Отиди на страница:
Имаме нужда от държавници поставящи на първо място БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Не е точно така. Имаме нужда от програма за действие, насочена към просперитет, ЗА ДА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ дали управляващите са големи или малки държавници. |
| В книгата "Защо се провалят нациите”, може да се намерят отговори за незадоволителното развитие на българската държава. Не че ние, не ги знаем от собствен опит! Защо някои нации са богати, а други бедни – разделяни от охолство и мизерия, здраве и болести, преяждане и глад? Дали за това са виновни културата, климатът или географското разположение? Или познанието за правилните политики? Отговорът на авторите е отрицателен. Монополните политически институции обикновено се създават от тесен елит, който узурпира властта - чрез избори или преврат - и посредством монополни икономически институции укрепва богатството на близкото си обкръжение. Toва обкръжение постепенно се превръща в олигархия, която от своя страна подпомага икономически затвърждаването на политическия елит на власт. Така се затваря порочният кръг. С времето той води до задълбочаване на НЕРАВЕНСТВОТО в обществото и поражда остри конфликти и стремеж в други групи за овладяване на монопол върху институциите, често чрез насилствена смяна на властта, ако това не може да стане по демократичен път. Разбира се, възможно е прекъсване както на добродетелния кръг и реверсията му в порочен кръг (Римската република, Венецианската република,следвоенна Източна Европа), така и разчупването на порочния кръг и еволюцията му в добродетелен кръг (Англия, Корея, Ботсвана). Авторите дават широк кръг от поучителни примери от целия свят, като се започне от Англия и САЩ и се мине през СССР, Китай, Аржентина, Мексико, Боливия, Зимбабве, Намибия и така нататък. Много от тези нации така и не успяват да излязат от "порочния кръг". Защо? Ами защото населението е твърде покорно. Създавайки йерархията на покорството, местният елит подготвя идеално почвата за чуждия конквистадор, колонизатор или просто "ИНВЕСТИТОР", който дере още един комплект кожи. Какви изводи могат да бъдат направени за България? С присъединяването си към ЕС, България доказа, че де юре има инклузивни институции. Причината за бавния прогрес на страната обаче е, че тези институции в голяма степен са де факто монопол на олигархичен кръг от бивша номенклатура. Прилагайки методологията на Аджемоулу и Робинсън, лесно може да се установи как българската политическа система е политически монопол, като още от изборите промотира представители не на данъкоплатците, а на ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ ОТ МАРИОНЕТКИ НА ОЛИГАРХИЧНИТЕ КРЪГОВЕ. Така избраните "народни” представители и гласуваното от тях правителство се отплащат за избирането си с утвърждаване на монополни икономически институции/ОБРЪЧИ ОТ ФИРМИ/. Чрез тях пък се облагодетелстват икономическите кръгове, финансирали първоначалното издигане на този политически елит във властта. Резултатът е ясен на всички. ПРОТЕСТИ СРЕЩУ ЦЯЛАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА! И МИЗЕРИЯ ЗА ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА! |
| Всеки един елит във всяка държава винаги живее по-добре от редовия член на обществото. Затова той трябва да гепи ресурсите от някъде. Избора общо взето е между 2 възможности. Да граби собствения си народ или някой друг. Елита в силните държави предпочита да граби чужди народи, защото от своите по правило много не можеш да вземеш преди да се надигнат. Елита в слабите държави е принуден да позволи на силния елит да граби неговото стадо /плаща си данък към силния/ и квото остане пък е за него. За стадото в слабата държава остава възможноста да си протестира на воля. Случва се понякога някой слаб но умен елит да играе добре между 2 силни конкурентни елита и да си извоюва добри условия /Ю.Корея, Сингапур, Китай/, Китай пък толкова добре си изигра картите че вече е СИЛА. Затова квото и да правим, нищо особенно няма да се промени. Няма вече подходящи условия, даже и да имахме умен елит, и ще ни дерат докато не измрем. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: RumenS |
