За жертвите на бомбардировките
Отиди на страница:
| Така узнах второ, много важно нещо — че неговата родна планета беше малко по-голяма от една къща! Това не можеше да ме учуди много. Аз знаех, че извън големите планети, като Земята, Юпитер, Марс, Венера, на които хората са дали имена, има стотици други, понякога толкова малки, че едва могат да се съзрат с телескоп. Когато някой астроном открива някоя от тях, той я означава с номер. Той я нарича например — „астероидът 3251“. ... Ако ви разказах тия подробности за астероида Б 612 и ако ви съобщих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща...“ "Малкият принц" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: кифла |
...Неизвестно, что случилось с грабителями, но в этот день Катя пошла в универмаг покупать светильник, неожиданно оказалась 1000-ным покупателем и выиграла шубу. Уже выходя из магазина, столкнулась с молодым человеком, пригласившим её на свидание. Вечером, за ужином, он подарил ей те самые духи за 1499$. Вскоре они поженились, Катя переехала к нему, а в её квартире поселилась другая девушка, о которой соседи стали говорить лишь с восхищением и гордостью: “Наша соседка”. Вот и всё. Или почти всё. Если вдруг вы, придя домой, уведите на столе булочку, всё-таки подумайте, стоит ли её есть. И уж если всё же решили, то загадайте что-нибудь на удачу. Вдруг сбудется? Из разказа на Алексей Чиненный "Булочка". Натисни тук  |
| "Ако ви разказах тия подробности за астероида F682013 и ако ви съобщих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват:„Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях един интересен мемориал да ни спомня хора изчезнали в един миг, построена от розови тухли, целия в бръшлян, без прозорци, но с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят този мемориал ..." |
| Имало едно време един монумент, на който строителството монументално закъсало, защото инициативният му комитет свършил парите. Първоначално работата вървяла ентусиазирано, дори надпартийно, макар че я бутал и дърпал партиец, който тормозел съпартийците си и техните противници да дърпат и бутат общото дело. Много документи били приети, много работа била свършена, много паметни подаръци били връчени, но... средствата свършили. И така монументът стоял в киреча държавен (почти буквално) близо година време, докато комитетът мъдрувал откъде още малко финансиране да бъде извадено. Дошъл един успял мъж, медиен магнат, и рекъл, може да стане работата, но ще се наложи малко ихтибар да се стори. Ето, у газетата на първа страница ще печатаме имената на хората, които ще помогнат, истории за тях и от тях ще печатаме, и работата става муци. Преди някой да го хване сърдечен пристъп, да уточним. Става въпрос за Статуята на Свободата, онази от острова до Ню Йорк. Иницкомът се казвал "Американски комитет за Статуята на Свободата", теренът бил федерална собственост, магнатът не бил онзи, за когото първосигнално някой може и да се е сетил, а Джозеф Пулицър. Той удържал на обещанието си - имената на всички, които дарили макар и мъничка сума, били отпечатани в неговия вестник. За шест месеца 120 хиляди обикновени американци от всички възрасти, слоеве и боички в обществото събрали 100 хиляди долара (годишната издръжка на две хиляди петчленни семейства, тази цифра е за възрастните!). Простата аритметика показва, че сред даренията е имало под един долар, но парите били събрани, статуята получила постамент и била тържествено открита. И до ден днешен си е там. А сега - ама без да хитрувате и да ползвате външни източници - ми кажете кой е Уилям Максуел Евъртс. Така, така, не е демонът на Максуел, нататък... Признавам си честно, до ден днешен и аз не го знаех. Това е председателят на инициативния комитет, за който стана дума. Всички знаят Статуята на Свободата. Единици знаят кой е Евъртс, освен музейните работници и екскурзоводите. А статуята си стои. Та в този ред на мисли.... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: 67AF |
| Самата статуя е подарък на американския народ от френският, малка подробност. Подаръкът сварил американците неподготвени за такъв голям проект и, нормално, минало известно време докато отганизират поставянето, драма няма. |
Подаръкът сварил американците неподготвени за такъв голям проект и, нормално, минало известно време докато отганизират поставянето, драма няма. Направо са ги изненадали - какво са някакви седем - осем години.  Декларацията за приемане на подаръка е от 1877. Въпреки многото резолюции, парите за постамента наистина свършили (като при всеки голям проект, все се превишава бюджета) и само отчаяният ход на Пулицър през 1885-та измъкнал коня от реката. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| За киреча е абсолютно вярно - статуята на парчета стои на острова близо година, докато се строи пиедестал. |
