Отиди на страница:
| Емил Боев и Авакум Захов са върхът! Никакви свилени кенари. Само чохени контошчета. |
 Спомням си, че имаше един друг съветски отговор на Джеймс Бонд, но му забравих името - бая дебела книжка беше...спомням си само, че се присмиваха на краля на рока наричайки го Елвис - пелвис...а като става дума за конференции, ето и наблюдения от една подобна:"Белене в един друг ракурс" Тръгнали хората от интелектуалните среди да се сбират на пресоконференции и да обсъждат разни много важни неща. За да не остант по-назад тружениците от катедра "Дървена философия" решили да спретнати и те една на тема "Белене в един друг ракурс". Както си му е редът, поканили журналисти, телевизии, радия, вестници, списания, разни "светила" за гости, като даже не пропуснали и такива от странство. Е, вярно, че повечето "светила" били с поизтекъл срок на годност, ама все пак - светила. Защракали фотоапаратите, записукали микрофоните ( било тясно и се получила нееднократно микрофония), заръкопляскали кибиците и конференцията, така да се каже започнала. За ордьовър - двама господина в банскофеодална възраст скръстили лингвистични шпаги относно произходът на наименованието на тази така нашумяла в последно време географска точка. Докато господин Мадарски защищавал тезата, че семантично погледнато наименованието Белене може да бъде свързано с глаголът обрисуващ покриването на дадена повърхност с бяла боя, то господин Шашмарков бил непреклонен в твърденията си, че в действителност точно другото значение на белене, онова което е сходно с обелване, забелване, отлюспване и т.н.т. е било взето предвид при назоваването на населеното място. Дискутирали горещо двамата и за контрастът Черно-Бяло ( Чернобил - Белене) и за възможностите за възпяването на това населено място и бъдещо леговище на ядреноенергетична централа в епични произведения. Единодушие било постигнато именно по последния въпрос, тъй като наистина Белене може да се римува и с целене и с делене и с мелене, докато Козлодуй може да се римува само с...а бе, не е за пред такава широка аудитория. След това думата взел неофолклористът Хаджинеделчев, който за аурална илюстрация дори бил домъкнал един огромен магнетофон "Мамбо" от който звучали бесните ритми на популярният в средата на миналия век неофолклорен шлагер, възпяващ дискутирания обект: Джип,джип,джип,джип - Белене, много си е гот. Три години бачкане- карти и белот. При дисектирането на скритите послания в тази неизвестна на съвременната младеж творба на родния неофолклор господин Хаджинеделчев не забравил да подчертае прогресът който сме претърпяли за малко повече от половин век. -Само преди около шестдесетина години джиповете бяха ведемоственни и бяха карани от служителите на Народната милция. Днес,вече, внуците на тези служители могат да си позволят да притежават частни такива ( които са хем по-мощни, хем по-лъскави) и да развеждат с тях фолклорни величия по дискотеки и барове. Тогава, в онези години белот се играеше по дървените нарове в бараките на концентрационните лагери, но днес той вече може да бъде игран и на яхти из Ривиерата. Да не забравяме, че и тогавашния белот не е като сегашния! Нито без коз, нито всичко коз е имало в онези години... Прогрес, дами и господа - прогрес! Редили се там и други светила на дървенофилософката мисъл, разтягали своите локуми, славели туй или онуй, гневно оплювали друго и изобщо си се получила пресконференцийка за чудо и приказ. Една девойка трябвало да произнесе заключителното слово,което било на тема "Мама и нейния допринос в популяризацията на белия цвят посредством тюрбани и костюмчета", ама нещо се порасърдила и си отишла. Накрая, за десерт, думата била дадена и на видния гост от Канада - представителят на Либералната партия в Онтарио - господин Прадип Чаудхари. За съжаление той имал толкова тежък педжабски акцент, че единственното което можело да се разбере от ентусиазирания му говор било нещо от сорта на: -Енергетиката е дойна крава. Поучете се, дами и господа от челния опит на ведущите капиталистически държави! Ето, ние тук в Онтарио, под вещото ръководство на премиера Далтън МакГинти успяхме да "залевиме" милиарди кинти! Само като кажеш: За народа е! и хората си трайкат и ти си ги доиш с данъци до дупка! След официалната част имало бюфет със сандвичи и разни алкохолни и безалкохолни напитки. В интерес на истината, тази част на пресконференцията се оказа най-успешна, тъй като болшинстовото от присъствуващите бяха дошли именно заради нея. |
| Грациане, пиши! Историята требва да е разноцветна, а не двигательно серая като цоклите в казармата и затвора. Само това напомняне стига: Джип,джип,джип,джип - Белене, много си е гот. Три години бачкане- карти и белот. |
