"Опитвам се да огрея навсякъде, но не мога да стигна Тодор Живков", призна скромно премиерът Бойко Борисов преди две години. И поясни, че това му е работата - да огрява навсякъде. С тези две реплики от град Пескара бившият бодигард на Първия сподели политическата си философия - да гони Живков по популярност и успехи. Борисов току-що беше направил поредната крачка нагоре - футболна победа над отбор на италианския парламент. Но оставало още много: "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков да направим, би било огромен успех за всяко правителство."За капак Борисов обясни, че щом 20 години след падането на Живков от власт никой не го е забравил, а 100 години след раждането му медиите пишат за него, означава, че той трайно е заел място в историята.

Година по-късно тържествата за 100-годишнината на правешкия симпатяга "гръмнаха". Едни се "гръмнаха" от кеф, други - от яд. В родната къща на Живков, обърната на музеен комплекс, беше открита експозиция под наслов "Тодор Живков и светът - отминало настояще". Граждански организации протестираха и се писаха протестни писма до Европейския парламент, германския канцлер Меркел и Европейската народна партия. Казано им беше, че ГЕРБ нарушава грубо прясна резолюция на Европарламента, в която се казва, че Европа няма да бъде обединена, ако не формира общ поглед върху историята си, не признае нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими като общо наследство и не започне честен и обстоен дебат за техните престъпления.

Още година по-късно, в петък (19 октомври), фенове и душмани на Живков стигнаха до бой в Софийския университет. Поводът - организирана от историческия факултет на Алма Матер научна конференция за делото на Людмила Живкова. Заобиколен от културтрегери от някогашната свита на Людмила, включително и кадри на ДС, деканът Пламен Митев обясни, че шумът по темата е доказателство, че не можем да зачеркнем миналото си.

Живков и Людмила са незабравими за тези, които имаха нещастието да ги гледат и слушат, и неразпознаваеми за останалите. Той режеше ленти, тупаше по гърба и целуваше когото трябва, експлоатирайки низките страсти на номенклатурата. Тя превърна 1300-годишната ни история в паралелна реалност, с която да подмени истинската. Междувременно свитата й се осведомяваше редовно за реалността от баба Ванга, а народът халюцинираше с асамблеи и спартакиади.

После задуха вятърът на промяната. А след него ни налегна задухата.

Автор: Огнян Стойчев

Въпреки че например опитът на Никола Саркози да осигури политическа кариера на един от синовете си показва, че на изкушенията на властта се поддават и политици при демокрацията.

Първата изненада е, че Живкова не провежда линията на баща си, втората, че търси културните корени на българите и тяхната държава в дълбоката древност, а третата, че пропагандирането на културните постижения в българските земи и на световните в България не се ограничава с характерната за либерализираща се Източна Европа посока - Запада, а добавя към нея и източните вярвания.

Болгарский лидер Тодор Живков, находясь у власти, не только делал все, чтобы его дети ни в чем не нуждались, но и активно помогал им в партийной карьере. Его любимицей была дочь Людмила. Она получила блестящее образование, а ее карьера была стремительной. Член политбюро ЦК БКП, министр культуры -- казалось, это не предел возможностей ни ее, ни ее отца. Тот, разумеется, всячески потакал своей любимице. А вот соратники по партии нежных чувств отца к дочери не разделяли. Скоропостижная смерть Людмилы Живковой в 1981 году, говорят, была напрямую связана с нелюбовью к ней со стороны товарищей по партии. Впрочем, дело ее продолжало жить. Тодор Живков постарался превратить дочь в символ культурной и научной жизни страны. В 1982 году в стране был создан Фонд Людмилы Живковой, который возглавил ее брат Владимир, до тех пор практически не упоминавшийся. Этот пост он занимает до сих пор, хотя, конечно, возможности фонда и его влияние после падения коммунизма заметно сократились.

Некадърни, прости и алчни хора нахлуха на всички нива в управлението
Все за същото с нарастваща тревожност
12 Декември 2010
Николай Слатински

Не зная как се чувствате вие, но на мен лично ми настръхват косите от това, което виждам, чувам, подразбирам и научавам! Повече от 20 години вече следя политическия живот у нас (дори съм участвал пряко в него), но мога да кажа абсолютно убедено – такова чудо не е било!

Никога досега толкова много слабообразовани и некомпетентни, зле професионално и морално, често просто некадърни и направо прости, нерядко безпардонни, при това алчни, ловки, повратливи хора не са нахлували във всички нива на управлението на държавата и общините!

Свидетели сме на явление, на феномен. Направо - на бедствие, което напоследък започва да придобива чудовищни размери и се превръща вече и все повече в заплаха за демократизацията, модернизацията, европеизацията и дори за националната сигурност на страната ни!

Министерствата и агенциите са пропищели от гербските назначения, от тези орляци и ята, които опоскват човешки съдби, съсипват доказани експерти, изхвърлят можещи специалисти (сега се вихрят масово атестации на служителите и всеки, върху когото е паднало клеймото за неблагонадеждност, получава безпощадна ниска оценка, която или го изхвърля незабавно от администрацията, или обрича кариерното му развитие на безпътица и безперспективност.