| idproxima: Ако кажете на възрастните: „Видях един интересен мемориал да ни спомня хора изчезнали в един миг, построена от розови тухли, целия в бръшлян, без прозорци, но с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят този мемориал ..." Представям си го, представете си - но не построена (?!) от розови тухли като шарлотата на баба ми от бишкоти, нито с бит каймак от гълъбови цвъчки. Това - доста преди вие да се пръкнете в темата след дълъг бан, явно недостатъчно дълъг за постигане на хигиена...; о, спомняте ли си, г-жо, за какво беше банът, дали не за няколко изперверзени на руски фрази из Словаря тов. Блиндяева и Подонков, адресирани към кротка персона, продължително изтезавана да си признае всепризнатата преклонна възраст, налична в Уикито... Но си представях - и донякъде вече виждам - как към политическите дивиденти от мемориала се протягат няколко чифта алчни потни кунки. Извън представите на принцове и принцеси е - "ама как може, има ли и такива възрастни?! И аз ли такъв ще стана? Няма ли да си бъда винаги мъничък лигльо?" Та така... Идеята на паметниците е - "никто не забыт и ничто не забыто". Та имайте си я на ум.   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Днес се навършват 150 години от написването на следното: . Текст на Обръщението от Гетисбърг Преди осемдесет и седем години нашите бащи основаха на този континент една нова нация, зачената под знака на свободата и посветена на принципа, че всички хора са създадени равни. Сега ние водим велика гражданска война, която подлага на изпитание въпроса дали тази нация или която и да е друга нация, така зачената и с такова високо посвещение, може дълго да просъществува. Ние сме се събрали на полето на една от най-великите битки на тази война. Дошли сме, за да осветим част от това поле като място за вечен покой на онези, които отдадоха живота си, за да може тази нация да живее. Подобаващо и достойно за нас е да сторим това. В по-широк смисъл обаче ние не можем да посветим, ние не можем да осветим, ние не можем да превърнем в светиня това място. Храбрите мъже – живи и мъртви - които се сражаваха тук, вече го осветиха, извисявайки се над всичко, което ние с нашата немощ бихме могли да прибавим или отнемем. Светът едва ли ще забележи и няма да запомни задълго това, което ние днес говорим тук, но никога няма да забрави това, което те извършиха тук. На нас, живите се пада честта да се посветим на незавършеното дело, което падналите тук започнаха и доблестно защитаваха. Наш дълг е да се посветим на великата мисия, която ни очаква: от тези почитани покойници да почерпим дълбоката си преданост към делото, на което те отдадоха последна пълна мяра преданост. Ние тържествено заявяваме, че тези покойници не са пожертвали живота си напразно; че тази нация, благословена от Бога, ще изживее ново възраждане на свободата, а управлението на народа, от народа, за народа няма да изчезне от лицето на Земята |
| Знам, че нямам право на глас Но мога да УМОЛЯВАМ: не допускайте политиката в това начинание. А ако чак толкова държите на политиката - задоволете се с тайната радост, че косвено правите сечено на Големия Шайтан. (Не е задължително публично да му показвате кукиш, нали?) |
| Не мисля, че някой от нас е особено заинтересован от правене на сечено на когото и да било, нито тайно, нито явно. Идеята не е в това. Идеята е в премълчаването на това, което се е случило на Гео и още хиляди българи. А всеки забравен урок се налага да се научава наново. Ветеранските организиции, които стоят зад паметника на американските летци, искат същото - памет. И може би им дължим донякъде благодарност за онзи паметник, защото докато го нямаше паметникът пред посолството, и дебатът беше по пантофи или в страниците на някой по чудо оцелял албум. "Всеки сам за себе си е болен, всеки сам за себе си умира". Гео, благодаря ви.  |
Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война. Ще трябва да издигнем паметници срещу Победителите във Втората Световна война и не трябва да издигаме паметник срещу фашистите, защото единствено фашистите не са бомбардирали български градове и села. На 6 април 1941 година югославски и английски самолети вероломно /без обявяване на война/ нападат България бомбардират български селища в това число и индустриалния квартал на София и град Кюстендил и поставят началото на Втората Световна война на Балканите. След това ни бомбардират американски и съветски самолети. А в посолството на Америка у нас има паметник на "геройски" загиналите америкаски летци у нас... Мисля, че е добра идея и да дадем име на летището в София - Димитър Списаревски - легендарния Спайч, който пръв направи таран, защитавайки Родината си. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Родолюб |
| @Калки 10 Яну 2016 19:26 Като всички добри намерения и това завърши безславно. Не съм съвсем сигурен. Доколкото знам, има определено място и вече сме навлезли в бюрократичния период на начинанието, но повече подробности не знам. |
| >>><<< На мен ми се струва, че има т.н. в електротехниката "вътрешно съпротивление" от ей таквизи елементи: Ако имате търпение изгледайте. Може мнението да е малко крайно, но на мен ми се чини не толкова крайно, колкото начално.  ...Taka и не разбрах какво е казал Гео, а той не говори току - така. И що си е свил мнението като бакшиш от недонакъдрена госпоица?! @а? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |