Отиди на страница:
| Този г-н Гил е наистина много объркан индивид... |
| Естествено, в обществото на автора по- неприспособимите са не само очаквани, но и необходими- и си падат на задника право в бачкаторската класа, доживот. Рецепта за щастие няма, нито пък за мъдрост. Просто трябва животът да те поочука на правилните места и в правилните моменти. |
| Абе не разбрах какво точно иска да ми каже авторът, но ми се струва, че иска да каже нещо, което и аз си мисля - то в повечето неясни текствое виждаме това, което ние си мислим. Че чисто човешките качества в крайна сметка се оказват по-важни от знанията и моментните умения. Да си умен, инициативен, отговорен, работлив и т.н. е по-важно в живота от това, колко стиха знаеш наизуст. А образованието предава предимно знания. Ми да, то това си го знаем отдавна. И че човешките качества се възпитават предимно в семейството. Ако синът на автора се е литнал по наркотици и татуировки, ако има изобщо виновен, то това е именно баща му, а не образователната система. |
| Хареса ми. Приятна изненада, щото обикновено авторът пише за ресторантски менюта и за телевизионни програми. |
| Manrico 06 Януари 2013 21:34 И моето тълкувание е сходно, плюс това, че успелите възрастни често са били странни и темерутести малчугани, а прихваналите от родителския конформизъм обещаващи типчета обикновено израстват като абсолютно ординарни граждани. Съвпада и с моите наблюдения. |
| Човекът е казал самата истина: училището отдавна се е превърнало в огромна тегоба за всички - държава, родители и най-вече за децата. Но виновни за това едва ли има. Такова е общественото развитие. Няма вече естествен живот сред природата или в градчета и градове с човешки размери, където най-важното нещо е общуването. Няма и онзи колективен семеен труд, всекидневното усилие за оцеляване, което сплотява всички и изважда на преден план истинските ценности. Охолството и животът в безличния мегаполис правят хората отчуждени и кекави. Никога до 20-30-те години на ХХ в. човечеството не е имало проблем с тийнейджърите. Никога! Появата на този проблем е симптом за тежка болест. Развитието на човечеството все повече обостря тази болест, вместо да я лекува. За да се справи с нея, то трябва да промени из основи системата на ценностите и цялото устройство на всекидневието. За което обаче първо трябва да осъзнае къде е проблемът. А после - да си даде сметка иска ли и в състояние ли е да се справи с него. Още сме много далеч от първия етап в това отношение - осъзнаването. Така че сме далеч и от крайния пункт - тотална промяна на модела на битието ни. Да сме живи и здрави, може на нещичко да станем свидетели. |
Образованието е добре опакована кутия с чудесни намерения, кривогледо утопианство, жестока конкуренция, чувство за вина, снобизъм, сбъдване на желания, молби, държавна намеса, бюрокрация и социално инженерство.  Добра реклама! Не за училището учим, а за живота, нали? Току що описа ... живота. Значи училището върши работа. Подготвя за живота. |
| Много хубаво го е написъл човека. Резюмирам: ДНЕС образованието не струва пукната пара! Вчера май беше по друг начин, но днес просто прочетете горещите новини на настоящия весник и вижте кой брой милионите и кой ги харчи! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: rokosovski |
| Супер, сега погледнах биографията на тоя юнак - нещо като Евгени Минджев. Става да дава акъл! Бивш алкохолик, известен с пошлите си изяви в колонките за тв и ресторантьорски коментари на треторазрядни "лайф стайл" списания?? Поредната му жена, майка на втората "група деца" също е достоен представител на породата "куха парти лейка" Her life until now has literally been one long party, but things are about to change dramatically for former model Nicola Formby ? she is about to become a mother at the age of 40. What?s more, I can reveal, she is pregnant with twins. Nicola and her clever-clogs writer boyfriend AA Gill, who refers to her as ?The Blonde? in his restaurant reviews, have been together for over a decade but have never married or had children together. She had been trying for a baby for some time, and so she was thrilled when she became pregnant,? reveals a friend. ?Having twins is an added bonus.? Gill, 52, has two children ? Flora, 15, and Alasdair, 13 ? with his ex-wife Amber, whom he left for the pulchritudinous Miss Formby. Now employed as editor-at-large of Tatler magazine, Nicola once played Princess Diana in a U.S. mini-series, and before meeting Gill numbered Viscount Linley and Jason Donovan among her conquests. Once they are born, the twins are bound to be blessed with glamorous godparents ? the couple like to rub shoulders with celebrity riff-raff. Last week Gill attended the christening of supermodel Elle Macpherson?s son Cy ? something he neglected to mention in an article decrying the cult of fame. Read more: http://www.dailymail.co.uk/debate/columnists/article-409328/A-novel-way-long-lost-son.html#ixzz2HEXtLTfi Follow us: @MailOnline on Twitter | DailyMail on Facebook |
