Отиди на страница:
щото при нас бизнес няма Понамирва се, все още, ама е изчезващ вид, както е написал г-н Данев. Още малко усилия от страна на бирници и синдикати и ще стане абсолютен факт |
| Бизнес можеш да търсиш във малките предприятия, защото средните и големите се осират със "експерти" с роднинска връзка. |
| Бизнес можеш да търсиш във малките предприятия, защото средните и големите се осират със "експерти" с роднинска връзка. |
Не четеш внимателно. И в чужбина, писала съм. Можеш ли да ми изброиш няколко изнесени в чужбина български производства. |
| Ъ ъ, точно така Сибила. На работодателите все някой им пречи. Хищни бирници, завистливи синдикати, злобни майки с деца и без деца, алчни пенсионери, озверели работници, дето бият и убиват за едната заплата и т.н. А те сиромашките гърбят ли, гърбят с пот на челото, че и в задниците дори, да изхранят тази неблагодарна пасмина. Кепенци хлопнаха дребните, дето ги удушиха монополите и големите вериги. И някои големи хлопнаха, дето случиха на работодатели и чужди инвеститори. Да ти напомня "Кремиковци", БГА "Балкан", "Плама", "Химко", ОЦК и т.н. И други, дето внесените от ЕС регулации не им понесоха. А изнесен бизнес зад граница почти няма. Чух за един Ковачки, дето го погнали сръбските рorezni inspektori. Сега ти ми посочи читава фирма, дето бирниците сме я стъркали ? |
| Измислят си причини! Реално в България има най- ниските данъци, най- ниските разходи за заплати и осигуровки и т.н. Всичко останало е тяхно собствено дело, а именно: нелоялна конкуренция, сив сектор, нелегален внос, подкупна държавна администрация(като не щеш да плащаш, ще се оплачеш на шефа му и забравилия се държ. служител ще го уволнят) и т.н. |
| Има много работодатели, изнесли бизнес в чужбина и то не отскоро. Ходих си в един Мол, например, видях българска фирма - производител на детско облекло, всичкото - произведено в Китай. Още: Чети тук: b]Фирми изнасят бизнеса си в чужбина заради липса на кадри[/b] Една трета от безработните висшисти са икономисти и юристи Ванина Стоянова Липсата на квалифицирана работна ръка се превръща в пречка пред нуждите на чужди и местни инвеститори. Това е и причината някои производства да бъдат изнесени в съседни държави, където има достатъчно квалифицирана работна ръка, съобщи вчера зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Той посочи, че подобни намерения имат фирми в областта на електротехниката, машиностроенето и химическата промишленост, които може да се насочат към Турция. http://www.segabg.com/article.php?issueid=9919§ionid=16&id=0000101 След западните и българските фирми започнаха да изнасят производството си оттатък Дунава Но западните компании упорито настояват да правят бизнес в Румъния, а не у нас. Някои от тях обясняват, че са проучвали възможностите да направят вложения в България, но са се отказали заради постоянно променящото се законодателство, голямата бюрокрация, безбройните регистрационни режими и лошата инфраструктура Не по-малко тревожно е, че и българските фирми започнаха масово да изнасят продукцията си в Румъния. Първата вълна от наши компании, които отидоха на север, беше през 2004 година. Тогава там се опитаха да заемат позиции фирмата за автомобилни масла “Приста ойл”, акумулаторните батерии “Монбат”, газ станциите “Кълвач инженеринг”. Не останаха по-назад и търговски вериги като “Техномаркет” и кооперацията “Панда”, част от “Офис 1 суперстор”. Софтуерните компании “Фадата”, куриерските услуги “Спиди” също отвориха свои офиси в Румъния. Списъкът на български вложители в северната ни съседка може да се обогати с “Олинеза”, “Кенди” и “Ален мак”, които изнасят продукти за там. “Белла България” не е изключение и също направи опит да открие производство на бутер тесто в Румъния. “Арома” пък избра друг подход и създаде румънска фирма със собствена дистрибуция, а “Фикосота” продава отоплителни уреди и прахове за пране. http://novinar.bg/news/rumaniia-pechelibrvojnata-za-investitciibrna-balkanite_MjU5Nzs2Ng==.html# Търси си данните в нета, гъмжи. |
| Ъхъ, Бирник, и на чуждите работодатели все някой им пречи в България, та се изнесоха на пожар, по спешност тъй да се каже. Най-смущаващо е, че в последните години не една и две западни фирми, които вече бяха предпочели България, преместиха производствата си в Румъния. Такъв е примерът с производството на маргарина и олиото “Калиакра”, което беше изтеглено от Добрич. Мултинационалната компания “Юниливър” и американската “Бунге” прехвърлиха бизнеса си в румънския град Плоещ. Въпреки че те не обявиха официално причините, в пресата се появиха коментари, че са предпочели Румъния заради по-голямата икономическа прозрачност, по-големия пазар и по-съвестните работници. Полската компания “Маспекс”, която купи соковете “Куинс”, също премести частично производството си в Румъния. Това е твърде срамен факт за България, тъй като пазарът на безалкохолни напитки се развива бързо и е много е печеливш. Осен това някои румънски компании в тази област отдавна навлязоха на българския пазар. Примерът е “Агрима” - нашият производител на “Пепси Кола”, който беше купен от “Куадрант” - фирма с израелски инвеститори, установена в Букурещ и представляваща “Пепси америкас” за региона. Румънската фабрика “Кедбъри швепс” пък започна инвазията си в България чрез продажбите на соковете “Оранжина”. Друг случай на изнесено производство от България директно в Румъния е на небезизвестната испанска фирма за фаянс и подова керамика “Керос-България”, която поиска да напусне Русе и да инвестира в северната ни съседка. Причината е, че след като спечели търг за терен в индустриалната зона край Русе и внесе в общината близо 2 милиона евро, съдът отмени заповедта на кмета за започване на строителство. Мотивите са, че българска фирма, която е участвала в търга, е била готова да даде по-висока цена за земята, макар че е предложила по-малка инвестиция и по-малко работни места. Не липсват и други красноречиви примери. Финландската компания “Амер”, чиято собственост са австрийският ски производител “Атомик” и френският “Саломон”, изнесе продукцията си от Чепеларе в румънската фабрика на “Саломон”. “Атомик” остави само производството си на ски и сноубордове, въпреки че работи в Чепеларе повече от четвърт век. Примерите с безвъзвратно изпуснатите инвеститори могат да се обогатят и с фирма “Аграна”, която изнесе част от производството си на захар от България в Румъния. |
