Отиди на страница:
Валери Петров!!!!  |
| На добрия Човек - с доброта! Весела Коледа! - малка мека пътека от човек към човека - ми бе върнат обратно в нежен акт на обмен: бях го мислил за нея, а той бил и за мен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: читатель |
Цял препасан със скоч Аааааа, не, това е всичко друго, но не и поезия. Онова за бирата и шофьора по става.и с печат "Препоръчано", той на вид бе точ-в-точ |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Поете За съжаление уважаеми Валери Петров,прекрасните леви идеи бяха съсипани от едни алчни леваци.Дано експлозивно се развият и духовното и доброто у човека.Сполай ти!Бъди ни здрав и бодър още много,много време,защото СЕГА имаме най-голяма нужда от теб и сродни на теб души. |
Вярвам, че ще победи мечтата за едно поумняло, справедливо и човечно общество "... предрекох й щедро успехи на едро ..."  На ... мечтата. Ако се питате, де. |
| ама това за стихотворение ли се счита? за смъртта на сталин е написал къде къде по хубави стихове. направо разплакват |
| Без да има смисъл, апелирам да си спестявате пошлите коментари, когато става дума за едно ... национално съкровище. Японците така наричат даровитите си майстори. Във всяка област на създаването. Ако не за друго, уважете един близо столетен живот и мъдростта му. След всичко живяно, този човек раздава ... доброта. Уважете я. Защото тя няма форма, която да осъдите. Понеже е над формата. |
| Firmin, единственото пошло нещо на тази страница (поне дотук), са римите на "творбата" Коледна приказка. Нямам нищо против сантиментите (аз самият съм много сантиментална натура), но има неизкушени читатели, които може и да повярват, че написаното е поезия. А то не е. Медиите все пак трябва да сеят просвета, освен всичко останало, нали така? |
| Бих, разбира се, приел и демонстрирал известно великодушие по отношение на възрастта на титуляра, ако поне ранните му творби бяха поетични. Но ето на какво попаднах: КОЛИ ПОД ЗВЕЗДИТЕ Бичкиджийници?! Бичкиджийници??? В стихотворение?!? Канапе??? Дъски?!?Във Балкана, хей там, от двете бичкиджийници стари слиза стръмно към селото старият букьовски път и по него към тъмното, с пресни дъски натоварени, седем скърцащи, скърцащи дълги коли се редят. Най-подире, с последната, слизат надолу коларят и един другоселец учител, застигнат в нощта. И двамината пушат и в дългият път разговарят за звездите, света и за други учени неща. „Ти ми думаш, но аз ти не вярвам на думите още. Та тъй казваш за Млечният път, от звезди, значи, цял. А ний знаем си: господ замесвал в небесните нощви, Духнал вятър и ситното боже брашно разпилял.” А пък онзи, учителят, само мълчи, не говори и внимава как стария тежки думи реди, и лежи връз дъските, и гледа унесен нагоре, а пък горе: милиони, милиарди, билиони звезди... И проскърцват, проскърцват във равен напев колелата, и полъхва на топло от едрия, тъмен Балкан, а пък черният въздух мирише на клей от гората, на треви, на сурово дърво, на тютюн и катран. И наоколо всичко е тъмно и черно-красиво: и Балкан, и коли, и дъски, и човеци, и път, а най-черни изтежко пристъпват косматите биволи и очите им, едрите, с лошото бяло лъщят. ЗАГУБИ Тъй, както драсках си, и ето, насред започнатият стих във сгъвката на канапето забравени неща открих. И мисля си, загледан нямо към инак веселия свод, че може нещо по-голямо, по-ценно в нашия живот да е успяло да се скрие, загуби, мушне, изпари и неговата липса ние да не усещаме дори... |
| Ако трябва да бъда докрай обективен, образът на града като елха ми хареса, като се изключи лаичното "разкошна". |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| има и едно любовно за водопроводчика как нали жена му. и за шишарката на пътеката. как може изобщо да се публикуват такива кичове. какво национално съкровище. та той не е българин, евреин е. |
| Техничарите бутат неуморно напредъка. Хуманитарите нещо я оплескаха. Макар много от тях да станаха проектанти, работят по проекти де. Презентации, сешъни, н'ам кво, налапаха се с чужди думи. На най-талантливите им иде по-лесно да пишат и пеят на един чужд език. Напредък голям. Бе европейци, че и отгоре. |
| Авторските неща на Валери Петров, в по-голямата си част са бръщолевения, ако мога така да се изразя. Почти всички останали поети от неговата генерация, и малко преди него, са истински поети: Вутов (Вутимски), Геров, Пейчев, Пенев, Вапцаров, разбира се, и много други. |
ХОТЕЛ ВутимскиАз се качвам по старите стълби със червени килими, с перила от дърво, от желязо, на всеки завой - огледало. В тъмнината оглеждам се аз, ръцете, челото - сини, тъмни, високият дръст, мойта дреха и палтото от слънце и прах пожълтяло. Почуквам полека на свойта врата, отварям, а вътре е тихо. Посреща ме с кротко лице моят собствен портрет от стената. От прозореца, ето, пердето добродушно ми кима. Часовникът спрял, двете рози увехнали във вазата. Аз седя на прозореца, осветен от далечен фенер. Комините - черни, луната - пламтяща във мрака. Хилави кучета долу на тъмния ъгъл задрямали. Черно е в къщите, черно - в небето, в моята стая. …Откъде съм дошъл в този стар и затънтен хотел? От коя ли страна, през кои океани и залези? - Аз не знам. Но в нощта ме терзае жестоко носталгия: вървя ли, мечтая ли, плача ли, аз съм тук - другоземец ли? Аз говоря навярно на някакъв непознат и забравен език. Може би прадеди са ми инките - жреци от загадъчен храм. Аз не знам. Аз не знам. Тук луната седи на комин. Двете рози увехнали във вазата. Тихо е. Във хотела съм сам. |