Днес ми попадна нещо, за което мислех дори да отварям тема. Но не щеш ли, тази стара тема беше съживена тъкмо навреме. http://www.blitz.bg/news/article/385752 Моето скромно мнение е, че трябва да има паметници и на жертвите от бомбардировките, и на загиналите американски летци, хвърляли бомбите, и на Димитър Списаревски и Герхард Венгел. Нито голобрадите момчета от Канзас и Айова са изверги, нито Спайч и Герхард Венгел са омразни хитлеристи, получили заслуженото. Още по-малко пък такива са невръстните жертви от бомбардирана София. Това са просто човешки същества, попаднали в месомелачката, наречена Световна война. Да отдадем почит на всички! Те са свързани и по своему близки, така както падналите един до друг сърби и българи край Сливница. В ОКОПА Иван Вазов Кървавият бой престана, мракът нощни наближи. Паднал българин в окопа там до сърбина лежи. Един други се убили; куршум щику дал ответ. Гаснат сили, скоро двама ще оставят белий свет. - Брачо - сърбинът изпъшка, - гаче те познавам аз? - Аз съм, Йово, добра среща, господ пак събира нас. Жал ми е за теб, сюрмахо, имаш дребна челяд ти! - Фала, брачо... Памет тъмна... - Кой си, я ме подсети, дека с тебе се видяхме? - Във Алексинацкий бой - турска кръв там проливахме... - Петко! Ти си? Брачо мой, опрощавай... Лепо помня, без теб тамо аз бях леш. Майка ми за твойто здраве често палила е свещ... - Сполай, Йово... Няма нужда, ти по-харно отплати!... Ний избихме се кат псета, господ нека ни прости. - Брачо! - Йово, аз умирам... Огън, жажда! Ох, горйъ! - На водица в манерката, пийни, брат. И аз ще мръ. - Сполай, Йово... па прощавай, свърших!... Моят гроб е тук! - Петко! И аз с тебе брачо: ще заспим един до друг! Мръкна. Въз полето бойно падна нощната мъгла; под мъглата спят спокойно хладни, кървави тела. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: котарак |
http://www.pamet-sofia.com Ако ставаше въпрос за паметни на Шипка, тамън щяхме да сме съгласували височината на стъпалата на стълбата, щото това архитектурни проекти, проспекти, обсъждания по комисии и седянки... Плюс абсолютното мълчание на каквито и да е медии, вежливо калесани в БТА на пресконференции. Прав си, градски, войнишките паметници не трябва да се пипат. Никакви войнишки паметници не трябва да се пипат, да поясня, че знае ли се. |
Прав си, градски, войнишките паметници не трябва да се пипат. Никакви войнишки паметници не трябва да се пипат, да поясня, че знае ли се. Тъй е, не трябва да се пипат. Войнишките паметници. Ама онуй стърчащото срещу южния вход на университета, с "Шпагин"-а на върха като доминанта и апотеоз, не е войнишки паметник. Ама хич не е. И аз да поясня. А и да се съхрани различието, в което сме единни. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: котарак |
котарак 11 Яну 2016 01:07 Не му е тук мястото, приятелю. Онова нещо ще си отмине, вгледайте се в децата си. |
Паметната плоча на кап. Венгел е в градинката до баня Мадара. Той е пристигнал в частта си, в Ниш, на 9 януари. Инициаторът за поставянето на плочата, проф. Вили Лилков, ни каза, че на 10 януари, денят на двете най-тежки бомбардировки - дневна с двеста и двадесет бомбардировача и стотина изтребителя и нощна със стотина бомбардировача, кап. Венгел не е трябало да лети, но е излетял по свое решение... Бих искал да припомня, че темата е за цивилните жертви от бомбардировките. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: letec55 |
@кифла 10 Яну 2016 23:13 Къде е? Около баня „Мадара“, близо до петте кьошета. Поне за това място имам спомени. |
Моето скромно мнение е, че трябва да има паметници и на жертвите от бомбардировките, и на загиналите американски летци, хвърляли бомбите, и на Димитър Списаревски и Герхард Венгел. Нито голобрадите момчета от Канзас и Айова са изверги, нито Спайч и Герхард Венгел са омразни хитлеристи, получили заслуженото. Още по-малко пък такива са невръстните жертви от бомбардирана София. Това са просто човешки същества, попаднали в месомелачката, наречена Световна война. Да отдадем почит на всички! Те са свързани и по своему близки, така както падналите един до друг сърби и българи край Сливница. Така е! |
Не, не е така, разбира се. До момента, в който не се докаже, че летците не са знаели, че: 1) Бомбардират граждански обекти (не е възможно да не са знаели!), 2) хвърлят "играчки" с микровзривове, които осакатяват деца и възрастни впоследствие, те СА ИЗРОДИ. И то огромни. |
хвърлят "играчки" с микровзривове, които осакатяват деца и възрастни впоследствие, те СА ИЗРОДИ. И то огромни. айде пак от серията "съучениците на Мишел Константен" и "чернокожите наемници в Украйна". |
Те чак до 1953-та пръскаха писалки-бомбички из София. И във филма "Иван и Александра" го има. Момичето било пианистка, а бомбичката му откъснала пръстите. Знам го от съученика на Мишел Константен, който разказа и как американците събориха самолета в Украйна. |
Историята за "гърмящите играчки" вероятно е типично пропагандно упражнение. Подобно оръжие няма никаква реална стойност - какво би помогнало осакатяването на няколко десетки/стотици деца или цивилни? Като пропаганден удар обаче има голям сплотяващ ефект за нацията - "Вижте ги враговете колко са долни, подли и жестоки - сплотете се, хвърлете всички сили да ги победим". Подобно е било положението в първата световна война, когато медиите са изобилствали от фалшиви репортажи за жестокостите на германците/англичаните/французите спрямо медицински сестри, военопленници, мирни жители... Ако е имало такива гърмящи играчки, то би трябвало да има документация за производството им (Говори се за много различни модели, което пак е глупост - никой не би отделял време за изработка на различни модели взривяващи се джадж с нулев ефект на бойното поле, когато там трябват снаряди, патрони, оръжия...). Къде са произвеждани? Схеми, планове за проиводството? Свидетелства на производителите - и на пусналите ги? Би трябвало да има останали невзривени такива играчки и остатъци от взривени (къде са? В кой музей?). Десетки надеждно документирани случаи на жертви от точно тези играчки ( а не - "абе дядо ми каза, че чул..." ). При липса на тези неща, твърденията за взривяващи се играчки си остава пропаганда. |