Домашни любимци и нелюбимци...
Отиди на страница:
Няма грозна котка.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: абидал |
че е на принципа на самовнушение, предизвикан от детски страхове. Не вярвам! Детенцето никога не е имало страх от котки и пак си киха, но само на персийци, не зная защо. С останалите е по-лесно. Откак си осиновихме Гугъл, не съм забелязала някой да му киха насреща. Четох някъде из едни умни книги, че ранното излагане на алергени дава по-добра имунна защита. Абе хора, как си давате живинките да ви ги "модифицират"? Гугъл си носи гордо яйцата, макар и малко нисичко, вероятно в снега е неудобно, но си има всичко там, където му го е сложила природата. Нашата община прави плахи стъпки да подтикне собствениците да си кастрират гадинките като дава десетдоларово данъчно намаление годишно. Само да ми дойде по-наблизо ветеринар с подобно предложение! Така де, ако на него неговите яйца му пречат, ми има си колеги, да се заемат! И да не ми пипа кучето! Гугъл няма да се размножава поради генетичен дефект, но това не значи, че трябва да се касапи! |
| Сократ май , Здравче, радвам се, че ви е харесала душицата. Осинових котенцето, без изобщо да се колебая.Усетих със сърцето, че това е моето животинче. Накрая ми подадоха паспорта му и изненада - Лъки е роден на моята рождена дата. Ще празнуваме заедно рождените си дни.  |
| Може би ще ви е интересна тази статия: Натисни тук ...И досега там е така. Нови животинки, нови имена, любовта е вечна.  |
| Дорис, усмихвах се през цялото време докато четях. Преди много години гледахме таралеж в едно софийско мазе. Извеждахме го на паша всеки ден в близката градина. Много пъти ми е минавало през ума, че хората в едно семейство са по-добри един към друг, когато има животинка да споделя живота им. |
Това е един комшийски писан който идва в нашия двор да дири мишки Абе не знам... Нещо с подозрение те гледа.  |
| Сладки са котетата и кучетата. Имах ги в къщи, докато не се оказа, че със сина ми сме алергични. А и двамата винаги сме имали голямо желание да имаме животинка в къщи, но за съжаление не можем да си го позволим. Просто сме наказани. Поне от време на време се радвам на животинките на мои познати, въпреки, че алергията веднага се обажда. |
| Търся млад (не повече от 1 г.), кастриран - за да не опикава орталъка - и обезпаразитен писан, за компания на моето Здравче. Тя е раирана и по ангорски пухкава, опашка - фойерверк. Не умея да пускам снимки, но е чаровна. Каква да е? |
| Дорис, Натисни тук има и още в нета. |
| Аз пък, кой знае защо, през цялото време циврех, докато четях "Натисни тук" на Дорис и на Ловкия. Като ме стисне за гърлото и веднага започвам да подсмърчам.Вчера бях постнала нещо, но без да искам го изтрих, после ме домързя да се преповтарям. Сега - втори опит. Повод - Няма грозна котка. Когато на брат ми се появи ново котило и прибави към без това голямия брой прибрани от улицата котки, естественно го заразпитвах - пукави ли са, цветовата гама и хубави ли са. Той много троснато ми отговори - Абе ти грозна котка виждала ли си? Имаше един момент, когато се наложи да по-пуснат две три обратно с мъка на сърцето / живеят в гарсониера/,и с радост видяха по телевизията, че един от тях беше прибран от сем. на К.Цонев - светла му памет. И много се смяха на тяхното учудване, че не се страхувал от кучета, защото той всъщност беше отгледан от двата боксера на брат ми. |
Брат ти е абсолютно прав  . Във Варна винаги е имало много котки. Неизменна част от пейзажа са, като гларусите. Аз съм родена и поотраснала в най-старата част на града, близо до морето. Там има много вътрешни дворове - рай за котки без стопанин. Всички дечурлига мъкнехме по нещо от вкъщи за поредния сърцераздирателно мяукащ мъник, замотал се из нечий двор и загубил майка си. Там където живея сега има през последните кодини солидно нарастване на броя на писаните. Което е интересно, тъй като не спада броя на уличните кучета. |
| Не мога да си взема котка, щото имам папагали. А и единият балкон е такъв, че ако тръгне, може да стигне до другия край на блока - ходи я търси после, а може и да падне. На съседите персийката, с едно синьо и едно зелено очи, се осмели след пет години да прескача у нас, но откакто започна да ходи по малка и голяма нужда вкъщи, я прокудих, защото и за папагалите ме е страх. |
| Преди години един колега ми разказваше за негов приятел, отчян папагалолюбител. Имал "Жако" голям шегаджия. Щом бебето им заспи, жена му използвала намалението и влизала да се къпе. Само след минута се чувал сърцераздирателен детски плач, жената излитала гола от банята, а в леглото бебето кротко спи. От клетката се разнасяло гадно хихикане. Същият през топлите сезени бил оставян на варенда ли или някъде на двора и когато по улицата минавали жени се чувало тарикатско подсвиркване. Жените естественно се обращали, а от клетката се разнасяло познатото гадно хихикане. Имало е случаи да бъде замерван с камъни, но той си бил защитен и пак се хихикал. |
| Мои приятели бяха на гости в чужбина на свои близки, които гледали Жако и един ритривър. Жакото, естествено, парла италиано, щото съпругът швейцарец от юг, и български, щото булката българка. Ритривърът никъв език не говори, но разбира... И тръгват една сутрин на пазар, стопанката излиза да пали колата и вика отвън кучето - Дино, ела тук! И Дино тръгва, но на вратата от втория етаж се чува - Дино, ела тук! И Дино се връща... Тя пак, на италиански - Дино, виени куи! Дино тръгва отново към вратата, а отгоре пак - Дино, виени куи! И той обратно... И така докато жената се върнала в къщата, за да я види Дино и да се светне кой всъщност го вика...  |