За интелектуалците - с любов !
Отиди на страница:
Слънчо!  Признавам те за интелектуалец, въпреки онова...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ловкия |
И мисля, че котаракът Бегемот никога не би си позволил да напише това, което посочих. Ами защо го посочваш в такъв случай??  Както и да е! Ще гласувам с червената бюлетина, успокой се. Макар че Бойковата аура, харизма и стилистика са ми къде по-изгодни в лично-служебен план, ама няма да мисля за интересите си. Само за народа и държавата.  |
| Нерде Бегемот и Джимо, нерде харизмата на Бойко и червената бюлетина..... Това да не е някаква обида, до която не съм дорасъл интелектуално ? |
| Др. Калки или г-н Калки по избор, доста зле ви се отразява постоянното висене по форуми. Тази тема е доказателство, че сте достигнал специалната „интелектуална” точка описана от Наполеон с думите ‘Никога не е късно да станеш за смях” или горе-долу. А ние "по-глупавите" от вас търсим и смисъл в думите и нещата. Ваше благородие, госпожа Удача, Для кого ты добрая, а кому иначе. Девять граммов в сердце, постой, нe зови! Не везёт мне в смерти, повезёт в любви. Ваше благородие, госпожа Победа, Значит моя песенка до конца не спета. Перестаньте, черти, клясться на крови! Не везёт мне в смерти, повезёт в любви. ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ Ваше благородие, госпожа Раздяла, толкова отдавна с теб сме се опознали. Писъмцето ми не бързай, още в плика ти да късаш! Щом не ми върви в смъртта, ще успея в любовта. Ваше благородие, госпожа Чужбина, страстна, но без обич бе връзката ни силна. В мрежата си от лъжи ти недей да ме ловиш! Щом не ми върви в смъртта, ще успея в любовта. Ваше благородие, госпожа Сполука, за едни добра си ти, а за други - глуха. Но в сърцето ми, поспри, ти куршума не зови! Щом не ми върви в смъртта, ще успея в любовта |
| Жми сюда! P.S. Дали Окуджава е бил интелектуалец? Не вярвам  |
Това да не е някаква обида, до която не съм дорасъл интелектуално ? Ни най-малко не е обида, прости ми, че вадя мръсно форумно бельо, но според мен ти ми се впрегна, когато веднъж писах, че ще отида да бера глухарчета на изборите. И че не съм Станишевист. Но съм лоялист. На Идеята. Колкото и да е омърсена. Друга няма. Още... |
| Поне едно определение за съвременен български интелектуалец разбрах - човек с вишу, който гласува за Станишев. |
Мене не ме дразни когато човек парадира с нещо, което действително има. Е ма едно е да парадира, друго е да натиск другите надоле, че он да изпъква колко е по-по-най. Всъщност парадират лекетата. Да бъдеш интелигентен е като да си дама. Ако трябва да казваш на хората, че си такъв, значи не си |
съвременен български интелектуалец разбрах - човек с вишу, който гласува за Станишев. Е, със сигурност това е по-интелигентен човек от онзи с "вишу", който гласува за Бойко, Цецко и т.н. Пък ако ще да ходи и на оперета. |
Манрико постави въпроса в особено интересна плскост: Инелигентни ли са интелектуалците? Обикновено не са. Интелигентен е човекът, който отговаря адекватно на реалността - такава, каквато е. Интелигентният човек е непосредствено в реалността и я отразява. Интелектуалецът е книжен плъх и пълна тиква с инфо, той няма представа от реалността, пречупва я през прочетеното и отреагира чрез ментално заученото. Интелектуалецът е безпомощно неоцеляващо същество. Интелигентният човек е адекватен и оцеляващ. Интелигентни може да са всички обикновени хора, селяни, работници, интелектуалецът или парадира, или се самосъжалява и хленчи - адът, това са другите, ох, колко сърцераздирателно... с две думи ИНТЕЛИГЕНТНИЯТ ЧОВЕК ПРИТЕЖАВА ПРЕКРАСЕН ЗДРАВ РАЗУМ, ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦЪТ КАТО ПРАВИЛО ОТДАВНА Е ЗАГУБИЛ СВОЯ. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
Та въпросът, който ме гложди е: каква е разликата между интелектуалец и интелигент Интелигентността е живост, тя е спонтанност. Тя е отвореност, достъпност. Тя е безпристрастност, тя е смелостта да действаш без умозаключения. А защо казвам, че това е смелост? Смелост е, защото когато действаш от позицията на умозаключение, то те защитава; умозаключението ти дава сигурност, безопасност. Ти го познаваш добре, знаеш как да стигнеш до него, много си ефикасен с него. Да действаш без умозаключения означава да действаш в невинност. Сигурност няма, можеш да сгрешиш, можеш да се отклониш. Този, който е готов да предприеме изследването, наречено истина, трябва да бъде готов да върши много грешки, неправилни неща - трябва да може да рискува. Човек може да се отклони, но това е начинът, по който постига. Като се отклонява много пъти, човек се учи как да не се отклонява. Извършвайки много грешки, човек разбира какво е грешка и как да не я извършва. Като знае какво е грешка, той се приближава все по-близо и по-близо до истината. Това е индивидуално изследване; тук