Домашни любимци и нелюбимци...
Отиди на страница:
 Тя е моята кауза, макар че понякога ноо ме нерви   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
Мамка му, а тя е и възрастна - 13 години! Цъфтяща възраст. Моите котки изкарваха по 18 -19 години. Кучето ми - момиче, Дуда, се спомина на 14. От всички човешки болести, които можете да си представите, например панкреатит.. Освен "коляно на чистачка" по Джером Клапка Джером. Десетки трагедии, откак се помня.  |
Десетки трагедии, откак се помня. ако знаеш колко дупки сме изкопали със сестра ми - и аз, и тя ги влачехме откъдето ги намирахме - бебета, тинейджърчета, големи - градинката, Жана я знае, вече не помня, къде не съм копал. Ся си спомням, едно се появи отнякъде, приютих го, не помня колко години, Отивам да бягам - минус 10, то се похендрило милото на една слива, и ме чака да се набягам! Замина, няма го! Не можах да го заровя! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| >>><<< Мамка му, а тя е и възрастна - 13 години! 13 години, ама много запазена! Днес в дъжда настъпих охлюв. Стана ми кофти. Следващия път ще внимавам и ще си взема охлюва за пет - що не? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| И аз не мога да си изброя дупките. А в двора на ул. "Гогол" №8 почива заекът ми. Зайо. Той се грижеше за малките котета, когато майка им хойкаше. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
заекът ми ние погребахме нашия трикрак заек манол миналата година. почина от инфекция. живя си добре при нас повече от две години, след като предишните собственици го бяха оставили в една клетка с друг агресивен заек, който му беше унищожил предното краче...и след тва искаха да го приспят... |
| >>><<< Откъс от случайно попаднало ми четиво...не мога да се спра... Полина Евгениевна? — умишлено бодро попитах аз. — Обажда се Кирил Максимов, помните ли ме? Купих Кашу от вас. — Кашу… Кашу… — промърмори Полина Евгениевна. Както и всички нейни колеги, тя помнеше по-скоро кучетата, отколкото собствениците им. — Помня, страхотно кученце… Искате да го чифтосате? Или се е разболяло? — О, не, всичко е наред — излъгах аз. — Искам да се консултирам по един въпрос, ако може. Един мой добър приятел има проблеми с кучето си. — Само че накратко — веднага наблегна Полина Евгениевна. Естествено, консултирането на приятели на бивши клиенти не влизаше в задълженията й. — Той има също скай териер, хубаво, младо куче — казах. — И то изведнъж спря да признава стопанина си. Сега възприема някаква случайна девойка като стопанка, а приятеля ми го лае, ръмжи му, готово е едва ли не да го ухапе. Защо може да е станало така? — Изобщо ли не го признава? — заинтересува се кучкарката. — Изобщо! Гледа го като чужд! А тази девойка много я слуша! — Да не сте наказвали кучето? — попита Полина Евгениевна, давайки ми да разбера, че жалката ми хитрост за „приятеля“ не е сработила. — О, не, как може! — промърморих. — Не сте ли го кастрирали? Може би девойката сега има… критични дни… — засмя се Полина Евгениевна. — А кучето е младо, активно, така че се умилква около нея. Но това, че е престанало да ви възприема като стопанин… — Приятеля ми! — Добре, добре. Приятеля ви. Предайте на приятеля ви, че скай териерът е много емоционална и интелигентна порода и при грубо отношение може да се обиди. Дори на стопанина си. Трябва да е по-нежен с кучето. Може би дори да му се извини. Та те всичко разбират, съвсем като хората! Няма да ми повярвате, имах един случай… — Тоест такова нещо е възможно? — прекъснах аз Полина Евгениевна. — Честно казано, аз не съм се сблъсквала — каза сухо кучкарката. — Но всичко все някога се случва за първи път. Доброта и грижи, запомнете! С доброта и грижи можете да накарате кучето да направи всичко, а не със сила и заповеднически глас! Кучетата са като хората, само че по-добри. За разлика от нас те не предават хората! — Много благодаря… — измънках аз. — Така и ще кажа на приятеля си… — Кажете му! И поздравете съпругата си… Наташа се казваше, нали? Изстинах. Стори ми се, че чувам в слушалката шумолене на хартия. — Грешите, не съм женен... ...... |
| ... радвам се, че прочетох горното - и за котките, и за Манол, за всички любимци - расови, нерасови, намерени в градинки, кофи, входове - някога тук споменах, че отглеждането на домашни любимци е емоция и отговорност, повтарям го - да му мисли Ловкия с неговия доберман. Рекох доберман, та се сетих - в поверената ми зона на отговорност (вие я знаете) разхождат един прекрасен млад (~1 1/2 години) доберман - Маузер - наистина красиво куче, голям почитател на нашата селянка (и тя го харесва, `ма няма как да стане). |
| Доберман, доберман, ама все пак пинчер, дори мини-пинчер го водят някъде. Малък дзвер, който понякога се сърди и ръмжи не на шега, особено когато насилствено му отнемат некой забравен на пода пантоф, който той смята за своя законна плячка.  |
| Миналия месец йоркито ни направи 18 години. С перде, куцука, върти се в кръг и се блъска в стени и дивани, но се държи. |
 http://www.dailymail.co.uk/news/article-4617526/Touching-moment-lion-cares-abandoned-antelope-calf.html |
умряхме на тия жеги днес  | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: SgtTroy |
Миналия месец йоркито ни направи 18 години. С перде, куцука, върти се в кръг и се блъска в стени и дивани, но се държи. Браво на Вас за грижите за душичката!  Дано има по-дълго време заедно с човешкото си семейство! |
| Продадоха Чочко Чуканчев! На Мадрид, в зоомагазина близо до Мърфи, живееше Чочко Чуканчев, голям папагал модел "Александър", който се излюпил без нокти. В клетката му нямаше парче дърво, по което да се катери, а плоска летва, по нея той важно пристъпваше наляво - надясно с меките възглавнички на краката си. Бяха му монтирали и огледалце, да може да се любува на красотата си, и камбанка, нея удряше с клюн. Десетки пъти, минавайки оттам, спирах да го погледам. Гледаше ме и той, накланяйки главичка настрани така, както правят папагалите. Не знам дали ме е разпознавал, но откак Арес дойде при нас и започнах да пазарувам от магазина, чат-пат ме поздравяваше със силно изсвирване, когато спирах до клетката да му се полюбувам. Или пък си въобразявам... Както и да е, оня ден отидох да купя на Аресчо гранулки, но клетката на Чочко я нямаше, нямаше го и самият Чочко..., продали го бяха. Бяха му сложили цена от 1500 лева, която да обезкуражи евентуалните купувачи, и си го държаха като талисман и жива реклама на петшопа, но... Дано е щастлив в новия си дом, беше готин... |