
| Празнувах Нова Година край Охридското езеро. Накратко ще споделя впечатления, най-вече писмени и по-малко снимкови, за което ме е яд, че не снимах от прозореца на автобуса, защото природата там е невероятна. Мислех си, че Рила и Пирин са неповторими, оказа се, че Алпи има и в Македония и то в изобилие. Тръгване от София, мудно, много бавно преминаване на границата и от двете страни, при липса на какъвто и да е трафик. Мръсна тоалетна в Македония. Преминавайки през Крива Паланка, екскурзоводът с умиление си спомня, как им се наложило да спрат веднъж тук и две момчета на мотопеди се доближили до автобуса и казали: "Майка България - един народ в две държави" Това го запомних и ще го спомена накрая. Куманово - Скопие, преди Скопие рафинерия, която е голяма колкото едно производство на Нефтохим. В Скопие ни очаква недостроения площад на чудесата същински Дисниленд, на който липсват само статуите на Мики Маус и Чичо Скрудж: Недостроен мост със скулптури Александър Велики, така се казва и летището в Скопие Триумфална арка Цар СамОил Археологически музей йееее Крали Марко е още на брега на реката Няма как да се мине и без Филип Докато разглеждахме тия чудесии и ни обясняваха, зад мен двама брадясали чичковци почнаха да ломотят и да ми дуднат: "Вие не ни признайете, капут, капут и.т.н." Ядосах се обърнах и казах на единия: "Как да признаем такъв брадясал капут като теб" По късно от телевизията разбрах, че капут на македонски не е онова, което си мислех, по-скоро иде от немски На следващия ден - 31ви, първо разходка из Охрид, време слънчево, температура към обяд 12 градуса, местна, около 60 годишна и много колоритна екскурзоводка. В Охрид с изключение на екскурзоводите, хората с които разговарях говорят български - като в северозападно село и Трънско, не са като тези в Скопие. Охрид е чудесен град, а езерото е бистро и превъзходно и кристално чист въздух. Дано някога мога да отида да доживея там. Пълно е с вехти, но подържани коли, от Ситроен Дьошево и "фичовци" - Застава 750(малките гърбати фиатчета от 60те години) до всички видове Лади и по нови Застави. Целият този автопарк е в завидно добро състояние и в движение. Това за колите беше нелирично отклонение, имат и нови и модерни возила. Ето малко снимки и от Охрид със скромен коментар: Старият град и Самуиловата крепост Семинарията Поглед от Самуиловата крепост Тук се пазят мощи на Св. Климент Охридски Още един изглед към езерото Къщичка на брега на езерото Признавам си, за първи път тръгнах на екскурзия неподготвен и болен. Представях си Охридското езеро като язовир Искър, ама то се оказа по-скоро море. От Охрид отидохме в манастира Св. Наум, до албанската граница. Планината Галичица, над 2000 метра, много стръмна дели Охридското езеро от Преспанското, което е на 100м по-високо. Планината е варовикова, с много кари и води от Преспанското езеро минават през нея и извират през около 30тина извора на 100м от Охридското езеро, образуват река, която основно пълни Охридското езеро и е на следващата снимка В църквата на манастира, се пазят мощите на св. Наум Църквата на манастира Както гордо ни обясни местният гид Ристе, мощите на св. Наум са целокупни, а не като на св. Климент на части в Охрид, София и Белград. Каза, че който се допре до саркофага(сандъка) ще усети пулса на св. Наум. Аз не го направих, но жена ми положи ухо и каза, че го чува, женски работи. И такива твари се подвизаваха из манастира Църквата Св. Петка със света вода После празнувахме Нова Година с жива свирка, црно и бело вино, жута и бела ракия, тиквешки, и на следващия ден си тръгнахме за София през Битола, Прилеп и Кавадарци. Пътят е невероятно живописен, планински. Веднага след преминаването на първата планина, разбрах защо ябълките по българските пазари са македонски, а не български. При спускането, с удивление видях, че цялото поле на гр. Ресен е ябълкова градина, а къщити са построени по склоновете, за да не заемат обработваема земя. Огромно поле градина. Такава, с доста по скромни размери, имаше едно време по пътя между Берковица и Монтана, преди село Боровци. Сега там има само обгорели дървета, треви и тръни После видях много лозя в района на Кавадарци, прилежно обработени и вързани. Изобщо в Македония и най-малкото място, което става за нещо е обработено прилежно. Не зная как е стоял въпросът с връщане на земи в реални граници и дали изобщо някога са били национализирани земите, но имот огромни овощни и лозови масиви.