След 23 години политически експерименти, вместо пазарна икономика и парламентарна демокрация, българското общество получи "пазарна демокрация" и "парламентарна икономика" От калпав материал са създадени политиците ни. Един истински политик е не просто представител на някакво болшинство от хора, той го създава - чрез стойностни идеи и достойни действия.  |
"Корупцията е единствена схема за създаване на частен икономически ресурс и осигуряване на просперитет за най-близкото обкръжение - семейство, фирма, близки и заслужили приятели и съдружници" = МУТРИСТАН ! за статията. Точна ! |
| "И на кого се дава? Какво става с него? Това са почти всички по-големи предприятия. Примерно, конфискуваш двете авиокомпании на ТИМ, Химимпорт, Зърнени храни - и какво става с тях?" Приватизират се с прозрачен търг на НЕ-мафиотски фирми и получените средства се инвестират в обществено полезни обекти - болници, сиропиталища, старчески домове, вдигат се пенсии, стипендии, детски добавки, и т.н. |
| Да протестираме.До като успеем.Да замразим ДЕМОКРАЦИЯТА .В следващия парламент депутати да бъдат 95% родени след 1968 или 1973 и така да пресечем пренасянето на заразата през годините. Да ограничим монополите до 5–6%,да ограничим вноса до 10% за да не изнасяме наш труд към развити окупаторски кономики. |
| Всъщност, всичко тръгна от строгата фискална политика на Дянков. Нека не забравяме откъде идва той - от Световната банка. Неговите стари и настоящи работодатели му делегираха права на асистент по икономическо убийство. Опитната постановка в случая е докъде може да се стигне с затягане на фискалната политика в реални условия. Естествено, пред медии и колеги от правителството и самия премиер всичко сепредставяше като методика за недопускане на бюджетни дефицити и задлъжнялост, така анатемосвани от политиката на ЕС. Същата методология като визия бе и осъществяването на експеримента с АЕЦ Чернобил, който доведе до карастрофа. Там при тестове за възможностите за регулиране на ядрените процеси чрез потапяне и вадене на ядрените пръти бе мината границата на възможностите за осъществявне на контрол върху ядрения процес - напук на всички писаници за особеностите на руския махмурлук. Така и тук, в областта на икономическата теория, бе мината границата на възможностите за осъществяване на контрол върху поведението на хората и на тях им се отвори третото око от зор, с което прозряха, че им се е разковала кочината. Ако хората можеха да си позволят да плащат на монополите - хич нямаше да се занимав с тях. Този резултат е изключително полезен за мародерите от Световната банка за теирята и практиката на глобалния икономически колониализъм, но за нас е пълна трагедия. И сега с тези въобщественици фарсът е пълен. На Саша Безуханова ще й се разтреперят краката, когато види, че на оная ми работа съм изписал в обемен вид и форма собстевеното си виждане за развитието на Хюлет Пакард, но този факт няма да ме направи член на този фамозен съпрезидентски съвет. Питам тогава - поради що другите участници са заслужили тази непомерна чест? |
| В статията човекът дава точно описание на олигархичния модел. Разбира се, не можем да очакваме всички да харесат статията, защото доста хора цуцат от него. |
Затова казвам, че въпросът е какво да се прави... Очвидно, няма да стане с експроприяция...Очешидно, че няма да се унищожават предприятията на ТИМ. Просто трябва да им се даде възможност да се конкурират. Нужни са простички неща. Номерът е, че държавната машина се употребява за да не се случат. Просто е като боб, дори го пише по интернет. Само трябва някой да има дупе да го направи...  |
| Марс, да инвестираш значи да сложиш пари някъде за да спечелиш. Старчески домове, болници, пенсии (в БГ)... не са инвестиции. Докато тебеподобни не разберат че една държава я храни икономиката (а не подаяния от, да речем ЕС, да не говотим за СБили МВФ) оправия няма. ГФР-то и Франция затова са добре защото си имат БМВ-та ситроени, бенцове, пежота и т.н. с други думи - произвеждат! Просперитета за една държава е свързан със собствената и икономика, а липсата на такава води до обратното. Това се опитват да кажат някои тук. |
| Добре написано! Кратко и с точни изрази. За съжаление няма такава яснота и за изхода от тази сбъркана "пазарна" и "парламентарна" среда. |
След 23 години политически експерименти, вместо пазарна икономика и парламентарна демокрация, българското общество получи "пазарна демокрация" и "парламентарна икономика". И този автор мечтае за някакъв хубавичък, чистичък капитализъм - светлото капиталистическо бъдеще. И той решил да оправя любимият му капитализъм. Нямало пазар - не е вярно има си пазар, както и на всякъде. Само, че на автора не му е светнало, че при капитализма, както има много по-богати и много по-бедни хора, така има и много богати страни и много бедни. Това е то задръстване, което се е получило в някои глави, да мислят, че капитализма е само на Запад. Капитализъм има и в Бангладеш и в Судан. ЕДни страни трябва да бъдат бедни, за да има богати западни страни и на нас ни беше отредена ролята на бедна страна. Или по-точно обществените закони при капитализма докараха това положение. Ние при социализма деляхме между 20-то и 30-то място, непосредствено след богатите западни страни, сега сме между 60-то и 70-то след някои африкански страни. |
| Възхитен съм от постингите на Brightman и Paragraf39. Впрочем това, което става в България, е почти пророчески описано в романа "Желязната пета" на любимия ми писател Джек Лондон. Той има и други романи, в които описва силата на профсъюзите. Парадоксалното е, че Джек Лондон очаква победата на социализма да се състои в Америка или Германия. |
| Бе вие гледайте за запалите и парламента утре, както четох че щяло да става от няколко вече места, и после един голяаааам кръст на България, и--всеки откъдето е. |
Добре написано! Кратко и с точни изрази. За съжаление няма такава яснота и за изхода от тази сбъркана "пазарна" и "парламентарна" среда. Не "за съжаление" няма яснота, а защото е зле написано, с общи и нищоказващи фрази. За да не бъда голословен, ще дам пример за добре артикулиран проблем : Проблем - десетки хиляди хора у нас са осъждани по изпълнителни дела, без изобщо да разберат, че са съдени. Може би половината от протестиращите са на улицата именно заради подобни безобразия. Узнават, че срещу тях е имало дела / гражданско и изпълнително / едва когато в местоработата им дойде запорно съобщение или на вратата им позвъни съдия изпълнител. Оправданието на "правораздаващите" е, че били залепили призовка на вратата. Лъжат, разбира се. Има ли смисъл да доказвам, че това е чудовищно и варварско "правораздаване", абсолютно недопустимо за държава с претенции за някаква цивилизованост? Решение - в ГПК да се запише, че гражданско или изпълнително дело не може да се води в отсъствието на ищеца, освен в точно определени случаи / неоткрит, след изчерпани възможности за издирване или отказал се от участие в делото, след като е бил уведомен и собственоръчно се е отказал / и че сроковете за обжалване започват да текат от датата на собственоръчно потвърдено получаване на решението, като и тук се изброяват изключенията. Крайно важно е да се предвиди и задължителното запознаване на ответника с правата му, потвърдено с подпис. И последно, не всичко е проблем. Всеобщото щастие и вечната младост например не са. Но горното престъпление срещу българите е истински проблем. В ЕС глобяват доставчиците с милионни глоби, ако не направят всичко възможно да информират потребителя за текущата му сметка, а в дивата и все повече подивяваща България, човек може да бъде разорен, преди да разбере. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: внимателният |
| Честито Освобождение на всички българи Натисни тук ! |
| И нещо, като благодарност към създателите и освободителите на българската нация Натисни тук . |