Отиди на страница:
| Очевидно начална и предучилищна педагогика не стига, за да се прецени, че смелост и кураж не се съотнасят както смелост и храброст. Очевидно българо-съветската дружба не е била достатъчна, за да се направи една топла връзка София-Тарту. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Понеже се върнахте до Платон и ученика му - Аристотел... В античните времена мъжеството, умереността, мъдростта и справедливостта са четирите основни добродетели. courage, coraggio идва смислово от гръцкото ἀνδρεία, което директно означава само едно - мъжество. А синонимите са тънко нюансирано множество. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctora |
за да се направи една топла връзка София-Тарту Връзката се превеше през Москва - Московско-Тартуска школа.  Мъ може инфото да не е стигнало до тебе все още. Щото не се учи в начална училищна педагогика действително.  Впрочем за словно излишество се говори от едни доста по-далечни времена (ако се съди по етимологията на термина примерно). Обаче ти не се хаби чак за таквиз екскурси, стой си у форума и се заяждай, по-простичко е.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
courage (n.) c.1300, from O.Fr. corage (12c., Mod.Fr. courage) "heart, innermost feelings; temper," from V.L. *coraticum (cf. It. coraggio, Sp. coraje), from L. cor "heart," which remains a common metaphor for inner strength. In Middle English, used broadly for "what is in one's mind or thoughts," hence "bravery," but also "wrath, pride, confidence, lustiness," or any sort of inclination. Гласувам за сърцатост. И е най-красиво. |
Връзката се превеше през Москва - Московско-Тартуска школа. Мъ може инфото да не е стигнало до тебе все още. Така е. Още съм в годината 1960, та Москва за мен е само междинна спирка.... |
| Оххх, Терзийски...Не се научи, че за да ти оценим талантеца, трябва да спреш да бъдеш толкова маниерен и да се научиш на искреност. Хем в Ямбол ти го казахме. Ама не ни чу. |
| българинът е загубил работните си навици, себеуважението, достойнството си и уважението към другите... |
".Не се научи, че за да ти оценим талантеца, трябва да спреш да бъдеш толкова маниерен и да се научиш на искреност" Писи, точно и изчерпателно! Пък то едни по горе дъвкаха и плюха, дъвкаха и плюха..... |
| "Кво точно му дъвкаха? Сръцето или мъжеството ?" *** Сибилка и Светицата дъвкаха мъжеството,наш бонгу... курa-жа. Сръцето го оставИха за Писи и твойта тъща. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Bay Hasan |
Българинът е загубил кураж и смелост Добре сте изяснили подробностите, но не сте видели грешките в основната теза. Обективно, днешният българин е по- смел. Милион са на гурбет и в емиграция, милион са самонаетите или издържащите се от самостоятелен дребен бизнес, милион постоянно нарушават закона. А това са все неща, които ги нямаше "преди" и за които се изисква смелост. Оптимизмът е това, което загуби българинът, а не куражът. По три главни причини : - застаряване. Нацията ни остарява и в чисто демографски смисъл, и в исторически, а оптимизмът намалява с възрастта. - депопулация. Как да сме оптимисти, като децата и младежите не стигат и половината дори за просто възпроизводство? - информираност. Банално е, но е вярно изречението за "трупам мъдрост, трупам тъга". Оттук е и субективното усещане за нещастност. Кризата допълнително и много силно уморява и обезверява хората. Бангладешците и техните роднини у нас, обективно живеят в пъти по- зле от средния етнически българин, но те са по- млади, бележат демографски ръст и не се интересуват от това, което става по света и у нас. Затова се самообявяват за по- "щастливи", а обективно страхът и стресът при тях са просто по- дълбоко. |
Оптимизмът е това, което загуби българинът Да. И още една причина - изолация от общественото управление. |
| Ако се абстрахираме от егото на автора, според мен това за мрънкането на българина е колкото вярно, толкова и вредно. Не е казал неистина. Сходни на френската дума кураж ("courage"  са италианската "coraggio" и испанската "coraje" и са синоними на българската "сърцатост" (благодаря на Монблан и Дорис). Сърце на испански е "corazón", на италиански "cuore", а на френски "cœur". Произходът на думата е латински "cor, cordis", която пък дума на свой ред идва от санскридската дума "hrid", означаващо "подскачащ", и оттам до гръцкото "καρδια". Не намерих връзка с гръцката дума за мъжество, но не претендирам за изчерпателност. Има нещо друго много интересно поне за мен. Японската дума за сърце е "кокоро" ("心臓" и винаги съм се чудела дали приликата е случайна.Забелязвам нещо друго от коментарите под интервюто: питам се доколко сме склонни да изтърпим чуждата интелигентност? Не е ли време взаимно да си признаем хубавите качества и таланти? Каквито и да са възгледите на този автор предпочитам да чета негово интервю пред интервю на Слави Трифонов. |
Не се научи, че за да ти оценим талантеца, трябва да спреш да бъдеш толкова маниерен и да се научиш на искреност. За едно око, което се вглежда професионално, една (тази) маниерност може и да идва в повече и да е дразнеща, но за един обикновен (каквото и да значи това) българин, който не притежава "микроскопа" на професионалния филолог или литературовед, тази маниерност може да е незабележима на съзнателно ниво и полезна за възприемане на авторовите тези на подсъзнателно ниво. А целева аудитория на КТ предполагам са по-обикновените (каквото и да значи това) българи. Същото бих казал и за останалите забелжки - да не забравяме за кого е писано и кое все пак е главното. В този смисъл -  за коментара на внимателният относно оптимизма и причините за неговата липса. |
| Опааа, тук разговорът е останал недовършен, не по моя вина, таман да си кажа каквото имам и се оказа, че малко съм "фризирана". Кофти. Но тъй като нямам навика да си оставям магарето в калта, кураж, бе, кураж, какво да го правя туй сърце, не се рипа срещу етимологията, еееей, да! Но да си предствим, че съм един начинаещ преводач и съобразявайки се със сърцатата етимология на куража , пипвам един сайт за френски поговорки на тема кураж и започвам, според препоръките и предпочитанията на тук присъствалите езиковеди да превеждам: « Le courage, c'est de ne pas avoir peur. »de Jacques Chirac Да си сърцат означава да не се страхуваш. « Quand le lion saigne, les chacals reprennent courage. » de Proverbe arabe Когато лъвът кърви сърцатостта на чакалите се връща. « Faute d'adversaire le courage s'étiole. » de Sénèque При липса на противник сърцатостта повяхва. « Beaucoup d'insensibilité prend parfois figure de courage. » de Pierre Reverdy Безразсъдството в повече понякога прилича на сърцатост. « Le seul courage est de parler à la première personne. » de Arthur Adamov Единствената сърцатост е тази да говориш в първо лице. Мога да продължа и до утре, и с още по-комични преводи. Е, харесва ли ви сърцатост вместо смелост? София, за плеоназма, специално:Courage ardeur, assurance, audace, coeur, confiance, constance, crânerie, héroïsme, valeur, patience, bravoure, hardiesse, cran, intrépidité, vaillance, fermeté, persévérance, résolution, volonté, ressort, force, décision, téméraire, âme, ardeur, culot, hardi, force, résistance, vertu, volonté, rigoureux, fierté, leçon de courage. Ако ще и всичките тия синонимчета с подтекстове  да ги навържа след "кураж", смисълът няма кой знае колко да се промени след изчерпващото "смелост".Със здаве  от френската ми филология,  |