Домашни любимци и нелюбимци...
Отиди на страница:
се като четох разказа на Фотон Гюро. А кученцата ... с късмет. Прекрасни са. Гледах ги, гледах ги и си мислех кое бих взела, ако имах възможност и не можах да си избера. Аз бих си взел оня сладур горе, с муцунка като на гепардче. |
| Благодаря на всички за вниманието! Малко пояснения: Най-вляво, вперил поглед в камерата, с кафяво на ушичките е Яго. До него е единственото женско кученце, истинска красавица с герданче, Мери. Отпред целият в черно с бял нагръдник е Чери (горкият, вече обитава при новия си стопанин освободена по Коледа кочина!). Захапалият го за ухото сиво-кафяв бандит е Уно. Избирайте свободно подарък от сърце - доставка на адрес (за София) или получаване на място в подножието на Рила (70 км от София)! |
| котките са бахти въртоглавите животни. На моята единият син бега в събота. Днес го открих и го прибрах. Сега майка му го мрази, ръмжи му и му фучи, а брат му го отбягва и из целата къща се трупа напрежение без изгледи за развръзка като ф пиеса на Ибсен. |
| >>><<< Това котетета немат граници, и на Ибсен да развалят настроението?... Те, при мен котетата над 18 г. родителите ги наритват и после пищят, че не ги уважавали децата... |
| С децата е така, моят келеш май още ме уважава, но може и просто да проявява добро възпитание. Трудно е да се каже. |
| >>><<< Пред мен стои и не мърда един фильосовски въпрос - ако видя 4 малки циганета без майка, а едното малко по-бело, дали да ги прибера у един сандък, та да ги раздавам после... Мноо грубо звучи, ама си имам и такъв въпрос. Разбирам, и размерът има значение...ама па може и да си ги галиш до некое време.....знам ли?!.. А за Фотона и аз вдигам палец и да са му достатъчно фотоните из целия път!   |
| >>><<< Рекидж, не си прав! Докато те уважава си е келешче, а после мое да стане и келеш. Не трябва ние да взимаме акъл от котките, все пак сме поне едно ниво над тях,.. поне по образованост. Макар че снощи гледах няколко клипчета с котета...едното се покатерваше по стената да угаси лампата с ключа. Tакова и за президент става! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Не трябва ние да взимаме акъл от котките, все пак сме поне едно ниво над тях,.. поне по образованост. Сигурен ли си? Защото като ти им говориш те те разбират, но като те ти говорят ти не ги разбираш. Рекидж, че котките са бам башка е така. От както през август Мъро започна да обитава нашия ареал е най-чистото нещо у дома. Самия той рядко се почиства, защото тази дейност я вършат туземците Геро и Кити. Като почувства нужда от къпане се промъква последователно при двамата и те усърдно го почистват. И това го прави по няколко пъти на ден. Щом някой от тях започне да се почиства Мъро пуска мъркането на макс и се завира между мястото на почистването и нещастната глава на почистващия се, и последният зарязва себе си. Горката Кити го мие до откат, но Геро в един момент се усеща, че е прекаран и започва да го хапе по ушите. Обикновено завършват с леко сбиване. Но това няма никакво въздействие върху Мъро, защото при първия удобен случай пак се завира за къпане при Геро. И Геро къпе. Сега съм във форума, защото бях събудена брутално. Тримата се събрали на прозореца и решаваха някакъв спор при което прозореца дрънчеше страховито. Скочих на мига, защото реших, че става обир. Скандалджиите се разбягаха, а сега ми се подмазват. |
котките са бахти въртоглавите животни. На моята единият син бега в събота. Днес го открих и го прибрах. Сега майка му го мрази, ръмжи му и му фучи, а брат му го отбягва и из целата къща се трупа напрежение без изгледи за развръзка като ф пиеса на Ибсен. Прочети им Стриндберг! Или Кнут Хамсун. И Достоевски! Да имат бели нощи и да не бягат. Моята е бъкана от консуматорски ЕТАЦ. Нощем в мрака два пъти настоява да яде пастет "Гурме". |
Моята е бъкана от консуматорски ЕТАЦ. Нощем в мрака два пъти настоява да яде пастет "Гурме". Ми като не развъждаш мишки. Котките и мишките си имат нощен живот. И едните и другите излизат през нощта да се хранят. И незнам защо Бърти Устър настоява, че котките "настояват за осем часовия си сън". Котките спят по 16 часа и будуват по осем при това мешано. На мойте задължително им пълня паничките вечер преди да си легна. Изключително рядко пропускам и винаги бивам наказвана моментално.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
