Домашни любимци и нелюбимци...
Отиди на страница:
| Леле какви муцуни сладки!!! Жалко, че в момента нямам подръка снимка на нашата Мишел. Тя пък разбра, че става върос за нея, седи до мен име гледа влажно. Имах подобен на този на Калки. Гледахме го 16 години. Засякоха се с Мишел за малко, тя беше на 6 седмици, когато дойде да живее у нас. Беше пълна с бълхи и беше на умиране от анемия, но Криситъфър я взе под крилото си и я топлеше докато се справихме с напастта и започна да се храни. Но за наше най-голямо съжаление от тогава та до ден днешен яде само храна за супер капризни котки и от време на време гурме. Добре поне, че яде малко иначе да сме фалирали. И добре е, че мъжът ми първо мисли дали има храна за нея, а за останалите какво дойде. |
| Хайде бе хора, разкажете нещо за вашите любимци. Живота е толкова интересен с тях. Аз имах една Луси, която дойде в къщи бебе, а по това време имахме вече един черен котарак Йожи. Луси най нахално започна за го използва за биберон. Йожи в началото се опъваше, но после се примири. И тъй като нямаше инстинктите на женска котка, така и не я отби.Та се стигна до следния парадокс, доката нейните бебета цицаха от нея, тя цицаше от Йожи. Беше неподръжаема картинка. А Йожи беше мъжкар от класа. Беше първата черна котка изибщо в квартала и един съсед непрекъсното водеше списък на новите квартални попълнения от него. Даже им слагаше имена. При улични битки му бяха перфорирали едното ухо и ние му сложихме една сребърна обица. Доби напълно пиратски вид. С нея си ходеше до края. |
ние му сложихме една сребърна обица. Доби напълно пиратски вид. Само не казвай, че и окото сте му извадили. За по-автентично така...   |
Та се стигна до следния парадокс, доката нейните бебета цицаха от нея, тя цицаше от Йожи. Йожи ли беше бащата на бебетата? Може да го е приел като част от любовната игра. |
 Гугъл беше кръстен на търсачката, щото все пак е чистокръвен дакел. Но се оказа, че изобщо не може да помирише нищо, ама съвсем нищо, което си е един от проблемите да си двоен мерл... За късмет може да вижда прекрасно с двете си различни по цвят очинки, да слуша прекрасно с рошавите си уши (грешка, чува, а дали слуша само той си знае) и изобщо е най-прекрасното куче, което може да ви се случи! Научи всички да гледат къде сядат и къде да си оставят чорапите. Ухажва хаскито на съседите, но дамата на сърцето му го гледа отвисоко в буквалния и преносния смисъл. Гугъл обича ябълки, моркови, червени чушки, кокалчета и люлеещи се столове, може да се съгласи на кресло, ако вече някой му е седнал на люлеещия се стол, но ще се цупи. Абсолютно индиферентен към котки, освен ако не се опитват да му седнат на стола. О, да, това до него са глухарчета. Налага се да се коси тревата, иначе може да се изгуби, подгардеробното ми сладурче! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
Това са домашните новородени, само на няколко месеца! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: DARIL |
| Като зърнах снимката на Калки, веднага си спомних за моя Марсел Пруст. Абсолютно същият беше. А брат му Хаджи Генчо - на бели и рижави ивици. Намерихме ги съвсем мънички в една купчина греди под балкона. Цял час ги лових. Прибрахме ги, изкъпахме ги и поради липса на друго в момента, им предложихме хляб. Това бе първият и единствен път, когато благоволиха да приемат подобна храна. В началото бяха на кървавица, но постепенно почнаха да се разглезват и накрая признаваха само луканката (беше в средата на 80-те, тогава се живееше сравнително добре преди сгромолясването). Толкова бяха пораснали, че щом ме видеха да режа луканка, изправяха се на задни лапи, опираха брадички в масата и с жив интерес наблюдаваха свещенодействието. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сократ-май |
| Ох, посмях се от сърце! Не слава Богу не беше ослепен, а и на двете предни лапи имаше по пет куки. Както всички животни, мъжки или женски и Йожи си имаше цицки. Само, че за разлика от събратята му неговите бяха оголени от честото използване. И не, той не беше баща на котета, а един съседски нахал. Гугъл е прекрасен. И понеже стана дума, че е индеферентен към котките, то преди не повече от половин час станах сведетел на следната случка. Наш съсед има котарак убиец и в двата смисъла.Три пъти съм го замеряла с щипки, защото седи на средата на "Сусанин" и най-сарателно се почиства. Днес обаче излезе от съседния двор с поне 20 см. плъх в устата, прекоси гордо и бавно улицата, мина покрай лежащият уличен Шаро, който леко му кимна с ухо и занесе плъха у тях си. Днес със сигурност, ще имат мръвка у тях за обяд. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| Чакам един ден малката от английски, а един уличен бес безгрижно кръстосва поляната до блока в търсене на нещо за закуска. И извендъж това куче като подскочи във въздуха, ама като изстреляно от пружина, и с четирите лапи едновременно, а като се приземи, търти назад и само гузно поглежда през рамо... Викам си, какво пък толкова го стресна тоя пес, беше към трийсетина кила, един здравеняк такъв. И се вглеждам в треволяка, и съзирам един котак се излегнал едно лениво такова, ама опашката му като камшик се мята насам-натам, и погледът му един остър...Песът избяга позорно, а котакът се изправи, близна се по гърдите и гордо, с вид на собственик на мястото, се оттегли... Пред съседния блок пък преди време се мотаеше една трогателна двойка - черно, рошаво и кльощаво куче и рижаво мило коте...Виждал съм ги поне пет пъти сутрин - кучето седи като страж и гледа нанякъде, а котето се гали в него и мърка, абе държи се така както само котките умеят. Бяха много мила картинка, после се изгубиха някъде, а мен и до днес ме е яд, че не се сетих тогава да ги снимам. Бяха уникално симпатични... |
| Ловкия Вълчо време е дошло. Човек за човека вече не е брат Човек за човека е вълк. Вълчо време - куче и котка спят заедно. |
| Дъщеря ми пък ми разказа, че преди известно време карйки си по околовръстното от стрната към Витоша тичали едно черно диво пресенце и едно малко лисиче.Не и повярвах, но та ми се кълне и дори казва, че тъй като лисичето тичало по-бързо от време на време спирало и изчаквало прасенцето. |
| А миналата седмица бяхме семейно във Виена и страшно ни харесаха катеричките в Шьонбрун. Идват направо да взимат лакомства от ръцете на туристите. Синигерчетата също. |
Идват направо да взимат лакомства от ръцете на туристите. Една моя дружка й се наложи да спринтира през един парк в Монреал. Решила да даде бисквитка на една катеричка, пък те дошли десетина и после още се примъкнали. Дружката ми тежи сигурно 40 килограма със зимните си ботуши, рече, можеха да ме отнесат направо, метнах им кутията и търтих, а те след мен. Така че бойте се от катериците, просещи лакомства! Да не казвам, че тези същите гадини ми изядоха половината луковици на лилиите!  Катеричката за мен е добро животно само във вид на шапка! С връзки, от мен да мине, може и с помпончета! |
