след като май всички сме съгласни, че политиката е проститутка, защо искаме да е честна и принципна?

ЩА политически мъж с характер

Дорис, поради что па баш ти се припозна? Ти си над времето и пространството...

Фирмин, май съм познал за завистта ти към кръга "Гергов" ?

„Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за създаване на Българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс” – край на цитата, е подписана на 16 октомври 1994 г. в Москва.
Проектът на спогодбата е бил одобрен с решение на Министерския съвет от 6 октомври 1994 г. и със същото решение е бил упълномощен да я
подпише председателят на Комисията по енергетика тогава – господин Никита Шервашидзе.
Със спогодбата България е поела следните ангажименти:
Първо, да участва с 50% от капитала в създаване на Българо-руско дружество за строителство и експлоатация на българските магистрални
газопроводи.
Второ, да предаде в собственост на смесеното дружество действащите и строящи се транзитни газопроводи, както и газохранилището в Чирен – това е чл. 2 от спогодбата. Те са изброени в специално приложение: от Кардам на българо-румънската граница до границите на страната ни с Турция, Гърция, Македония и евентуално бъдещ газопровод до Сърбия.
Трето, въпросното българо-руско дружество е „Топенерджи”, както и Вие споменахте. Учредено е на 19 май 1995 г. в София като собственост
на „Газпром” и „Булгаргаз” с по 50% от акциите му. За негов председател е избран бившият тогава министър-председател на България господин
Андрей Луканов. Година по-късно първата задача на спогодбата е била изпълнена, а именно – през 1996 г. делът на „Булгаргаз” е разпределен
между повече акционери от българската страна.*
Аргументите на председателя на борда тогава господин Луканов са били за, цитирам: „Балансиране на икономическите интереси в газовия
бизнес” – край на цитата. А именно – „Булгаргаз” запазва блокираща квота в размер на 21,5% от предприятието, „Мултигруп” и „Овергаз Инк”
получават по-големите дялове. Участват още „Булбанк”, Първа частна банка и „Химимпорт”. Но в действителност „Газпром” получава контрола,
тъй като допълнително притежава 50% от „Овергаз Инк” и става основен доставчик на природен газ за България.
По отношение на втората цел на спогодбата – да се овладее транзитната газопреносна мрежа в България, на 29 декември 1996 г.
правителството на господин Жан Виденов, вече в оставка, взема три решения. С Разпореждане № 46 той изважда от капитала на „Булгаргаз”
всички български транзитни магистрални газопроводи с обща дължина 647 км, компресорните станции с техническата инфраструктура към тях и
правото на строеж върху бъдещи транзитни тръби с обща дължина 157 км.
През същия ден кабинетът на Българската социалистическа партия в оставка с решения № 1344 и 1345 обявява процедура за концесионирането
им с презумпцията, че „Газпром” чрез „Топенерджи” ще получи концесията както за експлоатацията им, така и за строежа на транзитните
газопроводи през страната ни. Следващото правителство** още през 1997 г. отменя тези три акта на кабинета Виденов.

ако не се появи желаният от теб и твоите съмишленици нов политически лидер, ще предпочетете ли Бойко Борисов да управлява още един мандат или ще подкрепите омразната клиентелистко-герговска-нелява партия БСП, начело със Сергей Станишев ?