Домашни любимци и нелюбимци...
Отиди на страница:
| Дано липсата на врабчетата във Варна да е временно явление. Преди малко (вися до бюрото, пиша спешно текст, но вратата към балкона е отворена - 19 градуса, все пак) и чувам нежен звук, който може да издава само пернат мъник. Не го видях, само за кратко се обади, но дано е жив и здрав и отново да се появи. |
Тука са при мене, в градинката срещу Културния дом в Дружба, врякат неистово изпод един храсталак. Хубава новина!  |
| >>><<< А къде се ходи? ...по уокуея най-вероятно Абцелутно точно! - Има си уокуей, нещо като тротоарна пътечка, която обикновено е само от едната страна на улицата. По уокуея ходят само деца и комшии, иначе всички карат коли и отглеждат дирници като на бирници (сетих се за едно мое древно стихотворение)> Кардиналчето не е баш папуняк (макар качулато), а пиленце малко по-едро от врабец и ааа, около дрозд. Изключително красив и възторжен червен цвят. Не се предава на фотографииите, не се описва с думи от поети и поетки. Кардиналчето е птичката на Виржиния (всеки щат си е заплюл по едно пиле и едно дърво, за местна гордост). Ако гугнете въпроса, сигурно ще изскочи отнякъде снимка с кардиналче и кардиналша, но в утрирани цветове....жалко! В щатска америца катеричките са главно два вида - - сиви, до светлосиви с бяло коремче и кафяви, като от европейския съюз. Казват, че ги деляла Мисис сипи! - река кръстена види се по настояване на някой наш пияч. Аз обаче не видях в Сан Антонио или ЛА кафяви катерички, макар да бяха с по-друга окраска. Из реднешко сигурно им се наслаждават като като аперитив, но при нас всичко всичко що фърчи или ходи на 4, не се яде. Има окръжно! От майски бръмбар доооо гризли, все са пет-ове. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Кардиналчето е птичката на Виржиния (всеки щат си е заплюл по едно пиле и едно дърво, за местна гордост). Аха, сега разбирам защо на оня бумбар* му викат Колорадски. Чакай да потърся да видя знамето на щата...  ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *така в с.Гинци викат на секи модел и размер бръмбари |
Здравка, видях ги! Видях ги тук!  До масите на тротоара пред едно кафене на ул. "Коперник" (това е в кв. "Гео Милев"  подхвръкваха и кълвяха трошици две врабчета.Само две, но пък сладури. Едното беше по-дребничко, може би дамата в двойката. Да се надяваме, че след време ще има и мъници  |
| В Китае потерявшаяся собака "обратилась за помощью" к полицейским http://russian.people.com.cn/mobile/index.html?pageName=newsContent&pagePara=%7B%22channelName%22%3A%22index%22%2C%22newsId%22%3A%229184283%22%2C%22pageNum%22%3A%221%22%2C%22listPageNum%22%3A%221%22%7D&v=1 |
| Ох, врабчетата... "Моите" живеят, 2 семейства, в стълба от който взимам ток. Буквално в стълба - влизат през свободните дупки за чашките. В незавършения отдушник на сауната, в дупките на тухла "четворка", живее друго семейство. През зимата се настанява в гнездото на лястовиците и сега от него стърчат перушини. В края на месеца, като се върнат собствениците, ще има разместване. В студовете зареждах хранилката на ябълката с трохи за канарчетата и врабците, но котката упорито настоява да лежи в хранилката и оттам да мята кръвнишки поглед към пернатите, та храненето се прекрати, за да не стане някой сакатлък. Дотук за двуногите. Преди 2 години споделих тук за проблемите си с котката и кучето. В крайна сметка заминахме зимата за Бургас и те си намериха нови стопани. Идваме миналата пролет и още не освестили се една заран в дървата някой плаче - коте. Стои вътре в дървата, не излиза. Подлъгах го с малко мляко, сипано на дълга обувалка. То близне, аз издърпвам малко обувалката, то, аз, то, аз и го измъкнах. Една шепичка косми. На следващата вечер пак там, но сред малините, се появи сестричката. Прибрахме ги - две палави пухчета. Скоро касиса на двора осъмна ограден - котетата начупиха филизите. За жалост не мина и месец палавата сестричка, Бела-ко, стана жертва на улична злополука - нещастна среща с лека кола. "Слънцето" Съни-ко остана самичка. Така до есента. На Димитровден се прибираме от ресторанта и пред къщи легнало едно едро, но омършавяло куче, с влажно-гладни очи. Не можехме да отминем - нахранихме го. На сутринта още беше там. Пак яде. Сдоби се с паница и сутрин получаваше дажбата си, преди разходката по "стария маршрут", познат от утринните разходки с предишното ни куче. Скоро захитря - нали беше волна душа, без каишка, съкращаваше разходката, като ме пресрещаше или през нивите или по междинната пряка. Изчакваше ме насред пътя, но винаги се прибирахме заедно. Лятото, една съседка, живееща в къща на края на улицата, се появи с дребна кафява млада кучка, която весело я придружаваше до магазина за хляб, мляко и други дребни покупки. Съседката замина преди зимата при дъщеря си в Испания