Изборният кодекс - капанът на опозицията
Иван Тропанкев

Десетки хиляди левове на данъкоплатците бяха похарчени в една безсмислена парламентарна седмица. Те имаха възможност да се убедят в това на живо заради директните предавания от пленарната зала от националните медии. Формалният повод за поредния цирк, който се разигра в свещената сграда, бе започналото обсъждане на промените в Изборния кодекс. За трите пленарни заседания, едно от които продължило до среднощ, а друго провалило се поради липса на кворум, народните избраници успяха да приемат само няколко члена от важния за предстоящите избори документ. Очевидно обаче опозицията преигра и не можа да вкара в капан управляващото мнозинство. Острата конфронтация и бламирането на заседанията много бързо отрезвиха мнозинството, въпреки благородната им инициатива да приемат за първи път от началото на демократичните промени закон не в последната минута, а още преди да е настъпила годината на изборите. Това вероятно ще им е за урок, защото в родината на Бай Ганьо не можеш

да подобриш правилата на играта

без да платиш за това с омаскаряване.

Обстановката се нажежи допълнително и от взетото точно в този момент решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да остави постмониторинговото наблюдение до края на януари месец, за да се убеди, че препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за промените на кодекса са изпълнени.

За да не бъдем голословни, нека вземем например искането на опозицията за заверен препис на протоколите с резултатите на секционните избирателни комисии. Целта е да имат законово основание за съдебни искове, ако се установят нередности. Вместо това управляващите предлагат да се дават копия на основния документ, защото ако се прави препис в късните часове на нощта, винаги може да се направи

грешка при пренасянето на данните

по различните графи и това да доведе до касиране на изборния резултат.

Червените настояват също да се ревизира решението на парламента да откаже законова гаранция на опозицията, че ще има поне в две от трите ръководни места на изборните комисии - председател, зам.-председател и секретар. Според управляващите това изобщо не е проблем, защото винаги е имало опозиционен представител на тези длъжности, този въпрос вече е обсъден по време на близо 30-те заседания по темата на правната комисия и е залегнал в самия кодекс, но не в самото му начало.

Силно ни развесели поведението на БСП, когато с подобаващ драматизъм техните депутати заявиха в пленарната зала, че има опасност на изборите да не бъдат допуснати международни наблюдатели. Само ще припомним, че на евроизборите през 2007 г. точно

хората на

„Позитано” 20 не допуснаха наблюдателите

на ПАСЕ и на ООСЕ да участват в изборния процес. А сега те настояват наблюдателите не само да следят какво става в изборната комисия, но и да изказват становища и едва ли не да могат да влияят върху членовете на избирателната комисия, като техните становища да бъдат вкарвани задължително в протоколите на избирателните комисии. Това е намеса в работата на самата избирателна комисия, която законът не може да позволи да се допусне. Освен това едва ли самите наблюдатели ще се хванат на подобни уловки. Те много добре знаят докъде се простират възможностите им като представители на европейската общност.

По време на дебатите съвсем отчетливо се видя и

червеният уклон на Синята коалиция

която пак бе в един отбор със социалистите. Нейните представители изобщо не взеха предвид, че от самото създаване на коалицията заради това сътрудничество, сполучливо определено като червено-синя мъгла, избирателите ги наказват на всички последвали избори. Никак не се трогнаха и от немаловажния факт, че след като СДС напусна Синята коалиция, депутатите им в парламента представляват само себе си.

Нека сега да вдигнем завесата и да видим защо беше цялата пушилка. Един бегъл поглед върху дневния ред на парламента, който бе забавен умишлено с дебатите за кодекса,

ни дава веднага отговор на въпроса. Например законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина пряко би улеснил избирателите, но ще засегне здравната мафия. Защото чрез него се предвижда намаляване размера на финансовите средства, които се използват за допълнително материално стимулиране на служители на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), с оглед необходимостта от оптимизиране на финансовите разходи в условията на финансова криза. Със законопроекта се предвижда създаването на комисия по цени и реимбурсиране. До момента дейността по ценообразуване и включване на продукти в Позитивния лекарствен списък се извършва от два самостоятелни и независими един от друг органа: комисията по цени на лекарствените продукти и комисията по Позитивния лекарствен списък. С предложението се цели процесът да бъде оптимизиран в рамките на един орган, да се съкратят по този начин сроковете за неговото произнасяне и да се облекчат заявителите от гледна точка на еднократното представяне на документация само към един орган.

Друг законопроект, свързан с промени на Закона за досиетата, ще махне прочутия параграф 12 от закона, който прикриваше редица служители на бившите тайни служби. Те пряко са контролирали политическата класа, създали са организираната престъпност и чрез опасна симбиоза пипалата им са плъзнали във всички държавни институции и ключови сектори на икономиката.

Заради безсмислените дебати бе отложено заседанието на комисията, разследваща далаверите около АЕЦ „Белене”

От създаването си парламентаристите са установили мистериозното изпаряване на стотици милиони левове, които и днес ние изплащаме.

