Бойко Борисов, шеф на охранителна фирма "Ипон":
Интервю на Вера АЛЕКСАНДРОВА - 27 юли 2001
Тъгата ми за царя е голяма

"В последните няколко месеца живеехме непрекъснато заедно. То е както като си тръгва човек от почивка и му е мъчно за семействата, с които се е запознал там. Но после се забравят."
Съгласих се да дам това интервю заради репортерите, заради това, че главните редактори издевателстват над вас с желанието да намерите най-пикантното, най-най-най-заинтригуващото и заради изключителните усилия, които полагате.
Това каза Бойко Борисов в началото на разговора. Статиите за мен излизат не защото ги поръчвам и плащам за тях, както твърдят от НСО, а единствено от уважение към труда на журналистите, добави той.

- Г-н Борисов, имаше ли предаване на охраната, както имаше предаване на властта?

- Предаването на охраната стана пред очите на журналистите. Вие бяхте в парламента и видяхте - царят излезе и НСО го обгради. Той ме потърси, спря се, видя ме, благодари ми, каза: "Поеха ме" и аз си отидох.

- Нe си стиснахте ръцете с шефа на НСО ген. Владимиров?

- НСО не са ми никакви. Аз нямам отношение с ген. Владимиров, нито с когото и да било. Имам само с царя и той спря и ми стисна ръката пред всички.

- Обиден ли сте на някого?

- Аз? Аз съм горд човек. И се гордея, че хората, които съм охранявал, съм ги пазел, докато са искали. Тодор Живков го пазих, докато го погребаха, недолюбван от тогавашната власт. За моя радост царят от човек в изгнание стана премиер на държавата. Независимо че по държавната йерархия той е трети човек в държавата, знаете, той винаги ще си е първи. Не съм отишъл при царя заради пост, за да съм обиден. Обратното, аз съм щастлив, защото имаме изключителен човек за премиер. Не мога да давам оценка, защото той е много класи над мен. Но познавам много хора и такъв няма. Поне аз не съм срещал. Голям капитал за нас, за държавата, за обществото. А че ми е тъжно, че не съм до него, да. Онзи ден в парламента имаше две тъжни групи лица - на отиващите си управляващи и на отиващите си охранители. Но не заради това, че не сме във властта. Просто малко ми е мъчно за царя. Свикнах с него, но всяко чудо за три дни. Руслото на живота се връща обратно, аз оставам на улицата, защитавам си интересите на хората, на бизнеса. И ще се опитам да бъда полезен, както и на всяка друга власт съм бил полезен с това, че създавам хиляди работни места, храня мъже, глави на семейства. А така спомагам да се изпълнява програмата на правителството - да намаляваме безработицата, да повишаваме стандарта.

- Охранявал сте бивш държавен глава, цар, кандидат-премиер. Каква е разликата?

- Според мен НСО трябваше да поеме царя още когато той спечели изборите. Хайде, ако тогава са имали нещо предвид, това трябваше да стане в момента, в който президентът му връчи мандата. Добре, ако и тогава е имало съмнения - в момента в който НДСВ и ДПС подписаха споразумение. Тогава вече беше ясно, че ще е премиер. Това бяха дните, в които той беше най-застрашен.

Радвам се, че успях с моите момчета, на които истински благодаря, да запазя царя, неговото семейство, имота му, вещите му, децата му, снахите му и всичко, което ми е поверил, живи и здрави. Успяхме в една предизборна кампания, пътувайки хиляди километри, с много коли, с много хора, да няма нито едно оплакване от нас, от граждани, на нито един човек, който да е малтретиран, бутан, нито една медия. Обратно, с всички журналисти сме в отлични взаимоотношения. Няма и служител от НСО или от МВР, който да се е оплакал от нарушение на Закона за движение по пътищата. Е, някои мои недоброжелатели могат да кажат, че съм самохвалко. Нека го кажат, аз се гордея с това, което съм направил, и мисля, че с чест и достойнство си свършихме работата.

- Какво ще запомните от царя?

