все още живеещите в България искам да кажа следното: Абсолютно никаква представа си нямате за живота на емигрантите. Събирали сме се на кюфтета и боб за да си поплачем. Ревльовците сте вие, все още живеещите в територията. Винаги недоволни, все някой ви пречи, все някой друг е виновен, винаги чакащи някой да ви оправи. Мадридският мошеник щеше да ви оправи за 800 дни. После се надявахте на Европа. След това поискахте твърда ръка. Тя пък се оказа мафиотска. Разберете веднъж завинаги - никой няма да ви оправи. Затова спирайте сълзите, обършете сополите и се вземете в ръце. Защото вашето оправяне е във вашите ръце. |
Затова спирайте сълзите, обършете сополите и се вземете в ръце. Защото вашето оправяне е във вашите ръце. Идвайте да помагате, стига сте давали акъл! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
Представете си, че вали дъжд. Разхождате се с чадър, а хората около вас се мокрят защото нямат такъв. Мари, има група хора, които ще са без чадър и в Люлин, и в Стратфорд. По-активната част на групата поне се престрашава да потърси място, където вали по-рядко (примерът не е подходящ точно относно валенето, ама карай). Разликата между двете споменати места е в съотношението на тези, които си търсят сушина, от една страна, и тези, които искат да накъсат и чадъра на другарчето, от друга. |
Разликата между двете споменати места е в съотношението на тези, които си търсят сушина, от една страна, и тези, които искат да накъсат и чадъра на другарчето, от друга. Да де, то се видя колко са любезни миналата година по това време: Натисни тук Натисни тук Хайде стига лицемерие, ако обичате! |
| Не разбирам за какво е това дърлене. Според мен статистиката показва ясно каква е нагласата на хората. Всеки има вече достатъчно роднини и познати, които работят и живеят в други държави, границите са отворени, хората пътуват. Всеки има очи да види, уши да чуе и ум да разсъди. Драги съкооператори, обърнете внимание на следния факт. Циганите емигрират от България. Това не е ли показателно. Дори тези, свикнали да живеят в мизерия чеда на природата не искат да стоят тук. Те са готови дори да работят, нещо неприсъщо за тяхната природа, но да се махнат от България. Е не всички...са готови да работят, но тях ни ги връщат обратно. Изводите правете сами. |
Негативната политическа реклама залива Америка Натисни тук Толерантни и усмихнати хора... |
Събирали сме се на кюфтета и боб, за да си поплачем. Чудовищно, както би се възхитил наш колега... Спомням си, че докато учех в Ленинград по време на перестройката, имаше момчета българчета, които ядяха само боб (не зная дали са го яли, плачейки), но не знаеха къде е Невски проспект... Като дете четох и Пиер Данинос, струва ми се, да казва, че човек не отива в Оксфорд, за да получи образование, така казвах и аз, когато ми завиждаха, че уча в Ленинград... Не съжалявам, и то именно заради богатството на приключенията на този етап от живота ми... После се случи да живея в Париж, в общежитие на студенти по изкуствата, не че се занимавах с изкуства, но институтът, в който работех, се намираше на пет минути път пеша от това общежитие и предпочетох него, въпреки че можех да избера и такова в Монпарнас... Само че... нито на едното, нито на другото място българите общуваха помежду си и не се сприятеляваха, освен най-младите, студентите... Сега може и да е по-различно, но приятели, емигрирали в САЩ, общуват най-вече с руски емигранти и казват, че изпаднеш ли в беда, най-добре е да се обърнеш към руснаци, сърби и македонци! Така и не разбрах от ченгета и доносници ли са се пазили, или какво... Но и аз изпитвах известни смущения и помня, че се шокирах, когато портиерът на общежитието в Париж, магребинец, като разбра по паспорта откъде съм, ми записа на листче номерата на стаите, в които имало други българи. Не ги потърсих, а никога не разбрах кои са през дългите месеци, които прекарах там. Не ме потърсиха и те, а не допускам портиерът да не им записал номера на стаята ми на друго листче... Все ми се струваше, че по някакъв начин не искахме да издаваме произхода си, а и на мястото, където работех, политически коректното поведение бе да не се интересуваш от произхода на колегите си. Можеше само да си гадаеш по имената им... Но имаше една полякиня, която просто не ме понасяше, предполагам заради фамилията ми, която й е напомняла нещо за славянското й минало... И вечно идваше да ми се кара, а дори не бе в групата ни... Хората никога не говореха за себе си, а само за пътешествията си и културните събития, на които бяха присъствали - постановки, концерти, изложби... *** Чувах и наш колега да казва, че емигранти в Германия изразявали носталгията си пред него (той биваше там само в командировка), като казвали: "Ех, да си бяхме сега в България с тия пари!" Този български емигрантски хумор (предполагам) редовно ни развеселяваше... В първите години след падането на Стената редовно из медиите шестваха емигранти, завърнали се през лятото тук най-вече да си оправят зъбите по-евтино (не зная защо, винаги го споменаваха), които даваха, именно, акъл, по всякакви въпроси, дори по тези, които не им задаваха... Това, струва ми се, настройваше тукашните хора срещу тях, а и изобщо срещу емигрантите... Как изобщо можеш да съдиш за положението на другите, ако не го познаваш!? Не е голям подвиг да седнеш на чужда трапеза... Не е! Думите са на Вазов! *** Това, което ме убива и убива хората тук, че емигрантите смятат, че хората тук не правят нищо, пък, видиш ли, самите те смятат да се върнат само ако тук станело по-добре, ако заплатите станели по-високи, ако се оправела инфраструктурата... Иска им се, с други думи, и тук да седнат на чужда трапеза... Смирете се. Имайте достойнство и уважавайте на хората тук, останали да се бъхтат, за да може някой ден някои от вас да се завърнат, независимо от мотивите им, и да не плачат на боб и кюфтета... Впрочем, в NYTimes Travel днес има приятен пътепис за София и чудесни кадри. Насладете им се! |
Това, което ме убива и убива хората тук, че емигрантите смятат, че хората тук не правят нищо, пък, видиш ли, самите те смятат да се върнат само ако тук станело по-добре, ако заплатите станели по-високи, ако се оправела инфраструктурата... Иска им се, с други думи, и тук да седнат на чужда трапеза... Смирете се. Имайте достойнство и уважавайте на хората тук, останали да се бъхтат, за да може някой ден някои от вас да се завърнат, независимо от мотивите им, и да не плачат на боб и кюфтета... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
| И аз като Ракита Първото впечатление от нас за чужденците, е, че сме груби и е мръсно. Не знам защо сме такива. Не е ориенталско, защото в тези страни е чисто, не е само от простотия, защото има и други (примерно, едни немски селяни са доста тъпички и простички), пък са чисти. Предполагам, че е пак заради индивидуализма ни – интересува ни само собствената кожа и жилището от прага навътре. Но доста ме заболява, когато го каже някой отвън. |