Царят приятели няма, той има поданици... Виж князете са друга работа...

За мене той е велик. Той е уникален и за света.

СИМЕОН ІІ или СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ или ЦАРЯТ-ГАЛЕНИК НА СЪДБАТА!
„Единствената ми цел в живота е богата жена” – Симеон ІІ.
1965 година. Съветско военно разузнаване – ГРУ.
На бюрото на висш офицер има дебела папка със сигнатура „Строго секретно” и кодово наименование „Барон”.
Това е разработката на Симеон ІІ Сакскобургготски. Пълна е с оперативни материали, придобити от руската резидентура в Париж с помощта и на българското разузнаване.
1965 година. Българско посолство в Париж.
Посланикът Костадин Атанасов е събрал цялата резидентура. Обсъжда се важна информация – бившият Цар Симеон ІІ е в Париж и ще остане дълго време.
Основна задача на българското разузнаване по това време е „вражеската емиграция”. В Париж тя е най-компактна и най-активна, в сравнение с емиграциите в другите страни. Българското разузнаване хвърля много сили и средства да следи емиграцията, да вербува агенти или да извежда и внедрява сред емиграцията”изменници” от България, с цел да я разлага и неутрализира.
В Париж, земеделците начело с Ценко Барев са най-организираните и активни. На резидентурата е поставена задача да работи активно срещу тях.
Центърът (София) нарежда да започне активното изучаване на Симеон ІІ, като специално да следят отношенията му с Ценко Барев.
Нарежда се също, да уведомят „съветските другари” и да потърсят помощ от тях при изучаването на бившия цар.
По това време Симеон ІІ работи като екскурзовод на марокански и испански фирми, посреща туристите на летището. Много често, сред нощ, той ги развежда по хотелите, а после ги води и по нощните заведения.
Симеон е млад мъж, с приятни обноски и с нищо не показва, че във вените му тече „синя кръв”. Като всеки млад и хубав мъж, слабостта му са жените, но го влече и хазарта. Обича залаганията, обикновено с чужди пари.
Агентурата донася, че младият Симеон има дългове – взел е пари назаем и от македонския войвода Ванче Михайлов, а няма пари и не може да ги върне. Ванче го заплашвал, че ще прати хора и насила ще си вземе парите.
Резидентурата съобщва в Центъра, че буйният Ванче може и да убие Симеон.
От там нареждат да вземат всички мерки за опазването му. Потърсена е помощ и от съветската резидентура. Да се пази Симеон – това е нареждането.
Центърът информира резидентурата, че е открила оперативна разработка на бившия цар Симеон под кодовото име „Крупие”, която по-късно прераства в разработка “Двор”.
Това разказва полковник Александър Кюлев – разузнавач в парижката резидентура. Той е баща на убития в София мафиотски банкер Емил Кюлев.
Александър Кюлев споделя това пред висш офицер от съветското военно разузнаване, който се казва Христо Вълчев и е от български произход. За бившия цар Вълчев казва:
„За Симеон Втори се интересуваха непрекъснато българските тайни служби – ДС и шефовете й както тук в Париж, така и в България. Голям интерес проявяваха и от Комитета за държавна сигурност на СССР – КГБ”.
Заключението на българската резидентура в Париж е, че той не е подходящ за използването му като агент. Не притежава необходимите лични качества – подходяща професия, завършено висше образование, има кратко военно обучение в частен колеж в САЩ.
Мнението на българското разузнаване не се споделя от КГБ. Те следят внимателно неговото развитие и Симеон вероятно вече е кандидат агент в специалната категория – „агенти за влияние”.
Безпаричен Цар – престолонаследник, кандидат за агент и то за”влияние” – това рядко се случва и КГБ няма да изпусне тази възможност. Те знаят, че титлата му отваря всички врати и му дава достъп до висшите среди, където други агенти не могат да припарят.
Младият и неопитен Симеон ІІ не предполага, че в Париж е обект на такова специално внимание, обграден от агентите на ДС и КГБ.
Българското разузнаване ще продължи да пълни с „оперативни материали” разработката „Крупие”, без да знае дали някога те ще влязат в употреба. Но архивът на ДС е ценен, винаги е под ръка и винаги идва времето, той да бъде използван, както и става.
КГБ, със своя дългогодишен опит и големи възможности отдавна са хвърлили въдицата и Симеон се е хванал на нея. После както винаги, ще продължат внимателно да го обработват и готвят негласно, даже и без самият той да разбира, ще му помагат, най-вече с подходяща работа или с пари и ще чакат да дойде времето да го използват.
И времето за неговото използване действително идва.
След 1964 г. българският посланик във Франция Костадин Атанасов се завръща в България и става началник на българското разузнаване с чин генерал и доста години заема този важен пост, след което става заместник на всеизвестния генерал Мирчо Спасов, който тогава е в ЦК на БКП и отговаря за ”Задграничните кадри”.
Най-дълго е живял в САЩ, където е развил успешен бизнес като собственик на втората по големина в Америка финансово-брокерска къща ”Хейдън Стоун”.
