Отиди на страница:
| И нещо от още един голям поет ... нещо актуално и днес Смирненски, Христо Зъботраканица (Злободневка) Зима иде, господа! Ето, вижте я зад Люлина, как ни дебне сякаш тя, мълчалива и притулена! Вихри зли ще налетят, сняг ще бликнат небосклоните и месата ще треперят, непокрити от балтоните. Сметки тънки да държат днеска босите и голите, гешефтарите пак бдят и нареждат ни неволите. Няма въглища, дърва и не ще бъдат докарвани, не вреди зер хич това на народните ни гарвани. Нямало днес туй-онуй: да му мислят сиромасите, гешефтарите от туй ще натъпкат здраво касите. А квартирния въпрос мина вече у тефтерите, безимотен, гладен, бос сбирайте се да треперите. Зима иде, господа! Ето, вижте я зад Люлина как ни дебне сякаш тя, мълчалива и притулена. |
| Преспах мъндзърко. Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане "благороден" просяк и да живее по-лесно от "неблагородните" просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник... ...Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад. Но тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой западнал търговец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е спукана. Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се...  |
| Калине Донков, да пребъдва перото Ви! Отпърво да имаш душа и сила да го приемеш Посланието, Мисията... Предаването по-нататък, то е равностойно ценно и трудно. Някои го могат. |
| работят и богатеят у нас чужденците, а ние ставаме службаши, докат достигнем да им станем слуги... цял ден такива ми са гостите: все службогонци, да си опазиш службицата и да растеш в нея чрез подкрепа за силния в момента политически цвят, се смята за кариерна неизбежност.... и как ще било да е съществото с продадената съвест героят да оценял, в нравственост, любородие и саможертва, наспроти, най безжалостно ще смаже чистий, озарен защото лош пример дава, изобличава му нищожното живуркане в удобен празен живот всуе бай калине, съзнанието може да измени само и когато отпаднат грижите, оковите на битието оцеляване |
Мила ми Венето, Димитре и Иванке Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слу- шаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази а ако оживея то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа 17 мая 1876 "Радецки" |
Калин Донков  Да не забрявяме и това http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3169&Level=2 |
Какъв ти тук ужас?! – Той пеел човека. – Това е прекрасно, нали? Не, не е! Съжалявам, че ще оспоря Поета, но в смъртта няма нищо прекрасно. Да пееш пред лицето на смъртта и да приемаш със смелост съдбата си е трагично, величаво, но не и прекрасно. |
| Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, - Балканът пее хайдушка песен! Но това е прекрасно, нали! |
| там буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец; зинали са страшни долове и пищи в тях зърно от свинец, |
автентичния вкус на българската съдба, вкус на страдание и дързост, на жертви и неправда И все така.... Само дето дързост и жертви липсват толкова години. Мърморене вместо дързост. Бедни ми народе! Най-вече беден духомл Слава Богу, че има все още кой да ни припомня духовните величия на този народ |
| Сълзите сами напират, не е срамно. И аз смятам, че това е най-хубавата статия писана някога на български език. |
а сабля ги свива на венец; този стих просто не е писан от смъртен, няма как да стане! Подобна образност се получава само при пряко и равнопоставено общуване с Всемира/Бог, наречете го както си искате. |