След това от Куманово насам се смрачи и падна мъгла, но автобусът се движеше сравнително бързо, поради наличието на хоризонтална маркировка по пътя, нещо което изчезна на българска територия Въобще, дупчестите македонски пътища се различават от дупчестите български пътища по това, че имат маркирана осова линия, което е безценно по тъмно и в мъгла, на вниманието на Лили Талпата Заключение: Виждайки мръсотията в Македония, по пътища, градове и навсякъде, аз наистина стигнах до заключението на момчетата от Крива Паланка. Ние сме един народ в две държави, по боклука ще ни познаете Е те това е, отговарям на въпроси всякакви. Ваш Цанев |
Преминавайки през Крива Паланка малко преди нея, вляво, има отклонение за манастира "Св. Яким" - заслужава си да се посети, не само заради сливовата и овчето сирене, което продават. малко след нея, вдясно, има отклонение за ресторанта при езерото - за 20 лв. изпиваш и изяждаш повече, отколкото тука за 50. иначе Скопие е гнездо на парвенющина и сърбокумунизъм... |
Откривателят на АйПи-тата и автор на чудните комшийски преживявания се е вдъхновил доста от нашите съседи, чиито вицове витаят само около е*ани у главите бугари.Все пак да не забравяме, че няма грозни жени. Има малко изпит алкохол. За търсачите на ексайтид инфо, ще дам дирекцион, за да не се мучат. "Интернет телефонен номер" - 72.11.154.30 ISP: OC3 Networks & Web Solutions, LLC Hostname: 30.static.quadranet.com Country: United States State: California Hub City: Los Angeles Timezone: America/Los_Angeles | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зам.-Директор |
Все пак да не забравяме, че няма грозни жени. Има малко изпит алкохол. Да не забравяме и случката с оня, дето се уповавал на този принцип, но като отворил вратата пред повиканата курва рекъл: "Е, толкова много ракия никога няма да мога да изпия !" Цанев, пътеписът ти е чудесен ! Поздравления ! Аз се канех да напиша нещо подобно за новогодишното си пътуване до о-в Корфу, ама след твоето нямам смелост.... |
| Край Охридското езеро и в Охрид трябва да се поживее поне няколко дни... Да се разгледат повече неща, да се пообщува с хората... убеден съм вече... Цанев, спести ми едно екскурзионно ходене до там... Отивам направо за няколко дни. Самосиндикално... При първа възможност... |
Кораб се пресича през един проход - Стражата, където имаше 30 см сняг и заведение за мекици, в което всичко което се предлага е 50 денара(1.60лв) независимо дали е мекица, пирожка, баница и.т.н. В интерес на истината са бая големи. Цанев, !Мекици и аз съм ял на същото место, още през 95-та. С яйрян. Думкаше едно кюмбе тогава, щото беше февруари. А по стените висяха пожълтели и сбръчкани от влага и старост постери на Яне Сандански, Гоце Делчев и други българи. Старият град на Охрид беше доста занемарен, неизмазани къщи и пусто едно. То си беше и извън сезона де... |
| Сега отзад напред 1. Ловкий вече няма неизмазани сгради из стария град, вервай ми 2. Летец, ако е през лятото вземи и мен, самосиндикално без семейни любимци 3. Уважаеми зам. директоре, интересно ми беше да прочета Вашите преживявания в Куба, но сте доста далеч от Балканите : Изразът "ебан или jебан у главу" е сръбски, в Македония не се употребява. Казвам го защото преди половин година бях за 3 дена в Сърбия - Пролом баня. Като казах на един келнер, че е "jебан у главу" дето ми носи лозова, а не сливова първата вечер, едва не зацвили от кеф Ако нещо нецензурно съм писал, нека бъде модерирано, ама в Сърбия така си оПщуват ПП Щях да забравя, на отиване по разни сгради, спирки покрай пътя имаше много надписи: Груjо оди си! Чудех се кой е Груйо и чак вечерта се сетих, че е Никола Груевски |