Белчев води аристократичен начин на живот и обича да урежда пищни тържества в скъпи хотели в чест на негови приятели.
Тържества е давал в чест на Симеон ІІ, за президента на Мексико Мигел Алеман, на външния министър на Финландия Ахти Кариялайнен, който по-късно става и м-р председател и на други високопоставени личности от световната аристокрация . Г-н Белчев споделя:
„През 1981 г. за Св. Валентин наех луксозен хотел в Швейцарските Алпи. Празникът беше в чест на моя приятел Кариялайнен, който дойде с дъщеря си и зет си. Оказа се, че дъщеря му Кукка Мария е женена за българина Атанас Тилев. На празника беше и Симеон с Маргарита. Бях останал с впечатление, че аз съм запознал Симеон с Атанас Тилев, но после видях, че те през цялото време си говорят в едно кюше. И си викам, откъде накъде Атанас Тилев – човекът на КГБ и ДС да си говори така потайно със Царя?”
През 1981 г. немският в-к „Велт ам Зонтаг” пише за Атанас Тилев, че е „живият микрофон на КГБ”.)
„Минаха години и в началото на прехода аз бях в България”.
“Разбирам, че Атанас Тилев е подарил на Царя 5 или 10 % от акциите на застрахователно дружество ”Витоша”, което притежава. И кой е директор на „Витоша”- ген.Бриго Аспарухов. От синдичката на Банка Земеделски кредит разбирам, че Тилев е откраднал 50 млн. долара и го заплашва отмъщение – разстрел или съд и затвор. Ген.Бриго Аспарухов го спасява, като го извежда нелегално от България. А след това унищожава и агентурното му дело – (агент ”Румянцев”, в което сигурно е имало и материали за Симеон. Значи Симеон – и той като Тилев е замесен с КГБ и ДС…. няма никакво съмнение”.
” Това е мнението на г-н Белчев.
Досието на Атанас Тилев, като секретен сътрудник на разузнаването в Държавна сигурност под псевдоним “Румянцев” е унищожено през 1993 г. Това става по заповед на Бриго Аспарухов, който по онова време директор на Националната разузнавателна служба.
През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото унищожаване на 5 тома по 300 страници агентурно досие на Тилев. Това е тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години.
През 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в Софийския военен съд с обвиняем Бриго Христофоров Аспарухов и е образувано наказателно дело от общ характер №196/2001 г.
Тъй като подсъдимият Аспарухов е избран на 17 юни 2001 г. за народен представител, съдът прекратява производството.
В обвинителния акт пише, че с унищожаването на досието на Тилев Аспарухов е целял “да набави за себе си имотна облага”. Преднамерено наивно обвинение за заблуда на обществото.
Става дума за следното: “за периода от 25 юни 1997 г. до м. март 2001 г. обвиняемият о.з. ген. Бриго Аспарухов от участието си в управителните органи на търговските дружества “Дару кар” ООД, застрахователно и презастрахователно дружество “Витоша” АД, “Лазурит-94” ООД и “Дару финанс” ЕООД е получил общо 1783,02 деноминирани лева, а дъщеря му Светла Бригова Аспарухова от назначаването є по трудов договор в “Лазурит-94” ООД през м. август 1998 г. до м. март 2001 г. 13 010 деноминирани лева”.
От унищожаването на 5-те тома от делото на банкера “са произлезли тежки последици за Националната Разузнавателна Служба, изразяващи се в намаляване на архивния фонд на службата от документи с поверителен характер и се е уронил престижът на държавната институция”, пише още в обвинителния акт.
Аспарухов е превишил властта си и е нарушил Постановление №61 на МС от 1991 г. за опазване на явната и поверителната документация в България, без да са изтекли задължителните срокове за съхранението му. Досието е трябвало да бъде пазено, докато Тилев навърши 75 години.
От тези мъгляви обвинения явно проличава намесата от най-висока инстанция и не без участието на всемогъщия КГБ. И всичко около Бриго Аспарухов се разминава, за разлика от предишния началник на ПГУ – ДС ген. Владимир Тодоров, който за унищожаване делото на дисидента Георги Марков, беше осъден и лежа в затвора.
Атанас Тилев, който в мътния преход на България развиваше успешен, но съмнителен бизнес, създавайки множество фирми като “Дару Кар” и Банка Земеделски Кредит, Застрахователна компания “Витоша” и др. изпадна в положение да бъде преследван от съда и трябваше с помощта на ген. Бриго Аспарухов бързо и нелегално да избяга. Напусна България и се укри във Виена, за да избегне българското правосъдие.
Благодарността към Бриго Аспарухов затова, че спаси двама агенти на българските и руски секретни служби – Атанас Тилев и Симеон Сакскобургготски беше голяма.
Освен парите от Тилев, той стана и народен представител, за да получи имунитет, а после и кандидат на БСП в изборите за кмет на София.
А Симеон, когато стана премиер искаше да направи Бриго Аспарухов съветник по въпросите на разузнаването и сигурността, но от НАТО бързо реагираха, предупредиха Симеон, че приемането на България в НАТО ще е под въпрос и той беше длъжен да оттегли кандидатерата на Аспарухов...