На проваленото заседание бивши шефове на НЕК и представители на червеното правителство трябваше да обяснят къде са отишли близо шест-седем милиона от дадени 300 милиона лева, гласувани от социалистическото правителство за създаване на съвместна българо-германска компания. Има съмнения, че тези пари са потънали в партийни каси по време на предизборната кампания през 2009 г.

Затова решението на мнозинството да замрази обсъждането на кодекса е добро. Избирателите имат нужда да получат по най-бързия начин чрез своите представители в парламента достатъчно възможности да облекчат нелекото си съществуване в условията на криза. Освен това никак не е без значение за тях да бъдат разкривани аферите на продължилия повече от двадесет години преход, както и на зависимостите, които гарантираха съществуването на Октопода.

Затова решението на мнозинството да замрази обсъждането на кодекса е добро. Избирателите имат нужда да получат по най-бързия начин чрез своите представители в парламента достатъчно възможности да облекчат нелекото си съществуване в условията на криза. Освен това никак не е без значение за тях да бъдат разкривани аферите на продължилия повече от двадесет години преход, както и на зависимостите, които гарантираха съществуването на Октопода.

Че Мишо говори и пише глупости от години, стана ясно и на гьоравите и глухите.

Проф. Михаил Константинов: В бъдещия парламент със сигурност ще влязат 6 партии
9 ян. 2013,Жалки са сълзите на опозицията за Изборния кодекс

Освен референдумът, който е първият в новата демократична история, разбира се, връх на политическата 2013-а ще бъдат изборите за 42-о народно събрание. И ако не се променят някои калпави разпоредби в конституцията, които предвиждат до 50-месечен парламентарен цикъл вместо естествения 48-месечен, изборите ще са на 7 юли или на 1 септември. Това е прогнозата на Проф. Михаил Константинов за акцентите в започващия политически сезон. Известният математик и дпец по избори споделя какви са очакванията му за него в интервю за в. "Монитор".- Социолозите прогнозират пъстър следващ парламент. Вашата прогноза?
- Бъдещият парламент се очертава в състав от 4 до 7 партии, като най-вероятно е 6 да съставляват 42-ото народно събрание. Това не е парламентарен рекорд – той беше поставен през 2005 г., когато освен Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) в парламента влязоха „Атака” и цели три десни формации. Които обаче имаха общо едва 50 депутати. Ако няма абсолютно мнозинство, то можем да очакваме три хипотези. Следизборна коалиция около ГЕРБ или БСП, правителство на малцинството пак на един от тези два блока, или политическа криза и нови избори, което е най-лошият вариант за България. Но така или иначе вече се знаят четирите сигурни партии в следващото Народно събрание – ГЕРБ, БСП, ДПС и ДБГ.

- Какво е бъдещето на традиционната десница?
- Там за място се борят СДС и Синята коалиция. СДС ще участва самостоятелно със заявка да бъде партньор на ГЕРБ в едно бъдещо управление формат Европейска народна партия. Синята коалиция е всъщност ДСБ плюс три виртуални партийки. Предполагам, че СДС ще атакува в съда името Синя коалиция. Но няма как и СДС, и Синята коалиция едновременно да прескочат бариерата. Но сините избиратели са 600 000 и след седем месеца ще имат възможността да си кажат тежката дума.

- Предстои и първият референдум?
- Този референдум ще бъде пълен провал, за който ще потрошим 15 милиона лева. Защото съм сигурен, че няма да отидат да гласуват 4 милиона български граждани. Освен това колкото и да гласуват, централа няма да се строи, защото няма пари.

- Предстои парламентът отново да гледа промените в Избирателния кодекс. Защо е това напрежение?
- Драматизмите около Избирателния кодекс е една обикновена пушилка от страна на опозицията, която цели отвличане на вниманието и обяснение за бъдещи загуби на изборите. Нищо драматично няма и аз дори не разбирам какво се случва в даден момент.
- Защо тогава толкова много се говори за секционните протоколи? Може ли там да има измами?
- Винаги - откакто се правят избори в тази държава след 1991 г., се създава един-единствен оригинал на секционния протокол, който е в три идентични екземпляра. На този екземпляр се подписват всички членове на секционните избирателни комисии. Не може да се съставя повече от един оригинал, защото ако се допусне техническа грешка, няма да се знае кой е верният документ. Така че очевидно ще продължи практиката оригиналът да е един в три идентични екземпляра. И всеки, който поиска, получава извлечение. След като се вкарат данните, се издава компютърна разписка с резултатите. Така че абсолютно всички данни от секцията се виждат. И затова, разбира се, оригиналът е един.