И незнам защо Бърти Устър настоява, че котките "настояват за осем часовия си сън". Щото Бърти познава само Огастъс и вкъщи не отглежда нито един представител на това благородно съсловие. Сигурно Джийвс е против почистване на котешки тоалетни. Пък и двамата не ги свърта вкъщи. Животното ще бъде самотно и нещастно. |
Сега съм във форума, защото бях събудена брутално. Тримата се събрали на прозореца и решаваха някакъв спор при което прозореца дрънчеше страховито. Скочих на мига, защото реших, че става обир. Скандалджиите се разбягаха, а сега ми се подмазват.   |
| Тия двамата отзад са умници.Как подозрително те гледат какви ги вършиш. Тия отпред са деца на радостта и играта. На мен ми трябва куче , но искам да е от малките породи , не мога да се справя с големите . Като ги гледам тия са с големи лапи , ще станат големи кучета. ??? Каква е майка им? Голяма ли е? Гледах много котки . Живея на първия етаж и като ги подгонят уличните кучета скачаха на терасата. Така се оказах с първата котка. Като се разболя зачезна и не искаше да влезе в къщи , едва когато не се държеше на крака и умираше влезе. Стоя 3 дни и почина на първи март преди 3 години. Живя 7 години и снабдявах виладжиите с превъзходни едри животни. През зимата обаче зачезваха от вилите. Много котки от потомството и или бяха прегазвани , подгонени от уличните кучета , или направо на 2 пъти виждах глутница улични кучета как ги наобикаляха и ги убиваха. Особено ми беше мъчно за една с бяло коремче и с черна направо като наметнато с черна пелерина. Беше се научил да чиша и ака в тоалетната чиния, Омръзна ми да се разделям по такъв начин и нямах до тази зима. Тази зима в големите студове на село се завъртя една котка пак подгонена от уличните кучета. Затворих я в пералното помещение на топло.Сега е бременна . Не ми дава обаче да я хвана. А трябва да я обезпаразитя. |
 туй благодарение на любимата страница Dom bez kota to głupota | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Dom bez kota to głupota За да няма обидени любимци, добавям към горното (благодаря на SgtTroy за подсказката) и: Dom bez psa lub kota, to jak ogród bez kwiatów - Къща без куче или котка е като градина без цветя. |
| Разглеждайки гореспоменатите странички, попаднах на рецензия за томчето стихове на Катажина Георгиу (Katarzyna Georgiou) "На кого мърка котката" (Komu mruczy kot). В рецензията, озаглавена "Мъркаща поезия", се казва: "Животът в томчето (...) тече бавно, със свой собствен ритъм, протягайки се като котка. (...) Котките играят значителна роля в томчето (...). Те са не само герои на снимките, но и наблюдатели на всекидневието, гледащи на човека от своя, дистанцирана, котешка перспектива". - http://www.eioba.pl/a/5crh/mruczaca-poezja |
| Котките са величествен обект и на поезията на нобелиста Томъс Стърнз Елиът. Пускала съм ви прекрасно стихотворение. Уики: През 1939 г. Томас Елиът публикува хумористичния сборник „Книга за практичните котки на стария опосум“. Като първото му издание има илюстрация от автора на корицата. През 1954 г. композиторът Алън Роусторн избира шест от стихотворенията, включени в книгата и ги оформя за изпълнение от оркестър. След смъртта на поета мотиви от книгата стават в основата на известния мюзикъл „Котки“ на Андрю Лойд Уебър. Мюзикълът е игран за първи път през 1984 г. в Лондон, а на следващата година вече е на Бродуей. Кучетата са обект на Сергей Есенин. Ето едно нетъжно стихотворение: Сергей Есенин Собаке Качалова Дай, Джим, на счастье лапу мне, Такую лапу не видал я сроду. Давай с тобой полаем при луне На тихую, бесшумную погоду. Дай, Джим, на счастье лапу мне. Пожалуйста, голубчик, не лижись. Пойми со мной хоть самое простое. Ведь ты не знаешь, что такое жизнь, Не знаешь ты, что жить на свете стоит. Хозяин твой и мил и знаменит, И у него гостей бывает в доме много, И каждый, улыбаясь, норовит Тебя по шерсти бархатной потрогать. Ты по-собачьи дьявольски красив, С такою милою доверчивой приятцей. И, никого ни капли не спросив, Как пьяный друг, ты лезешь целоваться. Мой милый Джим, среди твоих гостей Так много всяких и невсяких было. Но та, что всех безмолвней и грустней, Сюда случайно вдруг не заходила? Она придет, даю тебе поруку. И без меня, в ее уставясь взгляд, Ты за меня лизни ей нежно руку За все, в чем был и не был виноват. |