Категории Биволъ | На прицел 486 посещения
ПО ДИРИТЕ НА ЕДИН ПРОТОКОЛ


Делото за достъп по ЗДОИ до протоколите по случая "Мишо Бирата" отново е отложено
от Биволъ Сряда, 13 Февруари 2013 20:08

Извършил ли е Борисов престъпление с нареждането си по телефонa на шефа на митниците Ваньо Танов да спре проверка в скада на Мишо Бирата? Този основателен въпрос може да получи своя отговор от съществуването и показването на един единствен документ. Това е протоколът за митническата проверка, извършена от ММГ на 13.03.2010 г. за времето от 20.00ч. до 24.00ч. в данъчния склад на фирма "БУЛБРЮ БГ" ЕООД, стопанисван от фирма ''БГ ДРИЯКС" ЕООД в гр. Мездра. Повече от година Биволъ се опитва да получи достъп до въпросния документ и среща твърд отказ на Танов да предостави информация по ЗДОИ.

Защо е толкова важно да се види протокола?

От съдържанието на документа може неопровержимо да се докаже, или отхвърли консумирането на престъпление от общ характер от страна на Министър-председателя на България Бойко Борисов. От изнесен в медиите разговор по телефона, записан със СРС се чува как Борисов звъни на шефа на българските митници Танов и буквално му нарежда:

„Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак... В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция...
...Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не...
...Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме...
...Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам."

Според записите Танов звъни на заместника си Антон Странджев и му предава разпореждането на Борисов. Нарежда му, ако се намери нещо Странджев да го задържи при себе си и да потули случая. Надолу по веригата разпореждането да бъде осуетена митническа проверка по сигнал за нарушение се изпълнява безпрекословно, става ясно от разговорите. Танов заявява на заместника си: "Аз ще трябва да направя нарушение на закона, за да изляза от положение.." След това Танов връща обаждането на Борисов и му се отчита, че е изпълнил разпореждането и е прекратил проверката. Официалната позиция на Танов обаче е, че проверка е била все пак извършена.

Първоначалната реакция на Борисов и останалите бе пълно отричане с версията, че записите са манипулирани и неверни, т.е. подобни разговори въобще не е имало. Година и половина по-късно в интервю за сайта "Politikat.net Борисов призна все пак, че скандалните разговори са се състояли и той е разпоредил спиране на проверката и изтегляне на екипите. Междувременно обаче Мишо Бирата и съпругата му, които бяха собственици на фирмата скоропостижно умряха. Смъртта им остана неизяснена и предизвика усещането, че в обществото ни неудобните хора замлъкват завинаги.

На обществения призив да образува производство срещу Борисов за корупция и престъпление по чл. 143 и 282 от НК прокуратурата в лицето на говорителката си Стелиана Кожухарова заяви, че проверката е била проведена и затова не можело да се говори за извършено престъпление, въпреки разговорите. Групата обаче само засякла "изваряване на охладена пивна мъст, която не е акцизна стока", а пломбите на данъчния склад не са били свалени. Прокуратурата е научила тези факти от проверката година по-късно, на 25.02.2011, след като е започнала да работи по скандала "Мишо Бирата". Знае се официално също, че на следващия ден след проверката, 14.03.2010 г., директорът на ТМУ-Лом е представил документацията. Протоколът е регистриран с пореден номер в електронната система на Агенция "Митници", където се съхранява в електронен вид, както и на хартиен носител. Въпреки неоспоримо надделяващия обществен интерес до момента въпросният протокол се крие като държавна тайна. Действията на митничарите предизвикват основателни съмнения дали реално документът съществува и ако да – какво толкова има да се крие, ако всичко в него е наред и той само може да потвърди официалните становища на институциите? Необясним остава фактът, че за проверката на 13.03.2010 г. изобщо не се споменава в документите и приложенията по делото, което "БУЛБРЮ БГ" води на свой ред за отнетия лиценз срещу Агенция Митници. Там са изброени и упоменати всички действия извършени от институцията спрямо фирмата на Бирата, но за такава проверка и резултатите от нея не се казва нищо, все едно че тя не се е състояла изобщо.

Биволъ ще разкрие цялата истина рано, или късно.

Заведено е дело в САС, под номер 5206/2012 г. от Биволъ срещу Агенция Митници за отказа да бъде предоставена информация с надделяващ обществен интерес по ЗДОИ. Съдът изведнъж реши да излезе със становище да привлече като заинтересована страна "БУЛБРЮ БГ" ЕООД, което предизвиква изкуствено забавяне и усложняване на процеса. От няколко месеца процесът се точи, защото представител на частната фирма не бил призован редовно и не се явил. Независимо от всичко делото се движи и в най-лошия случай, ще стигне до Европейския съд в Страсбург, където ще бъде взето принципно решение, нарушават ли българските институции европейските правила за достъп до информация. Днес, 13.02.2013 г. делото беше отложено за пореден път, тъй като "БУЛБРЮ БГ" отново не са призовани редовно

Категории Биволъ | Окото на бивола 1960 посещения

Петиция до Европейския парламент: За изслушване по казуса "Буда"

от Биволъ Четвъртък, 14 Февруари 2013 14:24