- За какво е този вой от опозицията тогава?
- Не знам. Другото е безсмислица. Освен това не може всеки кандидат за депутат да има застъпник във всяка секция. На миналите избори се получиха над 200 подобни лица, които очевидно бяха купени. Затова всяка партия може да има по един представител във всяка секция. Просто и ясно. Представете си: във всяка секция ще има по 15-20 представители, колкото партии ще се състезават на изборите. Затова е естествено да има ограничен брой наблюдатели. Опозицията като реве, да прати наблюдатели във всички проблемни секции. От години говоря това, но никой не праща. И нека да е ясно, ако някой реши да фалшифицира протокол, то трябва да е със съгласието на цялата комисия. А половината от комисията е опозиция. Така че всичко е буря в чаша вода. В българската история само два пъти са фалшифицирани избори – от Стамболийски, за което му падна главата, и през 1990 г., фалшифицирани от БСП. Това са документираните случаи. Разбира се, нарушения има, но в един от американските щати при избор на президент имаше 25 000 умрели хора. Имаше един американец, гласувал 85-90 пъти. Отговорно заявявам, че обработката на изборните резултати в България е най-желязна от всички бели държави. Ние повторно вкарваме резултатите и ги броим секция по секция. Бюлетините в чувалите са преброени и описани в протоколите, след това протоколите са вкарани в компютрите. И ние ги пазим после тези чували с бюлетини четири години. Като пазенето има смисъл само ако съдът разпореди материална проверка. Който мисли, че чувалът с бюлетините има отношение към изборния резултат е идиот. Чувалите с бюлетините никога не са имали отношение към изборния резултат, нямат и няма да имат. Пък и нека припомним на БСП, че ако някой иска да излъже, само за един мандат са нужни 16 000 гласа. Откъде ще се вземат?!

- Имаше идеята да се купят ксерокси, за да може във всяка секция да се направят копия от протоколите за всички участници в изборите?
- Тази идея не е лоша. Но не виждам защо трябва да се хаби излишен ресурс, за да се угоди на опозицията. Знаете ли, тя използва следния трик - не праща представители в проблемните секции, които всъщност се контролират от нея. И тя може би затова не иска да праща свои представители там, защото знае какво става. Като нямаш представители, ти нямаш контрол върху изборния процес. Но ако трябва, нека купят ксерокси. Аз предлагам и нещо доста по-просто от купуването на ксерокси - листът с резултатите директно да се снима с телефон и да се пуска. Защото иначе знаете ли какво ще стане - ксероксите ще блокират, хартията ще се изпокраде. А откъде ще се вземат пари за 12 000 ксерокса, за да се угоди на опозицията? А до следващите избори какво ще ги правим тези копирни машини? Аз в университета не мога да си опазя ксероксите. Видяхте - в Софийския университет откраднаха лаптопите на учени от ЦЕРН. Затова съветът ми е представителите на партиите да покрият проблемните секции. При 12 000 секции те могат да покрият половината, което означава да пратят примерно 6000 души, които да наблюдават как преминава гласуването и броенето на бюлетините. Цялата велика опозиция да бъде така добра да покрие проблемните секции. Като ги покрие, да ходи да снима протоколите, да ги праща ако иска като есемес. За децата в училищата няма ксерокси, а сега ще се отпускат пари за над 10 000 копирни машини заради опозицията. Ако след това ги дадат на общините или на училищата, идеята не е лоша.

- Но депутат от левицата цитира данни от Централната избирателна комисия за президентските избори през 2011 г.?
- Искам да кажа, че този народен представител каза, че в една секция от 315 бюлетини 311 са зачетени за недействителни. Оказа се обаче точно обратното, че само 4 са недействителни, а другите 311 валидни. Естествено, че част от резултатите, които са получени в секциите, няма да бъдат тези, които са влезли в базата данни на „Информационно обслужване". По време на проверката на секционния протокол в Районната избирателна комисия или в Общинската избирателна комисия той се проверява за формални грешки. И като в секцията са го сбъркали поради неграмотност, нали някой трябва да им го оправи. Понякога секционните комисии просто пишат глупости и това трябва да се изправи от по-горните инстанции. Но тук не става въпрос за фалшифициране.

- Поставя се и въпросът защо вместо общинските администрации областните управители трябва да съхраняват чувалите с бюлетини?
- Обяснението е изключително просто. Става дума за чисто техническа причина. Представете си какво би станало - да държим цяла нощ отворени 264 общински администрации, които нямат работа при парламентарни избори. Тези администрации са заети при местни избори. Комисията отива в общината, която понякога е на 40-50 километра от секцията, където администрацията чака, за да остави част от материалите. После занася протокола в районната избирателна комисия и ако се налага да поправи нещо, трябва пак да се върне в общината. Според всеки здравомислещ това си е голямо малоумие.
Затова е редно комисиите да предават материалите там, където се предават и протоколите. В тези протоколи районната комисия чрез изчислителните центрове проверява някои математически контроли. Понякога поради специфичния образователен ценз на някои членове на секционната комисия в протокола се мъдри бисер от рода на 1+1=3.