| Цанев, пътеписът ти е кют - не се притеснявай! Нали знаеш, понякога обичам да провокирам, за да качвам градуса на изпълненията и пикантерията на раздумките. По отношение "йебани у главо бугари" прав си, че май това го бях чул в Югославия, но по мое време, когато се размотавах насам-натам из комшиите и не беше станало много ясно кой е сърбин, кой македонец, кой от Черна Гора и прочее. Югославия се разпадна, поради липса на единен език и единомислие. Е, нашите малко й помогнаха с някоя друга бомба, но така или иначе държавите си стоят, но комунизмът го няма, за да се заблуждава хората, а това е най-важната придобивка. Лека полека ще се оправят и ще влязат в Европейския Съюз - нали сме съседи?! През ноември 2003, когато за първи път заминах на работа "от-зад-океана" в Западна Европа, посетих и България. Никога няма да забравя как макетата оперираха в магазините с долари, евро, паунди, български левове и тяхните хартии. Абе, всичко вървеше. Дори и цените на продуктите бяха изписани под стоките. Стори ми се много евтино и поетично, а кристалната тишина, щипешият лицето лек зимен вятър и уханието на горящи дърва ме хвърлиха мълниеносно назад към детството. Бях с колата и мой колега - тъп американец, но спирахме няколко път. Оня каза, че това му напомня на околностите на Савана, САЩ, където е роден. След 58 години живот в България, СССР, Западна Европа, Япония, Южна Корея, Канада, САЩ и т.н. се нагледах на какви ли не неща, но романтиката и спокойствието, които имах в България и чувствах в съседните държави НЯМА да се повтори. Може да ти се стори странно и ти и останалите във форума да се "влюбите" още повече в мен, но НИЩО не ме влече към България, дори изпитвам отвращение и ненавист към себе си, че съм живял до 37-тата си година в онази държава. По дух съм космополит и ако съм жив и здрав след пенсионирането някой ден може да се срещнем в Страсбург или... един много красив океански град в Япония, с културни, възпитани и образовани хора, макар и азиатци. |
| Драги зам. директоре и шпионино, не се притеснявам дали пътеписът ми е кют или не, не съм Алеко, а Никола |
Цанев, и от мен поздравления. Минах същия маршрут миналата пролет, отседнах в хотела на брега на езерото, който се вижда на смимката към Самуиловата "тврдина". Синовете ни финансираха една седмица из Македония, но Охрид е най-красивия и български по дух град. Скопие - най-противния. Тука е мястото да спомена, че отдавна мечтая да пътуваме до Охрид с експреса "Старите българско столици" - Варна-Преслав-Търново-София- Скопие-Охрид. |
Е те това е, отговарям на въпроси всякакви. Цанев , а има ли там "македонска наденица", или това име сме си го измислили като "руска салата"? |
Цанев , а има ли там "македонска наденица", или това име сме си го измислили като "руска салата"? Мето, не видях. Има плескавица, Шарска плескавица и Ловачка плескавица. В шарската има кашкавал, а в ловачката и гъби. Предполагам, че ловци, които не са утрепали нищо поне са си набрали гъби, та отам идва името. Има тавче гравче - боб в гювеч, има и вешалица. Има и Чкембе чорба Македонски девойчета също се намират, ама не съм на ония години |
| Плескавица, вешалица, ражничи и кременадли. В едно ханче преди Охрид ядох уникална змиорка. На тръгване от Скопие нашите домакини се обадиха и онези я сложили да се пече в гювеч. Като пристигнахме след четири часа, беше готова. Вълшебна гозба! Бяха я киснали поред в мляко и оцет, за да се измирише, и я беха сложили в гювеча навита на кравай, с домати, магданоз и чесън. Още я помня... ![]() |
Цанев, прекрасно описание, благодаря ти! И снимките са чудни! Аз мислих да сложа малко в моята сводка, но ... те повечето бяха весели (така, де, евфемизъм за "подкрепени" Ако може, ще използвам темичката ти да поздравя всички тук за Новата година! Дано е много по-хубава от предишната. ![]() |