
Вярно е жега. Геро и Кити спят под вентилатора /днес го изнесох и пуснах/ както правят в големи жеги. Защо спят от долу незнам. Явно е по прохладно без да духа директно. Не ми се ще лично да легна на пода и да поверя теорията си на практика, защото ще трябва кран за да ме вдигне. Кехлибарения си е свил гнездо между прозореца и дивана, като за целта избута чисто нови вестници, чиито кръстословици не съм решила. Санди каза, че това не е обичайно за котките и кой знае какъф е тоя дзвер. Санди е мъжа ми, а Кехлибарения е Мъро. Кехлибарен, защото очите му са точно като кехлибар. Санди казва, че това също не е обичайно за домашните котки, а предимно за по едрите диви котки. Ако не беше с прекалено любвеобилен характер много щеше да му се чудим. Мъро така и не се разхубави кой знае колко след като се съпикяса. Но е чудо и загадка. Казваш му не мърдай и той не мърда. Казваш му, ааа без нокти когато играем и той играе, но нокти - никакви. В началото когато му правехме забележки той мърмореше, а на мен ми се струва, че направо ме псува. Сега е послушен като куче. Когато си говорим тона му е един нежен, нежен, а погледа пълен с любов. Почвам да си мисля, че е разбрал погрешно Санди, който малко груба се шегува с него и все му казва, че ако не е доволен, ей го отсрещния двор от където е дошъл. Винаги може да се върне обратно. Само, че Санди се шегува. Обича си Мъро и не би му причинил нищо лошо, а точно обратното. Но глупавчикия и добродушен Мъро го е разбрал буквално. ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| А ние си имаме лястовичета. Със сигурност 2 мъника и съмнение за трети. Сложихме плитък леген с вода за родителите на удобно за пикиране място. Да не се трепят в жегата да търсят надалече. В сянката на верандата сме им опнали тънко въженце за почивка. Кацат, люлеят се и си приказват. Понякога влитат в къщи, но вече се научиха как се излиза. Кученката само повдига вежда. |
Simplified Solutions 24 Юни 2017 19:4 Завиждам ти безмерно. Много обичам лястовички. Когато дойдох в далечната 63-та година да живя тук имахме поне двадесет лястовичи гнезда под стряхата на блока. Отдавна ги няма - лястовичките. Но пък има остатъци от гнездата, ако се вгледаш добре. Преди няколко години започнаха да се връщат, но ... пак изчезнаха. Един от силните детски спомени е когато ни прекарваха ток в къщата на село. Поставиха стълб до оградата и опънаха жицата до къщата. Веднага накацаха лястовички и започнаха да си бъбрят. Някак си жицата оживя и започна да си има свой собствен живот. Стана истинска част от пасторалния живот. ![]() |
| За правото да разпространи интелигентния си ген в котешкото царство за благото на съжителството му с човешкото. |
За правото да разпространи интелигентния си ген в котешкото царство за благото на съжителството му с човешкото. Взели сме под внимание и този момент. Колежка на дъщеря ми има котка Мъра. Сватството е направено и сега се чака само Мъра да почувства, че и се става майка. Само, че има опасност и на Кити да да и се прииска ... а нямам място за още котета. ![]() |
Simplified Solutions, 24 Юни 2017 19:44 Сложихме плитък леген с вода за родителите на удобно за пикиране място. Да не се трепят в жегата да търсят надалече. В сянката на верандата сме им опнали тънко въженце за почивка. Разбрах, че кученцето е търпелива и толерантна душичка. Дано само някой котьо да не се присламчи... |
Кученцето е 40 кила Най-мили са, когато се почувстват (знаете, има такива моменти) като палета. Тогава е трудничко да се удържи на напора на обичта им - човек или прикляка, или присяда. Една дружка наскоро седна при такъв случай в тревата и казва, че със сигурност е понатъртила четирибуквието си... Но се радвам, че "кученцето" пази лястовичките. |
Тео съвсем се е вталил , малко е подивял и е започнал да се държи като ''нормален'' уличен котарак. Не бях го засичала няколко дни. Рано тая сутрин го гледах от балкона как дебне нещо из тревите. Боже, Тео и дебнене на плячка ![]() |
А кой е баща на първото коте на Слава, та не прилича на Мъро? Я питай къде е скитосвала Котките можели да раждат котенца от различни бащи бях чела някъде. Слава да си признае. |