и кучката се щураше по улицата бездомна - клета и гладна. Някъде в началото на Декември осъзнахме, че е заплодена и... сутришните панички станаха две. По едно време изчезна за 2 дена и се появи без корем, но с увиснали боцки. Е ти булка Спасов ден! Търчи до магазина за специална храна - кърмачка щото. После падна сняг, започнаха студовете, всичко се вледени. Мими, така я нарекохме, хапваше всеки път (сутрин, обед и вечер) набързо и беж някъде - ясно къде, при малките, които беше скътала нейде из съседните дворове. Къде? Опитах се да я проследя, но тя хитрата, натам тръгне, върне се, аз тръгна в една посока, тя по мене, чакам тя да поведе, сяда и ме гледа, сякаш тегли колко ми е акъла. Ами не стигна ми да открия къде беше скрила малките. На 50-тия ден, един комшия ми каза, че видял кученцата й, на съседната улица. Накиснах в мляко малко хляб и отидох на въпросното място. В един празен двор, покрай оградата навътре, беше се очертала пътечка в 40-50-сантиметровия сняг, вече понашарена от дребни изпражнения - мъниците явно бяха се разшавали. Стигнах, придружен от сподирилата ме Мими, до оледена дупка в снега. Оттам, чули шума, изскочиха две кученца, сиво-кафяви, като Мими. Но от дупката настойчиво скимтяха още няколко. С търпение, мамещ глас и малко насила, успях да измъкна още 3 черни, с бели нагръдници, кученца. Мале-е, това дребно куче, в този 15-20 градуса студ, беше се окучило в празния двор и отгледало само цели 5 кученца - 4 мъжки и едно женско! Както трябваше да се очаква, точно на 2-рия месец, Мими изведе кученцата си на площада и те заскимтяха на всеки ъгъл. Някой се беше опитал да ги върне обратно в двора, но снегът беше започнал да се топи, дупката да се пълни с вода, и кучката нямаше как да ги натика обратно в скривалището. Както и да е, малко преди обед, на път за магазина на площада, гледам един мъник се сврял зад една греда и леко скимти, не успяващ да се скрие от хората. А наоколо няма почти никой - една жена само се пийва кафето на масата пред магазина. Питам я - Това кученце нещо яло ли е? А'м де да знам! - отговори. Взех го на ръце и го занесох у дома. Колиба, завивки, панички в къщи от по преди бол. Черната топчица, с бели лапички, бял нагръдник и бял връх на опашката - получи име Чери. Е, викам си, извади късмет, Чери, ще си има дом, поне докато израсте. Да, но не. На следващата заран, изтърсва съпругата ми спалните завивки и какво да види - през улицата, в друг необитаван двор, Мими се опитва да събере кученцата си под едно стълбище. Не минали 2-3 дни, ето ги всички пред вратата - кучката ги побутва назад, но те напористо се навират в краката ти и гладно ти ближат обувките - иди ги гони! Междувременно някой беше взел едно от кученцата, та в двора се оказаха прибрани 4-ри малки кученца. Отвън на улицата остана майка им, бяло-светло-кафявото куче Боби (някои от съседите му викат Белчо) и появил, и присламчил се към "старшата" група, от не знам къде, черен красавец, куче, тип коли, Блеки. Та ние, клетите, за няма година време се сдобихме, все по милост божия, с женска котка в двора, две мъжки и едно женско кучета отпред, на улицата и три (едното кученце, а именно Чери, вече го взеха) кученца - Уно, Яго и Мери, в "предния" двор. Не знам докога тази зоо-градина ще работи, но сега от панички, подноси и торби с храна не можеш спокойно влезе ни в тоалетната, ни в склада на кухнята, ни в мазето (запазен периметър на котката). Котлоните и бойлера са целодневно на МАХ, и моя милост, Гарсон същи, търчи от улица в двор, от двор в мазе и обратно, 3-4 пъти на ден! Отделно абонамента в зоо-магазина и при ветеринара... Ох, как искам и аз като котката да се заплесна по врабчетата и навирил към небето глава да си мъркам (посвирквам, де!) благо... ... ПП. Нощес съм допуснал няколко правописни грешки, но това да е дерта ми... Ето ги мъниците -  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Foton Gyuro |
Здравка, видях ги! Видях ги тук! Много се радвам за теб и софийските врабчета. Защо ги няма варненските от толкова време, не разбирам.  Дали на са в Бали на курорт, докато отминат не особено приятните варненска предпролет и ранна пролет  ? |
| Г-н Фотон Гюро, шапка Ви свалям, очите ми се насълзиха, докато четох. Едно е сигурно, място в Рая вече имате. Бъдете здрав. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Foton Gyuro, 01 Мар 2017 23:05 В света ни има нужда от повече хора като Вас. Мъниците са прекрасни! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
| Ми разплаках се като четох разказа на Фотон Гюро. А кученцата ... с късмет. Прекрасни са. Гледах ги, гледах ги и си мислех кое бих взела, ако имах възможност и не можах да си избера. Добре, че нямам право на избор. Всъщност не е добре. Много искам да има куче, но ... Затова пък всички улични около нас са и мои. |