Място за изява на форумни "хейтъри" и "тролове"
Отиди на страница:
| Професоре, Mr. Pizza ми звучи като бай Погача. Никогиш! Ще си пуша права до кошчето за боклук край спирката. Въобще наименованията и надписите у нашенско са...  |
По търговските улици в Турция говорят всякакви езици, Здравче. Дали пък това не наследство от империя, почитаща алъш-вериша  |
имперско самочувствие До преди няколко години унгарците пробваха същия номер. Сега разбират и говорят всичко, дори и руски.  |
...dabeda, софия си има метро барем от 15 години, а сега си имаме няколко - шеф им е Емо ("голямата цигулка" Абаджиев, мой съученик ......Здравке, говорим за това как обслужваме гостите на града (дошлите от Варна и окрайнините на София не ги броим за такива), пожелали да ползват метрото, нищо повече, и когато една млада и куха лейка ти се пули насреща и не може две думи на кръст да обели, толкоз... ...то вярно, и бойчето знае само две - бонжуар и канграчюлейшънс, ама той е висока топка ... винаги съм се чудил, когато се видят с Вовата, на какъв език си говорят? И понеже нашия е генлей, а оня само полковник, кой на кого иска разрешение да остане? И да отговоря предварително на незададения въпрос - аз чужди езици не знам! |
И разликата между френската и османската империи е, че втората е държала всичките си народи, народности и етноси под крилото на Високата порта, на една територия, не хуквала Портата да завладява земи презморски, само прилапване с присъединяване къс по къс земя.. И е коткала народи, народности и етноси въпреки репресиите - морков, тояга, морков. Франзузите к*во - само тояга и Чуждестранния легион из непокорните колонии.  |
аз чужди езици не знам! Аз знам - три на добро ниво, четене, писане (делова кореспонденция в моя бранш) и говоримо. Длъжна съм да знам, с това си вадя хляба. Ако е толкова важно за новото метро, персоналът имащ пряка работа с пасажерите да говори поне сносен, на работно ниво за това обслужване английски, къде зяпат хюмън рисорсиз мениджърите, та назначават куцо и скато. Я, марш към Първа английска за предварителен подбор, после конкурс до дупка - от английски на български и обратно к*вот* се падне Дикенс, Текери, Стайнбек, речта на Мишел Обама... Ама ха, ще ни излагат нЕкви билетопродавчки с незнаене на бритиш и америкън инглиш.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Здравка |
| dabeda, сега нашите метра щели да ги ремонтират, нова корпоративна идентичност, това онова, ако говориш за влакчето до Кремиковци, кметът Борисов имаше такава идея, плати 5 мильона лева на едни чехи да направят концепция, направиха я, началото на тая година я приеха - от Овча купел до Кремиковци (що до там като няма вече работници за извозване е друг въпрос), за това бойчето искаше пари от маоиста, ама за сега той не дава...през третия мандат.. --- Здравке, пейзанът аз благодарение на президента Желев ползвам само един, ама с акцент...   ... абе и пиджин инглиш ще им свърши работа в метрото, то и в хотелите за какво й е на една рецепционистка да знае езици, важно е барем по 300 кубика да има, нали? | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Ха, колко бримки ми пуснахте, в тази тема, където всичко е разрешено. Първо, милия просълзяващ спомен за - осторожно двери закрываются, следующая станция - Ленинградский проспект. По четиридесет минути пътуваш и трийсе пъти го чуваш. Няма страшно. Второ - унгарците научиха ли се да говорят чужди езици? Това е най-потискащия ми спомен от унгарското обслужване, те се и правят на неразбиращи чужди езици, особено като трябва да те излъже таксиджия или продавач, стената е непробиваема. Та по бримката - преди намколко си години, точно на днешния ден (ще разберете защо съм запомнила деня), завеяна и улисана да съзерцавам хубавата гледка в трамвая, който минава по моста над Дунав, се премествам на удобно място. На крайната спирка усещам, че при преместването си съм оставила дамската си чанта на седалката. Слизам, трамваят има голям престой защото е на врътката накрая и почвам да се моля на ватмана, на