Хищни бирници, завистливи синдикати, злобни майки с деца и без деца, алчни пенсионери, озверели работници, дето бият и убиват за едната заплата и т.н. А те сиромашките гърбят ли, гърбят с пот на челото, че и в задниците дори, да изхранят тази неблагодарна пасмина. Хайде по-сериозно, де. Не отива на Бирник да се прави на Христо Смирненски. |
| Едни се изнесли, други се нанесли... Да не говорим, че три четвърти от примерите са некоректни. Някакси ме мързи да ти обяснявам, усещам, че нема схванеш и грам. |
Ходих си в един Мол, например, видях българска фирма - производител на детско облекло, всичкото - произведено в Китай. Нали правиш разлика между изнесено поризводство и производство на ишлеме. Посочените от теб фирми в повечето случаи са разкрили дистрибуторски офиси под формата на местни компании, но основните им производства са останали в България. Малко са закритите тук производства и изнесени навън. |
| Щом като те мързи, няма как да е разбере повече схватлив ли си или повече заядлив. Икономическата бездна България става все по-дъбока, не бойте се, деца.  |
| Сибила, извинявай че ще "илюстрирам" това което казваш http://www.youtube.com/watch?v=Qn3Wrtb0y1U |
Нали правиш разлика между изнесено поризводство и производство на ишлеме. Посочените от теб фирми в повечето случаи са разкрили дистрибуторски офиси под формата на местни компании, но основните им производства са останали в България. Малко са закритите тук производства и изнесени навън Изобщо не е така. Собственикът е българин, който е изнесъл производството си в Китай. Работни места за Китай - демек. Така е навсякъде, където държавата се опитва да смъква кожи от гърба на производителя и търговец чрез непрекъснато нарастване на разходите за труд. И то не заради наратването на работната заплата, а заради товара на осигуровките, които представляват още половин заплата в джоба на държавата за всяко открито работно място, която отива, както казах, не в джоба на работника, а в джоба на държавата. Затова всички призводители /европейски и американски/ си изнесоха производствата в Китай, Тайван, Виетнам и Бангладеш. И затова сега в Европа и в САЩ ги молят да е върнат, ама те не щат. |
| Ехххх, Пенчо бре, Ама ти си и медиум, точно това имах предвид, страхотен си!  Видя ли каква стана тая и докъде я докарахме след много четене на Смирненски? Палачинката се обърна. Капиталът, наврян в миша дупка и затвор, трезвен като краставичка - държавния чиновник, които събира парите му уж за онеправданите - ухилен, доволен, почерпен с бонуси безкрай. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Сибила |
БирникЪ 11 Декември 2012 15:33 Ъ ъ, точно така Сибила. На работодателите все някой им пречи. Ъ ъ, вярно! Най пречат Държавните регулации и данъците. И затова колкото по малко данъци, регулации и бюрократщина - толкова повече бизнес и инвестиции  От друга страна обаче бизнеса пречи на рахатлъка на чиновника  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BOLGAR |
| Сибила, реално закрити производства тук и преместени в Румъния са само 3 - 4 от посочените от теб. Това, че фирми, имащи производство тук, започват такова и оттатък Дунава, е така. Имай предвид, че Румъния е три пъти по-голяма като население, това означава и три пъти по-голям пазар, три пъти по-голям избор на кадри. И не на последно място по-висока покупателна способност на доходите на хората там. Част от производствата са изнесени натам и заради суровините. Недей само да посочваш като причина данъчно-осигурителната тежест. В Румъния корпоративният данък е 16 %, плоският върху доходите също 16 %, осигуровките за сметка на работодателя са 27,5 %, а ДДС-то 24 %. В България са съответно 10 %, 10 %, 18,5 % и 20 %. Поинтересувай се колко румънци са регистрирали фирми в пограничния район от Видин до Силистра. Движението на капиталите винаги е в посока на най-голямата печалба (било като функция на обема на пазара, плагежоспособно търсене, разходите за труд, квалификация на работна ръка, инфраструктура и т.н.) и най-ниската регулация (в т.ч. контрол). Но същевремено и към най-голямата му физическа сигурност. |
| Болгар, аз от бизнеса не се оплаквам. Какъвто е, такъв го приемам. Не ме пречи на рахатлъка, дори напротив. Колкото е по-некоректен, толкова повече работа за данъчните и възможност за професионална реализация. Единство и борба на противоположностите, така май гласеше един основен философски закон. |
Движението на капиталите винаги е в посока на най-голямата печалба (било като функция на обема на пазара, плагежоспособно търсене, разходите за труд, квалификация на работна ръка, инфраструктура и т.н.) и най-ниската регулация (в т.ч. контрол). Но същевремено и към най-голямата му физическа сигурност. С топва просто няма как да не се съглася. И какъв е извода - имаме ли желание да привличаме капитали или не и какво именно прави България по въпроса - точно обратнното на това което е необходимо за да привлича капитали ... |