
| Моят идол Alexis de Tocqueville описва последствията на демократичния начин на мислене за самоотношенията в една държава с демократичен строй в термини на равенство. 1. Равенството е най-ефективния инструмент срещу централизацията на управлението. 2. Равенството е най-важнoto условие за свободата на мисълта. 3. Равенството е идеологическият мотив за създаването на социалната държава и нейните институции 4. В същия смисъл като 3., мотив за прокламиране равенството между половете и 5, Равенството между расите поради това , да мислиш демократично е да мислиш по християнски. |
| Зачекнах тази тема, защото ме впечатли лекотата, с която някои хора се отказват от фундаментални според мен принципи на демократичното общество - равните права и върховенството на независимия съд. От коментарите ми направи впечатление най-вече Гарамел с позицията си,че основен елемент на демокрацията е гражданското общество, действащо като фактор на саморегулация. Идеята изглежда много примамлива, но има, според мен, поне две слаби места: - гражданско общество може да има само при независими граждани, както в политическо, така и в икономическо отношение. Ergo, гражданско общество може да има само в "богатите" държави. - гражданското общество може да действа ефикасно като механизъм на саморегулация само ако е общност от информирани граждани. Невярната, ограничена или тенденциозно подбрана информация с лекота може да повлияе на мнението на тази общност. А интернет провокациите - още по-лесно. Така че, за мен единствен регулатор остава независимият съд. Той донякъде олицетворява и идеята за някаква елитарност, нужна в иначе твърде егалитарната демократична система. (Разбира се, говоря за явните механизми). |
| Писах горното преди още да съм прочел материала в днешната рубрика "България" - Удобна НПО даде рамо на Цветанов "организацията "Справедливост за хората" от Стара Загора, които не скриха симпатиите си към управляващите. НПО-то обяви вътрешния министър Цветан Цветанов за "проводник на интересите на гражданското общество". " Кратко и ясно. |
| Разбира се че независимостта на съдебната система е един регулиращ фактор в една демократична държава която сама по себе си като институция гарантира равенството на гражданите пред закона. Това което обаче ме най-много радва в България сега е огромната организационна активност на "гражданското общество" (имам малко проблем да борява с тези абстрактни понятия когато те се употребяват като субект в едно изречение). "гражданско общество" - това са групи от хора които манифестират новопридобитото си смоосъзнаване че са "равни" и че тяхният глас може да повлияе на събитията в обществото в което живеят. Техните призиви и инициативи идват "от долу", от корените, и организациите които те създават са всъщост "университети" в които тези които са ги създали сами се учат на демократичност като спазват принципа на "равенстто"- респект един към друг и същевременно трупат знания и опит как едно демократично общество функционира и какви са правилата в него. Така се опазва най-първичният инстинкт при създаването на една социалн групировка: така е били в зората на човешката цивилизация. Не от горе , не идеолози - бессервиссери, а общите конкретни цели и нужди са карали хората да комуницират и да се организират в общества. И това е единственният стабилен модел за ко-екзистенс който се е доказал. |
| Тома, в съвременните демокрации няма смъртни присъди (само в някой щати в USA) тъй че кажи на неизвестния когото цитираш че няма опасност това да му се случи , нито "масово" нито "поотделно" -ако живее в една буржоазна демокрация от модерен капиталистически тип разбира се. В една "народна" демокрация от социалистически тип, и двете могат да му се случат. |
| В една демокрация от модерен капиталистически сорт не се пишат стихотворения от типа: Пени се море дълбоко, пени се и вдига шум. В него вода толкоз няма, колкото у Сталин ум. от Андрей Гуляшки 1955г. С това не казвам че и там не се пишат гигантски глупости |
| SALMAN... "Бесенето" може да става не само с въже. Може да става (например) с криминализиране на някои мнения (напр за холокоста). Да ти обясявам ли какво се учи в прогимназията за метафората? |
| Боже, колко издалеко за един независим съд! Няма независими съдилища, както няма независими правителства, банкери, граждани, земята зависи от слънцето, слънцето зависи от галактиката, електрона зависи от протона и обратното. В тая вселена няма независими неща, в друга може и да има. Какъв независим съд, от кого независим и от кого ще зависи твоят независим съд, как ги виждаш нещата, кой ще им плаща заплатите, Господ ли само ще ги контролира или само собствената им съвест, и тогава те не са ли зависими от собствената си съвест, какво значи независим съд? От кого независим? |
Не помня кой беше казал "Демокрацията е средство да не ни избесят поединично". Вероятно е имал предвид Съда. Освен, разбира се, ако не се е майтапил и не е намеквал, че при демокрацията бесят на групи |
| Независим Съд, Кайли, това е съд, който зависи само от Закона. Има случаи и то - немалко, когато Съдът отсъжда не по съвест, а по Закон. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Брей, и Закона му плаща заплатите примерно? И съдията требе да съди според закона, доказателствата, ама и според съвестта си. В самия ти закон го пише, така че съдията нема как да зависи само от закона, щото със закон му е вменено да зависи и от собствената си съвест. Я кажи, ти лично как мислиш, що законът е един, па на различни инстанции присъдите коренно противоположни, как става тая работа, ако и съдията да зависи само от закона? Некъде нещо ти убегва явно... |
Я кажи, ти лично как мислиш, що законът е един, па на различни инстанции присъдите коренно противоположни, как става тая работа, ако и съдията да зависи само от закона? Причини всякакви, в зависимост от типа на делото. Например, нови доказателства за едната или другата страна, промяна на свидетелски показания и т.н. Това са елементарните. Има и тълкувание на закона, което е най-сложната и най- тънката част от правораздаването. Там, навярно, влиза в действие съвестта, която ти е толкова присърце. Но, в случаите, когато съвестта противоречи на Закона, решението трябва да е по закон, не по съвест. Например, случаят Стависки - сигурен съм, че огромното мнозинство съдии биха му дали по-тежка присъда, но няма как - законът му дава право на облекчения и съдията не може да ги пренебрегне. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
И, Кайли, малко съм изненадан от позицията ти по отношение на плащането. Това не е виждане, това е въпрос, Калки. Който плаща, той поръчва музиката. Не може да има нещо, което да получава пари отнякъде, пък в същото време да е независимо. Обяснявах ти, че на тоя свят независими неща няма, освен под формата на химери. Няма такъв кон като независим съд. Да беше прочел линка ,който пуснах в тая тема, а преди това съм пускала много пъти във форума, а? Имаше там пасаж за съда. Господ сам лично пак не е независим, дал е на човеците известна свобода и сам даже лично Господ Бог, ако приемем, че съществува, не е независим, защото се съобразява и зависи от тая свобода на човеците. Питах ли те кой ще трябва да контролира твоя независим съд? Или никой? |