
| Много трогателно! Много тъжно! Винаги ме е вълнувала съдбата на онези, които отдават живота си за някаква красива мечта. Особено за ВСЕОБЩА мечта - за нещо прекрасно за всички. Христо Ботев особено много вълнува душите - и потриса умовете ни... Или сърцата, трябва да се каже - като отива на предопределено самоубийство в момент, когато е имал всичко, за което човек от нашето време мечтае. Едно прекрасно семейство, което го обича и той обича... спокоен живот извън обсега на враговете - свои и общи... Имал пред себе си нормален живот - и го жертва – за ДРУГИТЕ!, онези, не успелите да се измъкнат от клопката на Родината. И които не заслужават подобни жертви, както много скоро се оказва. Както ВИНАГИ се е оказвало в България. Драмата около този човек, моментът на раздялата, виновното писмо накрая... Наистина потриса до сълзи. Особено сега, в безнадеждието на съвремието, когато страната ни прилича на парче месо, набъкано с тлъсти червеи... Човек се пита СТРУВАЛО ЛИ СИ Е тяхното геройство? Смъртта им? - и унижението на останалите живи, безименните жертви, които са били свидетели на възхода и падението на един народ. На своя народ... Пиянството на един народ? Което продължава и продължава - героите - редом с червеите и пиявиците. Героите измират, и на тяхната... почва? избуяват плевели и гнус. КОЙ е правият? Кой греши - героите, или другите? Или третите - които гледаме отстрани и поучени от опита на ОНЕЗИ - оставаме философски дистанцирани, примирени, предварително убедени в безсмислието на каквито и да било действия и саможертви? Най-силният ни бунт е... (поне) да не гласуваме - за нито един от плотоядните, с надежда, че може би някога, някъде, по някакъв магически начин - И В БЪЛГАРИЯ!!! ще се появят честни хора, чийто мозък не е в правото черво!... И те няма да бъдат смазани. БРАВО, г-н Донков! Помня ви като млад и обещаващ писател. Сега ви срещам наново - като помъдрял и чувствителен човек... Не е зле! НИКАК не е зле! Дж. В. http://bit.ly/OMJdOv | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Milady2009 |