| Свежо! Помня като завършваха випуските в нашата родна гимназия под тепетата /малее, кога се изминаха да не казвам колко години!/, кварталът, барабар с тепето се огласяше от пуснатата на макс песен на Алис Купър: School's out for summer, school's out for ever, school's out for living... Въпреки жестоката дисциплина, пансиона, градските и домашни отпуски също като в казарма, високата ограда, която прескачахме, родната гимназия ми е дала изключително много: най-важното - да се оправям самостоятелно в живота. Странно, ми нямам спомен да ми е било скучно, говоря за учебния процес, макар че нямаше сегашните технологии, нито ксерокси даже. Скоро си открих в къщата на майка ми запазени тетрадки по английски - ами диктували са ни учителите разните упражнения, щото тогава ни граматики имаше, сал един академичен речник на БАН, син, никога няма да забравя кога си го купих - вървя си откъм главната, по улицата, която водеше към гимназията /тогава бившата семинария, сега - вече си е семинария/ и вървейки, разглеждам ценната дебела книга. И унесена, така се джаснах в една каса, която разтоварваха пред някакъв магазин, че още помня искрите дето ми изхвърчаха от очите...Ех, минало незабравимо... Та, в мойте ученически години училището си беше a must, за секунда не сме се замисляли, че можем да за...ем нещата и да си кютаме с тройки, както огромно мнозинство от днешните ученици. Не бяхме залюхани, намирахме си забавления въпреки жестоките ограничения /то затова и нарушенията бяха сладки/, но за учението - просто си знаехме, че то трябва да върви. Дали сме били по-отговорни? Сигурно. Дали сме били по-организирани - определено да. Като се срещаме след години - общо взето, повечето от нас са се реализирали добре в живота. Е, вярно, любимата гимназия беше едно от най-елитните училища в страната. Ама и другите училища си бяха свестни. Помня, че в строителните техникуми, например, се влизаше с изпит, и бяха елитни училища също. Бе изчанчиха се времената, с тях и училището. |
 . М-да. Великолепно. Вярно и добре списано. Не просто тухла в стената, направо си бетонирахме децата.... |
Добра реклама! Не за училището учим, а за живота, нали? Току що описа ... живота. Значи училището върши работа. Подготвя за живота. А, не, Фирмине! Всяко нещо - с времето си. За децата това е от кардинална важност. Преждевременното потапяне на тийнейджъра, а още повече - на по-малкото дете в "добре опакованата кутия с чудесни намерения, кривогледо утопианство, жестока конкуренция, чувство за вина, снобизъм, сбъдване на желания, молби, държавна намеса, бюрокрация и социално инженерство", е пагубно за него. неслучайно Жюстин или Неволите на добродетелта, макар и класика, не се изучава в училище. |
Ако синът на автора се е литнал по наркотици и татуировки, ако има изобщо виновен, то това е именно баща му, а не образователната система. Виновен е, много е виновен, че не е изпляскал еякулата върху мокър пясък, след което да отиде в Метрополитън и да си гледа кефа.  |
щото обикновено авторът пише за ресторантски менюта и за телевизионни програми. Предполагам, че редакторът, който го е изпуснал да пише нещо друго, сега си скубе остатъците от косата. Но какво може да напише нещо, което се радва на алопецията на чуждото дете... |
| Темата в статията е изключително важна. Не виждам с какво би затруднила който и да е читател, особено, ако има или е имал деца и минава, или е минавал, през всичките перипетии и амбиции на съвременния родител. Единственото нещо, което не е по-вкуса ми е прекаленото черногледство на автора, но приближавайки 50-те започнах да разбирам най-накрая, че у някои хора това е просто химически дисбаланс. :-) Относно: Никога до 20-30-те години на ХХ в. човечеството не е имало проблем с тийнейджърите. Никога! Появата на този проблем е симптом за тежка болест. Развитието на човечеството все повече обостря тази болест, вместо да я лекува. За да се справи с нея, то трябва да промени из основи системата на ценностите и цялото устройство на всекидневието. искам да припомня, че до 20-30-те години на ХХ в. не само не е имало проблем, но не е имало и дума "тинейжър". По това време в голяма част от света на децата не се е гледало с такава сакралност каквато днес съществува, те са били нормална част от всяко семейство и са делили грижите, работата и задълженията в това семейство. Родените в 20-те най-често са имали гимназиално образование (ако изобщо са имали образование) и ходенето на училище не е отменяло домашните им задължения като пасене на кравите и козите сутрин в 5 часа, орането, копането, брането на грозде и т.