не можеш да се осланяш на умозаключенията на други хора. Затъпялата интелигентност е това, което се нарича интелект. Вашата така наречена интелигенция не са всъщност интелигентни хора, те са просто интелектуалци. Интелектът е труп. Да си жив е нещо съвършено различно. Упованието е най-великата интелигентност. Защо хората не се уповават? Защото не се доверяват на своята интелигентност. Те са уплашени, страх ги е да не бъдат измамени. Страхуват се, ето защо се съмняват. Съмнението е поради страх. Съмнението е поради някаква несигурност в собствената интелигентност. Не си толкова уверен, че можеш да се уповаваш и да се задълбочиш в упованието. Упованието има нужда от голяма интелигентност, смелост, цялостност. За да навлезеш в него, имаш нужда от голямо сърце. Ако нямаш достатъчно интелигентност, се предпазваш чрез съмнение. Ако имаш интелигентност, готов си да навлезеш в непознатото, защото знаеш, че дори и целият свят да изчезне и ти да останеш в непознатото, ще си в състояние да се установиш там. Ще можеш да изградиш своя дом там, в непознатото. Вярвай на своята интелигентност. Съмнението е нащрек; интелигентността стои отворена, защото знае: „Каквото и да се случи, ще мога да приема предизвикателството, да отговоря адекватно." Посредственият ум няма това упование в себе си. Знанието е посредствено. Да си в състояние на не-знание, това е интелигентност, осъзнаване - и тук няма ефект на натрупване. Това, което се случва, изчезва във всеки един момент и не оставя никаква следа след себе си, никаква екзистенциална следа. Човек излиза от него отново чист, отново невинен, отново като дете. Не се опитвай да разбереш живота. Живей го! Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в любовта. Тогава ще познаеш - и това познание ще дойде от твоя опит. Това знаене няма никога да унищожи мистерията: колкото повече знаеш, толкова повече ще знаеш, че остава много повече за узнаване. Животът не е проблем. Да гледаш на него като на проблем означава да направиш погрешна стъпка. Той е мистерия, която трябва да се живее, да се обича, да се изпита. А зрелостта на ума е в това: когато някой дойде до момента да гледа на живота без никакви въпроси и просто се гмурне в него със смелост и безстрашие. Има голяма разлика между упование и вярване. Упованието е лично, вярването е социално. В упованието трябва да израстеш, във вярването можеш да си останеш така, както си и освен това вярването може да ти се наложи. Остави вярванията. Ще има страх - защото ако оставиш вярването, се появява съмнение. Всяко вярване принуждава съмнението да се скрие някъде, потиска го. Не се тревожи за това, нека дойде съмнението. Всеки трябва да премине през тъмна нощ, преди да стигне до изгрева. Всеки трябва да премине през съмнението. Дълъг е пътят, тъмна е нощта. Но когато след дългото пътешествие и тъмната нощ се появи утринта, тогава разбираш, че всичко си е струвало. Изследването има нужда от упование, защото ще навлизаш в непознатото. Ще изисква огромно упование и смелост, защото ще се отдалечаващ от конвенционалното и традиционното, ще се отдалечаваш от тълпата. Човек с малко упование може да се съмнява само малко. Този, който няма никакво упование, може само да се преструва, че се съмнява. Помисли само: как можеш да се уповаваш на някого или на нещо, ако не се уповаваш на себе си? Това е невъзможно. Ако се съмняваш в себе си, как ще се уповаваш? Ти си този, който ще се уповава, а пък не се доверяваш на себе си - как можеш да се довериш на своето упование? Абсолютно е необходимо сърцето да се отвори, преди интелектът да може да се трансформира в интелигентност. Това е разликата между интелект и интелигентност. Интелигентността е интелект в съзвучие със сърцето ти. Сърцето знае как да се уповава. Интелектът знае как да търси и изследва. Откъс от книгата “За смелостта” от Ошо |
| С други думи казано, Кайли от раз съсече на две и Вазов, и Ботев, и Смирненски И Вапцаров и Яворов и .... да не се унасям в световната литература. |
С други думи казано, Кайли от раз съсече на две и Вазов, и Ботев, и Смирненски И Вапцаров и Яворов и .... да не се унасям в световната литература. Не знам как ще ти прозвучи, но точно това не е направила...ако правилно разбирам разграничението, именно те са интелигентни, а не интелектуалци (по Кайли-Ошо). Съдържанието на интелектуалци в случая е по-различно от житейски влаганото. Затова мисля, че я разбрах. Ако не съм, тя ще ме поправи |
| atlantis, пак не четеш написаното, а искаше да кажеш Калки от раз съсече на две и Вазов, и Ботев, и Смирненски (а не Kaй;и), защото те никога не са гласували за Станишка. Разбрахме кои сте "интелектуалците", но не беше нужно и да се хвалите. Простите, обаче ние си падаме по Окуджава, Вазов, Ботев, и Смирненски и даже по Любов Успенская | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bubeto_ot_Sochi |