- Всичко, което прави, е достойно да го записва човек и да се опитва да му подражава. За съжаление моят характер малко ми пречи да прилагам това, което съм имал щастието да науча. Но той затова е цар и премиер.

- В обществото се наложи представата за царя като за прекалено сериозен човек. Такъв ли е наистина?

- Не е коректно да му давам оценка. За мене той е велик. Той е уникален и за света. Ще се върна малко назад. Целта никога не ми е била да ставам държавен чиновник, да се редя за заплата. Аз раздавам заплати. Ако на царя му потрябвам, той винаги може да ме намери, прекрасно знае къде съм. Тъгата ми е голяма. В последните няколко месеца живеехме непрекъснато заедно. То е както, като си тръгва човек от почивка и му е мъчно за семействата, с които се е запознал там. Но после се забравят.

- Имало ли е заплаха към царя по времето, в което си го охранявал?

- По заплахите са НСО. От мене за фирмата и за моите клиенти няма да научите нищо. За мене можете да научите - аз съм все пак публична личност. Без да го искам - бидейки до Тодор Живков, до Самаранч, до царя. Фотографите правят по милиони снимки, както и да се старая да се крия зад главата му, все някъде се показвам.

- Как успяхте да опазите царя от толкова фенове и медии, които го преследваха на всяка крачка?

- С такт, внимание и взаимно уважение, за което благодаря и на медиите. Тогава, когато аз съм отговарял за неговата безопасност или по-точно да не го наранят с камери или фотоапарати в блъсканицата помежду си. Между другото не ви прави много чест - трябва помежду си да се съберете и да си направите някакви правила - първо камерите, после фотографите, после репортерите или нещо такова. Разговаряйки поотделно с всички вас, сте на това мнение. Но заедно се превръщате в едно стадо. Може би заради това, че се познавам с всички вас и си имаме взаимно уважение, не сме направили някаква беля.

- Говореше се, че част от гардовете на "Ипон" ще минат към НСО?

- Едно интервю с ген. Владимиров даде отговор на този въпрос. Той каза, че за да минем към него, трябва да сме под 30 г. Аз имах голямо желание да отида на работа в НСО. Мислех си, че като доктор на науките, като един от хората с най-висок дан в каратето в България, като бивш национален треньор в бойните изкуства, съм се доказал и поне ще ме вземат за боец Х3, да речем. Оказа се, че трябва да съм до 30 г., а аз съм на 42 г. Сиреч, пределна възраст, нямам шанс.

- Говореше се също, че са ви предлагани постове в Министерския съвет или в някоя от службите за сигурност?

- Министерските постове се предлагат от премиера. На премиер не се отказва, на цар - още по-малко. Така че, ако са ми били предлагани, то съм щял да стана.

- Какъв спомен ще запазите от царя?

- Как се разделихме в парламента. След като толкова много не искаха да ме допуснат в нито едно държавно ведомство, след като толкова дълго бях заплаха за институцията НСО, в края на краищата царят си взе довиждане с мен в парламента. И си отидох през главния вход. Това беше достатъчно за мен.

Накрая искам да кажа, че не случайно моят любим филм не е "Бодигард", а е "Гладиатор". Който го е гледал, ще разбере смисъла.

Пожелавам на момчетата на НСО, които пазят царя и всички останали, да са живи и здрави, да внимават, особено с трафика. Пожелавам им го най-искрено и сърдечно и на тях, и на семействата им, защото зная колко е трудно. Аз проблеми имам с шефовете на ведомствата, с тях нямам. Така че с тези няколко думи изчиствам всички недоизказани неща. Тъй като аз бях шофьор и охрана на царя. Медиите раздухаха за нещо повече от това. И царят сега го доказа.

- Бяхте ли приятел с царя?

- Не може шофьорът да е приятел с царя. Бях приятел със синовете му.

Вие бяхте в парламента и видяхте - царят излезе и НСО го обгради. Той ме потърси, спря се, видя ме, благодари ми, каза: "Поеха ме" и аз си отидох.

wreckage
12 Фев 2013 15:01

Йовца, да ти имам проблемите с който си запълваш битието .