н. Моят свекър, въпреки че е бил дете на двама учители и внук на вестникаря на града, е ходил често сутрин според сезона или да копае, или да бере грозде (бизнес на рода му по бащина линия). На никой не му е идвало на ум, че в гимназията детето вече е тинейжър и има някакви по-особени нужди или привилегии да не работи наравно с другите. Категорията "тинейжъри" е нещо ново в историята на България. При нас навлиза вероятно в 40-те години на 20 век. Моят собствен дядо по бащина линия (заклет безенесар), роден 1902, казваше с презрение за баща ми чичо ми: "татко ти ми е орал само 2 пъти в живота, а чичо ти нито веднъж". Баща ми е роден 1928, а чичо ми 1933. За него те бяха гевезета защото са ходили на училище, писали са домашни и не са се трудили за доброто на семейството. Предполагам това е прехода към времето в което се появява категорията "тинейжъри" в България. Мнението на дядо ми за внуците му беше още по-категорично: "какви деца родихте (обръщение към родителите ми), тц-тц-тц, оставя си недоизядена филията с хляб (към мен) или "С. , къде си тръгнал толкова рано, кой те гони (относно навика на брат ми да бяга всеки ден 3 км рано сутрин)". Гледайки назад разликата между поколенията на този ми дядо, а и другия дето е роден в 1895 и е бил войник в 3 войни от 1913 до 1918, и нас, внуците е от земята до небето. Докато разликата между дядовците на нашите деца и самите ни деца е главно в областта на технически джунджурии, които са използвали и ще използват в живота си. Относно амбициите на родителите: в многовековната история на човечеството е измислен чудесен начин човек да се справя с чуждите и своите амбиции и той се нарича "златна среда". В този свят съществуват безогледни "Stage moms", онези които се самоосъществяват с децата и техните успехи и които рано или късно правят нещастни и несполучили в живота рожбите си. Една от най-тъжните картини е нахална майка, която наваксва чрез рожбата си пропуски от детството си. Дали става въпрос за престижен хор ("Бодра смяна", "детския радиохора", "Пим-пам"в София или детския хор на Метрополитън опера или детския балет към Ню Йорк сити опера) или балетна школа, школа по рисуване, танци и т.н. няма значение. На тези места родителите са главно две категории: нахъсени майки, приемащи всеки неуспех на детето си като свой и спокойни и разумни майки, които водят децата си за удоволствие и за развитието им в съответна област. Абсолютно безмислени са майчините планове за бъдещи кариери от такава крехка възраст. Още по-безмислено е да обучаваш детето си в къщи (вместо в училище), за да има то по-голям шанс за някаква ролят някъде, в дадено представление. Т.нар. homeschooling може да дава добри резултати за определени деца, но създава големи проблеми у мнозина, особено що се отнася до социализирането им. Децата имат нужда да растат, играят и общуват с хора на своята възраст - това е незаменим опит за в бъдеще. Да не говорим, че те зависят от мама и татко във вземането на решения за това как да прекарват дните си и как да преодоляват стресове от рода на голямо внимание към личността им, глезене, редовно късно лягане, все неща свързани с "кариери" в професионални организации използващи деца на сцената. Изисква се мъдрост и интелект от родителеите да спират излишните натоварвания на малките. Понякога се шокирам до каква степен децата в 21 век са натоварени. На 4 години те вече ходят редовно на курсове по балет/тайкундо, йога, плуване, пиано/цигулка. В този смисъл авторът е напълно прав: време е да помислим, че децата ни са на първо място деца и чак след това ученици. Никой не може да замени прекарване на свободното време заедно, цялото семейство с десетките курсове и уроци с които са натоварени съвременните деца. Колкото повече малкият човек е на гърба на баща си из планини и паркове, разговаряйки тихо и спокойно и хапвайки кебапчета в някоя хижа и чай, който се сипва направо от баката, толкова повече може да се разчита не само на бъдещи успехи у детето си, но и на здрава връзка с родителите през т.