Наплодилите се в България за тези 20 години всевъзможни вузове, вузчета и вузченченца са снабдили голяма част от настъпващата по всички фронтове гербска кадрова стихия с бакалавърски и магистърски дипломи. Други пък спекулират с вносни дипломи, както стана безпощадно ясно с Калина Илиева (но тя не е единствена и неповторима, бих препоръчал на премиера да си огледа докато е време най-внимателно заместничките и заместниците из министерствата и агенциите).

Макар че понякога е достатъчно да си любовница или любовник на министъра или на някой евроексперт, за да получиш висш управленски или съветнически пост, да отговаряш за еврофондове, да кадруваш както Партията иска, да шеташ на държавни разноски с възлюбения по света и у нас… Всичкото това - ако вече не си се вредил(а) във властта по известния от радойралинско време принцип на „Стигна Ком лежешком”, водейки се от правилото: „4 минути позор с пишещ листите политкомисар или закапече - 4 години мандат!”…

А за някои най-фрапиращи случаи като рапър в депутатска листа, шофьор на ТИР - спец по еврофондове, Мадам – спец по социални въпроси, самбист – спец по БАН, опериран от национално чувство хитрец – спец по българи в чужбина и какво ли още не, просто не ми се говори!

Само че обслужващите, обгрижващите и облизващите медии се възторгват когато премиерът се раздели, силно огòрчен и възмỳтен, от поредната смехотворна кадрова издънка, но не си правят труда да зададат единствено правилният, верен и точен въпрос: Какъв е механизмът за подбор на хора в „ГЕРБ”, че става възможно подобни потресаващи недоразумения и излагации да додрапват до такива високи постове и позиции?

Кадровият разврат, разгул, разгром в администрацията, на който сме свидетели започва да ми напомня на болшевишкия напор на конекрадците и касообирачите, готвачките и чистачките през 1917-1920 год., изместили, изгонили или изтребили цялата руска администрация, вдъхновени от лозунги и пропити с манталитети от типа „Няма незаменими хора!” и „Няма човек – няма проблем!”.

Сред тълпите и ордите от неподготвени и нескопосани гербски кандидати за славата, които препускат из властта, разпореждат се с човешките съдби и изхвърлят на улицата и малкото читав „материал”, оцелял след бесните кадрови чистки, неизменно съпътстващи Прихода при всяка смяна на управляващите, се губят наистина свестните и почтени (а такива има, има! – аз познавам някои от тях в МВР и МО) партийни членове и понякога – симпатизанти на „ГЕРБ”, които си тежат на мястото и мъкнат цялата тежест на хаоса, повсеместно забъркан от тяхната партия – Партията на управленската немощ и мениджърската несъстоятелност, която лесно може да се изроди в Партия на простотията и арогантността.

Здравата, непокварена и съхраняваща напук на всичко достойнството си, част от нашето общество (тя постоянно и необратимо намалява, обаче) осъзнава, а ако не осъзнава, чувства подсъзнателно и с оголените си нерви – какво се случва в страната ни!

Именно затова огромното мнозинство умни и разумни българи смятат за въпрос на принцип да се разграничат по някакъв начин от тази власт и особено – от нейните лидери! Вижте в нета – форуми, чатове, скайп, Фейсбук – всеки, който може да се изразява внятно и да пише грамотно е огорчен, отблъснат, отровен, омерзен от недообразоваността, недоучеността, недовъзпитаността на днешните властимащи! Ето го първият за тези 21 години надпартиен консенсус между умните хора в България! Ето го първото национално съгласие между разумните личности в България!

Да си интелигентен човек днес в страната ни означава да се чувстваш лично засегнат, лично обиден, лично разстроен, лично паникьосан от интелектуалните, умствените, професионалните и моралните „качества” на първите лица в правителството и парламента! Малко, много малко са способните, образованите и възпитаните хора у нас, които да не изпитват стрес, страх и срам от езика, поведението, маниерите, плоските номера и тъпите хватки на формалните неформални и неформалните формални първи партийни и правителствени ръководители…

И все пак, когато става дума за нещо мащабно, всеобхватно, системно, когато случващото надхвърля всякакви мислими и немислими рамки, очевидно трябва да се вгледаме под повърхността на ставащото, да осмислим неговите, както се казва, коренни, структурни причини.

Защото тук очевидно има нещо много по-дълбоко. Тази ментална деменция, тази професионална деформация, тази анти-интелектуална деструкция взема толкова драстични размери, че не може да бъде обяснявана с нелепо стечение на обстоятелствата, с индивидуални недостатъчности, личностни липси, персонални дефицити на отделно взети, високо позиционирани в държавата властимащи.

Ако само си кажем: Какво искаш от бивш охранител и недоучен физкултурник! – това би било прекалено опростенчески, даже малко жестоко спрямо тях двамата. То само ще ни отдалечи от истинската диагноза, ще ни насочи не към заболяването, а към неговите симптоми.

Не, не и не! Петната, туморите, ръждата, плесента, избили през последната година – година и половина по лицето на държавата и обществото са много повече и преди всичко следствие от дълбоки вътрешни процеси, вътрешни възпаления, вътрешни абцеси. И всички ние, всеки някак и всеки по своему сме виновни за болестта, разяждаща България и българите. Болест, която вече изхвърля вътрешните патологии върху външния ни облик, правейки го вече все по-очевидно отблъскващ и уродлив.

Виж целия текст в личния сайт на Николай Слатински