всички възможни езици, да ми каже дали някой му е предал дамска чанта, да знам какъв път да хващам - вътре пари не много, но пашапорт най-важното. Хем на унгарски чанта май звучеше като ташка, което е и чешката дума. Почти му падам на колени, а той повтаря като курдисан - Вьорьош Марти теке меке, Вьорош Марти теке меке. Знам, че Вьорош Марти се казва един доста централен площад в града, ама какво ми помага това. Отивам си в хотела, задъхана от ужас и започвам да харча луди пари да въртя телефони на български връзки - как да се свържа с посолството поне за пустия паспорт, не за друго, а и за билета самолетния също. Заминавам си след два дни. Моите хора с тъга ми казват, че на 9 и 10 септември и да има дежурен в посолството, формалностите няма кой да ми извърши. Връщам се аз в хотела, отмаляла и хлипаща, около мен на дивана се натрупва група съчувстващи. Хеле, някой се сеща, та повиква унгарско другарче, от прикрепените към нас, участниците в конференцията. Другарчето хваща един телефон, след кратък разговор ми задава въпроса - какъв цвят е вашата чанта. На отговора ми - кафяв, той ми казва - утре отиваме на площад Вьорош марти, там е бюрото за забравени вещи в транспорта, чантата ви е там. Е, що, викам, този ватман такъв садист, вижда ме, има чантата при себе си, да беше погледнал паспорт, да види снимка, да пита за име. Е, казва момчето, такива са правилата. Ясно, трябва ми местен човек, представям си тия от бюрото пък колко са отворени на чужди езици. Идва с мен момчето, дават ми чантата, аз щастлива. Към този инцидент се прибавя и едно неприятно чувство от една глоба, дето отнесохме с една колежка, дето сменяйки някаква линия на метрото, не сме минали през правилното място и фактически сме били без билет. Пак не помогнаха езиците. Та оттогаз ми е туй потискащо чувство от унгарското обслужване, за разлика от много други европейски страни оттам нямам спомена за услужлив персонал, служители на градския транспорт, та дори и прости минувачи. |
| ..."Национален дворец на културата" или "Джеймс Баучър" ... по избор; ... това не е като в оня съветски виц, дето един нахлул в метрото, заплашил машиниста с пищов и го накарал да хваща пътя към Швеция, след като поспорили, че това е Москва, че това е само кольцевая линия, накрая машинистът обявил "осторожно, дверы ... следующая остановка Стокгольм" |
| Точно на рецепционистките им трябват езици, не кубици под шията, професоре. Не бъркай туризма с бизнеса на инж. Митьо пайнера. *********** Бихме чАхкинчетата, ама слаб мач. Не кефи, само писук, писук в различни тоналности. Иначе, хубави момиченца от двете страни на мрежата, момчетата плакнаха очи. Малкото Гери барабар с каките и то кукла, русичка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
| ...ба, трябвали им...на тукашните? За какво? ...пъхат ти адресна карта под носа, докато пишеш, те гледат с досада, подбутват ти някакви ключове и толкоз...като си тръгваш ти дават някаква Rechnung, плащаш с пластмасови пари; ...да не би тукашните да ти поръчват такси, да ти обясняват къде е това онова - дръжки - че те не го правят дори ако поискаш на чист български - досущ като девойчетата от метрополитена... |
| За забравени (загубени) вещи грамотните хора са го измислили отдавна. Плащаш една мижава сума и си получаваш партакеша. ......................... А за унгарците, любезни са уж, но все те гледат в ръцете. Имам тягостни впечатления от Будапеща, макар уж интересен град. Иначе знаят да живеят, пеят от сърце. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
Намирам преструвката за незнаене на чужд език по-достойна за самочувствието на страната и нейната образованост от истинското незнаене - дори и най-вече на родния. Тук в административната сфера, обслужването и много медии гъмжи именно от такива лица.  |
...в духа на културната ни дискусия - това малко интимно кафене се намира в София (да не ви щукне, че е някъде другаде), на ул. Веслец, съвсем близо до Дома на киното или както му викат сега...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