нар. трудни тинейжърски години. И още нещо от личен опит: подтикването на очевидно умни деца да отиват в определени училища за също такива умни като тях понякога няма благоприятен ефект за по-поетични или по-хуманитарно настроени души. Децата на 14 години, възрастта в която отиват в гимназия, вече имат доста стабилно изградени критерии какво им харесва и какво не около тях. Някои от тях може да намалят успеха си по простата причина, че искат да са различни от детето до тях, което без особена емоция и автоматично ще свърши всяка поставена му задача. В края на краищата, всеки родител решава какво дете иска да има и дали да се кара на сина си/щерка си, че са избягали от училище за да имат възможност да си дочетат някоя интересна книга в парка. Признавам, че аз съм от родителите, които биха изнесли лекция за това как редовното посещаване на училището и писането на домашни е нещо, което не се обсъжда, но няма да скрия удоволствието си, ако разбера, че въпросното дете е посветило целия си ден на лежане по тревата, четене на книга и размишления. :-) Днешните деца, всъщност, порастват и започват да упражняват отговорни професии далеч преди нас. На 22 години децата в САЩ завършват колеж и започват кариера немислима за нашето поколение дори на 26. Момчетата в България, ако са завършили езикова гимназия и са ходили в казармата (а повечето ходеха) завършваха най-рано на 26. На 26 години едно момче в САЩ вече е минал първото си професионално повишение и гледа напред. И аз като "len" обичах гимназията си в Пловдив (въпреки престилката ми на която задължително беше изографисано РЕГ - на гимназията на len бяха АЕГ, забраната за носене на дънки и по-светли от тъмно синя пола), но нямам особено добри спомени от училището си между 5 и 7 клас. Разказвала съм за тези години (въпреки че няколко хора се опитаха да ми обяснят, че имам грешни спомени) и до днес вярвам, че това беше един от най-насилническите периоди в живота ми. Насилието беше двойни: от страна на децата, които никой не учеше, че е лошо да са жестоки: всекидневно видах унижаването на дебелите, грозните, очилатите, заекващите двойкаджиите и от страна на учителите: главно към лошите ученици и "проблемните". В такъв смисъл смятам, че днес както българското, така и американското училище са много по-цивилизовани що се отнася до правата на детето. Всяко дете е личност и всяко едно от тях е богатство както за родителите, така и за обществото. |
Никога до 20-30-те години на ХХ в. човечеството не е имало проблем с тийнейджърите. Никога! Появата на този проблем е симптом за тежка болест По-точно до 30-те години на 20 в. въобще не е имало "тийнейджъри", това е съвсем нов феномен, съвпадащ с раждането на съвременното "охолно общество". Дотогава всички деца са работили през свободното си от училище време, а до края на 19 в. и в развития свят малко деца изобщо са ходили на училище. Баща ми е висшист, син на двама висшисти (рядкост за 30-те години у нас), роден и живял в град, но и той в 40-те години е ставал в зори и преди училище е копал на лозето на дядо си. Не само "тийнейджърите", но и "детството" (със своята "невинност" и "святост') е нов културен феномен, от времето, когато "маргиналната стойност" на децата се повишава стръмно, респ. намалява броят им. Старите приказки, познати ни oт преразказите на Шарл Перо и Братя Грим, показват реалистичната картинка през Средновековието - вкл. до изоставянето на Хензел и Гретел в гората, че и до човекоядеца от Палечко. Особено непозната е била идеята на женското дете. В нашия традиционен фолклор темата за децата е застъпена преди всичко с манастирите или калетата, които Господ, самодивата, халата или чумата градят с детски трупчета или кости. Или с темата за момата, умираща преди венчило, от Руфинка до Йовковата бяла лястовичка. Едно изключение, но и не, е "детето юнак", или едно митично чудовище, дете Голомеше, Секула детенце, Груица детенце и т.н., за които вж. Ив. Венедиков. И идеята за "човека" с неговите "права" е сравнително нова, от 18-19 в. насам, макар да се третира още от Ренесанса и особено в 17 в., но още само теоретично ("We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal... hey niggah! get mi a sandwich!"  ) Вайканията за развалата и провалата на съвременния свят също са вечни като света. В най-целомъдрения и буржоазен 19 в. в цивилизована буржоазна Виена поне половината деца се раждали незаконно, главно от млади слугинчета, "импрегнирани" от господарите си. В дуварите на манастирите, каквито имало във всеки квартал, имало специални отворчета с капаци и звънци за подхвърляне на такива деца, но и детеубийството било масова практика. Не случайно Гьотевата Маргарита (и Булгаковата Фрида) толкова се кае. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |