Отиди на страница:
Е като чорбаджиите са толкова стриктни, някой да е спечелил от това, освен разбира се самите чорбаджии. Държат работниците на социалистически заплати при капиталистически цени, производството многократно намалено, повечето производства закрити, като минеш покрай градовете цели заводи в руини, огромна безработица. Абе не знам кой печели, ама знам, че никой от работниците не е там насила. Ако не печели, няма да му работи на чорбаджията. Производството е намалено точно до толкова, колкото продукция може да се продаде. Закрити са само тези производства, за продукцията на които няма пазар или са нерентабилни - ниско качество при висока цена. Цели заводи в руини, а в съседство малки цехчета произвеждат същата продукция с два пъти по-високо качество от предишното и пет пъти по-малко работници. Месокомбината във варна тъне в разруха, а в магазините месо и колбаси колкото щеш. Безработица никаква - нежелаещи да работят стотици хиляди. Справка - пустеещата им плодородна земя, 72-та% от хранителните и 90-те% от плодовете и зеленчуците внос, които българина потребява годишно. Сега чувам, че чорбаджията на Свилоза-Свищов им е казал "Не ме интересува какво правите искам всяка година да ми падат по 7 милиона." И си гледа кефа. А да си чувал случайно, че преди да го приватизират, "Свилоза" беше на загуба и с огромни дългове? Или то това малката истина? За колко време, ако се махне чорбаджията (с милионите си разбира се), пак ще бъде на загуба? |
| Извинявам се,ч е го препоствам... Още един предводител ГАПОН Георгий Аполлонович (1870, местечко Белик Полтавской губ. - 1906, Озерки, под Петербургом) - священник. Взгляд на жизнь, выраженный поговоркой "Поп - золотой сноп", и надежда родителей на священника-сына, который им и себе обеспечит вечное спасение, решили его судьбу. В 1893 Гапон окончил Полтавскую духовную семинарию. Потрясенный ранней смертью любимой сестры и находясь под влиянием учения Л.Н. Толстого. Гапон, став священником, мечтал переустроить жизнь по разумным, нравственным основаниям. Проповедуя в рабочих кварталах, занимаясь благотворительностью, Гапон стал популярен. Поданный им доклад властям с планом устройства работных домов и рабочих колоний, долженствующих облегчить страдания нуждающихся, привел Гапона в кабинет С.В. Зубатова, решившего использовать священника в своих интересах. По предложению Зубатова, Гапон в 1903 сформировал вокруг себя группу рабочих, с которыми выработал устав новой организации - "Собрания русских фабрично-заводских рабочих Санкт-Петербурга", занимавшейся просветительством и взаимопомощью. Впоследствии Гапон писал: "Мне было ясно, что лучшие условия жизни наступят для рабочего класса только тогда, когда он организуется. Мне казалось, и мое предположение впоследствии подтвердилось, что, кто бы ни начал эту организацию, в конце концов она станет самостоятельной, потому что наиболее передовые члены рабочего класса, несомненно, возьмут верх". И в то время, когда Зубатов использовал Гапона, Гапон использовал Зубатова. К ноябрю 1904 существовало 11 отделов "Собрания", насчитывавшего 9 тыс. человек. Попытки Гапона организовать подобную деятельность в других городах успеха не имели. Усиливавшиеся революционние настроения в стране к осени 1904 привели к тому, что рабочий актив "Собрания", вопреки желанию Гапон, предложил составить петицию правительству, надеясь на улучшение своего положения, и Гапон под нажимом рабочих был вынужден согласиться. В дек. 1904 "Собрание" вступило в конфликт с администрацией Путиловского завода, уволившей четырех его активных членов. Вместо революционной борьбы стихийное движение масс было направлено Гапоном на путь ходатайства перед царем. Он лично выступал в последние дни перед 9 января на всех собраниях районов, произнося везде горячие зажигательные речи Гапон согласился возглавить шествие рабочих к Николаю II - "в это время я верил в добрые намерения царя". Об этом свидетельствует и отправленное Николаю II письмо, где Гапон просил государя принять "с открытой душой... мирную петицию". Расстрел этого шествия 9 января 1905 стал началом Первой российской революции. Сбитый с ног, но спасшийся от пуль, Гапон в какой-то подворотне сбрасывал с себя шубу с рясой и хрипел: "Нет больше Бога! Нет больше царя!" Бежавший за границу при помощи эсеров, Гапон после недолгой и громкой славы (его принимали Г.В. Плеханов, В.И. Ленин и многие др.) оказался ненужным революционеров всех партий, разочаровавшихся в Гапоне, т.к. он не был ни интеллектуалом, ни революционером. В Лондоне Гапон написал мемуары "История моей жизни", впоследствии изданные на родине (Л., 1926). Вернувшись в Россию в 1906 на условии сотрудничества с полицией и пытаясь продолжать свою двойную игру, Гапон по требованию департамента полиции попытался добиться от эсера П. Рутенберга выдачи членов Боевой организации социалистов-революционеров. Их встреча проходила на даче в Озерках, где в соседней комнате находились рабочие и эсеры, которые, убедившись в провокаторстве Гапона, здесь же его судили и повесили. --------------------------- Блогът на Генек |
| Пуерто Рико - откровени провокации. Вижте как се е развихрил и другаде. ------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
Експерти, и то световно признати, като Симеон Дянков, Росен Плевнелиев, Вежди Рашидов си оставиха печелившата кариера и дойдоха да помагат на родината си за жалко заплащане. М, да... А какви провокатори имаше едно време...Какви магистралки...Какви манерки... ----------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
| Да попгапоновщина все по явствено се размирисва в протестите. Което свидетелства че властта все още може да мобилизира този род ресурси, т.е. управляващите все още управляват. |
| Който не иска да го управляват политици, ще го управляват мутри. Смятах, че отива работата на Чили, ама няма да стане така. Отива работата на Сомалия. |
Абе не знам кой печели, ама знам, че никой от работниците не е там насила. Ако не печели, няма да му работи на чорбаджията. Производството е намалено точно до толкова, колкото продукция може да се продаде. Закрити са само тези производства, за продукцията на които няма пазар или са нерентабилни - ниско качество при висока цена. Пуерто Рико, ти за Пуерто Рико ли разправяш или за България? Те са там насила, защото инак ще стоят гладни. А гладен не се стои. Това не е много трудно да ти светне у куфалницата. Това е икономическата принуда и от там експлоатацията на капитализма.Човешкото общество се развива от не свобода към все по-голяма свобода. 1. При робовладелческото общество робът е бил напълно зависим на господаря, даже и животът му е зависел от него. 2. При феодализма крепостния има по-голяма свобода, но все пак е закрепостен към господаря. 3. При капитализма работникът и служителят са привидно свободни, но икономически закрепостени, защото без храна, жилище и други блага не може да се съществува. 4. следващата степен на свобода според марксизма е премахването на икономическата зависимост. Промишлеността на България беше ликвидирана до голяма степен идеологически, с новите директиви - развитие на туризма и да бъдем обслужващ персонал и селското стопанство, което пък беше съсипано от простотия от педерунгела Филип Димитров и от селянина-философ Зелю Зелев. Бяха загубени множество пазари поради неактивност, некомпетентност и бяха приватизирани (по-скоро подарени от българския Дядо Мраз -н браво Ванюо браво Костов) и съсипани предприятия, които снасяха златни яйца на страната - мога да изброя много от тях. |
| Поне десет форумци могат да поднесат по- компетентно и по- добре написан материал по темата. Защото много станаха тези, които ни убеждават от сутрин до вечер колко сме щастливи, колко хубави неща навлязаха в нашия живот, какво богатство е демокрацията. Глада, мизерията. безработицата , криминалната среда, обезлюдяването на държавата, духовното загниване, всичко това за тези писачи няма значение, щом собствената им “копанка“ е добре напълнена. |