
| Е, например аз немам диплома за виШУ, Калки, ако този ми жест на благородно признание ви удовлетворява. И този факт е световно известен. |
| Дорис, не съм споменавал никого поименно, така че ... Иначе - аз пък нямам докторат, ако това ви носи някакво успокоение. |
Кавалерството е нещо много повече. Нещо като благородството, което oblige. Калки, с Ваше разрешение, но не мога да се съглася с горното. Благородството е черта на характера, кавалерството е възпитание (качество, придобито след раждането и проявата на което зависи от обстоятелствата). Дори произходът на думите подчертава разликите. Думата 'кавалер' (всъщност означава кавалерист) за първи път е употребена в смисъл на 'лоялен' поддръжник на Краля (Чарлз Първи) по време на Гражданската война в Англия. Благородническата титла/благородството не се придобиват след раждането, а се предават по рождение. И Дорис (струва ми се) извива щурвала на дискусията в същата посока. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Yowza |
| Ся, пардон, ама изгуглирах. Yowza е прав, само допълвам: cavalier (n.) Look up cavalier at Dictionary.com 1580s, from Italian cavalliere "mounted soldier, knight," from Late Latin caballarius "horseman," from Vulgar Latin caballus, the common Vulgar Latin word for "horse" (and source of Italian cavallo, French cheval, Spanish caballo, Irish capall, Welsh ceffyl), displacing Latin equus (see equine). In classical Latin caballus was "work horse, pack horse," sometimes, disdainfully, "hack, nag." Probably it is a loan word fromsome Balkan or Anatolian language and meant, originally, "gelding." Sense advanced in 17c. to "knight," then "courtly gentleman," which led to the adjectival senses, especially "disdainful" (1650s). Meaning "Royalist adherent of Charles I" is from 1641. |
| Йовза, За много години и от мен. Не че ме е подразнило, но под такова заглавие просто е неприлично да влиза човек - все едно казва "аз съм интелектуалец". А то, честно казано, истинските интелектуалци у нас вероятно се броят на пръстите на двете ръце. В краен случай и на краката, но не повече. |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Yowza |
Не че ме е подразнило, но под такова заглавие просто е неприлично да влиза човек - все едно казва "аз съм интелектуалец". Има и такъв нюанс. Предизвикателно е заглавието на темата, затова и аз отрегирах. Но 'за интелектуалците' може да бъде разчетено и като 'отнася се за тях, но посланието ми е към....Вас - другите'? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Yowza |
Баси ентелектуалеца, де се кефи като обижда другите...тоя повече на леке ми мяза? Къф ще да е. Ма не си права. Не се кефи, а му е мъничко тъжно... |
| >>><<< А то, честно казано, истинските интелектуалци у нас вероятно се броят на пръстите на двете ръце. В краен случай и на краката, но не повече. Всички без интелект, марш от темата! Тук е за инелектуалци! Избройте си пръстите и...марш! Значи, имаме съвсем истински, истински, полуистински, полунеистински и неистински. Почвам да се замислям за критериите. Да се замисля, ама то и за това интелект си трябва. Къде ти...ще броя пръсти и после пак... |
Благородството е черта на характера, кавалерството е възпитание (качество, придобито след раждането и проявата на което зависи от обстоятелствата). Дори произходът на думите подчертава разликите. Думата 'кавалер' (всъщност означава кавалерист) за първи път е употребена в смисъл на 'лоялен' поддръжник на Краля (Чарлз Първи) по време на Гражданската война в Англия. Благородническата титла/благородството не се придобиват след раждането, а се предават по рождение. Йоуза, Леко ме изненада с горното. Като начало с разграничаването на 'черта на характера' и 'възпитание', две качества, които се ... възпитават. За произхода на кавалер, кавалерство. СПоред мен, понятието идва от древния Рим, където е имало социален статус "конник". Някаква средна класа между плебеите и патрициите. По-късно наименованието минава от латински equester в повлияния от италиански средновековен латински до cavaliere, френско chevalier. Така че думата конник не е просто лоялен на Чарлз 1-ви кавалерист, а нещо повече - принадлежност към определена класа. Тази принадлежност пък, налага и определен начин на поведение (също като благородството), наричан кавалерство (chivalry). Може да се каже, че това става другото наименование на рицарите и рицарството, по-късно дало основа на понятието gentleman. Но всичко това е само за сведение. Идеята ми беше, че кавалерството има определен кодекс на поведение (нещо като моралния кодекс на строителя на комунизма, ако го помниш), според който кавалерът (рицарят) не може да се бие с неравен, по-слаб противник. Под достойнството му е. |
| Ъ? Как СЕГА да се обадя? Ъ? И не се пъчете. Интелектуалец не този, който се смята за такъв, а тоя, когото другите смятат за интелектуалец. А иначе - разликата между днешния интликтуалец и културтрегера от близкото минало е, че днешният ползват Викито ![]() |
Интелектуалец не този, който се смята за такъв, а тоя, когото другите смятат за интелектуалец. Точно така. Пингвин не този, който се смята за такъв, а тоя, когото другите смятат за пингвин. Валидността на твърдението меже да се провери много лесно. Ако той каже на другите "Вие сте пингвини и аз съм пингвин" и другите се съгласят, значи това е така. |
Точно така. Пингвин не този, който се смята за такъв, а тоя, когото другите смятат за пингвин. А? Че защо? Кой ти пречи да се смяташ за пингвин? Или за Напалеон? Или за Путин? Твое право е. Но не се надявай, че другите ще ти козируват |
За произхода на кавалер, кавалерство. СПоред мен, понятието идва от древния Рим, където е имало социален статус "конник". Някаква средна класа между плебеите и патрициите Абе не знам дали баш конниците в древния Рим ще са пример за кавалерство за теб. Щото това са хора, които хем не са от старата аристокрация, хем са богати - новобогаташи, дето им викаме сега. Бизнесмени, демек - щото патрициите поне официално не са можели да въртят бизнес, а да се занимават само със земеделие. Едри търговци, предприемачи и лихвари. |