. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Yowza |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Yowza |
Жана, Симпли, намирам, че плоча с монтиран стар фотос и лаконичен надпис, оформени (не знам как) да излъчват дискретно, но силно внушение, е най-неразточителният и достоен подход. Подкрепям. Старите софиянци може би ще намерят най-подходящото място. За съжаление моето участие може да бъде само на ниво банкова сметка... |
Той е инициатор, така че е излишно споменаването му Аха. А това инициативният комитет ли е? Доста хора се отзоваха с желание да участват в него... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Yowza |
С риск малко да прозвучи недобре, ама нали търсим варианти. Това, че има вече паметен знак, да го наречем, е нож с две остриета. Могат да кажат - Е ми има вече нещо по темата, няма нужда от друго. Обаче... Ако кажем "На същото място да поставим нещо по-така от една морена с надпис... Няма да е монумент, но ще е по-забележимо... И ще запазим "Мати Болгария"... Предполагам, че за морената процедурата е премината - за мястото говоря.... Просто разсъждавам... |
Yowza, защо отвреме навреме залиташ в неточна посока? Споменал-неспоменал, забравил-незабравил... Това ли е важното... ПП Моля това да не се коментира от другите, просто апел да се говори по темата... |
Дорис, във всеки друг случай бих била напълно съгласна с теб. Цял живот съм била привърженик на семплото, класическото, изчистеното... Обаче сега НЕ. Длъжни сме да направим нещо, което се набива на очи, не просто някаква табелка с надпис, че си спомняме. Ние помним, това е безспорно. Обаче на поколенията, след нас, предвид влошеното качество на преподаване на история, трябва да им се напомня доста по-агресивно. Моите родители са били деца, но още помнят ужаса от воя на сирените и падането на бомбите. Те имат доста неясни детски спомени, аз още по-неясни, а моите деца? А техните деца? А вероятността с тази безобразно безотговорна външна политика, която официална София води в момента, това да се повтори в съвсем близко бъдеще? При това в пъти по-страшно и с далеч по-сериозни последици. Ще подкрепя думите си с това: Натисни тук Натисни тук И щом на наша родна територия има паметник на убийците, защо да няма паметник на жертвите? Поне толкова, ако не и по-голям. Невинни жертви, цивилни граждани. При това още след Първата световна война са приети международни правила за водене на военни действия, които задължават воюващите страни да направят всичко възможно, за да избегнат пораженията върху граждански обекти. В България се случва обратното. Няма как да е случайно Аз държа да е паметник. |
. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Yowza |
Длъжни сме да направим нещо, което се набива на очи, не просто някаква табелка с надпис, че си спомняме. Ние помним, това е безспорно. Жанче, виж сега... Това е лично мнение, аз учех на две преки оттам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
защо отвреме навреме залиташ в неточна посока? Споменал-неспоменал, забравил-незабравил... Това ли е важното... Отговарям на въпроси на колегите, летец. Нарича се диалог. |
Аха. А това инициативният комитет ли е? Доста хора се отзоваха с желание да участват в него... Аз не съм изявявал желание, а невъзможност, мога да участвам само и единствено защото живея в София, ако не достигне бройка |
Жана, и аз съм пламенна до подивяване, знаеш . Но поради ред обстоятелства, първо трябва да сме реалисти, без изхвърляне. И за да има по-широк отклик идеята - без отявлена политика: тя ще е в самата тема, в подтекста, тъй да се каже. И в събраните за една - може би най-високата идея върли противници. Знаеш, че съм стар сталинист, но не одобрявам у стареца например насъскването - преди решаващи избори - на германските комунисти срещу социалдемократите; заради принципа. И кво станА? Шикългрубер. Разбирам идеята на Сократ преди всичко така - всички срещу войните. А за скептиците и подигравчиите, от един велик победител: First they ignore you, then they laugh at you, then they fight you, then you win. Mahatma Gandhi | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
67, покъртвало ме е това. Още ме покъртва. Само дето днешните деца и младеж - дали се усещат или го мислят за остроумни графити в чест на Пуситата? И това също е въпрос. На въпросите. Май. |
Никола Заб.* Искам паметник, паметник, паметник /що няма емотикон, който тропа тъпо и упорито с крак?!/ |
Ако не възразявате, бих искала и аз да се включа от мястото на събитието, така да се каже Наистина, не успях да изчета 100 % цялата тема, но 90 % - да, че ми се обажда проблем с очите, който уж отстраних, но се натоварих тези дни повечко. Утре ще чета пак с всички детайли. Това, което бих могла да направя на първо време, е да разговарям с администрацията на ДАГ за практически насоки и стъпки при провеждане на процедурата, да я обобщя и изложа в достъпен вид по хронология. Жана (Добре дошла!) вече е дала нормативната уредба. Визата за проектиране така или иначе има срок на валидност от 6 месеца, в рамките на които трябва да се изработи и предложи за одобрение проекта. Вероятно неговият вид и обем ще зависи от вида на плочата - дали върху сграда или свободно стояща. Действително трябва да се провери и преписката на Атака докъде е стигнала. Вече почти не виждам, така че спирам за почивка, но съм наблизо |
Съжалявам Off topic: Преди години бях си направил труда да ходя по следите на бомбените серии в София. Много е интересно как заобикалят Двореца. Една дълга серия свършва до Народния театър. Друга е минала успоредно през улиците "Търговска" и "Леге", като почти ги е изтрила от картата на София. На картата, намерена в останките на сваления от Списаревски самолет, отпечатана на копринен плат, Дворецът и Военното министерство са оградени с червено и е забранено да бъдат бомбардирани. Това е мнение на човек, когото познавам задочно от баща ми, и изключително много уважавам. Военен пилот пенсионер Иван Бориславов. По повод Ал. Невски на Ловкия от друга тема. |