| Грациане, "Джин Грин Неуловимия" от Гривадий Горпожакс /фактически трима автори - Овидий Горчаков, Григорий Поженян, Василий Аксьонов/. Между другото, беше много, много търсена по времето, когато бях юноша бледен. Имаше истории за коли, за лули...Научавахме доста за неща и места, които и където не мислехме, че ще видим. ---------------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
"Джин Грин Неуловимия" "Недосегаемият".  Четох я в пубертетна или предпубертетна възраст, много бях впечатлена.  А за кенара не съм съгласна. Памучният е доста плътна материя, за копринения - не знам, но едва ли е толкова прозрачен, че да се гледа през него. Май по-скоро става въпрос за това, че понякога човек си мисли, че вижда нещо, а всъщност нищо не вижда. |
| Абе от тези "старите" нито Джеймз Бонд ме кефи, нито Емил Боев. Не си падам по шпионските романи с идеологически измислици. Виж криминалетата - Александра Маринина ! Истински професионалист. |
| "лъчезарно дебилния Джеймс Бонд" 10 от 10, по-точна оценка не съм чел . Днес има клубове на привърженици на агент 007, и ги дават по телевизията - тъшак!Но това си е част от британската занимателна култура, по-специално - шпионската. Тия хора винаги неимоверно са се впечатлявали от шпионажа. Имат го за нещо специално, за особено токсично и привлекателно. Едни от най-добрите им писатели са опитвали шпионска кариера. Едни от най-добрите им дипломати са били съветски шпиони. Хум - хау. |
| У дома бе останала риза от свилен кенар с бродерия във виолетово около пазвата, от прабаба ми, крушевска бежанка след Илинденското въстание, по произход влахиня, от влашката махала, де, на Крушево. Наистина бе силно прозрачна, а местните фолклористи и колористи казват, че виолетово в бродерия било необичайно... |
| "-Само преди около шестдесетина години джиповете бяха ведемоственни и бяха карани от служителите на Народната милция. Днес,вече, внуците на тези служители могат да си позволят да притежават частни такива ( които са хем по-мощни, хем по-лъскави) и да развеждат с тях фолклорни величия по дискотеки и барове." *** Грацьо, ами ти не се ли уреди? Не ти ли стига че си под крилото пенджабско? Или немаш джип? Ами купи си бре!? И пак недоволен. В БГ - милюцинери, в Канада - леваци пенджабци. Ми нали за това се борИ, бре дисиденте? |
| "Джеймс Бонд, с два бърбана в себе си, седеше в чакалнята на летище "Маями" и си мислеше за живота и смъртта." |
На фниманието на дописникът написал горната статия, както и на литературните разбирачи, грачили след него от вузторг - Емил Боев, разузнавачът комунист не е прототип на Бонд! Цялата поредица от истории за ненадминатото българско ченге е написана в смущаваща прилика (ПО-СКОРО НАГЛА ИНТЕЛЕКТУАЛНА КРАЖБА) с романите на Реймънд Чандлър. Родният Боев е копиран акуратно и детайлно и първообразът естествено е Филип Марлоу. Както всяка копирка, така и тази на родното ченге бледнее и скърца поради зле поставени чаркове. Хубавото в образа на Боев са лафовете пропити с мрачен хумор, както и непукизмът, когато се отанасят за собствения му живот( неща, които Райнов краде от Чандлър по най-хладнокръвен начин, имайки сигурноста, че не може да бъде съден за плагиатство в онези години в ОНАЗИ държава).Но Боев вече не непукист и забравя за готиния си хумор, когато въпросите започват да допират Новата Променена Родина и братския СССР. Тогава нашият герой, престава да бъде човек и неизменно се превръща в един изконен Данко. Което е доста плоско и досадно и естествено няма нищо общо с Филип Марлоу. Всички книги с Емил Боев завършват с достоен Данковски епилог, което превръща удоволствието от все пак добре подредената( е, вярно пооткрадната) проза на повествованието в унило захлопване на последната страница, съпроводено от унила усмивка. Толкова за Данко крачещ смело напред с пламтящо съце в лявата ръка и зареден наган в дясната...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ivo kunchev |
| Предлагам да се оранизира подписка за провеждане на благодарствена и естествено научна конференция на тема:"Емил Боев и влиянието МУ върху съзнанието на подрастващите в годините 1970 - 1976." Предлагам също конференцията да се проведе в така нареченото Малко НДК, сградата точно до голямото НДК на юг от централния вход.Емил Боевците знаят защо... |
| Как' Сийке, права си. Кунчев - точен за Боев - Но си беше интересен... ------------------------------------ Блогът на Генек |
| Чохени контошчета.... ..това от някаква приказка беше май, така и не разбрах точно какво е. Спайдере, подсетете... |
Книгата-отговор на злостната идеологическа диверсия на капиталистите - образът на Джеймс Бонд е "Горе-ръцете или Враг номер едно". Там си има всичко - и честни съветски милиционери-гебешници и бдителни ученици с начална форма на шпиономания и съвестни кондукторки на тролейбуси и злия, но осъзнал се ЪХ-000 и недопочетноспиртосаният оберфобергогердрамхамшнапсфюрер Фон Гаден и разбира - архизлодеят, полковник Скрито-Покрито. И най-вече - много забавни илюстрации  |