Отиди на страница:
| Уважаема Галя, правото да се пуши не е неотменимо право, а субектно такова, също като правото, например (или личния избор), да се ходи, с извинение, по малка нужда на улицата. Като че ли не сте напускали родината си и не сте виждали, че и другаде по света, например в Париж, столицата на разврата, е ограничено, пък заведенията изобщо не са празни... Гледам, че и у нас на места има газови отоплители по тротоарите... Първо ги видях в началото на века във Венеция, после и в Париж. Не виждам и какво общо може да има грижата за здравето с тази за печалбата на НЕПРЕДПРИЕМЧИВИ, а не предприемчиви, както са ви се сторили, ресторантьори. Да се поразходят малко по света и да видят как се решавт въпросите днес, а не да им давате за пример годините на сухия режим в САЩ. Че нали тъкмо от САЩ тръгна това пушачите да пушат навън! В някои щати дори пушенето на улицата е забранено. На мен лично ми пречи и съседите ми да пушат в тоалетните си и да вмирисват тоалетните на съседите... Да не говорим пък за личния им избор и "правото" им да изхвърлят вмирисаното си кисело зеле в същите тия тоалетни! Или пък за правото и личния избор на съгражданите ни да ядат чесън, преди да отидат зимно време на театър, примерно! Или личния им избор и правото им да шушкат по чантите си из концертните зали, за да изпиели лекарствата си... Да ви дадем да изпушите една цигара, та да забравите, че на сънародниците ви им липсва елементарна култура на общуването, да не говорим за правна такава? За щастие, дори личният избор на някои да останат невежи се ограничава! |
| В Лондон не се пуши никъде - в обществени сгради, магазини, заведения, гари и автогари... Въпрос на навик е. И нашите пушачи ще свикнат да бъдат като нормалните хора - да уважават личното пространство на другите и да не ги одимяват. Време им е! |
Миналата седмица у Виена си пуших безгрижно в едно заведение на ъгъла на Prinz Eugene Strasse и Wollebengasse. Като видях пепелниците даже се зачудих и изрично питах: и да, в заведения, в които не се сервира храна може  Пък всеки собственик си решава. В Люксембург пък, в едно ресторанче (демек сервира се храна), наскоро седим с един приятел. Точно в 21,00 часа мина сервитьорката и раздаде пепелници на всяка маса. Факт! В Брюксел пък (да речем преди 3 седмици) пуших в поне две заведения и то край Grand Place. И много поздрави от Рим в момента, като тамън си паля цигарка в хотелската стая  И впрочем вежливо ме питаха дали искам стая за пушачи или не...Накратко: законодателството на ЕК по въпроса с тютюнопушенето на закрито не е задължително, а препоръчително. Ще рече, че по страни всеки може да предприема законови действия по целесъобразност - още "меко" законодателство. У нас ТОЙ е преценил по себе си. Както и по принцип се решава и по тая причина сме си в авторитаризъм. |
